Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МИСТЕРИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕРОРИЗЪМ

За по-малко от две седмици - от 29 август до 11 септември, органите на МВР се похвалиха с осуетено отвличане на самолет, със светкавична реакция при журналистическа провокация със забравен кашон в столичното метро и с още по-светкавични действия след анонимен сигнал за поставена бомба на Аерогара София. От една страна, тези три факта радват, защото вътрешното ведомство се оказа на своя боен пост. От друга страна обаче, споменатите инциденти плашат, тъй като само в случая с кашона органите на МВР успяха да разкрият извършителите. И то поради една много простичка причина - колегите от Новинар сами признаха какво и защо са направили...

Спор няма, когато органите на което и да е МВР по света получат сигнал за подготвян терористичен акт, те просто са длъжни да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на най-лошото: отцепват района, евакуират хората, събират възможно най-добрите специалисти, правят изтощителни проверки, тотално изследват абсолютно всички улики, анализират психологическите профили на евентуалните извършители, разпитват всички обичайни заподозрени. Плюс задължително уведомяване на обществеността (в рамките на позволеното от закона, разбира се) за резултатите от спасителната операция и за хода на по-нататъшното разследване на инцидента.
Противно на практиката, наложена през годините в демократичния свят, в България - подобни събития се случват само... наполовина. В смисъл такъв, че когато има сигнали за бъдещи терористични актове, ченгетата и експертите от полицейските служби действат като по учебник. След което... започва голямото разминаване между световната практика и българските традиции. Най-напред МВР-ръководството се хвали до небесата с постигнатия успех, после налага жестоко информационно вето върху по-нататъшната работа по случая, че рядко се разбира кой и защо го е организирал...

Отдавна никой не помни кога медиите в демократична България за първи път разпространиха вестта, че в специалните служби е постъпил оперативен сигнал за подготвян атентат срещу известния политик Хикс и затова той се движи само под зоркия поглед на една дузина гардове от Националната служба за охрана (НСО). Няколко инцидента обаче завинаги ще останат в паметта на народа като неоспоримо доказателство, че за ръководството на МВР няма никакво значение дали опитът за посегателство срещу висш държавен служител или политик е действителен, или пък инцидентът е най-обикновен кризисен PR. Просто то (МВР-ръководството) си действа по описаната по-горе схема.
Мнозина сигурно са забравили, но в далечната вече 1994 г. тогавашният директор на Националната служба за разузнаване (НРС) - ген. Бриго Аспарухов, бе приет в Правителствена болница, защото... някой искал да го види мъртъв. И то толкова много, че организирал покушението срещу бъдещия депутат на възможно най-високо ниво: докато ген. Аспарухов чакал реда си в приемната на тогавашния министър-председател проф. Любен Беров, секретарката на премиера му поднесла кафе, без изобщо да предполага, че то е... отровно.
Съвсем естествено организмът на каления в десетки схватки с прогнилия империализъм кадрови разузнавач издържа на предизвикателството и ген. Аспарухов се размина само с леко неразположение и едноседмичен престой в елитната болница. За сметка на това обаче специалните и полицейските служби на МВР, ръководено по онова време от сегашния адвокат Виктор Михайлов, така и не откриха кой е пожелал смъртта на Бриго Аспарухов и по какъв начин отровата се е озовала в премиерското кафе.
На 19 април 2002 г., пред дом № 2 в резиденция Бояна, от предното дясно колело на джипа (нов Мицубиши Паджеро), с който се движи правосъдният министър Антон Станков, изчезват мистериозно цели пет болта.
Скандалът, който избухна след неофициалното изтичане на информацията в медиите, бе страхотен. Обясненията на т. нар. компетентни органи обаче бяха повече от смехотворни. След кратка вестникарска престрелка между МВР и Националната служба за охрана (НСО) ръководствата на двете ведомства се обединиха около идеята, че болтовете са паднали... самички, докато чисто новият джип на министър Станков се е друсал по дупките по т. нар. правителствено трасе по бул. България.
Година и половина по-късно - през ноември 2003 г., Параграф 22 се обърна по телефона към тогавашния шеф на НСО ген. Димитър Владимиров и към бившия вече главен секретар на МВР - ген. Бойко Борисов, с един въпрос: Докъде е стигнало разследването на това неуспешно покушение?.
