Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Много административен ръководител - малко началник!

Липсата на контрол и санкции води неминуемо до извращения и безотговорност. Банална и универсална истина, която важи за всички времена и системи. Особено за съдебната, чието съществуване се изразява именно в установяване на справедливостта и истината чрез проверка на доказателствата, съотнасянето им със закона, упражняване на контрол за законосъобразност и налагане на санкции. Независимостта на съдебната система е абсолютно задължителна, но единствено при условие, че я прилага в рамките на правомощията си. Ако прекрачи тази граница, тя става чадър за тежка престъпна дейност, в повечето случаи организирана и налагаща произвола като мярка за правораздаване.
В интервю за Параграф 22 , публикувано в бр.39, министърът на правосъдието Маргарита Попова призна същината на проблема в българската съдебна система: актове на магистрати, които са явно некомпетентни и явно будят яростта на хората спрямо прокуратурата или съда. Ето как описа нещата министър Попова: Тези актове са несправедливи, неправилни и незаконосъобразни. Инстанционният контрол е само една от мерките, които могат да дадат добър резултат. Тук става въпрос за това, че такива актове са израз на превратното тълкуване на независимостта като конституционно понятие, като механизъм и като лост, на който малко магистрати в света могат да се радват. Дава им се по конституция и те не съумяват да се ползват правомерно от него или го извращават, криейки се зад своето вътрешно убеждение.
Но правосъдният министър не се ограничи с констатациите, а посочи директно и една от главните причини за дълголетието на тази безобразна традиция: Кой е казал, че сега липсват възможности за контрол? Ами къде е контролът на административните ръководители? Как така съдиите ще се крият зад независимост, инстанционен контрол, вътрешно убеждение и колективно решение на съдебния състав?! И как ще липсва отговорност на административния им ръководител, който е в правомощията си да ги извика тези хора и да обяснят как така е дошло това решение?! Да седнат, да го разнищят, да дискутират по него?! И оттам насетне, ако има основания, да дойдат незабавно дисциплинарните мерки. Какво им пречи сега да го правят? Не може към всички недъзи в съдебната система да бъдат адресирани законодателни промени. Законът не може да се превърне в наръчник, за да станеш почтен, да произвеждаш добра съдебна практика и да си решаваш делата законосъобразно и справедливо. Категорична съм, че административните ръководители и сега могат спокойно да правят проверки на такива решения… Административните ръководители получават повече пари от останалите магистрати. Не бюджетират, не се грижат за сгради, защото министърът на правосъдието им ги строи. Административните ръководители имат прекрасни възможности за контрол на съдебните актове, без нищо да се пипа в закона. Понятията независимост и вътрешно убеждение девалвираха - от прекомерна употреба.
Маргарита Попова каза всъщност, че административните ръководители в съдебната система
избягват съзнателно да се ангажират
с качеството на правораздаването. Без при това законът да им го забранява. Вярно, той не ги и задължава изрично, но какво по-важно от качеството на правораздаване има за съдебната система. Нищо, защото всичко останало в нейните функции е далеч по-маловажно. Дори и бързината на правораздаването, чийто дефицит се сочи по традиция като основна причина България да е неизменно в черния списък на Европа. По простата причина, че липсата на бързина у нас почти винаги означава и липса на качество.
Покрай шумните скандали около Висшия съдебен съвет(ВСС) ролята на административните ръководители на отделните звена в съдебната система остава в сянка от години. Въпреки че наред с членовете на ВСС тази категория магистрати е в основата на чудовищния скандал с Красьо Черния. Та нали ролята на държаните от него 13 до 15 гласа в съвета е да осигуряват избирането на онзи кандидат, който си плаща. Фактът, че цялата корупционна машина е впрегната в избора на административни ръководители, също е белег, че този акт не е маловажен. И говори, че схемата е по-скоро обърната - изборът на самите членове на ВСС до голяма степен е подчинен на задачата те на свой ред да осъществяват избора на посочените им от задкулисни лобита кандидати за административни шефове.
Упоритото нежелание на ВСС да се ангажира с качеството на правораздаването бива оправдавано с гарантираната от конституцията независимост на съдебната власт. Но, подобно на функционалния имунитет на магистратите, тя е също само функционална, а не безгранична. Конституцията не дава на ВСС правото да се намесва грубо в разглеждането на делата. Иначе казано, ненамесата на висшия орган на съдебната власт в правораздаването е предвидена като гаранция за свободното формиране на вътрешното убеждение на магистрата. Но
незаинтересоваността на ВСС от качеството на правораздаването
не само не е част от конституцията - тя е категорично противоконституционна. Доколко съветът е избягал от своите отговорности личи от сравнението на практиката му с отредените му в Закона за съдебната власт(ЗСВ) функции: да представлява съдебната власт, да осигурява нейната независимост, да определя състава и организацията на работата й и да осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. Как се осигурява независимост и се управлява съдебна власт, без да се взема отношение към основното, което тя върши - правораздаването, знаем вече всички.
