Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР МИ ПРИЛИЧА НА БИВШАТА ДС, НО В НЕЙНИЯ ПО-ЛОШ ВАРИАНТ

категоричен е народният представител от ОДС Иво Цанев, член на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. В ексклузивно интервю за Параграф 22 той обещава, че 39-тото Народно събрание е на път да сложи намордник на специалните служби и да ги вкара в правия път. Г-н Цанев, в края на миналата седмица отново избухна грандиозен скандал, свързан с националната сигурност. Става дума за бунта на военните прокурори срещу министъра на отбраната Николай Свинаров и Военното контраразузнаване (ВКР) по случая Терем. Според вас има ли място за някакви по-нататъшни международни притеснения, или става дума за обикновена контрабанда?- Мисля, че нито трябва да се притесняваме чак толкова много, нито да махнем с ръка и да се направим, че нищо не се е случило. Колкото до въпроса дали двете сирийски сделки на Терем могат да бъдат причислени към обикновената (макар и в особено големи размери) контрабанда - отгововорът ми е положителен. Случаят обаче отдавна е изяснен и е редно следствието, прокуратурата и съдът да бъдат оставени на спокойствие, за да си довършат работата. Всъщност, истината е, че правителството реагира по единствено правилният начин и направи точно това, което всяка политическа сила щеше да направи, ако управляваше България.Като стана дума за контрабанда - какво смята да прави Комисията по вътрешна сигурност по въпроса с прословутата докладна записка на МВР, със зациклилата борба срещу престъпността и поръчковите разстрели през седмица-две?- На последното заседание на комисията предложих на колегите да излезем със свое становище по въпроса за контрабандните канали и борбата с престъпността. В него ще се казва, че парламентът има право и е длъжен да осъществява контрол върху дейността на МВР и на специалните служби. Особено що се отнася до мероприятията, свързани с националната сигурност и борбата срещу организираната престъпност. А както добре е известно - точно тази дейност на службите от години е обвита в мъгла. Под тяхната закрила обаче са се вършили дори истински безобразия. Вашата комисия да не открива отново Америка? - В никакъв случай. Но този парламент е първият, който сериозно се е захванал с бюджетите на тайните служби и смята да доведе работата докрай. Тоест - да ги вкара в разумни рамки и да ги принуди да водят отчетност.Комисията по вътрешна сигурност не остана удовлетворена от срещите си с шефа на МВР Георги Петканов и главния секретар ген. Бойко Борисов по повод контрабандата. Хубаво е, че ще излезете със становище, което сигурно ще е критично. Знаете ли поне кой трябва да ви чуе? - Трябва да ни чуе българският парламент. Дори и с цената на две-три закрити заседания, посветени на тази тема. Ако това се случи - успехът ще е голям. Следващата крачка, която ще предложим, е изработването и приемането на конкретни мерки за борба с престъпността, които МВР задължително трябва да изпълни. Защото в решението - ако изобщо се стигне дотам - ще пише, че изпълнението на мерките подлежи на парламентарен контрол. Не храните ли по-голям оптимизъм, отколкото ви се полага като на опозиция?- Може би. Но, ако успеем - това ще е най-смисленото нещо, правено от Народното събрание през последните две години. Дори и коалиционният партньор на НДСВ г-н Ахмед Доган отбеляза, че правителството не се е справило с организираната престъпност. Най-вероятно обаче мнозинството ще защити вътрешния си министър и няма да признае провала си в борбата срещу престъпността. С други думи - агонията ще продължи...Нищо не се знае, защото НДСВ може и да ви изненада? Всъщност - какви конкретни мерки ще приемате, след като много депутати не правят разлика между организирана престъпност и мафия?- Отделни народни представители може и да не са наясно, но това не означава, че останалите също са невежи. Особено сред опозицията.Защо тогава се съгласихте с ремонта на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), според който МВР не може да прилага специални разузнавателни средства (СРС), ако срещу обекта не е образувано дело...? - Комисията по вътрешна сигурност изобщо не е питана по този въпрос. Сигурно! Нали и контраразузнаването е в кюпа? То какво ще прави, след като няма право да подслушва - ще чете вестници и ще пише задълбочени анализи по медийни източници?- Пренебрегването на Комисията по вътрешна сигурност при разпределението на проектозаконите отдавна вече е рутинна процедура. Нещо повече - подминават ни дори тогава, когато става дума за проектозакони, пряко засягащи вътрешната сигурност. Според мен, случаят с НПК е типичен пример как мнозинството не е в състояние да степенува по важност проблемите, които трябва да решава. Има обаче и още една причина, заради която от пленарната зала понякога излизат нормотворчески недоразумения: в парламента липсва ефикасен механизъм за разпределение на проектозаконите по комисии. И какво трябваше да стане в случая с НПК?- Или проектът да се изпрати на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за становище, или да го обсъдим на общо заседание с колегите ни от правната комисия. Да не са ви прескочили, защото имате някакви разминавания с тях?- Те се стремят максимално да гарантират спазването на човешките права и затова много от измененията в НПК са все в тази посока. Според нас обаче интересите на държавата и националната сигурност в момента диктуват малко по-различни и по-твърди правила на играта. Ето защо трябваше да се съберем и да си сверим часовниците. Добре, но нали МВР денонощно разкрива престъпниците, а магистратите също си вършат работата по съвест и по закон? Защо улиците продължават да са пълни с неосъдени мутри и мафиоти?- Проблемът е, че МВР се намира в особено положение. Дознанието още не си е стъпило на краката, а полицията не събира достатъчно доказателства, годни за съд. Няма съдия, който да вкара някого в затвора просто така - без доказателства. Това е.И какво трябва да се направи?