Според ген. Борисов изясняването на случая било задължение на оперативните служби в НСО и затова МВР било извън играта. Според ген. Владимиров обаче истината била точно обратната, защото в НСО нямало дори зачатък на оперативни служби, а разкриването на подобни престъпления било задължение на МВР. След още два телефонни разговора стана ясно, че априлските болтове на министър Станков са изпаднали не само от колелото на министъра, ами и от полезрението на прокуратурата и следствието. С други думи - до ден днешен никой не е в състояние да отговори по силата на каква логика петте болта от джипа на министър Станков не само паднаха от чисто новия му джип, ами... изчезнаха вдън земя.
На 19 ноември 2003 г. столичен всекидневник разпространи сочната клюка, че двама бизнесмени с екзотични прякори - Константин Димитров-Косьо Самоковеца (разстрелян на 6 декември същата година в Амстердам) и Иван Тодоров-Доктора (екзекутиран на 22 февруари 2006 г. в София), както и голям бос от бившата групировка СИК на 16 ноември са се срещнали тайно в солунския хотел Хаят. Според неназовани източници на въпросния всекидневник срещата между тримата е продължила доста дълго, като основните теми на разговора били две: какви компромиси трябва да направят групировките в името на безконфликтния бизнес и по какъв начин те трябва да противодействат на МВР-атаките по повод на зачестилите поръчкови убийства.
Няколко дни по-късно в публичното пространство бе подхвърлена информацията, че на въпросната среща в солунския хотел престъпните босове са подписали смъртната присъда на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и са обсъдили начините, по които тя може да бъде изпълнена.
В типично негов стил ген. Борисов побърза да успокои разтревожената общественост, че него не го е страх от някакви си мутри и че българските и европейските служби знаят всичко и до дни заговорниците ще бъдат разкрити.
Почти година по-късно - през октомври 2004 г., Параграф 22 по една случайност научи, че солунският атентат срещу Борисов е... пълна измислица. Вярно, на 16 ноември 2003 г. Иван Тодоров-Доктора наистина е имал среща в хотел Хаят, но тя изобщо не е била с Косьо Самоковеца и с голям бос от бившата СИК. Още по-малко пък сгледата е била посветена на такива фундаментални теми като примирието между силовите групировки и заговора срещу ген. Бойко Борисов.
Тъкмо обратното. Иван Тодоров-Доктора се е срещнал в хотел Хаят със софийския бизнесмен Милослав Кръстев, но той никога не е работил за или в СИК, защото от 1990 г. принадлежи към най-близкото обкръжение на Филип Найденов-Фатик, разстрелян на 19 август 2004-а. А целта на срещата е била съвсем прозаична: при какви условия Милослав Кръстев ще оттегли показанията си срещу Доктора по делото за отвличане, образувано през 1994 г. от Хасковската окръжна прокуратура и възобновено десет години по-късно по искане на Кръстев.
Колкото до Косьо Самоковеца, на 16 ноември 2003 г. той наистина е бил регистриран в солунския хотел Хаят. Но нито е присъствал на срещата между Доктора и Кръстев, нито някой от двамата е разговарял с него.
В края на февруари 2004 г. един столичен седмичник гръмко обяви, че през август 2003 г. сръбският мафиот Сретен Йосич е издал смъртни присъди на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и на Коос Плоой, шеф на прокуратурата в Амстердам. Според дописката заговорът бил разкрит от холандците, които веднага информирали София за находката.
Идентифицирани били всички хора, за които имало оперативни сигнали, че са свързани с албански и сръбски престъпни групи. Месец след получаването на сигнала от Холандия (т.е. през септември 2003 г. - бел. ред.) на ГКПП-Калотина бил задържан шиптър с два гранатомета, открити под задната седалка на неговия Фолксваген Голф - се казва по-нататък в сензационното разкритие. - Шиптърът влязъл в България от Сърбия, като е имал два паспорта - хърватски и босненски. Антимафиотите го задържали, защото той бил мулето, което трябвало да вкара в България гранатометите за мократа поръчка на Йосич. Задържаният останал в ареста един месец, след което бил екстрадиран в Сърбия с 10-годишна забрана да напуска страната. Задържаният не е работил с наша групировка и не е живял в България, разказва пред вестника подробности от пейзажа анонимен офицер от МВР, след което обобщава: В случая адекватната намеса на НСБОП спаси главата на генерала...
