Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МИСТЕРИЯТА С КЛАНЕТО В ГЕО МИЛЕВ ПОДКАРА 11-А ГОДИНА

Едно проточило се през годините дело продължава своя път по етажите на Темида в очакване да получи най-сетне своя справедлив край. На 8 февруари т.г. Софийският апелативен съд (САС) отложи делото за тройно убийство в столичния квартал Гео Милев срещу 28-годишния Димитър Кънчев. Той все още е подсъдим за жестокото убийство на родителите и невръстното си братче, извършено на 3 март 1997 година. Причината за поредното отлагане са доказателства, предоставени от адвокатите на частното обвинение на мащехата Миглена, с които защитата и прокуратурата искат време да се запознаят по-обстойно.
Делото за тройното убийство срещу Кънчев се гледа за трети път от Софийския апелативен съд. Кънчев получи оправдателни присъди на първа и на втора инстанции, а Върховният касационен съд връщаше делото за преразглеждане. Минаха цели 11 години от злокобния 3 март. Мнозина навярно вече са забравили подробностите около тази кървава баня. Но не и полицаите, разследвали престъплението, а още по-малко близките на жертвите.
Убийството
През 1997 г. столичната полиция отбелязва по доста странен начин 3 март - деня, когато цяла България с тържества, концерти и шествия чества своя национален празник. Навръх празника полицаите в сектор Убийства са вдигнати на крак да търсят неизвестните килъри, избили семейство в собственото му жилище в столичния квартал Гео Милев.
Жертвите са оръжейният търговец Николай Кънчев, съпругата му Миглена Кънчева и 4-годишният им син Николай. Труповете им са открити, потънали в локви от кръв с множество огнестрелни и прободни рани, проснати едно до друго в коридора на втория етаж на мезонета.
Четиригодишният Николай е намерен върху легло пред телевизора на долния етаж - почти обезглавен. Гледката е такава, че макар и с дълголетен опит в професията, още в първия миг криминалистите са потресени от жестокото клане. Включително и шефът на тогавашния сектор Тежки престъпления срещу личността в Националната полиция полк. Ботьо Ботев, който води разследването.
Първоначално на ченгетата и следователите изобщо не им минава през ума, че извършител на убийството може да е големият син на жертвите, 18-годишният Димитър. При проведения разпит тийнейджърът заявява, че той е открил труповете, когато се е прибрал по-късно същия ден, 3 март (неделя) сутринта.
Когато отидохме на мястото на убийството, знаехме, че Димитър Кънчев е открил телата и в момента дава показания в Първо РПУ. Той твърдеше категорично, че предния ден е излязъл сутринта и не се е прибирал. Свидетел от входа обаче каза обратното. Това ни привлече вниманието, спомня си Марио Янчев, по онова време оперативен работник в СДВР. Към 18 часа в иначе празничния ден Димитър е отведен в сградата на пл. Възраждане, където не след дълго признава, че той е автор на кървавото престъпление.
Полицейската версия
Самопризнанията на заподозрения - за по-сигурно не просто са записани, но и са филмирани. Това прави екип на Нова телевизия, поканен от следователите, а лентата е пусната в ефир след неочакваната изповед на тийнейджъра за убийството.
На 7 юни 2004 г. национален всекидневник публикува стенограма на по-голямата част от видеозаписа от разпита в столичната полиция, проведен малко преди полунощ на 3 срещу 4 март 1997-а. От него се вижда, че в продължение на 20 минути Димитър Кънчев обяснява (без видимо вълнение) как хладнокръвно е избил семейството си.
Дъвчеше дъвка и питаше, спомня си тогавашният шеф на сектор Убийства и сегашен заместник-шеф на столичната полиция Стоян Велчев. Нещо повече. Преди още да е изстинал трупът на баща му, наследникът на оръжейния търговец се заинтересувал има ли вече право да се разпорежда с магазините и със сметките на баща си.
Според разследващите в голяма степен убийството е станало спонтанно, а мотивът за него са парите. Според стенограмата от разпита в деня преди убийството Димитър задигнал от баща си 200 долара, които профукал на покер- машини. Това преляло чашата на търпението на родителя, който дори си водел тефтерче със списък колко пари му е давал. След като разбрал за кражбата, Кънчев казал на сина си да си събира багажа и да не му се мярка повече пред очите.
Бях изиграл на кредит 540 000 лв. на покер-машини и просто се чудех какво да направя, за да си върна тия пари. Знаех, че баща ми има пистолет и реших - така и така се изнасям, да го взема и да го продам, разказва Димитър.
Бащата обаче разбира какви са намеренията на сина му и се опитва да му попречи. Заедно с жена си Миглена той се качва на горния етаж, за да си прибере оръжието. Отваря стаята на момчето и на въпроса Къде ми е пистолетът синът му отговаря с няколко куршума. В него и в Миглена е изпразнен целият пълнител, а двамата са доубити с нож. В стаята на престъплението е намерена и разпиляна перушина от възглавница, с която извършителят е искал да заглуши стрелбата при довършването на жертвите си.
