Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МОШЕНИЦИ БЕЗ ГРАНИЦИ

Неотдавна в САЩ бяха предявени обвинения на двама американски граждани, успели да присвоят чрез мошеничество няколко милиона долара. Както е известно, всичко гениално е просто. Аферистите се възползвали от доверчивостта на чужденците, мечтаещи да получат зелена карта, която им дава възможност да живеят и работят в Щатите. Двамата измамници открили сайт в ИНТЕРНЕТ, в който посочили номер на банкова сметка на фирма, която уж била свързана с държавния департамент. Желаещите да участват в лотарията, чрез която всяка година се разиграват определено количество зелени карти, трябвало само да преведат малка сума в посочената сметка. Хиляди доверчиви мераклии се разделили с около три милиона долара, преди правоохранителните органи да се заемат с мошениците. Наложило се държавният департамент да обяснява за пореден път, че участието във въпросната лотарията е безплатно. Впрочем тази история бледнее на фона на гениалните комбинации, осъществени през последните години от представители на мошеническия интернационал, които съставят топлистата на най-дръзките престъпления.14 хиляди братовчедиЕдна от последните шумни мошенически афери беше разкрита през миналата година. В разстояние на една седмица много германски жители с фамилията Лемке получили писмо с едно и също съдържание: В Сиатъл, САЩ, на 72 години почина ваш роднина. Опелото ще се състои на еди-коя си дата в църквата Свети Джеймс, а погребението - на гробището Д.Ф. Кенеди в три часа следобед. За да встъпите в правата си на наследник, трябва да внесете сумата от 47 евро за административни разходи. По-нататък се посочвала банкова сметка, кой знае защо с ирландски адрес. Наследниците обаче, на които същевременно им се съобщавало, че американският им чичо е бил милиардер и няма потомство, не се смутили от този факт. Всички Лемке дружно започнали да прехвърлят пари в Ирландия с надеждата да забогатеят бързо, но душеприказчиците на покойния им чичо изведнъж забравили за тях. След като се усетили, че става нещо нередно, най-подозрителните Лемке се обърнали към полицията, но вече било твърде късно. Мошениците действали по класическата схема, известна под името 14 хиляди братовчеди.Подобни афери редовно стават в различни страни. Историята, чието име носи тази мошеническа акция, приключила доста отдавна с измамването на 14 хиляди французи, носещи фамилията Мале. Всичко започнало през 1961 г., когато дръзката пенсионерка Жизел Юби, представяща се като вдовицата на емира на Туркестан, пуснала партенката за Жозеф Пиер Мале, който заминал за Америка в началото на ХIХ век и станал милионер. Според думите й той умрял, без да остави наследници и затова всички, които носят фамилията Мале, можели да претендират за задокеанските милиони. Но за доказване на правата им били необходими време и пари. Неуморната старица дори успяла да създаде синдикат Мале, чиито членове й изплащали по 10 франка месечно. На пръв поглед сумата била незначителна, но умножена по 14 817 - точно толкова се оказали наследниците - тя представлявала доста добър и редовен доход в продължение на повече от пет години. Продажбата на Айфеловата кулаКъдето и да пътувал, Виктор Люстиг винаги се настанявал в най-добрите хотели. Този път той избрал парижкия Крийон. Гостът прекарвал доста плодотворно времето си във френската столица и по-точно в нейните кабарета, ресторанти и казина. Скоро парите му свършили и дошло време Виктор да се захване с по-сериозни дела. Една сутрин, докато преглеждал вестниците в луксозния си апартамент, Люстиг видял малка статия, озаглавена Ще продадат ли Айфеловата кула?. В нея журналистът разказвал за проблемите на парижкото кметство, което нямало средства за ремонт на най-голямата забележителност на Франция. В главата на Люстиг веднага се родила гениална идея. Два дена по-късно петима представители на най-големите парижки фирми за изкупуване и преработка на метални отпадъци се събрали