Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР МЕЖДУ ПЕЧАЛНАТА РЕАЛНОСТ И ОТЧЕТНАТА РОМАНТИКА

Две скандални истории от миналата седмица, които на пръв поглед нямат връзка помежду си, повдигнаха завесата около един жизненоважен проблем от работата на спецслужбите у нас - придобиването, използването и опазването на информацията, отнасяща се до намеренията и действията на организираните престъпни групи у нас. Едната е самоубийството на висшия антимафиот Бойко Николов, около което на бял свят изскочиха стаявани от години слухове и твърдения. Втората история е свързана с митничарите Георги Георгиев-Пурата и Радослав Живков-Джими и с очевидното нежелание на МВР да наруши дългогодишния им личен просперитет и добруване край държавната ясла.

Преди единайсет дни - на 10 октомври, в пет часа сутринта шефът на сектор Интелектуална собственост и интелектуални престъпления в ГДБОП Бойко Николов сложи край на живота си, прострелвайки се с личния си пистолет. Според основните професионални принципи самоубийството на ченге от подобен калибър би трябвало да доведе до следните процесуално-административни действия:
- образуване на предварително производство, което трябва да изясни конкретните причини, накарали антимафиота да насочи дулото към себе си;
- задължителна ревизия на дейността му през последните пет-шест години, която да обхване както свършеното, така и несвършеното от него;
- назначаване на пълна вътрешна проверка в Главна дирекция Борба с организираната престъпност, която да изясни отношенията между редовия състав, шефовете на службата и техните началници - директора на Генерална дирекция Полиция, главния секретар на МВР и ресорните заместник-министри, които наблюдават работата на полицията и дознанието, съответно - Камен Пенков и Румен Андреев.
Но понеже в България подобни процедури не се прилагат, веднага след вестта за кончината на Николов в публичното пространство тръгнаха две приказки. Според първата, за чийто автор се сочат вездесъщите добре информирани източници от МВР, антимафиотът е сложил край на живота си, тъй като бил силно депресиран - както от неизлечимите му заболявания, така и от предстоящото му пенсиониране.
Според втората приказка през последните няколко месеца част от ръководството на ГДБОП е подложило Бойко Николов на силен натиск в една посока - антимафиотът да излезе доброволно в пенсия, при това - час по-скоро.
В интерес на истината, тази приказка си има конкретен автор, който от едно десетилетие не се крие зад измислени псевдоними или зад тайнственото експерт, пожелал анонимност. Още на 10 октомври, няколко часа след трагичния инцидент, бившият секретар на МВР от времето на Жан Виденов (1995-1997 г.) Цветко Цветков заяви в ефира на едно национално радио, че измислени началници, хора с ограничена обща култура, провинциални буквоеди с претенции са подгонили Бойко Николов с настървението на чиновници.
Явно разтърсен от трагичния инцидент, Цветко Цветков в прав текст обяви, че заместник-директорката на ГДБОП Донка Георгиева и преките шефове на Бойко Николов са хората, които носят пряка вина за гибелта на антимафиота. Освен това Цветков обвини ръководството на ГДБОП и за лошата атмосфера в службата. И то с категоричност, която трябва да насочи към мисълта, че той прекрасно знае какво и защо се случва в централата на антимафиотите: В ГДБОП се сплитат политиката, властта и престъпността... Искат се резултати в борбата с организираната престъпност, а се пречи бюрократично и избирателно на тези, които могат да ги постигнат. Ползва се информацията им, включително и срещу интересите на МВР, и се закрилят обекти на организираната престъпност, заради високопоставено политическо покровителство.
Дали бившият МВР-секретар е бил бесен, защото познава Бойко Николов от 20 години, или просто дава повод на вътрешния министър Румен Петков да прочисти за последно (преди влизането ни в ЕС) ГДБОП от неудобните ченгета, ще разберем след време. Фактът обаче си е факт: на 10 октомври Цветко Цветков обърна гръб на партийната дисциплина и вдигна ръка срещу своите, наложили сегашния стил на работа в службата.
В ГДБОП има информация, там се знаят схемите, мрежите и лицата, които участват в организираната престъпност. Данни има, но някой, който е висок професионал в МВР и в политиката, трябва да събере куража и да организира тези данни. Да ги оцени, да ги анализира и да настрои работата така, че да се работи за българската държава, а не за някакви други интереси..., заяви още Цветко Цветков в националния радиоефир.
