Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МИСТЕРИЯТА ОКОЛО СЛУЧАЯ ЛИЧКАТА И КИБРИТА

МИСТЕРИЯТА ОКОЛО СЛУЧАЯ ЛИЧКАТА И КИБРИТА КАРЕ Разгръщайки полицейските бюлетини и страниците на вестниците в годините 1920-1930, разбираме, че столицата не се е различавала кой знае колко от Чикаго. Гангстери нападат банки, изнудвачи рекетират банкери, взломаджии и касоразбивачи шарят из града, почти всяка вечер тук-там припукват револверни изстрели... В същото време нощем заведенията се пукат по шевовете от пируващи, на пълни обороти работят и бардаците. Ето какво пише в една своя статия столичният полицейски комендант и поддиректор на полицията Н. Карагьозов през 1929 г.: Упадъкът на нравите достигна върха си: фалшификациите и грабежите станаха многобройни, злодеянията и престъпленията се умножиха като гъби, проституцията взима скандални размери, порнографическите снимки и изображения се дирят и поглъщат с удоволствие, учащата се младеж се отклонява от своите задължения, покварата се шири из всички слоеве на обществото, апетитът за обогатяване, склонността към лукса, отвращението към работата, задоволяването на нуждите с цената на честта, желанието у повечето да живеят кой както разбира нямат предели... Комендант Карагьозов завършва статията си с призива ...нека девизът на всички днешни полицаи да бъде: чрез ред и законност, чрез изпълнение на дълга и чрез общи усилия да се създаде една спокойна България с мощна и честна полицейска власт. От онези години е и актуалният днес апел полицаите да излязат на улиците. Той е формулиран от министъра на вътрешните работи Андрей Ляпчев през 1928 г.: Полицаят - на улицата и по друмищата! Констатациите и възгласите за силна полиция обаче не смущават по никакъв трудовия делник и изпълнените с безкрайни празненства нощи на столичните разбойници. През 20-те години в София се подвизават двама особено опасни бандити, от които са пропищели търговци, политици, полицаи, банкери и общинари. Това са Димитър Николов (Кибрита) и Илия Алексиев (Личката). Двамата извършват поредица от нападения над банкери, зад гърба си имат няколко убийства, рекетьорски акции и изнудвания. След дългогодишно дебнене на полицията, през 1922 г. Кибрита и Личката са заловени и хвърлени в Пазарджишкия затвор. Обществото си отдъхва, полицията потрива доволно ръце, а политиците приписват заслугата главно на себе си. Една вечер полицаят от Обществена безопасност в столицата Дъбов се запътва към известната бирария Тигър, намираща се на ул. Пиротска и Софроний. В кръчмата било доста пълно и Дъбов бил склонен да търси другаде място да утоли жаждата си, когато изведнъж му се сторило, че двама от посетителите са му познати отнякъде. Полицаят останал и с труд си намерил свободен стол. Поръчал една потна халба бира и се заел скришом да проучва компанията, която му се сторила позната. Тя се била разположила през две-три маси от него и здраво пирувала. По едно време закротилият се над бирата си полицай чул някой да вика името му и вдигнал поглед в тази посока. С изумление видял, че от масата, където седяла шумната компания, някакъв човек му маха с ръка. Полицаят се надигнал и се приближил до въпросната маса. Едва тогава в главата му просветнало откъде познава физиономиите на седящите около нея - двама от пируващите били Кибрита и Личката. Вкаменен, с халба в ръка, Дъбов изпаднал в шок, защото бандитите трябвало да търкат затворническите нарове в Пазарджишкия затвор, а не да обръщат чаша след чаша в известна столична бирария. Силен вик изтръгнал полицая от шока. Разгърден и пиян, Кибрита изтърсил тлъста псувня по адрес на Дъбов. Наредил му наредил да се приближи съвсем до масата и започнал да реди закана след закана както към полицая, така и към началниците му. Обидите и попържните сякаш съвсем освестили Дъбов, който обърнал гръб на бандита и се върнал на масата си. Кибрита и Личката обаче не мирясали и продължили да ръсят псувни и закани към полицая, който не знаел какво да предприеме. По време на службата си в Столичната полиция той бил изчел достатъчно сводки за двамата известни главорези, които не си поплювали и вадели пищови за щяло и нещяло. С трепереща ръка полицаят извадил молив и надраскал няколко думи на гърба на сметката си. След това извикал келнера, поръчал си още една бира и незабелязано мушнал бележката в джоба му. Дъбов го помолил да я предаде на началника на Втори полицейски участък, който се намирал наблизо. След това отново се втренчил в чашата си и зачакал да дойде подкрепление. Десетина минути по-късно пред входа на бирарията се чуло чаткането на подкованите полицейски ботуши. Кибрита и Личката също чули шума и се хвърлили към изхода на кръчмата. Малко след това посетителите чули револверни изстрели, загърмели пушки, не закъснял и грохотът от хвърлена граната. Завързалата се престрелка свършва с последния патрон в барабаните на револверите на двамата бандити. Те са задържани, овързани здраво с въжета и закарани във Втори полицейски участък. Немедлено за инцидента са уведомени шефовете на полицията и министрите от правителството. Още същата нощ в участъка пристигат началникът на Обществена безопасност (ОБ) Стоил Стефанов, видни полицейски инспектори и детективи