Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МЕЖДУ ФОТОТО, ТОГАТА И ВИСОКИТЕ СКОРОСТИ

Името на пловдивския съдия Христо Крачолов нашумя покрай съдебния процес срещу Ванко 1, защото преди три и половина години именно той прати рапъра сутеньор за 12 години в затвора и му друсна глоба от 120 000 лева.
В живия живот Христо Крачолов по никакъв начин не се връзва с представата за строг и скучен слуга на Темида. През май той ще навърши 42 години, но въпреки това ще си остане най-младият магистрат в Пловдивския апелативен съд. Освен това втората му специалност е Журналистика и затова общуването с медиите не е никакъв проблем както за него, така и за ресорните репортери. И накрая, съпругата на Христо Крачолов по професия е банков служител, но и нейното второ призвание е журналистиката. Двамата се срещнали преди десет години: Той - като съдия в Пловдивския районен съд, а Тя - като съдебен репортер в пловдивски вестник. Запознали се в съдебната зала и по-късно се взели завинаги.
Кариерата на Христо Крачолов започва на 8 октомври 1990 г. и през следващите 15 години минава през почти всички възможни (засега) стъпала в йерархията. Тръгнах от стажант, бях младши съдия, а след това титулярен съдия в Пловдивския районен съд и негов заместник-председател. По-късно се качих в Пловдивския окръжен съд: отначало като редови съдия, а по-късно и като заместник-председател. А от октомври 2005 г. съм на работа в Пловдивския апелативен съд, припомня си той, подминавайки с небрежна елегантност факта, че досега не е заемал само два поста: председател на районен и на окръжен съд.
През цялото време се занимава с наказателни дела: в районния съд - предимно за кражби, изнасилвания и престъпления против собствеността, в окръжния съд - за убийства, рекет и организирана престъпна дейност, а в апелативния съд с... всичко. И по-точно - с полагащата му се част от наказателните дела на окръжните съдилища в неговия апелативен район (Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Смолян и Кърджали), които са обжалвани или протестирани пред второинстанционния съд.
Най-тежката присъда
която Христо Крачолов постановява като първоинстанционен магистрат, е 18.5 години затвор за убийство. Престъплението е извършено през зимата на 1991 г. в карловското с. Христо Даново, а поводът е колкото банален, толкова и зловещ.
На 23 януари с. г. Трайчо Ангелов е прибран в РПУ-Карлово, за да бъде изпратен в психиатричната клиника в гр. Раднево за лечение от алкохолизъм. Причината за въдворяването му в лудницата е съдебно решение, взето по жалба на неговата съпруга и роднините й за системен тормоз и побоища.
По какъв начин Трайчо успява да умилостиви ченгетата вече отдавна никой не помни, но същия ден привечер той е пуснат да се прибере вкъщи (за да си вземе пари и дрехи) с уговорката да се яви на 24 януари сутринта. Научавайки тази вест, съпругът на Трайчовата сестра - Филип Филипов, и бъдещият му зет - непълнолетният Алекси Борисов, запасват по един нож, отиват на гарата, която се намира на около километър-километър и половина от селото, и устройват засада на жертвата си.
Без нищо да подозира, Трайчо Ангелов слиза от влака и тръгва по пустия път към Христо Даново. В един момент обаче Филип и Алекси го настигат, заколват го по най-бързия начин, заравят тялото му в някаква могила край пътя и се прибират вкъщи ни лук яли, ни лук мирисали. Няколко дни по-късно Трайчо Ангелов е обявен за безследно изчезнал, а през юни 1997 г. Карловският районен съд го обявява за мъртъв.
Разплитането на случая става по чиста случайност. Година-две след зверството Алекси се скарва с дъщерята на Филип и напуска завинаги Христо Даново, зарязвайки я с невръстно дете в ръцете. През септември 1997 г. обаче му идва друг акъл и той се връща в селото, за да се похвали с новата си изгора.
Тази негова постъпка не остава незабелязана от майката на Трайчо - Гюрга, и баба на зарязаната невеста. Между двамата веднага избухва роднински скандал, по време на който Алекси се изпуска, че... Трайчо е при мъжа й. Чувайки тези думи (години по-рано, по време на пиянска свада, съпругът на Гюрга е заклан с няколко удара в гърба), възрастната жена веднага вдява за какво става дума и... отива в полицията. След като са задържани, Филип Филипов и Алекси Борисов без никакво колебание правят пълни самопризнания и посочват мястото, където са заровили жертвата си. Делото срещу тях приключва за отрицателно време, като Алекси влиза в затвора за осем години, а Филип - за осемнадесет и половина години.
Най-тежкият процес
в кариерата на Христо Крачолов е за източването на пловдивския клон на БИОХИМ през 1994-1995 година. В момента делото продължава да броди между пловдивските съдебни инстанции и затова магистратът не желае да обсъжда подробностите около него. Параграф 22 обаче ще припомни някои основни моменти, защото този случай е показателен поне в едно отношение: когато някой не трябва да бъде осъден, дори и Господ не може да го прати зад решетките.