Съвсем естествено този висок професионал в МВР и в политиката може да бъде единствено вътрешният министър Румен Петков, който по една случайност е и заместник-председател на БСП. Човек, на когото (поне на пръв поглед) кураж не му липсва. Лошото е, че откакто оглави МВР, хъсът на бившия плевенски градоначалник винаги идва като отзвук от току-що пропищели куршуми. Но... какво да се прави - човекът все пак е министър на вътрешните работи, а не на културата, нали?
На 26 август 2005 г. сутринта, ден след разстрела на баш висаджията Георги Илиев, вътрешният министър Румен Петков покани на спешно съвещание финансовия си колега Пламен Орешарски, тогавашния главен прокурор Никола Филчев, шефа на Агенция Митници Асен Асенов, директора на Националното следствие Ангел Александров и куп още началници на борбата срещу организираната престъпност. Два-три часа по-късно ръководителите на т. нар. компетентни органи тържествено обещаха, че погват мафиотските босове и техните подчинени по всички параграфи: криминални досиета, висящи наказателни производства, имотно състояние, платени данъци, актуален бизнес, банкови сметки и т. н.
На 10 октомври 2005 г. в софийския ж.к. Гоце Делчев бяха застреляни Шинка Манова - шефка на отдел Последващ контрол в Агенция Митници, и личният й шофьор Йордан Герговски - криминално проявен тип, съден приживе за хулиганство.
Вътрешният министър организира подчинените си и няколко дни по-късно връчи на Асен Асенов доклад за корупцията в системата на митниците. Резултатът е известен: заместникът на митничар № 1 - Димитър Толев, се обиди, че името му фигурира в доклада, и подаде оставка. Другите двама герои от четивото - Георги Георгиев-Пурата и Радослав Живков-Джими, се направиха на разсеяни и продължиха да си я карат, както си знаят от седем-осем години насам: тежък купон след тежък купон, а като им писне - екскурзия в Гърция, на Карибите или из екзотичните острови в Тихия океан.
На 26 октомври 2005 г., насред правителственото трасе към резиденция Бояна, бе разстрелян банкерът Емил Кюлев.
Досущ като след екзекуцията на Шинка Манова, Румен Петков отново замълча за резултатите от гонитбата на мафиотите, започнала уж в края на август. Вместо това той проводи заместника си Камен Пенков в една национална телевизия с интимната задача да сондира общественото мнение по темата... въвеждане на извънредно положение и изкарване на армията по улиците.
За щастие общественото мнение реагира като ужилено, което накара Румен Петков да прибегне до друг хитър ход. Той обяви началото на операция Респект и обобщи основната й цел с едно изречение: мафията да бъде смазана с всички възможни средства. Като се започне от непрекъснати проверки на всички лъскави автомобили, мине се през периодични данъчни и финансови ревизии на бизнесмените с екзотични прякори и техните семейства, та се стигне до тоталния преглед по реда на надзора на всички висящи наказателни производства срещу мафиотските босове и хората от тяхното обкръжение...
... На 8 октомври 2006-а, в столичното заведение Амейзинг, неизвестен килър разстреля Никола Иванов-Бобъра с девет куршума. За разлика от втората половина на 2005 г. обаче сега вътрешният министър Румен Петков реагира като държавник, обръгнал и на смърт, и на обещания. Той не свика оперативно съвещание и не обяви нов кръстоносен поход срещу мафията. МВР-шефът обаче хладнокръвно отбеляза, че жертвата сама е виновна за участта си, защото е водила престъпен начин на живот и отказала да съдейства на полицията. А накрая, Румен Петков призова към дебат за промяна на нормативната уредба, но в полза на... държавното обвинение. И то промяна, която да доведе до въвеждането на извънредни правомощия на прокуратурата в две посоки: разрешенията за прилагането на специални разузнавателни средства да се дават от държавното обвинение, а срокът за тяхното еднократно прилагане да се увеличи от два на шест месеца.
В интерес на истината, подобен дебат е необходим. Той обаче трябва да бъде посветен не на необходимостта от разширяване на прокурорските правомощия, а на други две теми. Първата е свързана с ефективността на двата ключови нормативни акта - Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Закона за МВР. А втората тема е по-деликатна: политическото и професионалното ръководство на МВР (министърът, заместник-министрите, главният секретар и директорите на националните служби) извършват ли онази реформа, за която бяха назначени преди година и два месеца, или просто във вътрешното ведомство всичко си върви постарому?
За най-голямо съжаление подобен дебат никога няма да бъде проведен. Особено по инициатива на министър Петков. И това е съвсем логично.
