Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР-НОВИНА УБИ ЧОВЕК

На 26 октомври 1997 г. вечерта, непосредствено след По света и у нас, е излъчено официално съобщение на пресцентъра на МВР за засечена измама в столична банка. Откраднати са 15 млн. (стари) лева, полицията издирва престъпниците. Съобщението е придружено със снимка на един от извършителите, заснет от охранителните видеокамери в салона на банката. В съобщението са дадени още описанието на мошеника, характерните му белези и начинът, по който е извършена измамата. МВР моли всички, които познаят човека от снимката, да се обадят на тел. 166. За разлика от добросъвестните граждани, 25-годишният софиянец Явор В. веднага разпознава в героя на телевизионния репортаж своя бивш ортак Атанас Д., но не сигнализирал за това на никого. Комбинативният мозък на Явор зацепил и след няколко минути той стига до извода, че в измамата участва и човек от банката. След това събира две и две и удря джакпота: най-вероятният съучастник на Дишкелов е друг един човек от тайфата - Теодор М., който работел в момента в ужилената банка. На 27 октомври същата година един столичен всекидневник (обслужващ по онова време шефа на пресцентъра на МВР с предимство) публикува същата информация, само че с друг героичен подтекст: Камера засича обир на банка. Публикувани са и три снимки на мошеника, дадени на всекидневника от МВР. Разпознал окончателно Атанас, Явор привиква партньора си Валентин и двамата съставят плана си. Според него, те трябва да отвлекат банковия служител Теодор и срещу свободата му да получат цяла камара пари. Двамата предупреждават всички общи познати (също разпознали Атанас) да не се обаждат в полицията и наемат апартамент в Красно село с чужд паспорт. Още същия ден (27 октомври) Явор се среща с Теодор и му казва в прав текст, че има проблем с мутри и Теодор трябва да му даде пари, за да се оправи. В противен случай ще го пусне на мутрите, които щели да приберат цялата плячка от банковия удар.Играта на нерви продължава до 30 октомври, когато търпението на Явор и Валентин свършва. Късно вечерта двамата примамват Теодор в апартамента в Красно село и му забиват в главата пищов със заглушител. Исканията им са две: или да каже къде е Атанас с парите, или да им даде 50 000 долара. След това омотават в лепенки и въжета жертвата и я затварят в една от стаите.На сутринта Теодор прави пореден опит да се измъкне от мъртвата хватка и заявява, че не знае къде е съдружникът му, но че има в сейф 60 000 г. марки. Той е готов да се обади на майка си (Стефанка М. - бел. авт.) и тя да ги донесе на уговорено място. На явката обаче не идва никаква майка с никакви пари Но... не се появява и полиция. Явор и Валентин натискат жертвата си още по-здраво и я карат отново да звъни на майка си. Определят й нова среща - на спирката на петицата при Пирогов. Този път сделката станала, но чак в апартамента двамата установяват, че в плика марките не са 60 000, а само 8400. Вбесен, Явор нарежда на жертвата си Теодор да се обади на майка си за последно. На втората среща (пак на същата спирка) отишлият за парите Валентин заварва не Стефанка М., а... цяла тълпа полицаи. Уплашен, че са ги изпели на ченгетата, той се връща и съобщава на Велчев за провала. Двамата оставят жертвата си в апартамента, като предупреждават Теодор да мълчи, ако му е мил животът. После му вземат наличните пари (70 000 стари лева и 40 долара), свалят му часовника и изчезват. След близо двумесечно затишие Явор и Валентин започват да подготвят втората част от операцията. В съвсем опростен вариант тя се състои в следното: двамата отвличат Стефанка и я държат под ключ дотогава, докато синът й не плати откупа от 60 000 марки. За отрицателно време те се снабдяват с фалшиви паспорти, със седем мобилни телефона, няколко леки коли и един джип. Наемат тайни квартири в различни квартали на столицата, плюс вила в с. Горни Лозен. В операцията са привлечени още няколко души срещу надница от по 1000 марки на човек. В началото на януари 1998 г. Явор и Валентин привеждат плана си в действие. Върху Стефанка М. е установено почти денонощно наблюдение. Прогонени са и няколко маршрута, по които жертвата трябва да бъде закарана в Горни Лозен. Обсъдено е дори в кои банки е подходящо да бъде внесен откупът. На 28 януари 1998 г. привечер групата се събира в района на Медицинска академия и Явор разпределя задачите. Досущ като в американски екшън, блокът на Стефанка (N114 в кв. Хиподрума, до хотел Славия) е отцепен от всички