Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МИТНИЧАР ИЗГОРЯ ЗАРАДИ МУЛЕТО СИ

Следственото дело за първата митническа измама в Югозападна България, разкрита от мобилните групи на Краун Ейджънс, навърши (преди десетина дни) 18 месеца. То е образувано на 27 септември 2002 г., ден след като благоевградският едноличен търговец Борислав Станински бе спипан с микробус, наблъскан с контрабандна черна и бяла техника. В далаверата се оказа замесен и Красимир Тончев Вълев, началник-отдел Митническо разузнаване и разследване на наркотрафика (МРРН) в Районна митница - Благоевград. Той бе уволнен от директора на Агенция Митници заради злоупотреба със служебно положение и заблуда на свои колеги, с което е създал условия за осъществяването на контрабанден внос на голямо количество битова и компютърна техника, мобилни телефонни апарати и други.... Казано по-просто - докато Станински е контрабандирал техниката, Вълев го е бранил от колегите си. Красимир Вълев попада под ударите на съдбата на 26 септември 2002 г. - ден преди да бъде заведено следственото дело срещу него него. Около края на работния 26 септември в Благоевград пристига една от мобилните групи на Краун Ейджънс, придружаваща микробус Ивеко (рег. № Е 06 03 АК), шофиран от благоевградчанина Борислав Станински. Ръководителят на групата уведомява колегите си в Районна митница - Благоевград, че Станински е задържан недалеч от гр. Сандански по сигнал, подаден от ГКПП-Кулата. При проверката е констатирано, че между декларираното от шофьора на ГКПП-то и стоката в микробуса има доста, и то все съществени различия. Пред митничарите на Кулата Станински е обявил че кара употребявани лични вещи на стойност 250 лева. Инспекторите се съгласили с него и му начислили мито и ДДС в общ размер - 71 лева. Шофьорът на микробуса платил и моментално изчезнал към вътрешността на страната, без изобщо да предположи какво го очаква. Мобилната група на агентите на короната (Краун ейджънс) обаче е уведомена веднага за митническата измама на 26 септември 2002 г. и около 16 ч. джипът й застанал на пусия доста преди входа на гр. Сандански в посока Кулата - София. Трийсетина минути по-късно въпросният микробус се появил на хоризонта и бил спрян за рутинна проверка. При отварянето на задните врати на Ивеко-то българи и англичани ахнали от изумление - микробусът бил натъпкан с бяла и черна техника, като 250 лв. стрували само кашоните, в които били опаковани новите уреди. Когато отворихме вратите, за да проверим съдържанието на автомобила, не можахме да повярваме, че някой е успял да напъха толкова много уреди в такава малка каросерия, спомнят си и днес благоевградските митничари, да присъствали на чудото. Вместо декларираните на влизане в България двайсетина телевизора, те разтоварили 71 нови телевизора, два хладилника, два фризера и една пералня. Още по-голяма изненада обаче очаквала проверяващите, които, разглеждайки електроуредите, открили из кашоните още 24 мобилни телефона, 22 тонколони, 17 касетофона, 9 компютърни монитора, три лаптопа, 32 видеоуредби, 16 сателитни приемника, 24 стереоуредби и куп други по-дребни предмети. Разтоварването на четириколесната дядова ръкавичка продължава близо три часа, а описването на находките в нея още толкова. Според експертите стоката в микробуса струвала 6075 лв., а лицето Борислав Станински е извършило митническа измама. Пред благоевградските митничари шофьорът отрича да е вършил каквато и да било измама, като в писмените си показания по случая обяснява следното: В личния си микробус имах стока, втора употреба, от Австрия. Тя е събирана в различни градове. За нея нямам фактури, защото не е вземана от търговската мрежа, а от отделни места, където хората изхвърлят най-различни работи. През митница Кулата минах без много да ме гледат, предполагам заради лошото време. Платих за стоката 65 лв. в банката. След преминаването на ГКПП-то, малко преди гр. Сандански, ме спря кола на Агенция Митници. Те констатираха занижено плащане и ме съпроводиха до митницата в Благоевград....Още на следващия ден - 27 септември 2002 г., на Борислав Станински му е съставен с акт за 6651 лв., микробусът и стоката са задържани като обезпечение по държавното вземане, а по случая е образувано следствено дело. Единствената причина, заради която попада в ръцете на прокуратурата и следствието (а не приключва като административно престъпление и наказание), е ролята на Красимир Вълев - началник-отдел Митническо разузнаване и разследване на наркотрафика в Благоевградската районна митница, в нея. Според членовете на мобилната група, Вълев е пътувал непосредствено след Станински и, когато Ивеко-то е спряно, е направил опит да осуети проверката на микробуса. Пред екипа на мобилната група (в който са били включени двама представители на