Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МЕРАК ЗА РЕЙТИНГ ПРОВАЛИ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА АТЕНТАТА СРЕЩУ ХРИСТОМИРА

Истината за едно от най-бруталните и преднамерено жестоки покушения в България, както вече се вижда, никога няма да излезе на бял свят. Това е печалният извод за по-нататъшната съдба на разследването, което трябваше да отведе органите на МВР до поръчителите и извършителите на бомбения атентат срещу 39-годишната аптекарка Христомира Атанасова. Точно преди тринайсет месеца (на 9 октомври 2002 г.) колата й Рено 5 бе взривена на ул. Шишман, няколко минути след като тя е оставила сина си в Шесто начално училище (на ул. Шести септември). Полуразкъсана, жената издъхна в линейката на път за болница. Още по време на първоначалния оглед експертите от Дирекция Оперативно-техническа информация в МВР (ДОТИ) откриха сред разлетелите се наоколо отломки от Рено-то и парчета от GSM-апарат...Сред остатъците на мобилния телефон бомбаджиите от ДОТИ откриват и СИМ-картата, чрез която е задействана бомбата. Късче по късче експертите възстановяват фактическата обстановка около взрива - мобилният й телефон е свързан с капсул-детонатора на бомбата и тя задейства след набиране на неговия номер (примерно - след първия сигнал свободно). Откритата СИМ-карта става ключ в ръцете на криминалистите, защото те за първи път използват пълния капацитет на специалната техника за проследяване, осигурена от най-масовия GSM оператор у нас. Според запознати, тази техника позволява да се прихване целият трафик през определена клетка в определен час, да се отсеят подозрителните входящи и изходящи сигнали в района и ненужното да бъде изхвърлено. Работата на НСБОП по случая бе адекватна на технологичните умения и способи, с които си служат атентаторите, и води до успех. Локализирани са група телефони и лица, за които е установено, че един от тях е провел няколко разговора точно в часа на атентата, а адресатът на повикванията се е намирал в непосредствена близост до мястото, където е избухнала бомбата. Това е първият голям и истински пробив в разследването. Ефектът от него обаче е сведен почти до нула след прибързана операция по задържането на един от основните играчи в организацията на атентата. На 8 ноември 2002 г. МВР официално оповестява, че в Троян е проведена специализирана операция с участието на служители от НСБОП, РЗБОП-Ловеч и РДВР-Ловеч под личното ръководство на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Съобщението на ведомството гласи: ...Около 9 ч. в Троян са спрени за проверка два леки автомобила. В Нисан с пловдивска регистрация, управляван от Й. К. (27 г.) от Сливен, който пътувал заедно с М.П. (34 г.) от Троян, е намерено самоделно взривно устройство. Втората кола - Фолксваген Голф с ловешка регистрация, карал 22-годишният Н. Д. от Троян. На местопроизшествието са пристигнали и експерти на ДОТИ-МВР. Тримата са задържани. Продължават следствено-оперативните действия. Установява се тяхната съпричастност към други престъпления. Зад стандартните инициали Й. К. (27 г.) е скрит бившият офицер от Трета армия Йордан Колев, живеещ на квартира в Сливен. Останалите задържани са 34-годишният Минко Павлев (Дебелия) от Троян и 22-годишният Нестор Дочев от Ловеч. Дебелия и Колев са спипани в мига, когато Дебелия дава пачка пари на бившия военен. Взривното устройство, за което става дума в съобщението на МВР, е открито в сак, хвърлен на задната седалка на Нисан-а на Колев. Според експертизата, то е копие на бомбата, отнела живота на Христомира месец по-рано (на 9 октомври). Тримата са задържани в РПУ-Троян, като ден по-късно Йордан Колев е преместен в следствения арест на столичния бул. Д-р Г. М. Димитров 42. По онова време освобождаването на другите двама изглежда нелогично, но днес нещата май си идват вече по месата. Чрез този акт на безпомощност криминалистите явно са се надявали да възстановят веригата поръчител - изпълнител - извършител за следващия атентат, подготвян от престъпниците. Верига, прекъсната по най-нелепия начин от ареста на тримата в Троян. След освобождаването им Минко Павлев (Дебелия) и Нестор Дочев се скатават, а разследването на атентата срещу Христомира започва да губи скорост. Йордан Колев е подложен на тест с полиграф (детектор на лъжата) в Института по психология в МВР, а резултатите недвусмислено показват, че именно той е измайсторил бомбата за