Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МИТЬО ОЧИТЕ ПАК СЕ ПОДИГРА С ПРАВОСЪДИЕТО

Най-после един съдия записа името си в златните страници на българското правораздаване като първия слуга на Темида, дръзнал да осъди на ефективен затвор небезизвестния несебърски бизнесмен Димитър Желязков с екстравагантния прякор Митьо Очите. Похвалното събитие се случи на 13 октомври (сряда) в Хасково, а героят магистрат е Георги Гочев от Хасковския окръжен съд.
С това всичко оптимистично в историята се изчерпва. Поводът, заради който съдия Гочев прави най-решителната стъпка в живота си, е наказателно дело, образувано преди 12 години заради масов побой, придружен със стрелба, между бригади на бившата ВИС и още по-бившия Клуб 777.
Екшънът се разиграва на един от най-големите ТИР-паркинги в Южна България - Изворът на Белоногата край Харманли. През есента на 1994 г. паркингът се охранява и контролира от хасковско-димитровградското поделение на Клуб 777, а мотел Амфора (който е забучен насред огромната асфалтова площадка) е застрахован от хасковския клон на ВИС-2 и се охранява от хората на Валентин Подмолов-Вальо Подмола и брат му Антоан.
Примирието е нарушено на 11 октомври 1994 г., когато Валентин Подмолов и десетина негови момчета изненадващо атакуват седмиците, започват да стрелят срещу тях с картечни пистолети Скорпион, пушки-помпи Мозберг и с един шмайзер Шпагин от Втората световна война, след което ги попиляват от бой.
В потушаването на схватката участват над 50 полицаи, които за няколко часа арестуват абсолютно всички участници в сражението - общо 21 човека. Още на 12 ноември, седмиците са освободени, а срещу хората на Валентин Подмолов (сред които е и командированият от Несебър Димитър Желязков-Митьо Очите) е образувано предварително производство за въоръжен грабеж, нанасяне на средна телесна повреда, хулиганство и незаконно притежаване на оръжие.
Разследването приключва за по-малко от половин година и на 27 март 1995 г. Хасковската окръжна прокуратура внася делото в Хасковския окръжен съд. Тогавашната председателка на окръжното съдилище - Златка Пехливанова, разпределя делото на себе си и насрочва първото заседание по процеса за края на юни 1995 година. То, естествено, е провалено по ред обективни причини - нередовно призоваване на свидетели и липса на подсъдими и адвокати.
След този неуспех Златка Пехливанова замразява делото така, че през следващите десет години никой не се сеща за него. А би трябвало да е точно обратното, защото около това дело започват да се случват странни неща.
На 4 ноември 1996 г. е разстрелян Антон Димитров, представител на Клуб 777 в района на триъгълника Димитровград - Свиленград - Хасково, който по онова време отговаря за паркинга пред Извора на Белоногата.
Точно шест години по-късно - на 4 ноември 2002 г., насред Хасково е разстрелян основният обвиняем по делото - Валентин Подмолов.
А на 11 срещу 12 декември 2003 г. от белия свят си тръгва още един от участниците в масовия побой край Харманли - т. нар. партизанин Тодор Димов-Чакъра, който е взривен с гранатомети след почти 24-часово сражение с над 150 тежковъоръжени полицаи, жандармеристи и командоси от Специализирания отряд за борба с тероризма (т. е. барети).
На 9 юни 2004 г. Висшият съдебен съвет назначава за председател на Хасковския окръжен съд Галя Костова от Върховния административен съд, а Златка Пехливанова е преназначена като редови магистрат. В началото на юли същата година делото за екшъна на паркинга Изворът на Белоногата е извадено от фризера и е разпределено на съдия Георги Гочев.
Десет месеца по-късно съдия Гочев насрочва второто заседание по брадясалия вече процес - за 20 септември 2005 година. На него обаче не се случва нищо особено (от гледна точка на правосъдието), защото бившите седмици изобщо не пожелаха да си спомнят кой с какво ги е налагал на 11 ноември 1994 г. и дали Митьо Очите е бил сред побойниците.
Още тогава Параграф 22 (бр. 40 от 24 септември 2005 г.) написа следното: Следващото заседание по делото е насрочено за 5 декември 2005 г., но отсега е ясно, че от по-нататъшните усилия на съдия Георги Гочев едва ли ще има кой знае каква полза. Дори за статистиката!
Днес, година и три месеца по-късно, прогнозата ни се оказа... донякъде вярна. След споразумение между защитата и обвинението в сряда (13 декември) съдия Георги Гочев обяви, че Митьо Очите е осъден на 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Според официалната статистика по това дело той вече е излежал четири месеца с постоянни мерки задържане под стража и домашен арест. Според неофициалната статистика обаче през своята 15-годишна кариера като служител и представител на бившата ВИС за Югоизточна България по други дела Митьо Очите е престоял в следствения арест или под домашен арест най-малко година и половина. Така че сметката му е вярна: с постигнатото споразумение той хем отървава решетките, хем се избавя от досадата през месец-два да пътува от Бургас до Хасково и обратно.
Въпросът е кога Върховната касационна прокуратура също ще си направи сметката и ще образува предварително производство, което е длъжно да изясни само един въпрос: по какви причини Златка Пехливанова - бивш шеф на Хасковския окръжен съд и бивш председател на съдебния състав по делото за екшъна край Харманли, е забравила за какво получава пари от държавата и каква клетва е положила, когато е облякла черната тога. И то в продължение на цели десет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във