Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МЪЖКИТЕ МОМИЧЕТА НА ТЕМИДА

Моля всички да станат! Съдът влиза! Всички мобилни телефони да бъдат изключени! Това не са реплики от американски филм или от криминален роман, а част от българската съдебна практика. Всеки, който е присъствал поне на едно заседание в Софийския градски съд, е чувал тези думи. Те се произнасят ритуално от десет жени, в чиито трудови книжки пише, че работят като уредник зала, но всички ги наричат... викачки.За мнозина упражняването на подобно занятие е повече от лесно: достатъчно е да имаш силен глас и да произнасяш отчетливо думите. Според магистратите, адвокатите и вещите лица обаче тези жени са нещо съвсем друго - те са гръбнакът на делото, главните организатори на процеса и... момичетата за всичко, от които всички участници в съдебната битка имат нужда. Иначе казано - те са уникални.Предстартова подготовкаРаботният ден на тези жени започва в седем и половина сутринта. Въоръжават се с по една метална количка, минават през деловодствата на различните колегии в Софийския градски съд - гражданската, административната и наказателната, след което - в продължение на един час - разнасят делата за деня по съдийските кабинети. В 8. 30 часа започва подготовката за самото съдебно заседание. Отговорникът на викачките определя кой съдебен състав в коя зала ще заседава, а после слиза на първия етаж на Съдебната палата и попълва информационното табло, поставено там за улеснение на гражданите. Мнозина сигурно не знаят, но съдиите заседават на декади, т. е. всеки месец по десет дни са в залата, а през останалото време пишат делата. Случвало се е обаче някой съдия да насрочи дело извън графика си и тогава започваме да се караме - коя зала е свободна, къде може да се проведе разпит или друго съдебно действие, споделя шефката на уредничките Ивана Андреева. Друго задължение на викачката е да съобщи на съдията в коя зала ще се проведе неговото заседание. После тя трябва да отключи помещението и, ако процесът е наказателен, да подреди всички томове върху съдийската маса. А ако в залата предстои да бъдат гледани само граждански дела, тя трябва да подреди папките по реда, по който са обявени. (Честа практика в Софийския градски съд е през една зала да минават по 15-20 дела на ден и папките по тях понякога са два-три пъти повече.) Накрая викачката закача списъка с делата и часовете за тяхното начало от външната страна на вратата на залата. Когато часът настъпи, включва озвучителната уредба и... произнася сакралните реплики: Моля всички да станат! Съдът влиза.... Мечтата на магистратаСлед като съдът даде ход на делото, започва и същинската работа на уредник залите. Освен че извикват страните по делото - свидетелите и вещите лица, уредничките носят чувалите с веществени доказателства (ако делото е наказателно и е пред приключване). Ако има задържан - уведомяват служителите от Съдебна охрана в коя зала трябва да го заведат. Ако пък прокурорът по делото е проспал къде трябва да отиде, съответната викачка е длъжна да се погрижи и за него. Между по-главоболните им задължения е, ако по време на заседание се случи така, че обвинението и защитата започнат да си разменят по-остри реплики или да спорят на висок тон, по указание на съда уредничката възпитано да опразни залата. После застава на пост пред вратата. Когато страстите вътре се поуталожат, пак по указание на съда кани гражданите обратно в залата за продължаване на делото. А последното й задължение е техническо: ако случайно компютърът на съдебната секретарка засече, викачката е длъжна да зареже всичко, да открие компютърния спец на Съдебната палата и да го доведе на помощ.Преди около месец-два, на едно въззивно бракоразводно дело, съдията искаше да разпита детето, но това трябваше да стане в отсъствието на родителите. Те обаче по никакъв начин не искаха да напуснат залата. Какво ли не правих - увещавах ги, молих ги, но изобщо не пожелаха да ме чуят. Накрая съдията ми влезе в положението и ме изпрати да извикам човек от Съдебната охрана. Едва с негова помощ родителите излязоха от залата, сподели част от професионалните си перипетии Жени Стоянова. Това не е единственият случай, в който уредник на зала има проблеми по време на работата си. Неведнъж тези жени са помагали на съдията да въведе ред и са тичали към стаята на Съдебната охрана, за да търсят съдействие за отстраняването на непослушните от залата. През лятото на 2004 г. например, когато Софийският градски съд отказа да отстрани от длъжност бившия столичен кмет Стефан Софиянски по едно от делата срещу него, в залата избухнаха бурни аплодисменти. И се наложи не само викачката, но и председателят на съдебния състав да вика, за да укроти привържениците на кмета.Осигуряването на лекар в случай на нужда също е задължение на тези жени. Най-често припадат свидетели по дела за убийство или пък роднини на жертвите. Случвало се е обаче спешна медицинска помощ да получават и съдебни секретарки, съдебни заседатели или вещи лица. Съвсем наскоро една съдебна секретарка така започнала да кашля, че не могла да спре и й... станало чак лошо. Това се случило в залата на Жени Стоянова, която на бегом се изнесла за чаша вода, за да може жената да си поеме дъх, а работата да не спира. Това не ни влиза в задълженията, но пък е човешко да помогнеш, споделя скромно Жени, след което разказва още една случка, в която е тичала насам-натам, въпреки че е могла да откаже.