Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР измъдри нова стратегия за миграцията

Срокът на действие на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, която трябваше да се изпълни в периода 2008-2015 г. още не е изтекъл, но МВР вече предлага за обсъждане нова такава стратегия - за периода 2011-2020 година. Проектът за нея министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов представи пред неправителствени организации в понеделник (24 януари).
Страната ни се нуждае от подобен документ и в създаването му се ориентирахме към международния опит на колегите от Австрия, които участваха в разработването съвместно с представители на неправителствения сектор, обяви МВР-шефът. Проучен е и немският опит. Предстои документът да бъде приет от Министерския съвет.
Според вносителите новата стратегия е продължение на предишната, но се разширяват възможностите за координация между ангажираните с тези проблеми ведомства. В нея е заложено приемането и изпълнението на годишни програми, както и на Правилник за дейността на Национален съвет, съставен от експерти от МВР, МВнР и МТСП, а и от други ведомства за координиране на националната политика и на политиката на ЕС в сферата на миграцията и убежището.
Стратегията се обвързва с някои от
изискванията на ЕС за приемането ни в Шенген
Сред посочените ангажименти, които би трябвало да изпълним в посочения десетгодишен период, са откриването на Транзитния център към Държавната агенция за бежанците в с. Пъстрогор и на Дома за временно настаняване на чужденци в Любимец, близо до КГПП - Капитан Андреево. Тези два ангажимента, които сме поели, за да прекрачим най-сетне в зоната, вече фигурират - като близки цели - и в прословутия Национален план за присъединяване към Шенген, който би трябвало да е едва ли не изпълнен. Интересно е дали няма да останат наша задача и в следващата стратегия 2020-2030 година? Явно обаче присъствието на двете цели в различни хартийки не е равносилно на зидарската работа, тъй като и в двата документа (единият със срок 2010 г., вторият - 2011-2020 г.) двете сгради все предстои да бъдат открити. Ако се вярва на изявлението на вътрешния министър Цветанов при представяне на новата стратегия, откриването на Транзитния център към Държавната агенция за бежанците в с. Пъстрогор, в зоната край границата с Турция, и функционирането на Дома за временно настаняване на чужденци в Любимец, близо до КГПП - Капитан Андреево, предстоят.
Според Плана за Шенген обаче бъдещето вече е минало. Там е записано следното: Строително-монтажни дейности за модернизиране на специалния Дом за временно настаняване на чужденци в гр. Любимец (включително и гаражи, столови, паркинги), подмяна на ел. системите и осветителните системи, закупуване и монтаж на климатици, евентуално - и на ел. генератори. Краен срок: 31 декември 2010.
В друга точка е записано още: Въвеждане в експлоатация на транзитен център за бежанци в с. Пъстрогор, община Свиленград, с капацитет 300 легла, изграден по проект на програма ФАР. Краен срок: 31 декември 2010-а. Отговорна институция: МФ и ДАБ.
Е, сградите все още са пред откриване, но иначе сме в пълна готовност. В плана за 2010 г. са записани още редица дейности за повишаване на административния капацитет на пряко ангажираната с проблемите на миграцията, бежанците и интеграцията им дирекция Миграция в МВР.
И така проведено е обучение,
центърът предстои да бъде открит
има и нова стратегия за бъдещето. Част от нея разглежда и възможностите за създаване на предпоставки за връщащи се в страната емигранти и на политики за интегриране в страната, съобразно икономическата необходимост, на пребиваващи имигрантски групи. Министър Цветанов благодари на австрийския партньорски екип, сътрудничил активно при писането на българската стратегия.
Що се отнася до експертите от неправителствените организации, имащи отношение към темата, коментарът им е, че МВР е готово за конструктивен диалог. Което означава, че стратегията не е в завършен вид, че подлежи на дискусии и действията по изпълнението на залегналите в нея цели предстоят някъде в обозримото бъдеще.
В същото време на територията на страната продължават да живеят стотици чужденци фантоми. А според съществуващото сега законодателство (Закон за чужденците в България) например няма механизъм, през който чужди граждани, живеещи в страната ни от дълго време и по някаква причина не могат да бъдат върнати в родните си страни, да получат документи за самоличност и така да излязат на светло. В немалко случаи хора живеят тук от дълго време, някои от тях дори са завършили образование у нас и в известен смисъл са интегрирани, но не им се издава документ за самоличност. И тези, които са минали през Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци, също нямат документи за самоличност.
