Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МЯСТОТО НА ПРОКУРАТУРАТА Е В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Прокуратурата не трябва да бъде нито в съдебната, нито в изпълнителната власт. Ако се върнем исторически назад, ще видим, че в България са действали три възможни модела - прокуратурата в съдебната власт, в изпълнителната власт и като независим орган. Като независим орган тя функционира, когато професор Мръчков беше главен прокурор. Мисля, че това е работещ вариант. Нито един от тези варианти обаче не се изключва и след предложение на експертите и решение на политиците, това ще се случи.
Това каза неотдавна министърът на правосъдието Миглена Тачева. Тя допълни, че ведомството ще организира дискусия за мястото на прокуратурата и следствието и че този въпрос ще бъде акцентът в стратегията за съдебната реформа от 2008 до 2013 година.
Всъщност темата за мястото на прокуратурата не се повдига за първи път. Тя бе актуална през последните години на управление на бившия главен прокурор Никола Филчев. Даже тогава имаше питане до Конституционния съд (КС) дали държавното обвинение може да се извади от структурите на съдебната власт от обикновено Народно събрание. Но КС отсече, че подобна стъпка означава промяна на държавния ред и това може да направи само Велико Народно събрание. Така въпросът за мястото на прокуратурата бе позабравен.
Сега, когато министърът на правосъдието отново го постави на дневен ред, представители на юридическата общност започнаха да обсъждат темата. Параграф 22 публикува мнението по въпроса на столичния адвокат Владислав Богоров.

Как работи прокурорът и как работи съдията? Спомням си едно наказателно дело в Софийския районен съд. В заседанието представих молба за прекратяване на производството заради допуснати процесуални нарушения по време на следствието. Молбата бе дълга три страници и в два екземпляра: един за прокурора и един за съдията.
Кой как я прочете? На прокурора му трябваха 5 секунди за трите страници: той просто ги прелисти и заяви, че е неоснователна. Съдията започна да чете. Минаха 10 минути. Чакащите за следващите дела започнаха да се изнервят. Съдията даде 30 минути почивка. Този половин час стана един. След това магистратът продължи заседанието и продиктува в протокола определение с мотиви, които заемаха две страници. С това определение той уважи молбата и прекрати делото.
Според мен случаят е показателен. Влезте в съдебната зала и забележете дали прокурорът (това е човекът с червената тога) си прави труда да обоснове своето становище по някоя молба или искане. Най-впечатляващи в това отношение са административните дела. Там прокурорите в края на всяко заседание повтарят една и съща фраза: Да не се уважава жалбата. Вярно, прокурорите са в зала, за да защитават държавния интерес. Но нали в читанките пише, че обвинителят трябва да бъде обективен в работата си. Каква е тая обективност, щом за него
всички жалби са все неоснователни?
Най-сетне, каква е ползата от прокурора, след като повтаря едно и също? Би могъл да подаде писмено становище в началото на работния ден, което да гласи: По насрочените на днешна дата дела считам, че жалбите не трябва да бъдат уважавани!.
Откъде идва разликата в работата на прокурорите и съдиите? Нали и едните, и другите са държавни служители, нали и едните, и другите са на заплата, нали и едните, и другите в България принадлежат към съдебната система! Никой обаче не спазва закона освен ако не е принуден да го прави.
Съдиите са длъжни да мотивират действията си. Над тях има други съдии, които проверяват дали първите са написали мотиви. Решенията на слугите на Темида се отменят непрекъснато, но над прокурора не стои друг такъв, който да отменя неговите действия. Усещането ми е, че не само прокуратурата е независима от държавата, но и че отделните обвинители са независими от прокуратурата! Така накрая се оказва, че са независими и от закона.
Ако обвинителят признае, че молбата за прекратяване на съдебното дело е основателна, значи да признае, че не си е свършил работата. Но все пак нали той е предизвикал делото. Даже лично да не е допуснал всичките нарушения, нали той е трябвало да ги забележи и отстрани, а ако не може, то да прекрати делото. Затова прокурорът знае, че молбата е неоснователна, преди още да я прочете. Щом го знае, защо да си губи времето да се запознае с нея? Каквато и да е истината по случая, едно му е ясно: в тази молба не може да пише нещо, което да е от полза на корпоративния прокурорски интерес.
Това е същата тази българска прокуратура, която с гордост се кичи с прилагателното независима. Според мен безконтролна е по-точното определение. Тя нямаше да бъде такава, ако изпълнителната власт можеше да я контролира.