Няма да коментирам случая! - отсича пред седмичника ген. Борисов и пояснява двусмислено: Който се страхува от мечки, да не ходи в гората...
И в този случай, досущ като с атентата срещу Борисов, планиран в хотел Хаят, истината няма нищо общо с генералската мечта за свидна саможертва в борбата срещу световната мафия.
Според съобщеното от Агенция Митници албанецът Ферид Топчагич е задържан на 28 март 2003 г. (а не през лятото на 2003 г.) при опит да внесе в страната два гранатомета и две гранати. По случая Районна прокуратура - Сливница, образува митническо дознание, в хода на което е установено следното:
- мощните пушкала не са укрити в специални тайници, а са хвърлени в багажника на колата, завити в одеяло;
- те са собственост на Ферид Топчагич, останали му още от конфликта в Косово;
- целта на пътуването му е да занесе оръжията в Турция, където да ги предаде на свой клиент, който му е платил за тях авансово 2000 евро. За целта албанецът е трябвало да бъде посрещнат на ГКПП-Калотина от българин с неустановена самоличност, който да го съпроводи до турската граница;
- Топчагич не е организиран престъпник, а беден мюсюлманин, баща на четири деца и сиромах.
На 30 април 2003 г. адвокатът на обвиняемия - бившият вътрешен министър Виктор Михайлов, и Районна прокуратура - Сливница, сключват извънсъдебно споразумение, което е одобрено от районния съд в Сливница. Според постигнатата договорка Топчагич признава вината си, получава присъда от три години условно и глоба в размер на 2000 лв., а колата му и гранатометите са конфискувани в полза на държавата.
Колкото до резултатите от сериозната работа на НСБОП и спецслужбите след получаването на сигнала от Холандия за атентата срещу Бойко Борисов, явно до ден днешен те си остават една от най-строго пазените служебни тайни в МВР. Не за друго, а защото никой така и не разбра имал ли е Сретен Йосич съучастници в София, кой точно е трябвало да взриви ген. Борисов и по какъв повод.
Въпреки че след парламентарните избори през лятото на 2005 г. МВР бе оглавено от съвсем нови лица (с изключение на заместник-министъра по евроинтеграционните въпроси Бойко Коцев), вътрешното ведомство запази поведенческия модел, който следва в подобни случаи.
На 21 март 2006 г. добре осведомен анонимен източник разпространи информация, че специалните служби разследват неуспешен атентат срещу лидера на ДПС, извършен малко след Нова година. Според въпросния източник покушението срещу Ахмед Доган било организирано много добре, но в тъмното стрелецът не успял да уцели жертвата си и само надупчил джипа на Сокола на няколко места.
Именно този неуспешен атентат е причината Ахмед Доган да поиска засилена охрана от НСО, но ситуацията е под контрол, тъй като абсолютно всички служби на МВР активно работят по разкриването на заговорниците, гласи още информацията на анонимния източник.
Какво точно са разкрили активно работещите полицейски и специални служби на МВР по случая Ахмед Доган все още не е известно. Факт е обаче, че само половин година по-късно - на 31 август - някой от МВР отново реши да се направи на интересен и... възкреси опитите на Сретен Йосич да ликвидира смъртния си враг Бойко Борисов. И то по стария тертип - анонимна информация до медиите, (само)хвалебствен коментар, че заплахата идва отвън (т.е. от чужбина) и че от две седмици ръководството на НСО знае за проблема и е осигурило на столичния градоначалник допълнителна охрана.
От своя страна Бойко Борисов също спази традицията, като отби тълпите от репортери само с две изречения: Научих за заплахата от МВР и спецслужбите. Повече няма да коментирам, защото им вярвам...
За разлика от друг път обаче в МВР-ръководството не посмя да изрази публично мнението си по въпроса и това никак не е случайно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във