Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР И ТЕМИДА: ДЕЛА ОБРАЗУВАМЕ ВСЕКАКВИ!

От доста време насам почтените професионалисти в МВР, следствието, прокуратурата и съдът правят неуспешни опити да се преборят с незаконната справочно-информационна дейност, развивана от техни колеги. Тази дейност се характеризира не само с издаването на най-различни бележки и удостоверения (оневиняващи едни и заклеймяващи други), но и с образуването на поръчкови полицейски дознания и следствени дела, затлачващи съдебната система с ненужни преписки и отклоняващи от хазната на Темида поне по два-три милиона лева всяка година. Хватката е гениално проста и на пръв поглед изглежда съвсем законна: граждански и търговски спорове масово се решават чрез образуването на наказателни дела от общ характер - за присвояване, за документни измами, за злоупотреба със служебно положение и т. н . Претърпените имуществени вреди обикновено се оценяват на 50 000-100 000 лв., но не са редки случаите, когато в преписките фигурират суми и от по няколко милиона. Другият апетитен момент тук е, че при наказателните дела, независимо за колко пари става дума, не се внася 4-процентна държавна такса. Пътят, който трябва да бъде извървян до пълната победа (т. е. - влизането на осъдителната присъда в сила) е дълъг и стръмен - полицейско дознание, следствено дело и три съдебни инстанции. Почти никога обаче не се стига докрай, защото съществуват достатъчно механизми, с които жертвата да бъде склонена на извънсъдебно споразумение: тя възстановява откраднатото и половината от щетите и запазва свободата и репутацията си, защото пострадалият оттегля жалбата си. Две са условията, които биха могли да объркат сметките в подобни случаи. Първото е жертвата да се окаже твърдоглав човек, който твърдо е решен да отстоява правата си, и не му пука, че ще го разнасят по медиите като крадец и мафиот. Второто задължително условие е някъде по пътя на делото към Върховния касационен съд съзаклятниците да се натъкнат на... почтен полицейски дознател или магистрат, които да пресекат печалбарските им амбиции.Без изобщо да подозира, преди три години софийският бизнесмен Стоян Стефанов е въвлечен в подобен полицейско-съдебен екшън. През 1999 г. Софийския градски съд, по ф. д. № 8096/99, вписва в търговския регистър Комфорт Професионал ООД, в което съдружници са Стоян Стефанов и тогавашният му приятел Румен Георгиев. Според регистрацията, двамата управляват и представляват ООД-то заедно и поотделно. Много скоро късметът им проработва и фирмата става представител за България на шведския гигант Електролукс в бизнеса с професионално кухненско оборудване. След двегодишен сладък живот обаче между тях настъпва разрив и Стоян Стефанов напуска фирмата. Докато текат обичайните процедури от типа Дай си ми куклите, на си ти парцалките той изведнъж разбира, че срещу него е образувано полицейско дознание за присвояване и той няма право да напуска страната. Причината е, че през есента на 2001 г. Румен Георгиев е изпратил в Регионалното звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП) към СДВР остър сигнал, според който Стоян Стефанов е свил 30 000 фирмени лева и не иска да ги върне по никакъв начин.След щателна предварителна проверка на 30 ноември 2001 г. срещу Стефанов е образувано полицейско дознание ЗМ 5589/01 по описа на РЗБОП - СДВР, затова че противозаконно е присвоил сумата от 30 000 лв., които е владеел и пазел (чл.206, ал.3 от Наказателния кодекс). Докато Стефанов се стягал да доказва правотата си през компетентните органи на предварителното производство и в съдебната зала, съдбата - в лицето на прокурор Кр. Кирилов от Софийската районна прокуратура (СРП), му се усмихнала: на 8 март 2002 г. районният магистрат прекратява наказателното преследване срещу Стоян Стефанов поради липса на извършено престъпление. Полицейското производство е образувано от дознател при СДВР във връзка с молба от Румен Стефанов Георгиев, по повод на която е извършена предварителна проверка - се казва в постановлението на прокурор Кирилов. - В хода на разследването са извършени оскъдни по обем процесуално-следствени действия, след което делото е изпратено в СРП по компетентност....Тук прескачаме следващите двайсетина реда от прокурорското четиво, защото в тях се разказва фирмената предистория на конфликта, за която вече стана дума. Много интересно обаче е заключението, което прави прокурор Кирилов към края на постановлението си:След анализ на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че липсват признаците на осъществен престъпен състав, обобщава той, след което по недвусмислен начин защитава тезата си: Налице са отношения между съдружници, които се регламентират от търговско-правни норми и в този смисъл, при възникнал спор, не следва тези отношения да бъдат регулирани посредством наказателна репресия. Не е налице обсебване, по смисъла на чл. 206 от НК, тъй като уличеният Стефанов е съдружник с дружествен дял от 50 на сто, категоричен е прокурор Кирилов, който препоръчва на бившите съдружници да решат спора си в съда, но по Закона за собствеността.