Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МИГ НЕБРЕЖНОСТ, ПОСЛЕ ЦЯЛ ЖИВОТ БЕЗДОМНИК

Мнозина сигурно си спомнят софийския водопроводчик Иван Петров, който три-четири години води битка със Столичния общински съвет, защото някой там беше решил незаконно да събори общинските къщи на ул. Стоян Михайловски в кв. Лозенец, една от които Петров обитава от средата на 80-те години на миналия век. Именно от Иван Петров и Параграф 22 през лятото на 2003 г. (бр. 29 от 19 юли) тръгна разнищването на гигантските афери около Софийски имоти. Днес къщата на Иван Петров все още гордо извисява едноетажната си снага на елитната улица в елитния квартал (точно срещу Семинарията), защото столичните общинари не посмяха да го издебнат и да съборят обекта, докато водопроводчикът спи или докато е на работа. За сметка на това те прогониха всички негови съседи, разпродадоха терените на близки и познати и сега там са построени няколко съвременни жилищни кооперации и бизнес центрове, в които един квадратен метър застроена площ струва майка си и баща си. През годините, в които воюва със Столичния общински съвет, водопроводчикът Иван Петров е сезирал за проблемите си органите на МВР и прокуратурата (във всичките й професионални и йерархични разновидности), но отникъде не среща съчувствие. Нещо повече: за да го убедят, че наистина са недосегаеми от закона, опонентите на Петров в петък (4 февруари) му пратиха двама биячи, единият от които едва не го уби с... гол юмрук. По думите на самия водопроводчик, той е успял да спаси от сигурно натрошаване само защото е успял да изскочи на шосето и да предизвика хаос в автомобилния поток. За разлика от Иван Петров, друг един обитател на елитния столичен квартал Лозенец успя да оцелее в имотната си схватка с общината, но от това животът му едва ли ще стане по-лек. Става дума за 70-годишния Стефан Костадинов Петков. Неговата одисея е ярко доказателство, че всеки общински чиновник в столицата прави само онова, в което съзира някакъв интерес. Бай Стефчо, както всички го наричат в квартала, е беден, има вид на клошар и няма късмета скоро да е водил нормален живот. Няколко десетилетия той е работил като шлосер, но демокрацията го изхвърля на улицата. Единствената му утеха на старини остава къщата на ул. Трепетлика №13, която наследява от родителите си и която грохва пред очите му в буквалния смисъл на думата. На пръв поглед руината по никакъв начин не се връзва с пейзажа на луксозния квартал, но за всички свои съседи бай Стефчо е щастливец, защото спи върху гърне със злато. Най-неочаквано обаче, в средата на миналия месец, въпросното гърне със злато се оказва... буре с барут, чийто фитил е палнат от трима души едновременно: племенницата на бай Стефчо Красимира Тошева, строителния предприемач Георги Гаджев и кмета на Лозенец Любомил Иванов. Скандалът избухва на 12 януари 2005 г. сутринта, когато около 8 часа бай Стефчо излиза да разходи кучето си. Половин час по-късно той се връща и с удивление вижда, че един багер без регистрационни номера вече е съборил къщата му до основи. Още същата вечер в централната новинарска емисия на БНТ По света и у нас е излъчен драматичен репортаж от мястото на събитието. В него кметът на район Лозенец Любомил Иванов прави несполучлив опит да обясни, че в случая няма място за никакъв вандализъм или самоуправство. Тъкмо обратното: във връзка с молба, заведена в общината под № АБ 70/879 от 4 ноември 2004 г., подкрепена от 32-ма жители на квартала, относно състоянието на амортизирана едноетажна жилищна сграда, застрашена от самосрутване на 24 ноември кметът Иванов е издал заповед за сформирането на комисия, която да провери за какво става въпрос. Тази комисия е излязла с решение, че съкварталците на бай Стефчо наистина са прави да негодуват и на 21 декември 2004 г. кметът Иванов е издал втора заповед, в която се казва:Собственици на строежа, съгласно предоставените нотариални актове и удостоверения за наследници са: Стефан Костадинов Петков, собственик на 1/идеална част, и Галтстрой ООД, чрез управителя си Георги Кирилов Гаджев, собственик на 1/2 идеална част. Резултатите от проверката са отразени в протокол № АБ 70/879/07. 12. 2004 година. След като се запознах с обстоятелствата и състоянието на строежа, считам, че същият трябва да се премахне поради следните причини: създава предпоставки за пожар и нещастни случаи; разрушени са инсталациите и канализацията; сградата е негодна за обитаване. Определям собствениците да премахнат за тяхна сметка строежа в срок до 31 март 2005 година. Настоящата заповед да се доведе до знанието на собствениците по установения ред. Заповедта подлежи на обжалване чрез район Лозенец до Софийския градски съд в 14-дневен срок от съобщаването й.