Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Мими Петрова, съдия в Софийския градски съд: ЗА ФАЛШИВИТЕ БОЛНИЧНИ ЛИСТОВЕ СА ВИНОВНИ ЛЕКАРИТЕ

ВИЗИТКА
Мими Петрова е родена на 4 януари 1951 г. в София. През 1978 г. завършва право в Софийския университет Св. Климент Охридски. В съдебната система влиза четири години по-късно - през 1982 г., когато е назначена в Районния съд - гр. Кюстендил. През 1983 г. Мими Петрова се мести в Кърджалийския районен съд, през 1986 г. става председател на районния съд в Момчилград, а през 1987 г. се прехвърля в Софийския районен съд и се посвещава на гражданското , търговското и семейното право.
Седем години по-късно - през 1994 г., Мими Петрова е повишена и започва да правораздава в Софийския градски съд. Този път обаче тя сменя не само местоработата си, но и професионалното си амплоа, защото започва да гледа само наказателни дела.
Името на съдия Петрова нашумя на 10 септември 2004 г. - по време на делото за мярката за неотклонение на хърватина Иван Може, обвинен в разстрела на софийския бандит Асен Петров-Шаки и полицая от Шесто РПУ-София - Кирил Живков. Тогава съдия Мими Петрова произнесе знаменитата реплика: Говорете, човече, България цяла сега вази гледа!
За втори път тя стана медийна звезда в средата на миналата седмица. На неформална среща с журналисти председателят на Софийския градски съд - Светлин Михайлов, похвали Мими Петрова, че е разобличила симулацията на свой подсъдим и с нетипични за един съдия действия е предотвратила поредното отлагане на дело за грабеж.

Г-жо Петрова, въпреки че случилото се на 19 май бе обект на сериозно медийно внимание, бихте ли припомнили накратко за какво става дума?
- Делото е за грабеж, придружен с нанасяне на средна телесна повреда. Подсъдимите са трима души - Калоян Бацов, Иван Николов и Димитър Димитров, като процесът четири-пет пъти бе отлаган заради болнични листове на подсъдимите. На 19 май служебният защитник на Димитър Димитров ми представи поредния медицински документ, с който се опита да оправдае отсъствието на клиента си. Този документ представлява направление за изследване. От едната му страна пишеше, че Димитров има оток на мозъка, а от другата страна - че всички показатели на пациента са в норма. Второто противоречие, което ми направи впечатление, е, че заболяването на Димитров бе описано като неврологично, но направлението е издадено от д-р Сийка Пенева от Инфекциозна болница.
Изобщо ли не си помислихте, че документът може и да е истински?
- В залата присъстваха двама експерти - доц. Михайлов, който е неврохирург, и д-р Щърбанов, който е психиатър. Дадох направлението на двамата да го видят, а д-р Щърбанов го оцени с думите: За всички в залата е ясно, че документът е фалшив.
Какво направихте после?
- Решихме да проверим за какво става дума, въпреки че за мен е голямо унижение съдът да се разхожда по улиците. Обадих се на председателя на Софийския градски съд (СГС) Светлин Михайлов. Той ми отпусна служебен автомобил. Взех с мен доц. Михайлов и заедно с няколко служители от Съдебна охрана отидохме в дома на Димитър Димитров.
Значи той си е бил вкъщи с оток на мозъка?!
- Да, лежеше и се лекуваше с аспирин. Обясни ни, че виждал черни кръгове, защото го ударила топка по главата. Доц. Михайлов му измери температурата, прегледа го и не констатира никакъв оток на мозъка. След това аз разпоредих подсъдимият да бъде натоварен в автомобила и всички се отправихме към Инфекциозна болница, за да проверим още няколко неща: защо Димитров е отишъл точно в това болнично заведение, а не в ХVIII поликлиника, която е на двеста метра от жилището му, кой лекар го е е прегледал и защо му е издал точно такова направление.
Какво стана в болницата?
- Направихме проверка в болничния журнал, където бе записано, че Димитров страда от ОВИ - остра вирусна инфекция, но не и от оток на мозъка. Д-р Сийка Пенева, която е издала направлението, не беше на работа. Неин колега обаче отново прегледа Димитров и констатира, че той е със зачервено гърло, т.е. - има ангина. След това върнахме подсъдимия в съдебната зала и продължихме работата по делото.
Как ще коментирате случилото се?
- Не искам да го коментирам, защото ще се почувствам още по-унизена.
Добре, кой тогава да носи отговорност за инцидента?