Както е известно, новият НПК бе приет през октомври 2005 г. и влезе в сила на 28 април 2006-а, а новият Закон за МВР бе приет през февруари и влезе в сила на 1 май тази година. До момента обаче политическото и професионалното ръководство на МВР все още не е попълнило прословутия дознателски апарат, не е преназначило на работа редовите ченгета и дознателите (съгласно изискванията на новия Закон за МВР), не е разписало конкретните длъжностни характеристики на отделните служби, дирекции и сектори и дори... още не е ушило новите униформи на ченгетата,
Преди десетина дни депутатите от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред се опитаха да разберат докъде е стигнал екипът на Румен Петков с преструктурирането на вътрешното ведомство в съответствие с новия Закон за МВР, но усилията им се увенчаха с пълен неуспех.
А в понеделник (16 октомври) бившият директор на контраразузнаването, а сега депутат от ДСБ - ген. Атанас Атанасов, отново би тревога. Известно е, че процесът по преназначаване все още не е приключил. Това дава възможност да засегнатите да оспорват делата по некомпетентност, защото административните актове не са издадени от компетентни органи, заяви той в Русе, където се бе озовал по кандидатпрезидентски дела.
Според него преназначаването на служителите в МВР (около 60 000 души) е трябвало да приключи още в средата на май. Това обаче не се е случило и днес стотици и хиляди полицаи продължавали да се подписват като сержанти или капитани, въпреки че такива длъжности вече не съществували.
Проблемът ще дойде оттам - пророкува ген. Атанас Атанасов - че всички актове по прилагането на МВР-правомощията през този период от време, извършени от лица, които не са преназначени, са нищожни и ще бъдат оборени в съда. На всичко отгоре вече има случаи, когато граждани отказват да се подчинят на катаджии, които се представят със старите си звания, обяви още ген. Атанасов, като със следващата си прогноза вдигна обществения адреналин в небесата: Проблемът с преназначаването засяга и дознанието. Доколкото ми е известно, дознатели от няколко служби в страната са отказали да си подпишат актовете за встъпване в длъжност, защото новите им заплати са по 60-80 лв. по-ниски. И, ако те продължават да работят, това ще доведе до много спорове в съдебната фаза на процеса. Нещо повече - заяви ген. Атанас Атанасов. - Ако някой дознател е правил оглед, без да е бил преназначен, този оглед е нищожен. Същото е положението с разпитите, обиските и изземането на доказателства. Ще настъпи хаос, в който повечето от делата могат да паднат в съда заради некомпетентност. Защото първото и най-важно условие в един граждански или наказателен процес е актовете да са издадени от компетентен орган, припомни още Атанасов.
На 18 октомври (сряда) ръководството на МВР трябваше да обясни на депутатите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред дали кадровото състоянието на МВР наистина е чак толкова отчайващо.
В типично негов стил обаче вътрешният министър Румен Петков хладнокръвно отби всички атаки и обяви, че парламентарната опозиция и някои медии отново търсят под вола теле. Кой знае, дано пък този път той наистина се окаже прав...

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ
През седмицата Параграф 22 научи, че антимафиотът Бойко Николов, който сложи край на живота си на 10 октомври, е бил болен от червен вятър. Според електронните специализирани издания ерезипела (червен вятър) е остро инфекциозно заболяване, причинявано от бета хемолитичен стрептокок. Входна врата за причинителя обикновено са микроскопични наранявания на кожата. Заболяването протича със зачервяване и оток на кожата, повишена температура и засягане на общото състояние. То не е заразно, лекува се с антибиотици, а резултатите са добри.
И още една новина долетя до редакцията тези дни. Според приятели на Бойко Николов историята с пенсионирането е горе-долу същата като историята с неизлечимото му заболяване. Казано накратко, от началото на годината антимафиотът неоснователно е бил отстранен от оперативна работа. Усетил, че някой не иска той да работи, Бойко Николов подал три рапорта за пенсиониране. Те обаче били скрити от негов пряк шеф, защото указанието отгоре било категорично: Бойко Николов да бъде... уволнен дисциплинарно! И, ако си отвори устата пред медиите, да бъде съден за престъпление по служба.
Параграф 22 има някаква представа кой стои зад гаврата с антимафиота, но за честта на пагона е по-хубаво истината за самоубийството на Бойко Николов да бъде огласена от МВР-ръководството. При това - съвсем официално.

Facebook logo
Бъдете с нас и във