Според различни неправителствени организации държавата ще има полза, ако се регламентира ред, по който тези хора да могат да получат документи за самоличност. Например да намалее размерът на сивата икономика, когато тези хора започнат да работят легално. Или националната сигурност да получи допълнителни гаранции, когато чужденците фантоми излязат на светло и изчезне предпоставката за въвличането им в криминални дейности. А по този начин ще се разплете и съдбата на много семейства от смесени бракове.
Сред нерешените засега проблеми в тази област е и
режимът за експулсиране на чужденци
извън територията на държава членка на ЕС, каквато е и България. През 2010 г. тя бе осъдена от Съда на Европейския съюз по прословутото дело на Саид Кадзоев-Хучбаров, което той води срещу България (Параграф 22 вече писа подробно за него). Чеченецът Кадзоев бе задържан през 2006 г. от българските власти, за да бъде експулсиран. Но тъй като възникнаха редица трудности, самоличността и националността му не бяха установени и не бе постигната споразумение в коя държава да бъде изпратен. Така Саид остана задържан в дома в Бусманци до 2009 година.
Режимът за експулсиране на чужденци, както и гаранциите за техните права на териториите на държавите - членки на ЕС, е уреден в Директива 2008/115/ЕС от 16 декември 2008 година. Тя описва общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Тази директива беше възприета у нас с измененията (през 2009 г.) на Закона за чужденците в Република България, с което бяха направени съществени положителни промени. В тях се допусна за пръв път възможност чужденците, задържани в Бусманци или в други домове за временно настаняване, да обжалват задържането си пред съд (преди това не беше възможно и България беше осъдена пред Съда в Страсбург в тази връзка). Предвиден бе максимален срок за задържане от шест месеца, който по изключение може да се удължи до максимум 18 месеца (преди нямаше никакви ограничения за него).
Бе записано и задължение на властите служебно на всеки шест месеца да правят преглед на задържанията, както и да прибягват до по-леки мерки за ограничение на чужденците - вместо задържане да ги задължават да се явяват всеки ден в някое от полицейските управления.
Въпреки това все в закона
липсват достатъчно гаранции срещу произвол
Например, когато властите основават искане за експулсиране на чужденец на заплахата за националната сигурност, тя трябва да бъде реална. Още повече че понятието национална сигурност в нашите закони е толкова разтегливо, че отваря широко врати за игра на въображението.
Сред нерешените проблеми например е тридневният срок, в който чужденците могат да обжалват принудителното им настаняване в дома в Бусманци или другаде. Много често те не знаят, че има такъв срок, или пък ако им е известен, не успяват да подадат жалбата. А тогава, според законите, губят това право. Друг проблемен въпрос е организирането на защита в рамките на този тридневен срок. Ако той бъде пропуснат, това автоматично води до задържане на чужденеца в дома и той може да остане там цели 18 месеца.
Различни пропуски в законите, отнасящи се до емиграцията, бежанците и интегрирането им, водят дотам, че страната ни е постоянен клиент на съда в Страсбург. От 2002 г. досега седем чужденци са ни осъдили там само за незаконно експулсиране. Например през февруари 2010 г. го направи пакистанецът Али Раза, който е живял в страната от години, но е изгонен през 2006 г. при пълна липса на прозрачност и публичност. Раза не получил дори и копия от заповедта за експулсиране, тъй като текстът на съдебното решение бил... засекретен от съображения за националната сигурност. В друг случай от септември 2010 г. - делото Каушал и други срещу България, страната ни е осъдена заради това, че жалбоподателят е прогонен с мотивите, че заплашва националната сигурност, без да му бъде посочен нито един факт в подкрепа на това обвинение. Каушал също живее в България от години, женен е за българка и има две деца от брака си...

Според данни на Държавна агенция за бежанците само през декември 2010 г. 107 чужденци (включително и 14 деца) от 13 държави са потърсили закрила у нас. Предоставен е хуманитарен статут на седем лица от две държави, отказан е статут на бежанец на 44 лица от 12 държави (вкл. две деца).
От началото на 2010 г. до края й у нас са потърсили закрила 1025 лица от 52 държави, предоставен статут на бежанец на 20 лица от 7 държави, хуманитарен статут на 118 лица от 12 държави, отказан е статут на бежанец 386 лица от 43 държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във