Още не осъзнал, че справедливостта може да възтържествува и по законен път, върху Стоян Стефанов се стоварва нов и съвсем ненадеен удар. В средата на март 2002 г. неговите партньори от Електролукс му изпращат писмо, в което го питат дали наистина е... криминален тип, разследван за кражба. За да удостоверят, че тревогата им е съвсем основателна, шведите изпращат на Стоян Стефанов и наръч документи, получени в централата на Електролукс от бившия съдружник на Стефанов - Румен Георгиев. Сред тези документи, с които Параграф 22 разполага, има и една служебна бележка, издадена от Министерството на вътрешните работи - Столична дирекция на вътрешните работи (виж факсимилето).В този забележителен документ се казва следното: РЗБОП - СДВР - МВР издава настоящата служебна бележка в уверение на това, че на 30. 11. 2001 г., след извършена предварителна проверка, на основание чл. 191 от НПК, е образувано дознание ЗМ 5589/01 по описа на РЗБОП-СДВР, пр. пр. № 48702/01 по описа на СРП, срещу лицето Стоян Иванов Стефанов... за това, че през месец август 2000 г. противозаконно е присвоил сумата от 30 000 лева, които владеел и пазел - престъпление по чл.206, ал.3 от НК. Служебната бележка от РЗБОП е анонимна, но е подпечатана с печата на СДВР и е издадена на 29 декември 2001 г. (събота), която - за най-голямо съжаление на автора и ползвателя на този уникален документ - е неработен ден. Другата фатална грешка е, че потребителят на услугата на РЗБОП-СДВР отнася въпросната бележка в Бургас, където тя е заверена от тамошния нотариус Атанас Димов (№ 761), който вписва в печата за заверката, че свещенодействието е извършено в присъствието на лицето... Румен Стефанов Георгиев. На 12 март 2002 г. - четири дни след прекратяването на дознанието срещу Стоян Стефанов, той изпраща легализирания превод на антимафиотската справка в централата на Електролукс с надеждата, че шведите моментално ще го направят техен представител. Докато чака шведското кухненско птиче да кацне на рамото му, Румен Георгиев прави следващия си ход: атакува постановлението на прокурор Кирилов пред Софийския районен съд. Впоследствие прекратеното дознание е преобразувано в следствено дело, а то попада в ръцете на следователката Мария Владимирова от Четвърто отделение на Столичната следствена служба.Година по-късно - през март 2003-а, Стоян Стефанов внезапно получава призовка, в която пише, че трябва да се яви на разпит като свидетел по следствено дело № 591/02 по описа на Четвърто териториално отделение на Столичната следствена служба. Съвсем добросъвестно човекът грабва под ръка своя адвокат и в уречения час двамата се изправят пред бюрото на следовател Владимирова. Там те научават, че делото е образувано срещу бившата служителка на Комфорт Професионал Наташа Стефанова Стоянова (съвпадението на имената е случайно), а на Стоян Стефанов нямало да му бъде повдигано обвинение. Следващата си призовка Стефанов получава чак на 23 март 2004 година. За най-голяма негова изненада обаче в нея пише, че трябва да се яви на разпит като обвиняем по делото. Едва в сградата на следственото отделение той научава още няколко новини за съдебното си бъдеще: делото му вече нямало да се води от Мария Владимирова, а от Вихра Попхристова, и той вече няма да отговаря пред закона за обсебване (чл. 206 от НК), а за длъжностно присвояване в особено големи размери (чл. 202 от НК).За хората, следили процесите в съдебната система в края на 2003 г. не е тайна, че Мария Владимирова е онази следователка, която през ноември преби свидетелка по едно от делата си, а през декември Висшият съдебен съвет я изгони от следствието за уронване престижа на професията. Колкото до преквалифицирането на обвинението срещу Стефанов загадки също няма: в периода 2002-2003 г. бившият му съдружник му е стоварил още няколко фирмени липси на гърба, сумата набъбнала от 30 на 137 бона и в употреба влязъл чл.202 от Наказателния кодекс. По време на разпита при Попхристова, Стефанов и неговият адвокат искат тройна съдебно-счетоводна експертиза, а следователката удовлетворява молбата им. През май 2004 г. Стефанов дава пълни писмени обяснения по случая пред следствието, а вещите лица по експертизата установяват, че той не е извършил никакво престъпление. Шест месеца по-късно (на 24 ноември 2004 г.) наблюдаващият прокурор М. Немска от Софийска районна прокуратура прекратява делото поради липса на извършено престъпление. На 21 декември Параграф 22 научи, че прокурорското постановление още не е обжалвано пред Софийския районен съд (СРС), което нищо не означава. Причината е, че 7-дневният законоустановен срок за обжалване започва да тече от момента, когато Румен Георгиев получи преписа от прокурорското постановление. Тоест - оттогава, когато той отиде до пощата, получи препоръчаното писмо от Софийския районен съд, а обратната разписка се върне обратно в храма на Темида. А това може да се случи както след седмица, така и доста по-късно, т. е. - когато силите са прегрупирани и следващият полезен ход бъде измислен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във