Аферата се разиграва през 1994-1995 г., когато с 35 превода, направени чрез пловдивския клон на бившата БИОХИМ, и със седем превода чрез ХЕБРОСБАНК бившата ЧЗИБ, деветима банкери и финансисти ужилват трите трезора с общо 4.8 млн. щ. долара, които пловдивският клон на бившата БИОХИМ е принуден да възстанови чрез неправомерното авалиране на девет записа на заповед.
През 1997 г. обвинителният акт по мегаделото е внесен в Пловдивския районен съд, а през 1998 г. съдия Христо Крачолов осъжда директора на банка БИОХИМ Николай Хамънов, Тодор Янков от Агробизнесбанк, Антон Белчев (син на бившия финансов министър Белчо Белчев), Явор Станков и Диан Димитров от финансовата къща Карат, както и още четирима души общо на 41 години затвор. По онова време в Наказателния кодекс (НК) липсват два ключови текста - за незаконен износ на капитали зад граница и за пране на пари. Ето защо обвинението е изградено върху хипотезата на чл.282 от НК (престъпление по служба) и е доказано в свирепа битка (в буквалния смисъл на думата) с цели... 14-има адвокати.
Две години по-късно - през 2000-а, когато Христо Крачолов вече е заместник-председател на Пловдивския окръжен съд и шеф на Наказателната колегия, адвокатите все пак постигат своето: след обжалване на присъдите на втора инстанция делото е върнато на прокуратурата и изчезва за цели три години. За да се появи през есента на 2003-а не къде да е, а отново в... Пловдивския районен съд. Тоест - да започне отначало.
Най-шумното дело
за което съдия Христо Крачолов също не обича да говори по същество, е срещу рапъра Ванко 1. В този случай обаче мълчанието на магистрата е породено от съвсем делнична причина: случаят е елементарен от фактическа гледна точка, но е станал медийна сензация единствено заради факта, че подсъдимият е публична личност.
Това дело го водих като съдия в Пловдивския окръжен съд. То приключи без никакво отлагане - само в едно заседание, което продължи точно... 14 работни дни. Въпреки че мотивите към присъдата бяха около 40 страници, от чисто правна гледна точка ми бяха интересни единствено разпитите на анонимните свидетели. Иначе делото, само по себе си, по никакъв начин не представляваше проблем, припомня си магистратът. Той категорично отказва да коментира защо три и половина години след произнасяне на първоинстанционните присъди наказателното преследване срещу рапъра Ванко 1 и братовчед му Димитър Рачелов още не е приключило. Но е твърдо убеден, че полицията, следствието, прокуратурата и съдът в Пловдив са си свършили работата.
Постановихме съдебен акт в съответствие с действащия по онова време Наказателен кодекс, но, така или иначе, след измененията в НК от октомври 2006-а обвиненията следва да се прецизират съобразно новите рамки. Проблемът, според мен, е, че в случая не става дума само са облагодетелстване на сводниците и международните трафиканти на сексробини. Със споменатите промени в НК бяха намалени драстично и наказанията за наркотици, убеден е Христо Крачолов.
Според него по принцип на законите не трябва да се гледа като на монументални паметници, които, веднъж вдигнати, трябва само да бъдат обикаляни отдалеч и със страхопочитание. Тъкмо обратното. Нормативните актове задължително трябва да се актуализират, но това трябва да се прави внимателно и след изключително прецизна редакторска намеса.
С измененията на Наказателния кодекс през октомври 2006 г. се получи така, че по много от висящите дела старите и новите наказания се разминават драстично. И понеже законът предвижда в подобни случаи подсъдимият да бъде съден по по-благоприятните текстове, тези неприключени производства трябва да се преквалифицират, споделя Христо Крачолов и отваря нова страница в скандалния ремонт на НК, нашумял единствено заради поправката Ванко 1:
Други висящи производства са образувани за превозване и пренасяне на прекурсори, но след измененията на НК през октомври 2006 г. такива престъпления вече не съществуват, обяснява съдия Крачолов, след което млъква. По простата причина, че би трябвало да продължи мисълта си със следното изречение: Сега всички тези дела трябва да бъдат прекратени, тъй като в нито една държава по света няма съд, който да прати някого в затвора за деяние, което не фигурира в Наказателния кодекс...
Верен обаче на принципа, че съдът не коментира, а прилага законите такива, каквито са, Христо Крачолов внезапно забравя за злощастния октомврийски ремонт на НК и започва да разказва за най-желязното си хоби -
фотографията
от което животът постепенно го отказал.
Той хваща фотоапарат още в първи клас и манията до такава степен го обладава, че години наред ходи на кръжок, участва в най-различни конкурси и веднъж заема дори четвърто място на републиканско състезание. В дома си все още пази професионалната си лаборатория, тъй като на младини е бил заклет привърженик на черно-бялата фотография и е предпочитал сам да проявява филмите и да копира снимките.
