Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР: ГЛАСЪТ НА ПАГОНА, ЕХОТО НА ЗАКОНА

МВР: ГЛАСЪТ НА ПАГОНА, ЕХОТО НА ЗАКОНАП22, БР. 14, СТР. 4 - 5Днес публикуваме третия панел от конференцията Гражданският контрол в наказателния процес: утопия или реалност, организиран от БАНКЕРЪ Параграф 22 на 22 март. Дискусията протече под наслов МВР - гласът на пагона, ехото на закона, а нейният ход доказа, че в България има и отговорни хора, които могат да спорят помежду си, без да се ругаят и клеветят. Бойко Коцев, заместник-министър на вътрешните работи:Уважаеми дами и господа,Днешният форум разглежда един от най-важните въпроси, свързани с досъдебното производство - гражданския контрол. В хода на преговорния процес по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи бяха предприети редица конкретни мерки за изпълнение на препоръките на ЕС в областта на досъдебното производство. Осъществени са промени както на правната рамка, така и по отношение на организацията на работата, подбора и обучението на служителите в МВР, ангажирани с разкриването и разследването на престъпления. Подборът и назначаването на разследващите полицаи се извършва с конкурс и по методика, разработена в рамките на Проект за реформа на подбор и обучението на кадрите в МВР в партньорство с Франция, финансиран по Програма ФАР. Създадена е централна комисия, която провежда с кандидатите писмен тест и устен изпит по наказателно право, наказателен процес и криминалистика. Всички новоназначени дознатели преминават курс на обучение, включващ предварителна полицейска подготовка, криминалистика, методики и техники за разследване на криминални, икономически, транспортни престъпления и палежи. Контролът върху дейността на МВР се осъществява главно под формата на отговори на парламентарни въпроси, разпространяването на информационни материали и интервюта на ръководни служители на МВР във връзка с дейността на полицейското производство. По отношение на работата с гражданското общество особен акцент има стратегията на полицията В близост до обществото. МВР поддържа много добри партньорски отношения с Българския хелзинкски комитет и с Институт Отворено общество, които на практика осъществяват контрол по отношение на т. нар. полицейско задържане. Много добро сътрудничество имаме и по линия на борбата с корупцията в рамките на МВР. Имаме подписано споразумение с Клуб Журналисти срещу корупцията и с още 12 други неправителствени организации. Създали сме Съвет за прозрачност, в рамките на който разглеждаме политиката, постиженията и конкретните проблеми във връзка с борбата с корупцията в системата на МВР. Освен на двата горещи телефона сигнали за корупция могат да се подават и чрез сайта на МВР, като тези сигнали могат да бъдат и анонимни. Законодателно са предвидени възможности за контрол и по отношение на процесуалните срокове. Дознателят е длъжен да приключи бързото производство за 14 дни, а дознанието - в двумесечен срок, след което да изпрати материалите в прокуратурата с конкретно мнение. Ако определените срокове се окажат недостатъчни, наблюдаващият прокурор може да ги удължи до три месеца, а с разрешение на главния прокурор - до шест месеца. Контрол върху дейността на дознателя се осъществява и от уличеното лице. Дознателят може да нареди предварително задържане за срок до 24 часа, за което уведомява незабавно прокурора и излага съображенията си за това. Становището на МВР е, че действащото законодателство в страната и Законът на МВР дават достатъчно гаранции за осъществяване на граждански контрол върху дейността на участниците в досъдебната фаза в наказателния процес. Въпросът за криминалната статистика е актуален и за МВР. Организацията, събирането и отчитането става по немски образец, но този модел изчерпа своите възможности. През юни трябва да стартира проект за усъвършенстване на криминалната статистика, финансиран по Програма ФАР, и до края на април ние трябва да си изберем западноевропейски партньор. Не смятаме, че сегашното състояние на статистиката е перфектно и че то не подлежи на никакво развитие. Доколкото знам обаче, такова е и положението в следствието, прокуратурата и съда, където също няма перфектни системи за водене на статистиката и отчитането на дейността. И така ще бъде, докато не завърши изграждането на Единната информационна система. Проблемите ни в това отношение са много големи, защото ние трябва да подаваме на ЕС единни статистически данни, но непрекъснато се получава разминаване между цифрите на МВР, следствието и прокуратурата. А от Висшия съдебен съвет, който по закон трябва да обобщава дейността на съдебна система, сме получили данни само веднъж. Що се отнася до това, дали е приключила реформата в МВР - категорично не е. ЕС иска от нас да имаме криминална полиция с разследващи компетенции и ние сме започнали нейното изграждане. В никакъв случай обаче новата структура няма да е аналог на бившето Главно следствено управление в МВР. Практиката, за която говоря, е съвършено различна - ще разследват полицаи, които имат нужната