- Да се намери онзи баланс, който ще позволи на полицията и следствието да събират необходимите доказателства в полза на държавното обвинение. Защото МВР е част от държавната репресивна машина и на практика е част от държавното обвинение. МВР да, но следствието? - Изходът е в промяната на конституцията по отношение на следователите... Пак ли? Защо смятате, че следствието, което би могло да се позиционира отново в системата на МВР, ще предизвика ефект, при който всички бандити веднага ще се наредят на опашки пред затворите? - Определено мисля, че това е единственият разумен вариант!А знаете ли, че преди 10 ноември 1989 г. Главно следствено управление беше в МВР? И тогава нито един милиционер не смееше и да си помисли даже, че може да се похвали как е разкрил престъпление, ако делото му не е завършило с осъдителна присъда?- Като казвам, че следствието трябва да отиде в МВР, аз нямам предвид точно днешното МВР. Защо?- В сегашния си вид то е някакво подобие на бившата Държавна сигурност, само че в много по-лош вариант. Преди 1989 г. между отделните главни управления е имало перфектна координация - говоря в най-чист професионален аспект. А сега всички се заблуждават, че главният секретар (б.ред. - на МВР) сам координира работата на шестте национални служби, в които работят около 20 000 полицаи и служители. Нещо, което нито е вярно, нито звучи сериозно. За мен реформата в МВР трябва да върви успоредно с промените в конституцията и с реформата на съдебната система в частта й за следствения апарат. Но, ако трябва да отида съвсем докрай, ще заявя следното: за мен МВР трябва да се трансформира в Министерство на обществения ред. Това означава ли, че идеята за събирането на всички спецслужби под една шапка, подчинена на правителството, отново е на мода?- Подобна концентрация едва ли ще се случи. Нито Министерството на отбраната ще си даде разузнаването и контраразузнаването, нито президентът ще изпусне Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, за да влязат под една обща шапка. Според мен, мястото на Националната служба за сигурност (НСС) не е в МВР. По закон тя е информационно-аналитична служба и няма никакви полицейски правомощия. Основната й задача е да информира (б.ред. - със заключенията от своята работа) президента, премиера и председателя на Народното събрание, а това може да се случва и извън системата на МВР. А кой ще назначава директора й? - За да има паритет между институциите, директорът на тази служба, която може да се казва и Агенция за национална сигурност, трябва да се избира от парламента с квалифицирано мнозинство по предложение на правителството. А назначаването да става с указ на президента.Не е ли малко засукано?- Отстрани може и така да изглежда, но това е единственият начин контраразузнаването да престане със страничните си занимания. Какво попречи на ОДС да реши този въпрос по време на четиригодишния си мандат?- Нищо. Просто ОДС влезе във властта в изключително по-тежък момент и се наложи да действа като пожарна команда - да гаси десетки пожарища, пламнали едновременно на най-различни места. За съжаление така се случи, че всички те се оказаха по-важни от законовото устройство на спецслужбите. Подобен извод е много тъжен, но истината си е истина. Но поне началото можехте да поставите, нали?- За да започне реформата в сферата на националната сигурност, е необходимо да има ясна политическа визия за нещата, които трябва да се свършат. И то не само от страна на управляващото мнозинство, а и от останалите решаващи фактори - президентска институция и изпълнителна власт. Няма ли го това взаимодействие - нищо не може да се направи. Това сигурно е така. Но в периода 1997-2001 г. и парламентарното мнозинство, и правителството, и президентството бяха сини?- Аз не отричам грешките на ОДС по отношение на реформата в специалните служби. Но нали НДСВ дойде на власт като алтернатива на онова, което ние сме направили и обеща да свърши онова, което ние не успяхме? В началото на мандата си те имаха някакви идеи за укрепване на националната сигурност, но днес са в абсолютна безтегловност по този въпрос и изобщо не знаят какво да правят. Не е ли прекалено рязка подобна оценка?- Аз говоря само въз основа на реални факти.Посочете няколко?- Само един, но изключително важен, е този: в парламента има две отделни комисии, които се занимават с едно и също нещо - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Това разделение показва, че парламентарното мнозинство не познава спецификата на проблема и смята, че външната сигурност няма нищо общо с вътрешната сигурност. Абсурдът обаче е, че от началото на 39-ото народно събрание ние сме провели само две съвместни заседания.Не може ли да се случи нещо такова, че министър-председателят изведнъж да прозре истината, след което да накара депутатите си да си свършат работата? - Това е друг тежък проблем, който също не е от вчера и онзи ден. Когато начело на правителството стои силен министър-председател, координацията между отделните звена на изпълнителната власт и между отделните държавни институции (правителство, парламент, президент, съдебна власт) е трудно постижима. Значи е полезно за координацията, ако премиерът ни е шушумига, така ли?- Напротив, той трябва да е сериозна и авторитетна личност. Но аз говоря за друго: когато по даден проблем между институциите възникне противоречие и те не могат да намерят помежду си общ език - работата по този проблем блокира тотално. Защото не съществуват конституционни и законови механизми, които да позволят на една от страните в спора да наложи своя възглед по въпроса. Явно пак опряхме до некачественото законодателство. Защо, според вас, всички се оправдават за несвършената работа с калпавите закони?- Защото така е по-лесно. Само това ли е причината? И смятате ли, че германският например ще тръгне да воюва за по-големи правомощия, като подлива вода или на канцлера, или на съпартийците си?- Това вече е въпрос на политическа култура.Само?- И на домашното възпитание, разбира се. Защото в крайна сметка всичко зависи от човека. Дори и калпавото законодателство...

Facebook logo
Бъдете с нас и във