на сутрешна среща в един от помпозните салони на хотел Крийон. Любезни сервитьори поднесли на гостите коктейли. Накрая се появил Виктор Люстиг със знак на Почетния легион в петлицата: Президентът на републиката и кметът на Париж ме упълномощиха да се обърна към вас с предложение, което трябва да остане строго конфиденциално. Вероятно всички вие знаете за проблемите на столичното кметство?. Казано накратко, той обяснил на гостите си, че Айфеловата кула е обявена за продажба и че седем хиляди тона стомана ще станат притежание на този, който плати най-много за планината от метал. Забелязвайки недоверието в очите на гостите си, мошеникът изкомандвал: Кметството е изпратило кола за вас. В подножието на Айфеловата кула Люстиг показал на касиерката фалшиво удостоверение от кметството и след думите: Господата са с мен!, шестимата били изпратени до асансьора като специални почетни гости.Седмица по-късно Люстиг получил първото предложение - господин Пуасон, собственик на едноименната фирма, бил готов да купи кулата. Не се знае за какви пари точно ставало дума, но сумата имала доста нули. Сделката била сключена на бърза ръка. Господин Пуасон платил в брой - не само цената, но и комисионата, полагаща се лично на посредника Люстиг. Когато станало ясно, че Айфеловата кула няма никакво намерение да мърда от мястото си, било късно за залавяне на мошеника. Впрочем измаменият бизнесмен така и не се решил да подаде оплакване в съда, страхувайки се от подигравки. Което не попречило Пуасон да се превърне във всеобщо посмешище. Самият аферист съобщил на репортерите за сензационната сделка. Живеещият в САЩ австриец Виктор Люстиг много искал да се прочуе.Капаните на любовтаСамолетът от Канбера тъкмо се приземил. Джон Голбрайт стоял в тълпата посрещачи и със замряло сърце очаквал да се появи Тя. Джон извадил снимката, която пазел във вътрешния джоб на сакото си, и с нетърпение заразглеждал лицата на пристигащите. Разбира се, че щял да познае скъпата Джейн, макар че никога не я бил виждал. Двамата се свързали чрез писма, след като Джон прочел в един вестник обявата, че млада, миловидна лейди от Австралия е готова да свърже живота си със скромен британски джентълмен. За три месеца те се сближили доста и когато Джейн се съгласила да пристигне в Лондон, радостта на Джон нямала край. Тя била студентка и нямала средства за толкова далечно пътешествие, но Джон бил щастлив да заплати полета й с първа класа.И ето че се появили пътниците от първа класа, след това и тези от бизнес класата. Най-дълго се точила върволицата от пристигналите с икономическа класа, но къдрокосата красавица Джейн така и не се появила. Тълпата от посрещачи постепенно се топяла. В този момент в главата на Джон проблеснала странна мисъл - в повечето от мъжете, които продължавали да чакат наблизо, имало нещо, което му напомняло за самия него. След като се вгледал, той установил, че всички били облечени по един и същ начин - в сиви костюми, светли ризи, носели пурпурен карамфил на петлицата си и държели шапките си в лявата ръка. Точно така бил облечен и той самият, според уговорката си с Джейн. Стотината кандидати за ръката на виртуалната австрийка се явили в полицейското отделение на лондонското летище заедно. Всеки от тях се бил запознал с Джейн точно по същия начин като Джон Голдбрайт. И всеки от тях изпратил на презокеанската си невеста тлъстичка сума за полета й до Лондон. При това само с първа класа... Агентите на Скотланд Ярд заедно с австрийските им колеги все пак успели да заловят виновницата за несъстоялата се сватба. И по-точно виновникът. Защото ролята на Джейн била изпълнявана от мъж - италиански емигрант, който спечелил от брачните мераци на самотните англичани доста прилични пари.