- Аз не мога да виня подсъдимия. Той - извинявам се за грубия израз - е елементарен и примитивен човек, който осъществява правото си на защита така, както го разбира или както намери за добре. Виня интелектуалците, виня специалистите, защото те с много лека ръка продават своята професионална чест. И за мен бе много голяма изненада, когато на 26 май (миналия петък - бел. ред.) прочетох във вестниците оправданието на д-р Пенева: ако не била прегледала Димитров, а го била изгонила, той можел да умре на улицата. Но питам аз тази лекарка: Как подсъдимият ще падне на улицата и ще умре, след като е здрав? И още: Ако той наистина е щял да падне на улицата, защо тя не го задържа в болницата? За мен е повече от ясно, че тази жена е извършила престъпление по чл.311 от Наказателния кодекс - съставяне на официален документ с неверни обстоятелства. Но, ако аз греша, тогава тя влиза в друга хипотеза, казано на професионален език. Според тази хипотеза лекарите носят наказателна отговорност, ако констатират заболяване и не вземат необходимите мерки. Но очевидно тази жена се толерира от ръководството на болницата.
Вие успяхте ли да говорите с директора на здравното заведение?
- Да. Той отначало ми каза, че направлението на Димитър Димитров не е никакъв документ. На което аз му казах: Докторе, вие си гледайте вашата работа, а дали е документ ще кажа аз, защото това е по моята специалност. После обаче той заяви, че д-р Пенева не е издала този талон, защото в журнала пишело, че Димитров е с остра вирусна инфекция. А накрая директорът ми каза, че подсъдимият не е хоспитализиран, защото бил здрав. На което аз отговорих: Да, докторе, и аз така смятам. Според констатациите на гърба на талона, той е напълно здрав. За мен това е просто подигравка със съда като институция. И смятам, че след като допуска в неговото ведомство всеки да прави каквото си иска, директорът на Инфекциозна болница също трябва да бъде санкциониран.
Оттук нататък какво трябва да се случи за изясняването на историята с това направление?
- Прокуратурата би трябвало вече да се е самосезирала и да образувала предварително разследване, защото през последните няколко дни се появиха достатъчно публикации в медиите.
Г-жо Петрова, в разгара на дискусията се чуха гласове, че това медицинско направление не е официален документ по смисъла на закона. Тоест - в него е описано предположението на д-р Пенева за евентуалното заболяване на Димитров, а не неговата точна диагноза. Вие какво мислите?
- Аз не гледам какво е наименованието на медицинската бележка. Гледам какво пише в нея, има ли подпис на лекаря, който я е издал, има ли печат на здравното заведение, в което той работи и което представлява. За мен това направление е официален документ по смисъла на българското законодателство. Ако лекарката бе предположила в това медицинско направление какво ще бъде времето утре, аз просто нямаше да го приема като документ. За мен мястото на тази жена не е в болницата, защото тя се е клела да помага на хората.
Защо мислите, че вашата разходка из София на 19 май е унижение?
- Няма друга дума, с която може да се опише абсурдната ситуация съдия обикаля из София, за да осигури на подсъдимия достоверен медицински преглед.
А защо не предпочетохте да изпълните процедурата, предвидена по закон?
- Независимо дали става дума за болничен лист на подсъдим или на адвокат, по закон ние можем да предприемем само две стъпки. Едната е да изпратим сигнал до Министерството на здравеопазването, което да удостовери истинността на фактите в документа. Другата възможност е да изпратим материалите на прокуратурата. Аз съм правила тези две стъпки хиляди пъти, но...
Какво означава това? Че не сте получили нито един отговор?
- За съжаление точно това означава. От прокуратурата, разбира се, никой не очаква отговори, защото там, ако намерят данни за извършено престъпление, директно образуват дела. Министерството на здравеопазването обаче е длъжно да отговори на всеки мой сигнал.
И какво се случва, ако не ви отговори?
- Ами нищо. Аз продължавам да изпращам сигнали още известно време, междувременно делото приключва по някакъв начин, а накрая забравям за еднопосочната си кореспонденция. Просто не е възможно да чакаме някой от здравното министерство да се накани и да ни отговори, така, както не е възможно съдът само да седи и да си пише сигнали...
Или пък да отиде в Министерството на здравеопазването...
- Да, но не в министерството, а в Спешна помощ.
По какъв повод?
