Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МОЖЕМ ДА ВЛЕЗЕМ В НАТО САМО СЪС СИЛНО РАЗУЗНАВАНЕ

БЪЛГАРИЯ ИМА ЯСНИ ТРАДИЦИИ В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА, КОИТО НЕ СА ОТ ВЧЕРА И ОТ ДНЕС, А СА С ДАВНОСТ ПОВЕЧЕ ОТ 40 ГОДИНИ, КАТЕГОРИЧЕН Е БИВШИЯТ ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР НА РАЗУЗНАВАНЕТО О.З. ГЕН. ТОДОР БОЯДЖИЕВО.з. ген. Тодор Бояджиев е роден на 10 октомври 1939 година. Завършил е радиоинженерство в МЕИ. Започва работа в системата на МВР и стига до поста заместник-началник на някогашното Първо главно управление на Държавна сигурност (разузнаването). Официално обаче е бил заместник търговски представител на България в САЩ (1967-1972 г.) и пълномощен министър в постоянното представителство на страната ни в ООН от 1977 до 1981 година. Бил е главен секретар на МВР. Генералско звание му е присъдено през ноември 1990 г. с указ на президента Желю Желев. Той е първият демократичен генерал и първият генерал в най-новата ни история, който подава оставка (през 1992 г.) и минава в запас по собствено желание. Лидер е на политически клуб Тракия, който участва в Коалиция за България. Като депутат от сегашното 39-то Народно събрание е член на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.Г-н Бояджиев, от известно време името ви се завъртя в медиите като новия директор на Националната разузнавателна служба (НРС), ако ген. Димо Гяуров бъде сменен. Правено ли ви е изобщо подобно предложение?- Никога не бих приел да съм наследник на сегашния директор.Защо?- Просто сме на различни професионални нива. Определението наследник не ми харесва. Медиите пишат твърде много неща. А има азбучни истини, които ако се преценят, може да се отсее кой е реален кандидат и кой не е. Първо, в България има закон за деполитизация на тези служби, а аз съм политически лидер. Представлявам Политически клуб Тракия, който на всичкото отгоре е и парламентарно представен. Как бих могъл въобще да мисля за връщане към професионалното ми битие, при положение че тракийците са ми гласували доверие и са ме избрали за председател на тяхната политическа организация? Ето защо, дори и да имам огромното желание да се върна (приемаме, че някой да е готов да ми предложи подобно нещо), аз трябва да бъда освободен от конгрес на клуба и да напусна парламента.Значи сте от групата на нереалните кандидати?- Аз съм от групата на медийните кандидати. Ласкае ме това, че журналистите все още не са ме забравили и ме броят за професионалист. Прагматично погледнато обаче, аз не съм реален кандидат. Второ - не искам да загубя правото си да говоря свободно и на висок глас. Вече изпитах удоволствието от това да мога необезпокояван да изразявам личното си мнение. А разузнавателната служба, знаете, налага своите си строги ограничители. Трето, което е и най-същественото, аз живея с надеждата, че който и да стане директор на НРС, ще изповядва няколко неща, които за мен са основни.Кои са те?- Разузнаването е повече бъдеще, отколкото минало. С други думи, България има нужда от силно разузнаване. Разузнаването е достойна професия с човешко лице. Ето защо, който и да стане директор на тази служба, трябва да работи за утвърждаването на това разбиране. Приемайки тази позиция, той не може да изисква пълна политическа подкрепа и от изпълнителната власт, и от президентската институция, и от Народното събрание. Българското разузнаване в момента е далече от нивото, на което би трябвало да бъде. И тук политически сили и всички видове власти трябва да се обединят около ясното разбиране, че България има нужда от силно разузнаване по пътя към НАТО. Ние не можем да бъдем в позиция само на получатели на информация. Трябва да даваме.Не смятате ли, че вече е крайно време да има отделен закон за разузнаването?- Определено. И не само за разузнаването. В момента има правен вакуум. Аз винаги съм лобирал за закон за спецслужбите. По-добрият подход е вместо да правим отделни закони за отделните служби, да поработим сериозно върху един закон за националната сигурност, където да се третират функциите на всички служби. Един от огромните проблеми в момента е, че в България реално няма разузнавателна общност. Такава - в йерархичния смисъл на думата, по време на тоталитарното общество имаше, защото всичко беше под шапката на едно министерство и координацията ставаше административно. Ние обаче отделихме службите, но нарушихме връзките между тях и не ги възстановихме. Ако тръгнем да правим закон за всяка служба поотделно, ние на практика продължаваме статуквото. Ако има общ закон за националната сигурност, в него на първо място трябва да се изведе въпросът за разузнавателната общност.