В началото на едно дело се оказало, че единият от подсъдимите не е получил препис от обвинителния акт. Според Наказателнопроцесуалния кодекс, в такива случаи съдът с пълно основание може да не даде ход на делото и да го отложи. За да няма подобни проблеми на следващото заседание обаче, съдията извадил обвинителния акт от своите томове, дал го на Жени Стоянова и я помолил да го преснима. Това също не е мое задължение, но я си представете как съдията в тога тича до ксерокса, за да направи копие от обвинителния акт, а после тича обратно към залата, за да го връчи на подсъдимия? Някак не върви, не е естествено. И затова помагаме, категорична е тя.До момента нито една десетте жени, които имат тежката чест да бъдат уредник зала, не е била заплашвана или удряна от недоволен ищец, от ответник или подсъдим. Те помнят само един подобен случай, но и тогава към тяхна колежка замахнал не рецидивист или сериен изнасилвач, а... прокурорка от Софийската градска прокуратура. Нежната представителка на държавното обвинение била нещо ядосана и, като нямало на кого, направила опит да си го изкара на викачката. В работата на уредничките обаче има и смешни епизоди. Един от тях се разиграл на 2 февруари 2004 г. по време на делото за клевета, заведено от ексразузнавача подполковник Радион Попов срещу бившия военен министър от кабинета на Иван Костов - Бойко Ноев. Съдията по делото разпорежда на уредничката: Да влезе, оня, Бойко Ноев. Жената се показва на вратата и съвсем механично вика: Да влезе, оня, Бойко Ноев. И... оня Бойко Ноев влязъл в залата, за да излезе малко по-късно, осъден на 10 000 лв. обезщетение в полза на Радион Попов.Формално работният ден на викачките приключва в пет следобед. Почти всеки ден обаче те остават до много по-късно. Причината е, че карат делата първо при секретарката на съответната колегия, която трябва да оправи съдебните протоколи, а после трябва да върнат томовете в деловодствата. И накрая викачките са длъжни да разнесат още няколко купчини с папки по съдийските кабинети, където хората с черни тоги четат и пишат. Много често на тези жени им се пада и още една висока чест - да спасяват някой етаж на Съдебната палата от наводнение или пожар. Случвало се е да получават спешни обаждания от съдии, че са забравили включени печки в кабинетите си или пък са оставили отворени прозорци, докато навън се изсипва порой.БолежкитеВсъщност отговорността на уредничките хич не е малка, напротив. Те са единствените в Софийския градски съд (СГС), които се ползват с неограничено доверие, защото ключовете на всички зали и съдийски кабинети се намират в тяхната стая. Единствено те имат право да влизат по всяко време в кабинетите и да оставят или да взимат делата от там. Съвсем сами, без придружител и без да се подписват където и да било. В същото време обаче работата им граничи с чистата хамалогия Всеки ден в СГС се водят най-малко 20 съдебни заседания, които не могат да минат без тях. Към края на седмицата заформянето на стотицата е неизбежно, а рекордът е 156 съдебни заседания за пет работни дни. Трябват ни още хора, защото от 2002 г. насам работата се увеличи и вече не можем да смогнем, смята Мариана Терзийска, която от десет години се занимава с тази дейност.Един от най-тежките проблеми (в буквалния смисъл на думата), с който десетте жени не могат да се преборят, са... металните колички. Самата количка е страшно тежка, а като я натовариш с 35-40 тома - изобщо не можеш да я помръднеш. Истинският кошмар обаче настъпва, когато ни се налага да носим тези колички по стълбите, защото нямаме служебен асансьор, а останалите са пълни с възрастни хора и няма място за количките, разказва още Мариана Терзийска. С неприкрита завист десетте жени гледат количките, които се използват във Върховния касационен съд, и си мечтаят за подобни екстри - съвсем олекотени конструкции, а колелата им се търкалят като по масло. С такова возило, според тях, не било трудно и 100 тома да се закарат до залата, защото то само вървяло...Единствени и неповторимиНо най-големият проблем, който от години човърка душите на тези десет жени е, че те са уникални. И то до такава степен, че в съдебната система други като тях няма. На всичко отгоре в щатната таблица на СГС длъжност като тяхната не съществува и те получават заплати в размер на 250 лв. като... призовкарки. А единственият бонус за отговорността и хамалогията им са шест дни допълнителен годишен отпуск заради ненормирания работен ден.За най-голяма изненада на оптимистите, които все още вярват в светлото бъдеще на българската съдебна система, тези жени не смятат себе си за вид, обречен на изчезване. По никакъв начин те не се притесняват от факта, че в най-скоро време всяка съдебна зала в България ще бъде озвучена и съдиите сами ще могат да викат, когото си искат по микрофона. Тъкмо обратното - т. нар. викачки в СГС смятат, че именно те са първата копка към онзи тип уредба на съдилищата, която сме виждали само на кино: всеки съдия си има своя зала, работата в която се обслужва от негов екип - уредник, охрана, административна секретарка, деловодство, лични сътрудници и т. н. Зала, в която съдията наистина е господар и носи цялата отговорност за случващото се вътре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във