А защо трябва да е независима? Аз не виждам защо. Според самите прокурори, те не трябва да бъдат контролирани от никого, за да могат да бъдат безпристрастни. Но нали получават заплати, за да заемат страна, тоест нали работата им е да бъдат пристрастни - да защитават държавния интерес! Както и да го въртим, трябва да избираме: страна ли да бъдат прокурорите, или да бъдат безпристрастни. Не може да бъдат и двете, така както не може да има бик с виме.
За мен
независимата прокуратура е безконтролна прокуратура
Ако тя беше част от изпълнителната власт, щеше да изпитва същия популистки натиск за борба с престъпността, какъвто изпитва управляващото мнозинство. Един политик има нужда да отчита успехи в тази насока, за да се хареса на избирателите. Българските прокурори обаче, за разлика от американските, не се явяват на избори. Затова им е все едно какво си мислят хората за тях. Те са независими от избирателите! Колкото и лошо да работят, те няма да загубят работата си.
Прокурорът трябва да има власт над онези, които му събират доказателствата. Сега това са дознателите. Те обаче не са част от съдебната система, а са служители на МВР. По-сложно не може да се измисли.
Наистина според чл.54, ал.4 от Закона за МВР указанията на прокурора по разследването са задължителни за дознателя. Но това е кухо заявление. Защото началник на дознателя не е прокурорът, а някакъв полицай. Него - дознателят, не го назначава държавното обвинение, а пак някое ченге. И го пуска в отпуска пак началник от полицията, а не прокурорът. И на служебния коктейл е с колегите си - служители на МВР, а не с представители на държавното обвинение.
Прокурори и полицаи трябва да бъдат
част от една и съща йерархия
Но за да стане това, трябва или да направим полицаите част от съдебната система, или да извадим от нея прокуратурата. Очевидно първото няма как да стане. Поне в нито една страна на света не е станало.
Най-сетне, присъствието на прокуратурата в съдебната система създава лошо име на последната. От собствен опит знам, че повечето грешки се вършат от прокурори, а не от съдии,
повечето подкупи също се вземат от прокурори, а не от съдии.
Най-сетне, съдиите имат много по-голям обем работа от прокурорите. И след всичко това те биват приравнявани с прокурорите!
Държавният обвинител е страна в делото, както и подсъдимият. Но прокурорът е страна с власт, която може не само да щракне белезниците на противника си, но може да реши кои документи да стигнат до съда и кои - да не стигнат.
Например обвиняемият е подал молба до прокурора за събиране на някакви доказателства или за отстраняване на някакви нарушения. Прокурорът обаче откровено го мързи да събира тия доказателства или пък те не се връзват със становището му. На него не му се занимава с нарушенията, които сам е допуснал. И затова просто изважда молбата от папката и в този модифициран вид я внася в съда.
Какво може да му попречи? Обвиняемият трудно би получил входящ номер, с който да докаже, че е подал подобна молба. Лелките в деловодството на прокуратурата не искат да издават такива документи. Те лъжат обвиняемия, че няма нужда от входящ номер, а също и че не са длъжни да му издадат такъв.
Това не е някакъв заговор
просто така им е по-лесно, пък и такава е традицията. Няма значение защо се постъпва така, важното е, че такава е практиката! Следователно трудно може да се докаже, че молбата е била подадена. Е, какво остава тогава от равнопоставеността на страните в наказателния процес, за която пишат в учебниците?
В България 17 години се спори дали прокуратурата трябва да бъде част от съдебната система, или да бъде прехвърлена - като в САЩ - към изпълнителната власт. За мен този спор е, като да обсъждаме дали земята е кръгла, или се крепи върху четири слона.
В момента една от страните в процеса е част от третата власт. Но нали съдът е основният арбитър, докато двете страни спорят? Това го преподават на студентите по право в първи курс и е в основата на правораздаването: който спори - не решава крайния резултат. Съдията не участва в дебатите по дадено дело, а системата от съдии в държавата се нарича съдебна.
Прокуратурата е тази, която спори с обвиняемия. Ако ще е част от съдебната система, защо да не направим и другата страна - адвокатурата, част от съдебната система! Може ли някой да си го представи: адвокатът да бъде колега на съдията!
Нали страните са равноправни. Тогава, питам аз, как може това наистина да е така, щом едната половина от процеса е част от онази власт, която решава спора? И как може да бъде независим съдът, щом е част от същата система, в която участва и държавното обвинение като страна в процеса? Трябва да бъде върнато истинското значение на думите. Под съдебен аз разбирам такъв, който се отнася до съда, не до прокуратурата.
Адвокат Владислав Богоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във