Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Мълчанието на телефон 116 000

Югозападна България явно е новият Бермудски триъгълник, където напоследък мистериозно изчезват хора. И след това ни вест, ни кост повече. За разлика от фаталния регион в Атлантическия океан, тук разследванията и статистиката са работа на вътрешното министерство, а не на Института за изследване на паранормални явления на САЩ. Но тъй като в голямата си част издирванията на МВР не дават резултат, изглежда, ще е добре все пак със случаите да се заемат изследователите на свръхестествените явления и на НЛО.
Последният необяснимо изпарил се жител на южния регион е 26-годишният студент от Благоевград Атанас Георгиев Макенджиев. Според лаконичното обявление на МВР за издирването му той е напуснал дома си в благоевградския кв. Струмско в 6 часа в събота (26 юни) и оттогава е в неизвестност. За улеснение на онези, които може би са го видели за последен път около датата на изчезването му, полицията пусна описание: висок около 166 см, с кафяви очи и права къса коса, облечен в кафяви 7/8 панталони, кафява блуза на бели райета с дълъг ръкав, обут с бели маратонки.
Разследването на полицията засега удря на камък
Младежът е излязъл сякаш по повикване, без дори да си вземе мобилния телефон, с 50 лева в джоба си. И друго нищо. Освен лаконични данни за живота му до фаталната събота - затворен по характер от дете, загубил на 6-годишна възраст майка си, баща му умира от инфаркт преди две години. В резултат на загубата Атанас изпада в депресия, престава да посещава лекциите в ЮЗУ Неофит Рилски, където бил студент по философия. Единствената следа, по която може би ще тръгне следствието, е отчетлива суицидна наклонност, проявявана от момчето в последните години - в периода на тежка депресия Атанас на два пъти е опитал да се самоубие.
Но ако съществува хипотетична възможност по този начин да се обясни изчезването му, за други издирвани това обяснение едва ли ще е логично. От октомври миналата година например МВР безуспешно издирва 19-годишния Николай Георгиев от Кюстендил. Според описанието той е висок около 160 см, с много къса коса, златни обеци, облечен с тъмна спортна блуза-риза, в светли дънки и бели кецове. До 7 октомври момчето е обикновен ученик, с интереси и наклонности каквито притежават хиляди негови връстници. За последно майка му го чула по телефона същия ден следобед. Беше спокоен, мисля, че играеше на компютърни игри, спомня си майката Емилия Петрова. Тя е категорична, че не се съмнява в приятелите и компанията на сина си, отхвърля и версията изчезването му да има някаква връзка с употреба на наркотици. Съседи на момчето си спомнят, че същия ден са го видели да се качва в тъмнозелена кола. След това мобилният му телефон замлъква.
През май тази година безследно изчезва и 22-годишният студент от Попово Петър Димитров. На 12 май той се явил на интервю в американското посолство за виза, тъй като искал да замине на студентска бригада в САЩ, но е получил отказ. След това следите му се губят и до момента Петър не е открит. Един месец по-късно, на 11 юни, баща му Владимир Димитров посещава посолството, за да се запознае със записите от видеокамерите там. От него се вижда, че той е влязъл в сградата на представителството, но никой не го е видял да излиза оттам, въпреки че отвън са го чакали приятели. Записите са го хванали в крачка, но към вътрешността на посолството. Неговите служители обаче твърдят, че момчето е напуснало сградата.
Недоволен от обясненията, които получил в посолството, бащата Владимир написал
писмо до президента Барак Обама, в което иска съдействие
за изясняване на случая. Не обвинявам никого за нищо, но за да мога да изискам от българските институции да издирят сина ми, ми е необходимо реално доказателство, че е напуснал сградата на посолството. Затова се обръщам към вас с огромната молба да ми съдействате. Убеден съм, че органите за сигурност на посолството на САЩ разполагат с достатъчно доказателства, които да ме убедят, че той е напуснал сградата, и да ме информират за неговото психическо състояние при напускането, тъй като виза му е била отказана, заявява в писмото си бащата. В обръщението си към президента той отхвърля версията, че синът му може да е заминал нелегално в чужбина, тъй като момчето не е разполагало със средства.
