Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МЕЖДУ ЧАРШАФИТЕ И ОКОЛО ТЯХ

Колкото и невероятно да звучи, умишленото разсекретяване на суперсекретния доклад за връзките на бивши и действащи политици и магистрати с престъпни босове свърши своето. Вярно - за разлика от народната поговорка Всяко чудо за три дни, тук нещата се проточиха около две седмици. Но е вярно и друго - целта на занятието беше постигната и оттук нататък всеки вече е свободен да прави каквото си иска. Да се качва на чиято яхта го поканят, да пляска карти с когото му падне (по-добре да е непознат), да се отдава на екзотични обеди (стига да бъдат обявени за работни), които плавно преминават в делови вечери и среднощни кастинги на 18-годишни кандидатки за бизнессекретарки с... десетгодишен стаж по специалността. И няма как да е другояче, след като самият министър-председател рече, че няма нищо лошо в това някой да се качи посред бял ден на яхта. Тъй де - светът е широк, а земята - кръгла, точно заради това: хората да се срещат един с друг и да общуват помежду си. На всичко отгоре историята помни десетки и стотици подобни случаи от близкото минало, когато разни люде с разни идеали са се озовавали на едно и също място, въпреки че формално стоят от двете страни на барикадата и по никакъв начин не би трябвало да имат нещо общо помежду си.В дебелите книги, задължителни за четене във всяка уважаваща себе си държава, тези случаи обаче са описани под общото заглавие Конфликт на интереси. И случи ли се издънката (т.е. - подобно нещо стане обществено достояние), ТАМ хвърчат глави. Кога доброволно, кога - не. ТУК обаче нещата никога не са това, което изглеждат. Нито когато политици и държавни служители имат - естествено замразени) общи фирми с бизнесмени от особен тип, нито когато мобилните телефони на известни магистрати са плащани от бивши силови групировки. И поради тази причина нито глави хвърчат, нито оставки. Според малкия и сплотен колектив на Параграф 22, има само една причина, която непрекъснато помага на хората във властта успешно да превръщат всяко разкритие за нерегламентирани контакти с мафиоти или с техни подставени лица в най-долнопробна полицейщина или в сурогат на булевардната журналистика. И тази причина може да бъде формулирана горе-долу така: през последните две петилетки и половина шефовете на МВР (независимо от тяхната партийна окраска) и върхушката в съдебната система занимават обществото единствено със собствените си комплекси. Прикривайки по този начин истинската кауза, на която слугуват, и омаловажавайки труда на хиляди добросъвестни ченгета и прочие МВР-служители.Безсмислено е да се връщаме назад във времето и пак да умуваме върху въпроса кой и защо съсипа във функционално отношение МВР, прокуратурата, следствието и съда в периода 1990-1992 година. Излишно е да си спомняме на какво приличаха вътрешното ведомство и съдебната система в разгара на югоембаргото и почти стопроцентовата контрабанда (1993-1995) и къде бяха забутани те по време на Жан-Виденовото управление. А колкото за пълчищата от убийци на Луканов, за разгрома на следствения апарат и за едноличната война на Богомил Бонев с главния прокурор Иван Татарчев (1997-1999), наистина е по-добре изобщо да не се отваря приказка. Дали е нужно да изброяваме и десетките секретни доклади от онова време, и до днес станали най-напред (разбира се, случайно) достояние на медиите, а след това на началствата, за които са били предназначени? Май не е, защото така и не бе забелязан друг полезен ефект от тях освен мимолетно вдигане на рейтинга или тиража на съответната ощастливена медия. В този смисъл сегашният МВР-тандем Георги Петканов - Бойко Борисов не прави изключение от правилото. Независимо от публичноизвестния факт, че в професионално отношение те изобщо не се погаждат (меко казано). Защото, ако двамата искаха да сторят онова, което се опитват да втълпят на обществото през последните двайсет дни, изобщо не си струваше да пишат никакъв секретен доклад и да го илюстрират със суперсензационни папарашки снимки. Просто трябваше да връчат на президента, на министър-председателя и на всички 240 народни представители отчета за дейността на Национална служба Борба с организираната престъпност (НСБОП) за 2002 г. (за който вече стана дума), придружен от съответните предложения и препоръки. Защото - когато цифрите говорят, дори и.... фотоапаратите замлъкват.През 2002 г. - се казва в отчета на антимафиотите - в резултат от дейността на НСБОП са възстановени на държавата 2.346 млн. лв. и 10 000 щ. долара. Установените щети са в размер на 118.505 млн. лв. и 267.328 млн. щ. долара, а предотвратените щети за държавния бюджет възлизат на 10.420 млн. лв. и 154.023 млн. щ. долара. През 2002 г. са проведени 142 операции в хазартни заведения - проверени са общо 866 обекта, от които са конфискувани 1059 игрални автомата.За една година служителите на НСБОП са конфискували 129 т спиртни напитки, 5247 мастербокса цигари и 524 т петролни продукти - всичко това - контрабанден внос.Около 24 кг хероин, 10 кг кокаин и 250 кг канабис са иззети при операции на екипи от направление Наркотици, разкрита и неутрализирана е дейността на четири нарколаборатории.През 2002 г. на НСБОП са възложени 267 предварителни проверки. Образувани са 381 дознания, от които са приключени 223.По материали на НСБОП са образувани 180 следствени дела, от които са приключени четиринайсет. Седем от тях са по престъпления, свързани с терор, а останалите - с наркотрафик и разпространение (на дрога). Осъдени са общо 37 лица...Всъщност отчетът на НСБОП би трябвало да бъде изпратен (освен на президента, премиера и народните представители) още на главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд и на Висшия съдебен съвет. За да се убедят слугите на Темида със собствените си очи за какво става дума, да назначат съответните проверки и да установят поименно следователите, прокурорите и съдиите, докарали нещата до тези жалки (не за НСБОП) резултати: държавата е ощетена със 118.505 млн. лв. и 267.328 млн. щ. долара, а насреща са образувани само 180 следствия. Май е по-добре човек да се занимава с фотография, нали?

Facebook logo
Бъдете с нас и във