Само един ден след кметската заповед за създаването на комисията, главният архитект на район Лозенец Тодор Тодоров и трима негови колеги посещават къщата на бай Стефчо, виждат с очите си мизерията, в която той тъне, и написват протокол, който започва така: Днес, 25 ноември 2004 г., в изпълнение.... Документът е изведен в деловодството на район Лозенец три седмици по-късно - на 7 декември 2004 г., но Стефан Петков така и не получава копия както от заповедта на кмета, така и от споменатия протокол. Другото, което прави впечатление, е протестната подписка на бай Стефчовите съкварталци, от която тръгва всичко. Тя е без дата и без входящ номер, а в нея никъде не се казва кой я е организирал. На всичко отгоре 28 от подписалите се в нея са скрили адресите си, а двама откровено са написали, че живеят на бул. Черни връх, т. е. - доста по-далеч от ул. Трепетлика № 13. Още по-неясно обаче е защо общината уважава загрижеността на 32 разгневени софиянци, а пренебрегва протеста на над 300 истински съкварталци на бай Стефчо, които се вдигат в негова защита. Ако имах смелост и сили, щех да ги отепа тези, заяви за Параграф 22 бай Стефчо няколко дни след събарянето на къщата му. Според Силвия Георгиева, барман в съседното на Трепетлика № 13 кафе Криси, когато бай Стефчо се върнал и осъзнал какво се е случило, той е започнал да крещи несвързано и да замеря работниците с камъни. Аз предположих, че той нищо не знае и затова реагира така. А камъните бяха единствената му сила, обясни жената. Друг очевидец на вандалщината пък сподели, че когато попитал Георги Гаджев защо събарят къщата на Стефан Петков в негово отсъствие, строителният предприемач му отговорил: Спокойно, той знае.Пред Параграф 22 бай Стефчо разказа, че именно Гаджев е виновен за изхвърлянето му на улицата. Той не можа да обясни откъде двамата се познават, но не скри, че спомените му от строителния предприемач не са от най-приятните. Според него, Гаджев го е тормозил многократно, защото е искал да купи бащината му къща и да построи на нейно място луксозна кооперация. За да изпълни намеренията си, строителят е идвал няколко пъти да го кандърдисва в компанията на свои подчинени - мъже, но когато не успял да постигне нищо, някой му строшил вратата и съборил част от оградата. Това изобщо не е вярно - заяви за Параграф 22 Георги Гаджев. - В цялата история няма нищо скрито-покрито, защото преди три години Стефан Петков сам ме откри на един от обектите ми в Лозенец. Обясни ми, че има място наблизо и ми предложи да построя там кооперация. Аз не повярвах на думите му, но въпреки това изпратих сина си и един познат да проверят за какво става дума. Оказа се, че Стефан Петков наистина притежава подходящо място, но не е единствен собственик, разказа още предприемачът. По документи, племенницата на Стефан Петков Красимира Тошева е собственик на половината от двора около бай Стефчовата къща, който е с обща площ от 296 кв. метра. След няколко срещи двамата бързо намерили общ език, извадили виза за проектиране и започнали да доизкусуряват проекта на бъдещото жилищно бижу. Освен това двамата се споразумели, че докато върви строежът, Стефчо ще живее при племенницата си, която притежавала триетажна къща в Горубляне, където в единия край на двора имало специално вдигната къщичка за бай Стефчо. Тя е много възпитана и интелигентна дама. Свикнала е да се грижи за бай Стефчо, въпреки че той й е погаждал не един и два номера, сподели Георги Гаджев и уточни, че много строителни компании в София имали горчив опит от общуването си с него. Пред Параграф 22 строителният предприемач уточни още, че е бил готов да плаща на Стефчо по 100 долара на месец, докато той живее при племенницата си. Той нямаше никакви доходи, а и сила да събира вторични суровини. Изхранваше се от подаянията на съседите, които му окачаха на оградата торбички с огризки и го използваха като атракция. Аз му помогнах да си извади лична карта и в продължение на половин година да получава социални помощи от 64 лв. на месец, обясни още Гаджев.