Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Мистерията Амнистия - 2009

Има една формация Мистерията на българските гласове. Въпреки съдържащата се в наименованието тайнственост, постиженията й са широко известни и у нас, и в чужбина.
През април тази година обаче бе сътворена друга мистерия - Амнистия - 2009, която е забулена в такава тайна, че и досега не е ясна истината за нея. Не може и да бъде другояче, щом като даже осветяването на една бивша барета, че е агент в ДАНС, бе представено като акт, застрашаващ националната сигурност. И дълго търси кой е издайникът, за да го осъдят.
Преди две години започна подгряването на общественото мнение колко хубав и високоморален е актът на съдебното опрощение. Сочеше се, че след 1944 г. е имало 14 закона за амнистия (ЗА). Макар че в подробния справочник Законодателство на НРБ 1944-1986 г., изд. 1988, са посочени само четири. А и за половината век, който преживях в юридическата професия, не ме е впечатлило на всеки три години да е имало амнистия. Последната е през 2002 г. и засяга осъдените за престъпления през периода 13 юли 1991 - 31 декември 1998 г. във връзка с упражняването на конституционното право на свобода на съвестта и мисълта и свободен избор на вероизповедание! И тези присъди са били в годините, когато уж тоталитаризмът беше детрониран и вече бяхме демократична страна!...
Но в този пълен справочник напразно търсих приетия през шестдесет години Закон за защита на народната власт. По неговите текстове се наказваха и роднините на избягалите зад граница, макар и да не са предполагали такова нещо. Нали в пророческия роман на Дж. Оруел 1984 Министерството на истината е заличило неудобните факти от миналото. По този начин сегашното поколение няма да узнае, че имаше специален орган за цензуриране на печата Главлит, без чийто параф не можеше да се отпечата и некролог. Абсурд беше и да се пише колко декара е засяло ТКЗС в Горно Нанагорнище, защото западните шпиони само това чакат...
В агитационната акция за амнистия се сочеха няколко мотива:
- Затворниците били 12 000 и издръжката на всеки от тях годишно излизала по 4500 лева. И като бъдат освободени 3000 души, държавата ще пести годишно доста милиони. Изборите бяха далече и затова бе пропуснат моментът да се спомене дежурният аргумент, че с тези пари могат да се увеличат пенсиите.
- Затворите били претъпкани и ЕС непрекъснато ни хока, че не се осигурява поне минималната площ от 4 кв. м на затворник. Това съображение отпадна няколко дни преди обсъждането на Закона за амнистията с приемането на нов Закон за изпълнение на наказанията. Изискването бе закрепено в него. Вероятно още същия ден утвърденият норматив е бил изпратен в Брюксел, за да омилостивим администрацията там да омекоти предстоящия нов доклад. Малка подробност е, че законът влезе в сила от 1 юни, но в преходните му разпоредби бе посочено, че само текстът за споменатата жилищна площ влиза в сила три години след като Министерският съвет приеме програма за подобряване на условията в местата за лишавате от свобода. А тя пък трябва да е готова след... шест месеца. За такива случаи народът е казал: Трай коньо, за зелена трева. Но едва ли пък в ЕС четат преходни разпоредби, макар те да обезсмислят самия закон.
И веднага новите управници започнаха да умуват кое било по-важно да се направи с недостигащите средства: дали вместо да се строят нови затвори... да се построи нова съдебна палата. Това явно показва, че нищо няма да се промени.
- Третият мотив бе, че има и подходящ повод за амнистия - 130 години от създаването на Министерството на правосъдието.
В чл.53 от Наказателния кодекс (НК) е посочено, че амнистията заличава престъпния характер на определен вид деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането.
В труда си Наказателно право - обща част, издаден през 1963, основоположникът на съвременното ни наказателно право до осакатяването му в днешния му вид проф. Ив. Ненов пише: Според теорията даването на амнистия поначало е свързано със съществени събития в обществено-политическия живот, които обуславят подобно обществено-правно окачествяване на прояви, третирани по време на извършването им като престъпления.
Амнистията е недопустима в страни с увеличаваща се престъпност, каквато е нашата, тъй като се пренебрегва възпитателното въздействие на наказанието както за виновника, така и да останалите членове на обществото, което дори е по-важно.
Управниците обаче не споменаха и дума за заплахата за живота и имота на гражданите от такъв акт. Затворниците са без образование и професия и са с нулеви шансове за реализация на трудовия пазар. Още повече при сегашната икономическа криза. Разните програми, проекти и тем подобни са без резултат и служат само за обогатяване на авторите им. И бившите затворници отново се залавят за това, което умеят - кражбите.
Обществото се изказва против такава амнистия. И законодателите уж се съобразиха с това и обявиха, че публикуваният на 7 април в Държавен вестник Закон за амнистията засягал едва 330 души. Ако това е вярно, защо беше нужна цялата шумотевица? Този ефект можеше да се постигне и с т.нар. условно предсрочно освобождаване в НК.
Целта явно е съвсем друга. Амнистираните вече не се считат за осъждани и отново се открива пътят новите им престъпления пак да се превърнат в административни нарушения и да се наказват с глоба. Затова и не се съобщава дали все пак тихомълком не са освободени първоначално замислените 3000. Нито пък колко десетки хиляди висящи преписки са прекратени. А може би бившите управляващи вече са били пресметнали, че ще загубят властта и са се застраховали срещу присъди за далаверите им? Защото колкото и да се заканват новите управници, че ще вкарат бивши министри в затвора, такъв закон за заличаване на престъпленията им е непреодолима бариера пред търсенето на отговорност.
Съмненията за мистерия около Амнистия - 2009 бяха подсилени и от изявление на досегашната министърка на правосъдието Тачева, че в 2008 г. от затворите били освободени 9000 души и вкарани 8000. Невъзможно е точно през тази година 3/4 от затворниците у нас да са изтърпели наказанията си. А още по-малко пък 8000 души да са били лишени от свобода и дори да са влезли в затвора. С безкрайните осакатявания на НК и с преражданията на престъпленията в нарушения, наказуеми с глоба, едва ли дори един процент от делата завършват с ефективно лишаване от свобода. Така че твърдението, че 8000 са влезли в затвора, е от областта на фантастиката.
Вероятно властимащите тогава са прокарали първоначалната си идея и са освободили много повече затворници, отколкото твърденията им и затова крият истината.
Никой от законодателите не демонстрира и някаква особена грижа за жертвите на престъпленията. Над извършителите непрекъснато се сипят нови чадъри за намаляване и дори за премахване на възможността да получат заслужено наказание. А жертвите биват лишени и от елементарното им право да защитят интересите си. В някои от съчинените производства те дори не се допускат до участие в делото и ги изправят пред свършения факт, че съдебните процедури са приключили. И съдът благоволява да ги уведоми, че имат право да заведат отделен граждански иск за неимуществените вреди. Изглежда, тихомълком е отменено и правото им на иск за имуществените вреди?!
Жертвите по прекратените преписки пък тепърва трябва да доказват, че има престъпление - нещо, което често е непосилно дори за прокуратурата, а какво да кажем за обикновения гражданин.
И ако тези безобразия не се поправят срочно, ще продължаваме да се възмущаваме, че за премазване на двама младежи пиян полицай е осъден на три години условно при полагащи се от 5 до 15 години! Че пребиването до смърт на младеж било по непредпазливост и затова присъдата е условна... А аз благодаря на Бога, че когато шофирах активно, такива скапани закони нямаше и можеше да не се страхуваш от срещи с джигити по пътя!

Facebook logo
Бъдете с нас и във