Двойно прецакванеВ един от най-престижните бижутерски магазини в Антверпен се появил мъж със скъпа пура в устата: Жена ми се умори от диамантите, затова ми се ще да й подаря украшение от перли. Продавачът веднага се оживил. И когато върху кадифената поставка се появила великолепна, приличаща на застинала капка розова перла, посетителят се поинтересувал от цената й. Бижутерът назовал огромно число. Клиентът не само не се намръщил, но и помолил да му покажат подобна перла, защото жена му би искала да си направи и чифт обици. Продавачът смутолевил, че това ще е много трудно, защото такива перли са изключително редки. Клиентът обаче настоявал.След като платил в брой, посетителят си отишъл, а бижутерите започнали мащабни издирвания. В най-известните бутици в различни държави били разпратени фотографии на капковидната перла. Посоченият от настойчивия клиент срок неумолимо наближавал, а поръчката така и не била изпълнена. В същото време купувачът непрекъснато звънял развълнуван в магазина. И ето че изведнъж в Париж се намерила почти същата перла. Тя била изпратена със специален куриер в Антверпен. Когато белгийският бижутер я видял, останал изумен - тя си приличала с първата перла като две капки вода. Парижките скъперници поискали двойна цена за скъпоценния двойник, при това в брой. Но нима това можело да бъде проблем, след като клиентът бил готов на всякакви разходи. Купувачът обаче не се явил в определения срок, нито пък по-късно. Накрая бижутерът заподозрял нещо нередно и позвънил по телефона на упорития клиент. В слушалката прозвучал тъжен мъжки глас: Перли? За жена ми? Вие се подигравате с мен.... Италианските артистиСлед дълго умуване сеньора Фалцети най-после се решила да даде обява за продажба на старинен скрин, флорентинска изработка. Вещта била изключително красива, но не се връзвала с другите мебели в хола й. Три дни по-късно в дома на сеньора Фалцети се обадил мъж и с приятен глас попитал кога може да огледа скрина. След като се уговорили за деня и часа на срещата, непознатият попитал дали може да доведе и своя оценител. Отговорът бил положителен и не след дълго двамата господа внимателно оглеждали скрина. След това те поискали два дни, за да размислят, и си тръгнали. Два часа по-късно телефонът в дома на сеньората звъннал отново. На другия край на жицата се оказал търговец на мъжки дрехи от централна улица в Милано. Заеквайки от тревога, той съобщил, че току-що магазинът му е бил посетен от двама елегантни господа, които се опитали да платят покупките си с кредитна карта на името Фалцети. Притесненият търговец помолил сеньората да провери дали картата й не е открадната. Разстроената дама веднага преровила чантата си. Картата, разбира се, липсвала. Любителите на старинни мебели се оказали опитни и ловки крадци. Не знам как да ви благодаря! - трогнато промълвила сеньората. - Веднага ще се обадя в банковия център за блокиране на откраднати карти. Непременно! - подкрепил я честният търговец. - Впрочем номерът на центъра случайно ми е подръка. Запишете си...Слушалката вдигнала строга делова дама: Служба банкови карти слуша. Сеньора Фалцети, която ни най-малко не се разтревожила от шума на автомобилните клаксони, които се разнасяли от отсрещния край на жицата, казала, че иска да заяви за загубата на кредитната си карта и да преустанови всички операции чрез нея. След като се поинтересувала от номера на картата и банката, която я е издала, дежурната си записала името на потърпевшата, адреса й и между другото попитала: А какъв е вашият ПИН-код? Трябва да го съобщите за пълно блокиране на картата. Сеньората знаела конфиденциалния номер наизуст, така че бързо го продиктувала по памет. Когато седмица по-късно получила разписка за банковата си сметка, тя не повярвала на очите си. Само за няколко дни солидната сума била изцяло източена през банкомати. От банката й съобщили, че не са получавали заявка за блокиране. В полицията изслушали историята на госпожа Фалцети без особено учудване. А след като попитали за номера на центъра за блокиране на откраднати карти, съобщен от търговеца, лесно установили, че той е на телефонната будка, разположена близо до дома на сеньората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във