Разривът настъпил в края на миналата зима, когато Георги Гаджев, Красимира Тошева и Стефан Петков е трябвало да отидат при нотариус и да уредят документите около бъдещия строеж, но в уречения ден и час бай Стефчо се скрил. Обидена от поведението му, на 22 април 2004 г. Красимира Тошева прехвърлила наследствения си дял от имота на ул. Трепетлика № 13 на Галтстрой ООД, срещу което получила от Георги Гаджев ателие от 81. 46 кв. метра в кооперацията му на ул. Страцин № 4 (също в Лозенец). Ето това съм й дал за половината от 150-те квадратни метра земя и една съборетина там, а непрекъснато ме обвиняват в облагодетелстване, оплака се пред Параграф 22 Георги Гаджев, но отказа да уточни колко апартамента ще има в бъдещата кооперация и колко евро ще струва един квадратен метър жилищна площ. Другото, което той по никакъв начин не пожела да коментира е какво трябва да получи бай Стефчо от цялата галимация: пари на ръка, готов апартамент, стая в приют за възрастни или едно... голямо нищо. Вместо това Георги Гаджев надълго и нашироко описа какво е представлявала къщата на бай Стефчо, преди багерът да я срине до основи: Нямам думи каква мизерия беше. Къщата не се заключва, а само на оградата имаше имитация на катинар. Целият под беше пропаднал в мазето, а в единия от ъглите на стаята имаше креват с нахвърляни върху него всевъзможни парцали, на който Стефан и кучето взаимно се топлеха през есента и зимата. До кревата имаше печка, която той непрекъснато палеше, въпреки че къщата нямаше комин и пушекът излизаше през прозорците и през изпотрошените керемиди. Бай Стефчо десетки пъти е бил на косъм от смъртта, защото неведнъж досега огънят е тръгвал из къщата. Покривът виси над главата му, ток няма, водопроводът отдавна е прекъснат, а канализацията изобщо не работи. Просто исках да направя добро на човека, обобщи строителният предприемач. Племенницата, също загрижена за съдбата на вуйчо си, на 20 декември 2004 г. подписва декларация (заверена пак от нотариус Поулина Тихова), че ще се грижи за бай Стефчо и... окончателно разчиства пътя на строителния предприемач, чиито работници на 12 януари едвам сколасват да извадят леглото и телевизора на Стефан Петков, преди багерът да го остави без покрив на главата. Въпреки че уж всичко е законно, само ден след операцията по събарянето на бай Стефчовата къща кметът на район Лозенец Любомил Иванов изпраща две молби до софийския районен прокурор Славчо Кържев. С едната той моли държавното обвинение да провери дали в преписката по случая има нещо нередно, а с другата да установи дали подписката на 32-мата съкварталци, протестиращи срещу бай Стефчо, са хора от плът и кръв, дали живеят в района на ул. Трепетлика и дали някой не ги е помолил да се подпишат срещу скромно възнаграждение. Седмица след избухването на скандала (на 19 януари 2005 г.) кметът на Лозенец е привикан в Комисията по градоустройство на Столичния общински съвет. Именно там окончателно става ясно, че мизерията на бай Стефчо и тревогите за чистотата на ул. Трепетлика е последното нещо, за което са си мислили участниците в аферата. Казано накратко, кметът на Лозенец споделя с общинските съветници, че е наказал с мъмрене няколко свои служители, защото в периода 21 декември 2004 г. - 12 януари 2005 г. те не са го информирали, че Стефан Петков не е получил заповедта за събарянето на дома му и не е имал възможност да защити интересите си по законов път. Последното, засега, доказателство, че бай Стефчо наистина е останал без дом в нарушение на нормативната база, е от 28 януари. Тогава в Софийския районен съд започна дело, образувано по жалба на Стефан Петков.Според адвокатката му, нотариалният акт за замяната на имота е невалиден, защото в него е записано, че племенницата му прехвърля своята част от имота на Галтстрой ООД, но заедно с къщата на бай Стефчо. А съгласно чл.76 от Закона за наследството актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Адвокатът на Гаджев не пожела да коментира казуса, Красимира Тошева изобщо не се появи в съдебната зала, а следващото заседание бе насрочено за 25 март 2005 година.За най-голяма изненада на Параграф 22 племенницата на бай Стефчо отказа категорично да коментира драмата на роднината си. Нямам нужда от въпросите ви, изсъска тя и затвори телефона. Без дори да изчака да я попитаме защо един месец след клетвената й декларация от 20 декември 2004 г. и десет дни след събарянето на къщата бай Стефчо все още спеше където завърне и можеше да бъде открит само на две места: или в кафето на Александрова, или да рови из руините на бившия си дом, спасявайки каквото още е останало за спасяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във