квалификация. А под разследване в ЕС разбират единствено събирането на доказателства по процесуален път под ръководството и наблюдението на прокуратурата. Няколко думи за т. нар. европейски модел. Това не е нищо друго, освен работа в екип, в който участват минимум трима служители на МВР, а не както досега - всеки дознател разследва отделен случай. Един дознател много лесно може да бъде натиснат, изнуден или подкупен, а делото да бъде смачкано. Такива случаи при нас има и никой не крие този факт. Когато обаче се работи в екип, възможността да се упражнява такова въздействие е много по-малка, защото трудно могат да бъдат заплашени или корумпирани трима или четирима души едновременно. Тук искам да направя едно много важно уточнение по отношение на преговорите по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. Ние не сме поемали никакви конкретни ангажименти за ликвидиране на следствието, въпреки че много влиятелни сили в ЕС поставиха въпроса пред нас ребром: главата ще бъде затворена, когато бъде закрито следствието. Тъкмо обратното - преговорният екип успя да извоюва позицията, че този въпрос мое да бъде решен единствено от българските компетентни власти. Така че няма поет ангажимент за закриване на следствието. Те искат разследването да бъде към МВР, но в същото време тези 1000 следователи не могат да бъдат изхвърлени на улицата. Трябва да бъде намерено някакво решение. Дали ще станат прокурори или съдии, дали ще продължат работата си във видоизменена следствена структура - няма значение. Важното е тези компетентни и качествени хора да бъдат използвани в наказателния процес за общото благо на всички. Благодаря за вниманието. Хари Харалампиев, адвокат: Моето лично наблюдение е, че подготовката на дознателите е твърде слаба. Преди известно време в един протокол прочетох следната полицейска мисъл: Ударът попадна в гърба на зетя на брата на моя баджанак. Ако не беше тъжно, щеше да е много смешно. И затова искам да попитам какво прави МВР за повишаване на професионалната квалификация на дознателите и за повишаване на тяхната писмена култура? И още един въпрос: известно ли е на ръководството на МВР, че стотици дознатели работят с определен кръг адвокати, при това най-неопитните и най-незнаещите? Бойко Коцев:По втория въпрос не ми е известно нищо подобно. Но на свой ред искам да ви попитам: вие да не би да предлагате да издадем заповед по гарнизона, с която да задължим дознателите да работят само с кадърни адвокати? Всъщност - дайте ни списък с подходящите хора и ще кажем на дознателите да работят само с тях.Хари Харалампиев: Разбирате ли порочността? Дознателите казват на уличените кого да вземат за адвокат. Те определят при кого да се ходи и при кого да не се ходи. Това е порочният момент, защото те всъщност стават нещо като диспечери... Бойко Коцев: Това е недопустимо, защото всеки има право да си наеме адвокат по избор. Аз мисля, че с новия европейски модел на работа в екип тази порочна практика ще бъде пресечена. А сега по първия въпрос - за квалификацията. През 2001 г., когато ние дойдохме в МВР, над 50% от дознанията се връщаха за доразследване от прокуратурата. През 2004 г. са образувани общо 108 000 полицейски производства, но само 4.1% от тях са върнати за доразследване. И това е красноречиво доказателство, че усилията ни за повишаване на квалификацията на дознателите не отиват напразно. Наистина, трудно е всичко да стане за една нощ, но посоката е вярна...Иванка Иванова, директор Правна програма в Институт Отворено общество:Г-н Коцев, как е организирано управлението на дознателския апарат в МВР и какви гаранции има, че не се упражнява началнически натиск върху дознателите? Къде отчита дознанието своята дейност и къде може да бъде намерена такава информация, ако е публична? За мен истинският проблем с гражданския контрол е парламентът. И това е голямото отсъствие на днешната конференция. Как те контролират дейността на участниците в наказателното производство? В какъв вид отчетът на дознанието например стига до парламента, за да прецени той дали средствата за него са изразходвани ефективно, или не са? Какво е направено в тази посока от вас?Бойко Коцев: В цялата верига на досъдебното производство МВР е единствената институция, която се отчита и може да бъде контролирана. При това не само от парламента и правителството, но и от неправителствените организации. И вие - в Отворено общество, както и в Българския хелзинкски комитет, най-добре знаете, че във всеки момент, без предупреждение, можете да отидете и на място да видите как се осъществява полицейското задържане, какви са условията за разговор със задържаните лица. Но огромният проблем е извън полицията и дознанието: нагоре по веригата следствие - прокуратура - съд. Как те се отчитат пред Народното събрание и отчитат ли се въобще някъде? Може ли бюджетът на съдебната система например по някакъв начин да бъде контролиран от парламента? Не може, защото винаги, когато съдебната система е недоволна от парите си или от нещо друго, тя дава съответния закон на Конституционния съд, т. е. на самата себе си. Съществуващото положение е абсурдно и с него са свързани част от критиките, които получаваме от Европейския съюз и НАТО.