Христомира и я е активирал. Според източници от НСБОП, Йордан Колев наистина е бил в района на атентата. Той е научавал в каква посока и скорост се движи тя от неизвестни за разследването очи и уши. И, след като за последно е разбрал, че детето вече не е в колата, Колев е набрал фаталния номер и е изпълнил мократа поръчка. Почти година след покушението това предположение май е на път да бъде потвърдено с факти. На 3 ноември 2003 г. в Сливен бе задържан поредният заподозрян за участие в атентата срещу Христомира. Тази новина съобщи и и. д. директорът на НСлС Румен Андреев, потвърди я и шефът на НСБОП ген. Румен Миланов. Но и двамата отказаха да споделят повече подробности. До медиите достигна само прякорът на заловения - Шпрингата, и... толкоз. За разлика от друг път, сега МВР и следствието имат основания не само да мълчат, ами... дори да забравят името на жертвата. Причината е, че в хода на разследването те инкасираха няколко удара, които обрекоха работата им на провал. И то само заради прекалено големите усти на неколцина високи меверейски началници, решили да си вдигат рейтингите, както могат. Най-зловещият проблем в случая Христомира е, че извън очертания вече кръг от преки извършители разследващите нямат никакъв шанс да стигнат до поръчителите на атентата. Просто защото човекът, който е знаел повече за организацията на покушението, е застигнат от... преждевременна смърт. Не е тайна, че едно от най-споменаваните имена във връзка със случая Христомира е плевенската мутра Марио Иванов (Боксьора). Освен като безскрупулен рекетьор и сводник той имаше и славата на човек, познаващ отлично и бомбаджийския занаят, и хората, които го владеят. Именно при уреждането на една такава поръчка преди две години и половина той загуби насред Плевен едното си око и част от едната си ръка - бомба вдигна колата му във въздуха точно когато той предаваше на клиентите си смъртоносното изделие. Марио Иванов бе застрелян на 4 април 2003 г. като куче в лоби бара на плевенския хотел Интер Ростов - с четири-пет куршума в главата. Антимафиотите са категорични, че Марио Иванов има пръст в организирането на атентата срещу Христомира, но той не е поръчителят на покушението. Съществуват обаче достатъчно данни, които говорят, че именно Марио Иванов е осигурил бомбата на неизвестния все още поръчител. Връзката между двамата е Минко Павлев (Дебелия), за когото се знае, че бил един от най-доверените хора на разстреляния Марио Иванов. Схемата на организацията е достатъчно опростена, за да ограничи в максимална степен изтичането на информация: Неизвестен поръчител - Марио Иванов - Дебелия - Йордан Колев - Шпрингата. Според неписаните правила на смъртоносния бизнес, най-вероятно арестуваният сливналия Шпрингата познава само съгражданина си Йордан Колев и изобщо не е в час за по-нататъшните разклонения на организацията. Минко Павлев (Дебелия) е на свобода и най-вероятно неговата съпричастност към атентата ще бъде сведена до степен помагач, който ще отърве въжето, накисвайки покойния си ортак. Всъщност - именно това е и единствената логична развръзка на случая - цялата отговорност за смъртта на Христомира да бъде стоварена върху гърба на разстреляния плевенски мафиот Марио Иванов. Йордан Колев, който продължава да е в следствения арест на бул. Д-р Г. М. Димитров 42, също е на кръстопът по въпроса за собственото си бъдеще. Притиснат до стената, най-вероятно той е натопил Шпрингата, обявявайки го за човека, следил жертвата през целия път от дома й до мястото на атентата. Двамата вече са изгорели и единственият им шанс е да мълчат. Надявайки се, че докато делото стигне до съд (ако изобщо нещо такова се случи) и мине през трета инстанция (Върховен касационен съд), ще мине много време. През което отървалият се поръчител на атентата би могъл да задвижи някоя и друг своя връзка и работата да приключи по единствения благоприятен за тях начин: оневиняване поради липса на достатъчно доказателства.Оттук нататък можем само да се чудим докъде ли щяха да стигнат полицаите и следователите, ако на 8 ноември 2002 г. Йордан Колев, Минко Павлев (Дебелия) и Нестор Дочев не бяха арестувани, а бяха пуснали след тях опашки? Едно обаче е сигурно - най-вероятно плевенският мафиот Марио Иванов нямаше да бъде разстрелян, а поръчителят на атентата срещу Христомира все още щеше да е на една ръка разстояние, а не някъде далеч зад граница.

Facebook logo
Бъдете с нас и във