Със забележително хладнокръвие, сякаш разказва филм, симпатичният младеж от записа показва на тогавашния топполицай Ботьо Ботев с какво движение точно е заклал братчето си с кухненски нож. На въпроса защо го е направил, младежът отговаря: Ами, защото е достатъчно голям и щеше да ме предаде. По време на този, както и на последвалите два разпита в следствието заподозреният съобщава многобройни подробности за тройната екзекуция, които според разследващите би могъл да знае само истинският извършител.
Около 2 часа след полунощ Димитър отвежда полицаи и следователи до контейнер за боклук в столичния квартал Редута. Там, твърди той, е изхвърлил кожените ръкавици, с които е извършил убийството. Полицейските коли бързат към мястото, за да не ги изпревари някой от камионите на чистотата. Ръкавиците са открити, след като кофата, пълна с боклук, е изсипана на земята, а в разравянето на боклуците се включват и началниците, включително и топследователят Богдан Карайотов. въпреки късния час - към 3 след полунощ, все пак са намерени две поемни лица, макар и видимо подпийнали, които да подпишат протокола от огледа при кофата за боклук.
Както му е редът, в Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна медицина при Столичната психиатрична болница Свети Наум е направена експертиза, която установява, че Кънчев е отговорен за действията си и не е душевноболен. След всичко това полицаи и следствие са спокойни, че са си свършили добре работата и очакват да видят Димитър трайно зад решетките. Да, ама не, както би казал един известен коментатор.
Шокът от оправдателната присъда
е най-вече за разследващите, близките на жертвите - той идва на 16 октомври 1999 година. На тази дата Софийският градски съд с председател Галина Захарова сензационно признава за невинен Димитър Кънчев. Той получава оправдателна присъда заради съществени процесуални пропуски при изземването на доказателствата.
По време на съдебния процес 20-годишният вече младеж тотално се отрича от самопризнанията си, като заявява, че те са изтръгнати с физически и психически тормоз. Какво стана, нима всичките ни усилия са били напразни, гневят се вкупом топследователи и топполицаи.
Очевидно да - това можем да кажем 11 години по-късно. Грешките на следствието бяха точно посочени от адвоката на подсъдимия Марин Марковски. Първо, записът на самопризнанията на Кънчев е направен в отсъствието на адвокат. Второ, съгласно действащия тогава НПК включването на видеозапис като доказателство по дело може да стане по реда на чл.111. Според тази разпоредба разследващите е трябвало да разполагат с разрешение от окръжен съдия, за да направят такъв запис. Трето, поемните лица (вероятно вече на трезва глава) заявяват пред съдиите, че никога не са виждали подсъдимия Димитър. Не е без значение и фактът, че по кожените ръкавици не са открити отпечатъци. Няма следи и по пистолета, и по ножа. По младежа нямало частици от барут, както и следи от кръв и т.н.
След като Кънчев е оправдан още на първа инстанция, полицаите се сещат за една свидетелка, възрастна жена, съседка на Кънчеви. Радка Ганчева единствена е видяла момчето около 3 часа в нощта на убийството да тича надолу по стълбите, което противоречи на твърдението на младежа пред магистратите, че се е прибрал сутринта и е открил труповете на близките си.
Полицаите хукват да я търсят, за да свидетелства пред съда, но тя вече не била между живите. Те пък не запазили показанията и като сметнали самопризнанията за достатъчно доказателство. На 18 февруари 2004 г. в продължение на два часа топполицаят Ботьо Ботев обяснява пред Софийския апелативен съд как е разкрил тройното убийство. Тогава той се закани, че ще разкрие пред магистратите факти, които ще доведат до обрат в развитието на процеса.
Обещаният поврат така и не се състоя, макар че сме вече 2008 година. Тройната екзекуция от Гео Милев все още тъне в мистерия, която сигурно ще продължи и след 11 април, когато е насрочено следващото заседание по делото. Все пак очакванията са за малко повече светлина по случая, която може би ще хвърли една любопитна телефонна справка, представена от адвокатите на Миглена Кънчева. От нея е видно, че Димитър Кънчев, който твърди, че в часа на убийството е бил с приятеля си Георги Трайков, е разговарял с него по телефона.
Дали обратът ще стане факт, засега не е известно. Чисто и ясно като сълза обаче е впечатлението, че всички топкриминалисти и следователи, без изключение, допринесоха за това, че върху 11-годишното дело все още да се вее булото на мистерията. И споменът за вкуса на запалената цигара при ужасяващата гледка на тройното убийство днес няма как да не горчи...

Facebook logo
Бъдете с нас и във