Независимостта на дознателите е гарантирана от Наказателнопроцесуалния кодекс и изграждането на дознателския апарат ще следва логиката на НПК. На ниво районно полицейско управление ще се разглеждат престъпления, които са извършени на територията на РПУ. Когато става дума за престъпна дейност, извършвана на териториите на няколко РПУ, разследването се поема от регионалната дирекция на вътрешните работи (РДВР). А, когато става дума за териториите на няколко РДВР - работата се поема от ДНСП, където ще бъде създаден център за координиране на работата и спазването на сроковете. По същата логика ще вървят нещата и по линия на НСБОП. Иванка Иванова:Вие говорите за център в ДНСП, който ще координира работата на дознателите по отношение на процесуалните срокове и на свършената работа. Не е ли работа на прокуратурата да върши това и няма ли да се окаже след време, че дознателите са на двойно процесуално подчинение? Бойко Коцев: Те няма да влизат в компетенциите на прокуратурата, но трябва да има вътрешна организация и работата да дознателите да се следи. Пак повтарям - тяхната независимост е гарантирана от НПК и никой не може да им оказва въздействие. Иванка Иванова: Все пак следователите са независими магистрати и конституцията им гарантира правото да решават делата по вътрешно убеждение. Докато с дознателите в МВР ситуацията е друга: от една страна, никой не може да им нарежда как да решават делата си, но от друга страна, те са под пагон и по Закона на МВР са длъжни да изпълняват заповедите на началниците си...Бойко Коцев: Аз не мога да разбера защо смятате, че конституцията е валидна за едни органи, а за други не е. Според мен тя е задължителна за всички, независимо от това в каква система са. Но понеже вие засегнахте тази тема, нека и аз ви попитам нещо: дали случайно няма случаи на въздействие и смачкани дела в съда, в прокуратурата или в следствието? Да не би Върховната касационна прокуратура да не упражнява контрол по отношение на сроковете или дисциплината над работещите в държавното обвинение? Да не би пък Националната следствена служба да не упражнява същия контрол над следователите в страната? Според мен това е въпрос на технология за спазване на процесуална дисциплина, а въздействие. Още повече че в България е много по-трудно да бъде извършено престъпление, без никой да разбере за него. Здравка Калайджиева, фондация Адвокати за правата на човека: Г-н Коцев, много отдавна разговаряме с вашата институция за гражданския контрол върху начините, по които тя осъществява не само дознателските си функции. Нямам намерение да ви принуждавам да разкривате конкретни секретни обстоятелства или пък да коментирате изявленията на други представители на МВР. Искам обаче да ви попитам докъде стигна идеята за гражданския контрол върху дисциплинарните производства в МВР? Този въпрос се поставя от гражданското общество много отдавна, защото е свързан с дознанието покрай риска от насилие по време на разпит и с участието на вашата институция в писането на новия НПК. Вие убеден ли сте, че той ще отразява най-добрите европейски тенденции и съобразихте ли се с решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург за полицейското насилие и за провалянето на конкретни дела заради упражнено насилие? България нееднократно е осъждана в Страсбург, но аз досега не съм забелязала някой да е взел конкретни мерки във връзка с тези присъди. Вие демонстрирате много точно познание в областта на статистиката и на начините, по които се провежда дознанието. Можете ли да кажете тогава каква е средната продължителност на дознанията и колко от тях са преобразувани в следствия? Можете ли да кажете дали МВР има изграден механизъм, чрез който да следи за успешното квалифициране на деянията и за отстраняването на евентуалните дефекти?Бойко Коцев: Имаме възможности да следим хода на всяко дознание до повдигане на обвинението срещу уличения, но след това нямаме статистика дали производството приключва с присъда, или потъва някъде. Такива данни получаваме от Министерството на правосъдието или от Висшия съдебен съвет. Това действително е голям проблем и неговото решаване неслучайно е сред приоритетите на Европейския съюз. Задължително е да имаме поглед върху всяко производство - от неговото образуване до приключването му с влязла в сила присъда. И затова изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността е повече от наложително.