Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МИЛИОНИТЕ НА КАТ

Спорът кой трябва да осребрява и събира глобите, наложени по Закона за движение по пътищата, продължава да опъва нервите на чиновниците от няколко държавни институции. Както Параграф 22 неколкократно писа, докато въпросните организации си прехвърлят топката с въпроса кой за какво е компетентен, сумата от несъбраните административни наказания набъбна до 33 млн. лв. само за 2000 и 2001 година. От ден на ден тази сума расте като гъба след дъжд, като се има предвид, че катаджиите продължават денонощно да разписват фишове и наказателни актове по пътищата.Най-странното (а и най-абсурдното) е, че спорът между институциите на тема Кой е длъжен да събере милионите на КАТ не е сериозен правен проблем. Защото в случая става дума за бюджетни пари. При повече желание и по-задълбочен прочит на законодателството казусът, от чието отлагане държавата търпи сериозни финансови загуби, може да бъде разрешен за няколко минути.Глобите, налагани за нарушения по пътя, са административно наказание и са регламентирани в Закона за движение по пътищата и Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Глобата се определя и налага от органите на КАТ, които обаче не са компетентни да събират съответните суми. Влязлото в сила наказателно постановление (необжалвано в срок или обжалвано, но потвърдено от съда) подлежи на принудително изпълнение. Данъчнопроцесуалният кодекс (ДПК) и Законът за събиране на държавните вземания пък определят кой е компетентен да събира глобите. Сумите по наказателните постановления представляват публични вземания съгласно чл.13, ал.1, т.4 (ДПК) и следва да се събират от публичния изпълнител. А според чл.85, ал.1, т.1 от Закона за събиране на държавните вземания, Агенцията за държавните вземания е органът, който обезпечава и събира принудително публичните вземания.Задълженията на органите на КАТ приключват до късането на поредния фиш за глоба или до наказателното постановление. Влезлите в сила наказателни постановления се изпращат на данъчната служба по местоживеене на длъжника за доброволно изпълнение. Ако нарушителят не заплати глобата по собствена воля, наказателното постановление се препраща на Агенцията за държавните вземания за принудително изпълнение.Агенцията има широки правомощия при събиране на задълженията към държавата. Ако КАТ поиска, публичните изпълнители могат да налагат мерки, за да се гарантира ефективността на принудителното изпълнение. Това означава и налагането на запори и възбрани върху имуществото на нарушителя, за да се предотврати възможността той да го прехвърля на близки и далечни роднини. Предвидена е и възможност например, ако длъжник на нарушителя му върне парите след налагане на запора върху вземането, длъжникът да отговаря солидарно с нарушителя.Допълнителни гаранции за защита срещу недобросъвестни нарушители дава и Данъчно-процесуалния кодекс. Неговият чл.180 обявява за недействителни онези сделки с имуществото, реализирани след издаването на наказателното постановление. Става дума за безвъзмездни сделки (например дарение) или за сделки, с които значително се намалява имуществото на задълженото лице. Такива сделки могат да бъдат обявени от съда за недействителни по искане на органите на КАТ и принудителното изпълнение да бъде насочено върху съответното имущество на нарушителя.Публичните изпълнители разполагат с широк кръг възможности за принудително събиране на сумите по актовете. Служителите на Агенцията за държавните вземания могат да искат информация за имуществото на длъжника както от държавни органи, така и от частни юридически и физически лица. Чл.175 от ДПК задължава всеки, към когото е отправено писмено искане от публичния изпълнител, да предостави информация в тридневен срок за имуществото на задълженото лице. Това се отнася и до банките и другите финансови институции, които по искане на Агенцията за държавните вземания са длъжни да разкриват банковата тайна. Отказът от предоставяне на информация от своя страна подлежи на административно наказание - глоба или имуществена санкция от 50 до 250 лв. съгласно чл.266а от ДПК. Публичният изпълнител може да поиска съдействие от данъчните служби, от други държавни органи (например Националния осигурителен институт, Агенция Митници и т.н.), има достъп до съдебни и други публични регистри. Агенцията за държавните вземания разполага с неограничен достъп до данъчния архив, който е най-сериозният информационен масив за имуществото на гражданите (независимо дали става въпрос за недвижим имот, за автомобил, за получени хонорари или наследство). В териториалната данъчна дирекция има пълна информация за това, кой за какви недвижими имоти плаща данък, какъв автомобил притежава, какво наследство е получил (като размер и видове имоти, включително и влогове в банки), какви хонорари или суми по граждански договори са му изплатени. Това на практика означава, че публичният изпълнител в тридневен срок може да получи информация от НОИ къде работи съответното лице и да наложи запор върху трудовото му възнаграждение, за да събере глоба от 50 лева. Ако лицето не работи по трудово правоотношение, въпрос на желание е той да се информира за фирмата, която редовно изплаща хонорари на длъжника, или какъв автомобил притежава, за да насочи принудителното изпълнение върху него. При регламентираните със закони възможности за събиране на задълженията бездействието на Агенцията за държавните вземания, е меко казано неоправдано. След получаване на информация за имущественото състояние на нарушителя публичният изпълнител може да си прибере парите чрез публична продан, опис и продажба на движими вещи, запор и събиране на вземания, включително и банкови сметки. Сумите от глобите просто не могат да не бъдат събрани, ако органите на КАТ и Агенцията за държавните вземания действат законосъобразно. Най-любопитното в казуса е, че правомощията на Агенцията за държавните вземания са права на държавен орган, което означава, че те са и задължения. Тук изобщо нещата не опират до желание или нежелание. Член 254 от Данъчнопроцесуалния кодекс предвижда глоба до 5000 лв. за служител на Агенцията за държавните вземания, който наруши или не изпълни задължението си в срок.В крайна сметка милионите от глобите на КАТ ще продължават да мухлясват, докато някой чиновник просто не си свърши работата. На фона на плачевния хал на общинските бюджети този факт е ни повече, ни по-малко повод за петъчен парламентарен контрол. Или за проверка от страна на прокуратурата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във