Как е уредено това в другите страни? - Ще ви дам пример с американското законодателство. В закона за националната сигурност, приет през 1945 г., се започва именно с това - директорът на ЦРУ е и директор на американската разузнавателна общност. Тя не е институционализирана и няма своя администрация, но в закона е казано, че има такава общност и тя се ръководи от точно определено лице. В същия закон има една глава, която аз съм подготвил като проектозакон, но чакам да я инкорпорирам евентуално в един общ закон. В нея се говори за национална стратегия за националната сигурност. Това е текст от закона, в който се регламентира, че президентът на САЩ всяка година с внасянето на проектобюджета внася и доклад за националната стратегия по национална сигурност. И ако този доклад липсва по някакви причини, бюджетът просто не се гледа.Има ли място подобен модел у нас?- Има, защо да няма. Някой да ни е забранил да взаимстваме полезното отвсякъде?Кой според вас може да оглави НРС?- Не очаквайте от мен да назова имена. Но който и да е - трябва да е човек над политиката. Той трябва да получи определен мандат и ясно дефинирана политическа подкрепа, но на база на консенсус, а не от отделна политическа сила. Той трябва да бъде доказан професионалист и най-важното - въпреки че тези мои думи могат да рефлектират върху мен и върху другите имена, които се спрягат в медиите - да е способен да оправи една от тежките грешки, които бяха допуснати не само в структурните промени. Беше прекъсната връзката между поколенията. Старите генерации бяха изхвърлени, а на тяхно място дойдоха нови поколения. Но никой не си даде сметка, че професионализмът не е в личното кадрово дело, а в главата на човека. Ето тази връзка трябва да я има. Надеждата ми е, че както и да се казва следващият директор на НРС, той ще трябва да направи нещо, което отдавна е практика в чуждите служби.Какво имате предвид?- Пак давам конкретен пример. Преди по-малко от месец тук като мой гост беше Ричард Столц, бивш заместник-директор на ЦРУ. От разговорите ми с него разбрах, че сегашният директор на ЦРУ Джордж Тенет един път в месеца се среща с бившите директори и заместник-директори на управлението. Аз дълго време се опитвах да направя контакт с Димо Гяуров. Един-единствен път, на прием на чуждестранно посолство, съвсем случайно успях да говоря с него и изявих желание и готовност за личен контакт. След това в продължение на месеци се опитвах да организирам среща чрез секретарката му, но така и не се получи нищо. От негова страна не последва никаква реакция.Имате ли забележки към работата на ген. Гяуров и разузнаването?- Аз не познавам работата му. Общите ми бележки към българското разузнаване са, че то е много далече от това, което аз влагам в понятието разузнаване. Не мога да си представя въобще разузнаване, което няма агентурна база, няма разузнавачи. Когато Стоян Ганев беше министър на външните работи в първото коалиционно правителство след 1989 г., той успя да прокара решение на Министерския съвет, че българското разузнаване не може да ползва дипломатическо прикритие. За това решение обаче носят отговорност и всички политически сили, които участваха тогава в кабинета. Защото в резултат на това изключително недалновидно решение ние категорично ще заемем първо място в книгата на политическите абсурди на Гинес, ако такова творение някога се появи на бял свят. Стигна се дотам, че България сама изтегли своите разузнавачи от чужбина и ликвидира почти всички агентурни връзки и канали. И затова питам какво можем да очакваме от служба, която се нарича разузнаване, а няма разузнавачи и агентура?Не може ли това да се промени?- Ще ни отнеме твърде много време. Ако аз бях реален кандидат и приемех оферта да стана шеф на разузнаването, първото нещо, което бих направил в тази служба, е именно това - да възстановя агентурния апарат зад граница и да го натоваря със задачи, адекватни на съвременните реалности. Примерно - България има традиции в борбата с международния тероризъм, които не са от вчера и днес, а четири десетилетия. Ето тук е акцентът, върху който трябва да съсредоточи вниманието си новият директор на разузнаването. Още повече че България притежава конкретен и обективен потенциал, за да се нареди отново между водещите в това направление. Няма да разшифровам какво точно имам предвид, но всеки, ако помисли малко, сам ще стигне до отговора на въпроса къде е силата на българските служби в борбата с международния тероризъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във