Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР И ПРОКУРАТУРАТА УДАРИХА 1/8 ОТ МАФИЯТА

Преди много-много години, когато днешните бащи и майки на демокрацията редовно плащаха партийния си членски внос, в София се появи един виц. Според него Марк и Енгелс доказали, че комунизмът може да победи само в групата на най-развитите капиталистически държави. Техните идеологически наследници обаче ги опровергали: Ленин доказал, че комунизмът може да победи в най-бедната европейска държава; Ерих Хонекер доказал, че комунизмът може да победи в половин държава (бившата ГДР - бел. ред.); Тодор Живков доказал, че комунизмът може да победи в едно село (родното му), а Николае Чаушеску (румънският диктатор - бел. ред.) - в едно семейство (собственото му).
По същата логика се разви и новият етап в борбата с организираната престъпност, поведена от новото ръководство на МВР и активно подпомагана от старото ръководство на прокуратурата.
На 25 август сутринта (само седем-осем часа след разстрела на висаджията Георги Илиев) шефът на вътрешното министерство Румен Петков свика спешно съвещание, в което взеха участие главният прокурор Никола Филчев, директорът на Националното следствие Ангел Александров, финансовият министър Пламен Орешарски, директорът на Агенция Митници Асен Асенов...
Няколко минути след приключването на мероприятието Румен Петков обяви, че държавата започва безкомпромисна война срещу мафията по всички фронтове. Като се започне от данъчни и финансови проверки на босовете и техните обкръжения, мине се през преглед по реда на надзора на всички висящи следствени дела срещу обитателите на подземния свят и се стигне до задължителни антимафиотски и антикорупционни законодателни промени.
Точно една седмица след разстрела на висшата митничарка Шинка Манова и нейния шофьор (10 октомври), на уникална по рода си двудневна среща (15 и 16 октомври) между новото ръководство на МВР и съдебнокриминалните репортери от националните медии, проведена в курорта Боровец, директорът на Националната полиция - ген. Валентин Петров (бивш директор на НСБОП), за първи път от 15 години насам публично призна, че в България има организирана престъпност и че организираните престъпни групировки могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Тоест - те са поне две, но не са повече от пет.
След каскада от журналистически питания ген. Валентин Петров (бивш шеф на НСБОП) бе принуден - както се казва по друг повод - нито да потвърди, нито да отрече риторичния репортерски въпрос: За ВИС, СИК и ТИМ ли става дума? В интерес на истината, той просто нямаше какво друго да направи. Ако беше отговорил отрицателно, генералът със сигурност трябваше да обясни на присъстващите журналисти кои групировки тогава имаше предвид, кога са създадени те и с подкрепата на кои политически сили се ползват. Ако пък ген. Петров беше отговорил утвърдително, тогава щеше да си навлече съвсем друга беля на главата и съвсем друг тип журналистическо любопитство: Какви доказателства имате?, Защо досега държавата не е направила нищо за разбиването на тези групировки?, Чак сега ли се сетихте, че тези структури са мафиотски? и т. н.
Голямото доказателство обаче, че съвременната борба срещу организираната престъпност се развива досущ като във вица за победата на комунизма, с който започнахме, дойде в края на миналата седмица. На 26 октомври сутринта, насред София, банкерът Емил Кюлев беше брутално разстрелян, а по обед вътрешният министър Румен Петков обяви, че изкарва на улицата полицията, жандармерията и командосите от Специализирания отряд за борба с тероризма.
Още същата нощ баровските квартали в полите на Витоша бяха блокирани от тежковъоръжени ченгета, а първи го отнесоха двайсетината бодигардове на Христофорос Аманатидис-Таки, който пое контрола над подземния бизнес на ВИС след изчезването на Мето Илиенски и след екзекуциите на Косьо Самоковеца (6 декември 2003 г.) и на Антон Милтенов-Клюна (30 юли 2005 година).
На 27 октомври сутринта (миналия четвъртък) ръководството на МВР се закле, че мащабната операция срещу организираната престъпност не е поредната показна кампания след поредното показно убийство. Главният прокурор Никола Филчев обеща, че до края на седмицата ще има арести на подземни босове, а следобед президентът Георги Първанов свика Консултативния съвет по национална сигурност, чиито членове единодушно подкрепиха идеята за спешното приемане на мерки за противодействие на организираната престъпност.
Чудото се случи миналата събота привечер (29 октомври), когато из София плъзна вестта, че двама от съоснователите на скандалноизвестната групировка СИК - братята Красимир и Николай Маринови, по-известни като Големия Маргин и Малкия Маргин, са арестувани.
Отначало тази новина не направи никакво впечатление, защото братята неведнъж досега са били привиквани в полицията и, след кратка спявка, са били пускани да си ходят по живо и по здраво. В неделя (30 октомври) обаче сензацията вече беше факт: Маргините остават в ареста за нови 72 часа - с прокурорско постановление, защото са обвинени в организирана престъпна дейност.
Някак в периферията на масовото съзнание остана историческият факт, че в периода на първоначално мафиотизиране на държавата (1993-1998 г.) на силовия пазар имаше още пет отбора, чиито основни играчи (с малки изключения) все още са на терена: Съюзът на бившите барети, Клуб 777, Иво Карамански и кръгът около казино Севастопол, отцепилите се през 1994 г. бивши каратисти и т. нар. холдинг на бившия борец Димитър Джамов. Осмият играч - СИК, тези дни е обект на полицейския удар.
По-лошото обаче е, че покрай всеобщата грижа за правосъдното бъдеще на Големия Маргин и на брат му пресният спомен за бруталното убийство на банкера Емил Кюлев изведнъж избледня и името му започна да се мярка все по-рядко и по-рядко из нормалните медии. Което пък автоматично ни препраща към вица в началото на материала, но по друг един повод и... с обратен знак.
След разстрела на Георги Илиев (на 25 август) се чу, че поръчковите убийства, извършени в България от 2000 г. насам, са около петдесет.
На 8 октомври, два дни преди двойния разстрел - на Шинка Манова и на нейния шофьор Йордан Герговски, Върховната касационна прокуратура съобщи, че половината от показните екзекуции са разкрити.
На 16 октомври, по време на споменатата вече двудневна среща на МВР-ръководството и съдебнокриминалните репортери в курорта Боровец, стана известно, че поръчковите убийства са около 60, от които са разкрити 23, но само 17 от разследванията са приключени с обвинителни актове.
На 27 октомври, ден след разстрела на Емил Кюлев, вътрешният министър Румен Петков обяви, че поръчковите убийства, извършени от 2000 г. насам, са 155. Без в тази бройка да влизат задграничните жертви на мафията, безследно изчезналите, убитите по време на кръчмарски свади или умрелите от свръхдоза.
А в четвъртък (3 ноември), в предългия кървав списък, бе добавена още една екзекуция - на 33-годишния Володя Герговски, който бе разстрелян с три куршума пред блока си в столичния ж. к. Стрелбище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във