- Гледах едно много тежко дело, в момента не знам на коя инстанция е. Става дума за дело за убийство и трябваше да се изясни в колко часа е приет сигналът в Спешна помощ и от кого е подаден. В продължение на четири месеца аз писах ли писах писма, но така и никой не ми отговори. Два дни преди поредното заседание питам секретарките дали имам отговор на писмата, те ми отговарят, че отново няма нищо и тогава... Тогава просто взех папките с делото, отидох в Спешна помощ и поисках да говоря с директора. Човекът ме пита: Ама вие нямате ли секретарки?. Казвам, че имам, но четири месеца не свършихме никаква работа. За 15 минути директорът ми помогна. Издаде ми необходимия документ.
Как си обяснявате този отказ от взаимодействие между отделните държавни ведомства и институции?
- Очевидно всяка институция предпочита да работи само за себе си, без да се интересува, че това е във вреда на обществото. Прави ми впечатление, че навсякъде е така. Искат по-големи заплати, а не дават почти нищо в замяна. Според мен възнагражденията и материалната база трябва да съответстват на професионалното ниво на всеки работник или служител. Все едно да дадете на един миньор компютър, а на компютърния специалист - миньорски пистолет. Не става така. Специалистите наистина трябва да получават добри заплати, но те трябва да са адекватни не само на дипломите им, но и на реално свършеното от тях.
Необходими ли са законови промени във връзка с болничните листове?
- Трябва да се измислят механизми, които да позволяват по-бързи проверки на тези болнични листове. А лекарите трябва да осъзнаят, че след всяко подобно престъпление задължително идва и съответното наказание.
А нормативно разграничаване на диагнозите възможно ли е да се направи? Примерно - грипът да не се смята за заболяване, което възпрепятства явяването на подсъдимия или на адвоката в залата?
- Мисля, че няма такава възможност. За да се осъществява пълноценно правото на защита, подсъдимият или адвокатът трябва да са здрави. Няма защо да се лъжем. Не може от висока температура, примерно, да не си спомням дори името си, а да защитавам пълноценно подсъдим за тежко престъпление. Не става така.
Тогава защо съдиите и прокурорите влизат болни в зала?
- Защото имаме много дела. Самата аз съм влизала в зала със страшен зъбобол. Един адвокат се смили над мен и каза: Дайте да дадем почивка, за да може съдия Петрова да отскочи до зъболекаря. Той ме видя, че аз постоянно се държах за лицето. Направихме пауза и отидох до стоматолога. Той установи, че имам пулпит, отвори зъба и на мен веднага ми олекна. После продължих с делото.
Не се ли чувствате ощетени?
- От какво?
Ами подсъдимите, адвокатите и свидетелите ползват болнични листове, а вие не си позволявате подобен лукс?
- Така не могат да се поставят нещата. Наистина на съдията му трябва пълно спокойствие, за да може да се концентрира и да си свърши работата. В същото време всеки ден сме заети с по няколко дела, защото това е професията ни. А накрая, като теглим чертата, оказва се, че ние не можем да отсъстваме, тъй като после няма как да наваксаме пропуснатото време.
Г-жо Петрова, май вие сте единственият български съдия, който лично е хукнал по улиците, за да установи истинността на даден болничен лист. Някои ваши колеги възлагат тези проверки на вещи лица, но доста рядко това се случва, според мен. Защо е така?
- Грешите. Почти всички правим такива проверки, но от тях няма ефект. Е, някои лекари се замислят дали да издадат отново неистински болничен лист, но тогава подсъдимите отиват при други лекари и всичко започва отначало.
Но нали делата и без това се отлагат заради заболелите?
- Така е и затова казвам, че трябва да се измисли по-ефикасен механизъм за издаването и проверката на медицинските документи. Защо например в съдебната система не се създаде специализирана структура - нещо като бюро Вещи лица - в която да се заверяват всички болнични листове? И при съмнения именно служителите в тази структура да извършват проверките? Съдебната система работи с достатъчен брой експерти в сферата на медицината, така че не би трябвало да има пречка за организирането на такава структура.
И последен въпрос, който Параграф 22 доста често задава на своите събеседници: смятате ли, че хората знаят с какво се занимава съдът?
- Според мен не знаят. Крайно време е хората да разберат какво може съдът и какво не може. Лесно е да се каже, че няма правосъдие и цялата вина да се стовари върху съда. Трудно обаче е да се признае, че правосъдието не се прави само от съда или само от звената в съдебната система.
А от кого?
- От цялото общество, което трябва да подкрепя истината.
Звучи като високопарен лозунг...
- Може, но си е най-простичка житейска норма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във