С оглед на казаното няма нищо чудно поведението на членовете на ВСС и повечето от административните ръководители на звена в съдебната система е като по калъп. Всички повтарят като мантра мита за независимостта, оправдавайки своята ненамеса по конкретни дела. И никой не им вярва с убеждението, че си измиват ръцете и прикриват престъпно поведение. За разлика от членовете на съвета обаче, административните началници са в непосредствен контакт и дори участват в самото правораздаване. Как е възможно тогава да свалят от себе отговорност за качеството на правораздаването на магистратите в ръководеното от тях съдебно звено?! В каква степен тази умишлена безотговорност е опорочила самата идея за справедливо правораздаване знае всеки, който е адресирал възмущението си от тези несправедливи, неправилни и незаконосъобразни актове към ръководителя на съответното звено на съдебната власт. Вопиющи безобразия на магистратите, опорочаващи брутално делата, не са в състояние да трогнат техния административен началник, който драсва обикновено отговор от няколко реда в смисъл: Административният ръководител няма правомощия да се намесва в разглеждането на делото и да взема отношение относно правилността на акта. Ако не сте удовлетворен от резултата, имате правото да се обърнете към горната инстанция.
Тази
философия на старателно прикриван произвол
размива напълно границите между законосъобразни и откровено престъпни действия. Тя съсипва напълно доверието в почтеността на магистратите и прави от съдебните процеси безкрайни битки, в които няма правила. Те неизменно завършват във върховните съдилища, които по силата на инстанционния контрол са единствената надежда за постигане на законност и справедливост. Неслучайно на проведеното неотдавна национално съвещание на съдиите в страната по повод критиките в последния доклад на Еврокомисията председателят на Върховния касационен съд(ВКС) Лазар Груев посочи необходимостта от няколко действия: да се представят в ИНТЕРНЕТ всички решения на съда от последните 16 години, да се уеднакви съдебната практика чрез повече тълкувателни решения с цел да се постигне предвидимост по делата, да се организират и съвещания с по-висшестоящи съдии по правни проблеми. Усилията на ВКС в тази посока обаче не оправдават по никакъв начин наглата корупционна екзотика в работата на долните инстанции.
Общите правомощия на председателите на районни съдилища по ЗСВ са да осъществяват общо организационно и административно ръководство, да отговарят за дейността на съда и да го представляват. Те подготвят и предоставят в края на всяко шестмесечие на Инспектората към ВСС обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции. Освен това свикват и ръководят общото събрание на съда, участват в съдебни заседания, а разпорежданията им във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. Да, пряка намеса в актовете на съдиите не се допуска, но при всичките тези правомощия е пълен абсурд председателите на съдилища да твърдят, че са лишени от възможности при необходимост да се намесят в полза на доброто правораздаване. Няма забрана както за обсъждане на конкретни актове на четири очи със съдията или със състава, така и за поставяне на въпроси на редовни и извънредни общи събрания. След което лицата, които са отправили сигнал до председателя на съда, да получат смислен и човешки отговор с обяснение на ставащото по делото. А ако магистратът по конкретно дело, върху което административният шеф му е обърнал внимание, прецени, че той му оказва неправомерен натиск, може да се оплаче на ВСС.
Председателите на окръжни съдилища имат в добавка и правомощията да извършват лично или да възлагат на съдии от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районния съд, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията. Те организират съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане както на общите доклади, така и на докладите от проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления. В тази посока са и правомощия на председателите на апелативни, административни и върховни съдилища. В добавка различните отделения и колегии имат свой ръководители, запознати още по-добре с конкретната правна материя - гражданска, търговска, наказателна, административна, брачна. Техните правомощия не са уредени в ЗСВ, но от малкото разпоредби в тази насока няма съмнение, че функциите им се определят от председателя на съда и задачата им е да го подпомагат. За административните ръководители на прокуратури и за главния прокурор е излишно дори да се споменава, тъй като йерархичната структура там позволява поначало горестоящият прокурор да отменя незаконосъобразни актовете на долустоящия.
Този бегъл преглед показва, че законът дава възможности за реакция и всякакво бездействие на административен ръководител при основателн
и сигнали за корупция спрямо магистрат от неговото звено е неоправдано и говори директно за някаква странична обвързаност на самия съдебен началник. Особено в случаите, когато има оплаквания преди постановяването на окончателния за съответната фаза на процеса акт. В повечето случаи, разбира се, хората остават като ударени от гръм едва след като го видят, но няма пречки сигналите им да бъдат взети предвид и от административния ръководител на постановилата акта инстанция с оглед да потърси дисциплинарна отговорност, така и от ръководителя на горната инстанция с оглед да бъде постановен правилен акт.
След скандалите от последните години Инспекторатът на ВСС отчита подобрение в спазването на сроковете, но не и в качеството на правораздаването. Дали липсват данни, или ВСС бяга от темата като дявол от тамян?! На кого му е нужно бързо, но несправедливо правораздаване? В този смисъл са и нееднократните призиви на Параграф 22 по повод предложените от правосъдното министерство промени в ЗСВ - основните критерии за работата на магистратите и съответно за качеството на правораздаването да станат съотношението между потвърдени и отменени актове и качеството на мотивите към тях. Това са все неща, които съдебната власт може да направи сама. А за съдебни власти като нашата, които умишлено не го правят, се отнася нашумялата препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за въвеждане на механизъм за разследване на съдебни решения при основателно предположение, че са плод на корупция. Защото съдебните актове са най-сигурният показател за нейните липса или наличие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във