С дигиталната техника човек може да си направи прекрасно кадро за спомен, но то няма и не може да има нищо общо с изкуството - потъва в спомените си той. - От друга страна обаче, е много приятно, когато веднага след някакво събитие можеш да си разглеждаш снимките - на компютър или на фотоапарата - без да ти се налага да прекараш часове в тъмната стаичка, размишлява Крачолов, след което с тъга обобщава: Ако човек иска да се занимава с фотография, той трябва да се потопи в нея и да прави само стойностни работи...
Друга страст на Христо Крачолов са автомобилите. Меко казано, той обича да ходи по състезания и да гледа ралита, фен е на Формула 1, а любимият му пилот естествено е Михаел Шумахер.
Влюбил се е в този спорт заради високите скорости, адреналина и тръпката, но един от
най-ярките му спомени за Формула-та
е от по-различно естество.
Става дума за делото, образувано за смъртта на пилота Аертон Сена, който загива на 1 май 1994 г. по време на състезание на пистата Имола в Италия.
Делото за инцидента продължи дълго, пет-шест години, заради една техническа експертиза. Вещите лица трябваше да установят каква е причината, поради която колата на Сена се е отклонила и се е счупил кормилният прът - техническа повреда или човешка грешка. В крайна сметка делото приключи с оправдателни присъди, а аз си научих урока за цял живот, споделя Крачолов: Дори когато един инцидент стане пред очите на 200 000 зрители, заснет е от десетки камери и експертите разполагат с две черни кутии, всичко, до най-малката подробност, подлежи на проверка и доказване. И още: навсякъде в цивилизования свят един съдебен процес продължава толкова дълго, колкото е необходимо за разкриване на обективната истина. Без някой да упреква за това магистратите, казва съдия Крачолов.
Самият той често виси край една автомобилна писта в с. Калояново, където гледа рали. Има желание да участва, но все още не е открил школата за пилоти, в която да усъвършенства шофирането си до ниво състезател. Другата му щура идея - да се пусне на картинг пистата, също остава нереализирана, но поради липса на време.
Накрая Христо Крачолов пак се сеща за трудовия си делник и разпалено започва да оспорва страстно насажданото мнение в обществото, че съдебната система е мудна и бавна.
Понякога делата вървят бавно не защото съдебната система е мудна, а защото промените в законодателството за прекалено динамични. Много често законите се ремонтират по принцип, въпреки че в момента не е необходимо. А това води до липсата на установена съдебна практика, превръща измененията на законите в самоцел и в крайна сметка пречи на съда да работи, убеден е Крачолов, след което разгроми тезата, че българските съдии трудно ще се справят с новото европейско законодателство.
Първото производство по европейска заповед за арест бе в Пловдив. Тази част от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест влезе в сила на 1 януари 2007 г., на 26 януари в Хасковския окръжен съд започна едно такова дело, а на 8 февруари то приключи в Пловдивския апелативен съд и човекът бе изпратен по направление, разпалено обяснява той и... внезапно се върна към случая Ванко 1 , но поглеждайки ги от по-необичаен ъгъл.
Оказва се, че делото срещу рапъра въобще не е първото съдебно производство за трафик на хора и склоняване към проституция под тепетата. Едновременно с процеса срещу Ванко 1 (на 5 ноември 2003 г. - бел. ред.) в Пловдивския районен съд приключва процес, за който никой не научава нищо. Наказателното преследване е образувано също за склоняване към проституция, но не за нуждите на Западна Европа, а за задоволяване на шофьорите, минаващи през Коматевския пътен възел.
Подсъдимият по това дело сводник получава
същото наказание
с каквото съдия Христо Крачолов ощастливява Ванко 1 - 12 години затвор и 120 000 лв. глоба. За разлика от делото срещу рапъра обаче присъдата на обикновения сводник минава безпроблемно не само през Пловдивския окръжен съд, но и през Върховния касационен съд. И то с такава скорост, че още преди на управляващото мнозинство да му хрумне да изменя сутеньорския чл.155 от Наказателния кодекс (през октомври 2006-а), тази присъда влиза в сила и колегата на Ванко 1 е прибран да излежи пълния размер на наказанието си.
Това са два много добри примера, че българските съдии са компетентни и могат да работят според изискванията на Европа, обобщава на изпроводяк съдия Христо Крачолов. И сигурно е прав, въпреки че в България разликата от дело до дело е толкова голяма, колкото е между най-високо пловдивско тепе и Черни връх на Витоша.
За това обаче съдът, като институция, наистина не носи никаква вина. Друг е въпросът какви люде всяка сутрин намятат черните тоги, хващат съдийските чукчета като боздугани и започват да раздават правосъдие така, както те смятат, че е редно. За съжаление на нормалните магистрати обаче това е проблем, с чието решаване административните ръководители в съдебната система все още нямат право да се занимават.

Facebook logo
Бъдете с нас и във