Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МС се прицели в мандатността на ВСС

Изпълнителната власт атакува съдебната система по целия фронт. Не се размина без обстрел и върховният й орган - Висшият съдебен съвет. Вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов настоя в началото на седмицата да се вземат законодателни мерки, за да бъде гарантирана съдебната реформа. А самият премиер Бойко Борисов повтори, че с партийно назначените от БСП, НДСВ и ДПС членове този ВСС не може да реформира системата.
Струва ми се, че ще се стигне до някакъв опит за промяна във Висшия съдебен съвет, коментира по този повод Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията, след като съдът се произнесе за мерките за неотклонение на задържаните при акциите Килърите и Всичко коз. Той припомни, че дискусия дали трябва да има някаква промяна във Висшия съдебен съвет е имало още когато пламна скандалът с Красьо Черния.
Сякаш предизвикан от експерта, на заседанието си тази седмица Министерският съвет взе едно любопитно решение. Министрите гласуваха становище по конституционно дело № 12/2010 г., което е образувано по искане на 61 народни представители за изясняване на правната категория мандат и условията за прекратяването му. Да припомним, че искането на депутати от БСП и ДПС за тълкуване от Конституционния съд на основния закон е от 13 май 2010 г. и визираше практиката при избор, промяна или прекратяване на дейността на членове на ВСС, СЕМ, КЗК и др.
Тогава народните избраници посочиха, че принципът е да се разминават, а не да се застъпват сроковете на мандатите, на органите, които избира или назначава (НС, президент и дори МС) и този на избрания орган (КС, ВСС, СЕМ, КЗК и т.н.). Мандатността се обезсмисля, ако едно последващо политическо мнозинство си назначава мандатни квазиоргани, за да му служат докато е на власт. А всяка партийна власт е временна. От тази гледна точка мандатността гарантира последователност и приемственост в упражняването на държавната власт в полза на обществото, а не на отделна партия или на обслужващи групови, респ. лични интереси.
В искането си депутатите конкретно се спряха и на текстовете на чл.130, ал.4 от конституцията, че мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години, и на чл.130, ал.8, който регламентира прекратяване на мандата на изборен член на ВСС. Според народните представители терминът мандат е правна конституционна категория, която има своето съдържание, както в основния ни закон, така и в текущото законодателство. В практиката обаче се влага различно съдържание, което обосновава необходимостта Конституционният съд да даде задължително тълкуване на категорията, твърдят депутатите. Може ли чрез закон да се прекратява предсрочно мандатът на органа, респ. на неговите членове извън посочените в конституцията основания, питат представителите на НС. Становището им е, че това е недопустимо и противоконституционно. Ако това се допусне, се обезсмисля мандатът като конституционна категория. Тогава всеки, който има мнозинство в парламента, може чрез промяна в дадения закон да прекратява de facto и de jure мандатното правоотношение. Прекомерното концентриране на власт в ръцете на една политическа формация, включително и в независими регулаторни органи, води неизбежно до диктатура, се казва в искането.
В писмото си до КС депутатите молят като страни в конституционното производство да бъдат конституирани редица мандатни органи, включително и ВСС.
За разлика от народните представители, Министерският съвет като страна в делото е на коренно противоположно мнение по темата за мандатността. Конституционните норми поотделно уреждат индивидуалния мандат при различните държавни органи, както и мандат за някои от тях. Извън тази уредба на мандатността съгласно основния закон не съществува мандат като правна категория с еднакво съдържание, както и конституцията не установява еднакъв правен режим на мандатното правоотношение на лицата, избрани или назначени в предвидените от нея органи. Според правителството предсрочното прекратяване на мандат, основано на съобразен с конституцията и приет в рамките на конституционните правомощия на Народното събрание последващ закон (за изменение и допълнение на конституцията или на обикновен закон), е допустимо и конституционно се казва в становището на МС от сряда (4 август).
Преведено на обикновен език, това означава, че МС не вижда нищо лошо в това с една поправка в конституцията или с отделен закон да промени срока или пък направо да закрие мандатите във ВСС. И да си го направи такъв, за какъвто си го представят примерно премиерът Борисов и вицепремиерът Цветанов.
Делото по искането на 61-те депутати е било образувано на 25 май и е допуснато за разглеждане от КС на заседание на 1 юли. Очаква се конституционните съдии да се произнесат с тълкувателно решение в началото на есента, след края на съдебната ваканция. Повечето юристи смятат, че КС ще изтълкува като недопустимо намерението да се регламентира предсрочно прекратяване на мандат с последващ закон извън текстовете на конституцията. Което пак не значи, че изпълнителната власт не може да предложи изменение и допълнение на основния закон и да свърши това, което иска. Такова допълнение и бездруго се предвижда по повод на новия изборен кодекс, който ще събере всички закони за избори у нас. Където едно, там и две допълнения на конституцията... Така че се очертава една гореща есен - както за изпълнителната, така и за съдебната власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във