Според семейството на изчезналия младеж няколко дни след публикуването на обявлението за издирването му родителите му получили две загадъчни съобщения по мобилен телефон. В едното пишело, че четирима приятели на Петър са били задържани в посолството, а във второто - задължително искай да видиш записите от излизането му. Въпреки показаните записи от охранителните камери при визитата на бащата Владимир Димитров в посолството на САЩ и въпреки уверенията на пресслужбата на посолството, че то оказва пълно съдействие на бащата на студента, на полицията и на външното ни министерство по този много важен случай, движение по разследването му няма. Петър все още присъства в регистъра на МВР за изчезнали хора.
Преди Благоевград да вземе преднина в печалната статистика за неиздирени, лидерството държеше Добричкият регион. При посещението си в Областната дирекция на полицията в Добрич в края на май вътрешният шеф Цветан Цветанов се срещна и с близките на безследно изчезнали хора от града и областта. Той беше запознат с 16 такива случая. Поредицата от мистериозни липси започва още в далечната 1998 г., когато само за няколко месеца
14 мъже и жени на възраст до 27 години сякаш се изпаряват без следа
Разследванията обаче не водят до никакъв резултат, въпреки многото обещания на различни ръководители на вътрешното министерство през годините да ускорят разкритията.
Новото ръководство на МВР също прави опит да разбули мистерията с 16-те изчезнали, заяви тогава вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Той увери близките на изчезналите, че ръководството на полицията всяка седмица проверява какво са свършили разследващите тези случаи. Въпреки това и добричката серия на мистериозно пропадналите хора остава неразкрита.
Статистиката сочи, че броят на издирваните лица у нас се движи между 25 и 31 хиляди годишно. В това число обаче влизат и издирваните във връзка с различни криминални случаи, на осъдени и т.н. Според шефа на сектор Издирване в Криминална полиция Захария Стоянов има разкрит случай - младеж, издирван от 11 години, най-накрая да е намерен в чужбина, където се скрил от близките си. Всеки един такъв случай стои незакрит цели 20 години и ако след приключването на този срок изчезналият все още не е открит, преписката се закрива. В помощ на такива проточили се разследвания вече е въведен и методът възрастова прогресия, който е популярен в САЩ. С помощта на компютърни програми изчезналият човек се състарява, така че да бъде възпроизведен образът му след определен брой години. Въпреки нововъведението успехът му засега е нищожен, тъй като няма намерени хора по този метод.
Според практиката на отдела в неизвестността по-често потъват възрастни хора. От началото на 2010 г. са изчезнали 11 деца, но девет от тях вече са намерени. Иначе само на територията на София се издирват около 3900 души. От тях 78 се водят за безследно изчезнали, а 11 са малолетни и непълнолетни.
В Европа отдавна са създали система за получаване на сигнали за загубени хора, предимно за изчезнали деца. Още през 2007 г. Европейската комисия резервира
номер 116 000 като общ за гореща телефонна линия
по която да се съобщава за изчезнали деца на цялата територия на EС. Комисията призова държавите членки да извършат необходимата подготовка и по най-бързия начин да го приведат в действие. В началото на миналата година Вивиан Рединг, еврокомисар по далекосъобщенията, отново призова държавите членки да изпълнят задълженията си и да уведомят доставчиците на услуги, че номерата, започващи със 116, са на разположение за тази цел, така че горещите линии да могат да заработят бързо в целия EС. Номер 116 000 вече изпълнява тази функция в пет страни (Гърция, Нидерландия, Португалия, Румъния и Унгария). През тази година тя ще заработи в Белгия и в Словакия.
У нас правителството също все още се помайва. По данни на Фондация Център Надя проектът за разработване на номера и създаване на национален център за издирване на изчезнали деца все още се работи. Неправителствената организация има подкрепата на един от телекомуникационните оператори у нас и на държавата в лицето на структурите на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за закрила на детето. Освен това Център Надя разчита и на рамото на Missing children Europe - европейска федерация, обединяваща усилията на всички неправителствени организации, които работят по подобни проекти. Въпреки международната подкрепа у нас все още не е уредено правото да се използва и разработва единният хармонизиран номер 116 000 в България и съответно да се създаде център за подпомагане на родителите и близките на изчезналите деца.
До края на миналата година в България са регистрирани 66 безследно изчезнали деца, сочи статистиката на центъра. На въвеждането на телефон 116 000 ЕК се възлагат много надежди България като външна граница на ЕС да направи борбата с трафика на хора и предотвратяването на сексуалната експлоатация на деца по-ефективни. Неотдавна в доклада на Държавния департамент за борбата с трафика на хора в световен мащаб страната ни беше поставена между средняците в ЕС, но тя си е в тази позиция от години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във