Съвсем наскоро медиите публикуваха доклад на Българския хелзинкски комитет, според който случаите на полицейско насилие намаляват. Може би никога няма да стигнем до абсолютната нула, но тенденцията може само да ни радва. Следим практиката на Европейския съд в Страсбург. В МВР е създадена и специална група по правата на човека, която анализира отделните случаи и прави конкретни предложения за промяна на нормативните и поднормативните актове. Ако ме питате дали в МВР всичко в тази посока е наред, отговорът ми е не. Но ние познаваме проблема и полагаме усилия за неговото ограничаване. Колкото до въпроса за съотношението между образуваните и върнатите за доразследване дознания, в момента не разполагам с конкретни данни, но статистическа грешка няма - за доразследване са върнати 4.1% от образуваните полицейски производства. Относно дисциплинарните производства. Разработили сме изменения на Закона за МВР, които ще гарантират както активното участие на засегнатите служители, така и участието на защитата. Но не бива да се забравя, че дори този тип производства подлежат на съдебен контрол, който е най-висшата форма на контрол. Николай Дешев, следовател от Националната следствена служба:Г-н Коцев, искам да ви попитам дали бъдещата криминална полиция ще покрие сегашните оперативни служби в МВР? И още - понятието дознател има ли аналог в страните членки на Европейския съюз?Бойко Коцев: Длъжен съм да направя едно уточнение. Споменах термина криминална полиция, защото в докладите на Европейския съюз се казва точно това: да се изгради криминална полиция. В Европа има две наименования: съдебна полиция - във Франция, Испания и Италия, и криминална полиция - в немскоговорящите страни. В тези структури, ако мога така да ги нарека, влизат всички неоперативни служби, които работят за съда. Тоест без охранителна и пътна полиция. Колкото до покриването на понятията... Ако не броим специализираните служби в МВР да - покриването е факт. Нели Куцкова, председател на Съюза на съдиите в България:Г-н Коцев каза, че когато е недоволна от даден закон, съдебната система го дава на себе си, сиреч на Конституционния съд. Той обаче не е част от съдебната система, така че ние не даваме нищо на себе си. По отношение на грамотността на полицейския апарат. Мисля, че отдавна се разказват вицове за милиционери и полицаи, но аз искам да кажа нещо различно. Седем години съм давала разрешения за специални разузнавателни средства като председател на Софийския окръжен съд и съм имала всекидневни контакти с полицаи. Трябва да ви кажа, че коренно ми се промени мнението за тях. Дали защото за тази досадна работа са изпращали по-млади хора, не знам. Но аз съм с отлични впечатления от тяхната юридическа грамотност и много често съм ги давала за пример на колеги от Софийската окръжна прокуратура. Държа да съм обективна - в МВР работят изключително компетентни хора, но за съжаление не всички са такива. Освен това мен не ме плаши юридическата грамотност на редовите полицаи, колкото духът на правен нихилизъм, обладал високите нива в МВР. Които изобщо не се свенят да произнасят реплики от типа К'ви са тия закони..., К'ва е тая конституция... и К'ъв е тоя съд.... Подобно отношение трови независимостта на младите интелигентни хора. И оттук идва огромното ми притеснение - ако една част от следствието отиде в МВР, на юристите ще им бъде наложено да мислят по начин, който няма нищо общо със закона.Николай Дешев, следовател: Г-н Коцев каза, че новият Наказателнопрпоцесуален кодекс (НПК) е много добър и ще бъде приет скоро. Да разбирам ли, че този проект се прави в МВР?Бойко Коцев: Новият НПК не се пише в МВР, защото има специална работна група под ръководството на министъра на правосъдието. Ние участваме, но много скромно и крайно миноритарно. А когато говорех за Конституционния съд, той може да не е част от съдебната система, но бюджетът му е към съдебната система.Гласове от залата: Не е така, това не е вярно...Пламен Златев, съдия в Старозагорския окръжен съд:Конституционният съд е над президента, над парламента и над Висшия съдебен съвет. Само името му е съд, но и това е грешка, защото изобщо не става дума за съд. Но аз искам да задам въпрос за девоенизацията на МВР. Защо в България, след като сме подписали конвенция, според която военизирани лица не могат да разпитват цивилни, вие продължавате да изграждате дознание под пагон?Бойко Коцев: През май ще проведем форум, на който ще бъдат представени конкретни текстове за изменение на Закона за МВР във връзка с девоенизацията. В момента нашите служители не отговарят на европейските изисквания само по един показател: те се разследват от военна прокуратура и са подсъдни на военен съд. Иначе статутът на полицаите няма военен характер, а чиновете им - майор, капитан или полковник - нямат никакво отношение към функционалните им правомощия. Просто нашите служители не работят във военна система. Полицията не е армия или войска и не е военизирана в истинския смисъл на думата. Два пъти се опитахме да убедим парламента, че служителите на МВР не трябва да са подсъдни на военен съд, но не успяхме. Напротив - получи се нещо странно, което образно мога да опиша така: дори сервитьорките в МВР вече са подсъдни на военен съд. И никак няма да се учудя, ако утре и техните семейства също станат обекти на военните прокурори и съдии. Този проблем очевидно ще бъде решен от новите управляващи, защото ние нямаме парламентарно време да го направим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във