от ОБ. Задържането на известните разбойници незнайно защо предизвиква и интерес и сред министрите, като накрая в участъка идва на крака и самият министър-председател Алексанъдр Стамболийски. Разговорите и разпитите продължават почти до зазоряване, като още същата нощ е взето решение Личката и Кибрита да бъдат преместени в Пети полицейски участък. Под силна охрана те са изпратени към новия арест. На сутринта обаче в столицата плъзва слух, че по пътя между двата участъка двамата са се опитали да избягат и са застреляни. Случаят Кибрита и Личката предизвиква широк обществен интерес. Вестникарите се надпреварват в тиражирането на различни версии за причините за мистериозното бягство и още по- мистериозното убийство на двамата. Появяват се непотвърдени предположения, че Кибрита и Личката са били изведени тайно от Пазарджишкия затвор с конкретна задача, поставена им от високопоставен човек. Тиражиран е слухът, че двамата са убивали видни банкери и богаташи по нареждане на този тайнствен човек, който им уредил и мократа поръчка, заради която те са изведени тайно от затвора. Мистерията около последните часове на известните столични бандити става пълна, когато полицията пуска официално съобщение за случая. Оказва се, че близо до Зоопарка на бул. Фердинанд (става дума за старата зоологическа градина в София е открит мъртъв Димитър Николов (Кибрита). Той е убит с пистолетен изстрел. В черните хроники на вестниците е отбелязан и фактът, че край трупа му ясно са личали следи от автомобил. Тялото на Личката не е открито. По случая е образувано следствено дело в Софийския окръжен съд. Истината излязла наяве години по-късно. Оказало се, че в аферата с Кибрита и Личката са замесени самият шеф на Обществена безопасност Стоил Стефанов и столичния помощник-градоначалник Секлунов. Именно Стефанов е помогнал на двамата да излязат от затвора, за да ликвидират виден македонски деец. Работата била оплескана от самите изпълнители, които от Пазарджишкия затвор веднага забили в първата софийска кръчма. След случайната им среща с полицая Дъбов, заговорниците предприели спешни мерки за заличаването на следите и потулването на фактите, които двамата със сигурност са щели да изпеят. Кибрита е бил застрелян лично от помощник-градоначалника Секлунов, сочи разследването. По това време той работи във военното министерство, където е назначен след преврата на 9 юни 1923 година. Когато до ушите му стига вестта, че разследването по случая достига до него, той си събрал багажа и изчезнал в чужбина. До пълното разбулването на мистерията около делата и смъртта на Кибрита и Личката, разследването така и не се достига... БЛЮСТИТЕЛИ СМЕ, СТЪЛП СМЕ ЗДРАВ! Отделение Обществена безопасност в Дирекция на полицията е създадено през 1907 г. и е съставено от пет отдела. Първи отдел се занимавал с чуждия шпионаж и специалните служби. Задължение на Втори отдел е било да разкрива кражбите, да проследяване апашите, безделниците и интернираните, завърнали се по родните си места. Трети отдел е надзиравал обществените увеселителни заведения, миграцията, влаковете и е ревизирал полицейските участъци. Четвърти отдел се е трудил над анархистите и е наблюдавал хотелите, чужденците, членовете и симпатизантите на ВМРО и македонските бежанци. Дейността на Пети отдел е била концентрирана само около Централната гара в София. Според правилника за полицията, утвърден с указ от 1915 г., висшите полицаи са се назначавали, ако са навършили 30 години, имат юридическо образование, три прослужени години в административно- полицейски или съдебни ведомства и владеят френски или немски език. През 1925 г. в Дирекция на полицията е открита криминална лаборатория, в която чрез хичимески и оптически методи се издирват и идентифицират престъпници. В лабораторията за първи път започват да се правят и кръвни анализи. Въвежда се и документалната фотография, използвана най-вече в случаите на фалшифициране на документи, където се практикува микрофотография. Успоредно с това така се работи върху усъвършенстването на Наказателния кодекс, че някои от текстовете му сякаш са писани онзи ден. Член 459 от тогавашния НК например (става дума за 20-те години на миналия век) гласи: Наказва се всякой, който носи формени дрехи без дозволение от надлежната власт или без да има такова право. А ето какво гласи и чл.496 от НК: Наказва се всеки, който не поправи, не подпре или не срути сграда, зид или плет, които грозят сами по себе си да се срутят. И още нещо от онези времена ни звучи изключително съвременно - покрай устройването на полицията достойно призвание и охолно препитание намират множество композитори и поети. Така звучи например Марш на българската полиция, написан от някой си Л. Бобевски: Сърца ни огрява лъч свещен, че всяка нощ и ден, на своя пост нащрек седим и с чувства светли с трепет бдим! Да бъдат злоби - чужди нам, Служители сме в родни храм. Де без почивка - всеки миг, възпламва ни дългът велик! Ний пазим всяка чест, имот! Нам скъп е людския живот! А на закона строг и прав, блюстители сме, стълп сме здрав! Преданни стражи сме до смърт, на бащин край и в чисти път. Ний смело гледаме напред, и правда търсим, бдим за ред!

Facebook logo
Бъдете с нас и във