Краун Ейджънс, един служител на НСБОП и човек на Агенция Митници) Вълев се е представил като служител на Митническо бюро - Благоевград, без да уточнява какво точно работи там. Едва по-късно, когато микробусът бил разтоварен, а стоката описана, хората от мобилната група разбрали, че Вълев не е кой да е, а е шеф на разузнаването и борбата с наркотрафика в районната митница. Делотообразувано по случая в Благоевградското окръжно следствие, доказало по безспорен начин участието на митническия началник в измамата. Според следователите, на 26 септември 2002 г. Красимир Вълев е влязъл в България през ГКПП-Кулата с лека кола Тойота, благоевградска регистрация (рег. номер Е 63 69 АВ), собственост на баба му. Според паспортната проверка и вписването на личните данни на Вълев в бумагите на Гранична полиция, той е влязъл в България по едно и също време с Борислав Станински. Свидетели, разпитани по делото, пък са потвърдили, че тойотата на митничаря се е движела плътно зад лекотоварния Ивеко. Благоевградските следователи все още не са отговорили на един основен въпрос: защо митничарите на ГКПП-Кулата са приели на доверие декларацията на Станински и не са проверили дали в микробуса наистина са натоварени 20 стари телевизора или нещо друго. Не е изключено инспекторът на границата, оценил стоката в Ивеко-то на 250 лв., да е погледнал лековерно на декларацията на Станински и да е решил, че наистина става дума за телевизори втора ръка. Прави впечатление обаче нещо друго. Според версията на шофьора той натоварил буса до козирката в Австрия. Документи за стоката, естествено, нямал, защото, според версията му, събрал телевизорите, видеоуредбите и фризерите по улиците. Тоест - от местата, където хората в белия свят изхвърлят подобни неща. Но никак не е лесно човек да повярва, че държавни служители с дългогодишна практика могат да се хванат на подобно обяснение. По простата причина, че ако шофьорът казва истината, бусът му никога нямаше да излезе от Гърция, натъпкан с техника и без документи.Освен това следователите са установили, че въпросният микробус Ивеко и друг път е внасял стока в България по същия маршрут: Австрия - Гърция - България. Шофьорът Станински винаги е влизал през ГКПП-Кулата, като документите - също винаги, са оформяни на името на фирма ЕТ БоСтан - Борислав Станински. Зад това еднолично дружество не се крие мащабен канал защото, според информационната система Дакси шофьорът търговец Станински не участва в други фирми и не е свързано лице с никого. Онова, което прави впечатление обаче, е друго. Според разпечатки от компютрите на ГКПП-Кулата, всеки път, когато Ивеко-то на Станински е пресичало границата, зад него плътно се е движела тойтата на Вълев, която по документи се води собственост на баба му. А мълвата в Града на милионерите - Петрич, довършва портрета на митничаря: преди няколко години Красимир Вълев е работил на Кулата, но името му отново било замесено в подобен скандал. В интерес на работата обаче шефовете на ГКПП-то потулили всичко.В началото на 2003 г. обвинителният акт срещу Борислав Станински е внесен в Благоевградския районен съд и процесът тръгва нормално. Още на второто съдебно заседание обаче (в края на месец септември) Станински запява друга песен. Въпреки показанията, дадени по време на предварителното производство и на първото съдебно заседание, той изведнъж заявява, че на 26 септември 2002 г. е минал през ГКПП-Кулата чист. Тоест - в микробуса му е имало само двайсет употребявани телевизора на обща стойност 250 лева. Цялото открито на агентите на короната оборудване той бил натоварил на едно място, намиращо се между Кулата и гр. Сандански. По време на следващите две заседания по делото (в края на ноември 2003 г. и на 15 април тази година) също не се случи нищо особено, защото... заседания просто не е имало. Единият път - поради неявяване на свидетели и вещи лица, а втория път - поради заболяването на адвоката на Станински. Следващото съдебно заседание насрочено за 13 май, се очаква с огромен интерес не само от благоевградската общественост, а и от сенчестите среди. Според осведомени, броят на хората, желаещи да научат къде между Кулата и гр. Сандански - при това за 4-5 минути, човек може да натовари просто така 71 телевизора, два хладилника, два фризера, една пералня, 17 касетофона, 9 монитора, три лаптопа, 32 видеоуредби, 24 стереоуредби и т. н., расте лавинообразно. Другата възможност е Станински да си е карал тихо и кротко по пътя, а неизвестни контрабандисти да са натоварили микробуса му... в движение. Ако някой повярва на подобна абсурдна логика, като нищо през май делото отново да бъде отложено. Не за друго, а защото разкриването на обективната истина предполага задължителна проверка дори на подобни хипотези...

Facebook logo
Бъдете с нас и във