страни. И докато останалите трябва само да наблюдават, мозъците на операцията - Явор и Валентин, оставят десерта за себе си. Сврени в едно жълто такси Опел Кадет, паркирано пред блока на жертвата, двамата през 30 минути звънят на домашния телефон на Стефанка, за да разберат дали се е прибрала. Няколко пъти дори се блъскат в семейната й лада, за да видят кой ще реагира на алармата Около 19.30 ч. двамата най-после забелязват, че Стефанка се прибира откъм бул. Цар Борис III. Велчев слиза от таксито и я причаква пред вход Б, където тя живее. Целта му е да я пресрещне и да я отклони към колата. Жената послушно изпълнява заповедта, а Явор върви след нея. На алеята пред вх. В на същия блок обаче похитителят внезапно превърта, втурва се напред и блъска силно Стефанка в гърба. Жената пада и при опита й да се изправи Явор я удря силно по главата. Тя прави опит да извика за помощ, но убиецът вади пистолета си и най-хладнокръвно я застрелва с два куршума в главата. След това хваща трупа за ръцете и го влачи десетина метра по посока на ул. Софийски герой. До паркирана на алеята Шкода убиецът пуска мъртвата Стефанка М., стреля още веднъж в нея (отново в главата) и отива до таксито, спряло на 8 м от касапницата. Извиква Валентин да му помогне с думите: Идвай бързо с мен, копеле, застрелях я! Дай да я вземем и да я вкараме в колата!Валентин отначало не разбира за какво точно става дума, но като вижда трупа, изпада в шок. Влиза в колата и категорично отказва да прави каквото и да било. Вбесен от партньора си, Явор също скача в опела и отпрашват към кв. Свежест. Там килърът изхвърля пистолета си (Макаров със заглушител и изтрити номера) в една шахта и по мобифона нарежда на групата да изчезва. На другия ден Явор и Валентин отиват в къщата в Горни Лозен, където убиецът изгаря дрехите, обувките и мобифона си. Сигналът за извършеното убийство е получен от дежурния в СДВР в 20.02 ч. на 28 януари. Оперативните полицаи пристигат на местопрестъплението броени минути по-късно. Образувано е и следствено дело по описа на Националната следствена служба. На път е да се сбъдне мечтата на всеки криминалист - обадил се е свидетел, който от десетина метра видял какво се е случило. Нещо повече - след като е гръмнал жертвата си за втори път, убиецът забелязва свидетеля, приближава се до него и с насочен пистолет му изсъсква да изчезва моментално. Уплашеният човечец се обърква и вместо да изчезне със скоростта на светлината минава покрай шкодата и чува третия изстрел. По-късно именно този свидетел (да го наречем Киров - бел. ред.) разпознава убиеца по снимки и бетонира работата на оперативните работници и следствието.Месец по-късно, на 23 февруари, Явор и Валентин са арестувани. Определена им е мярка за неотклонение задържане под стража и... същинският кошмар започва На 28 юли 1998 г. следователят по делото Митко Димитров предава обвинителното заключение. Мнението му е, че Явор и Валентин трябва да бъдат съдени за предумишлено убийство. Два месеца по-късно наблюдаващият прокурор Н. Бърнева от Софийска градска прокуратура (СГП) връща делото за доразследване. Мотивите звучат авторитетно: не е проведена очна ставка между обвиняемите по повод противоречието в обясненията им за това, кой е извършил убийството на Стефанка М.; не е назначено удорологично* изследване на иззетите миризми от лекия автомобил Опел кадет и така нататък. На 4 декември 1998 г. следователят Димитров изпраща в СГП допълнително обвинително заключение, в което пише: ... Всички указания за допълнителното разследване бяха извършени. Що се касае до удорологичното изследване, то това не е доказателствено средствоне се визира в НПК и няма никаква процесуална стойност.На 17 март 1999 г. шамарът отново изплющява: новият наблюдаващ прокурор Ив. Даскалова спазва установените традиции и връща делото с конкретни указания, от чието изпълнение нищо не зависи. Въпреки това на 28 май 1999 г. следователят Димитров изпраща поредното допълнително заключение. То е страничка и половина и най-същественото в него е, че очната ставка между обвиняемия и свидетеля не е извършена, защото Явор и защитата му са отказали. На 10 ноември 1999 г. делото отново е върнато. Този път прокурор Даскалова действа по разпореждане на състав на Софийския градски съд, който връща делото за прецизиране на обвинителния акт. Мотивите и указанията са направо озадачаващи. Цитираме дословно:1. Да се повдигне ново обвинение на двамата обвиняеми, както следва:а) по отношение на повдигнатото обвинение по чл.214, ал.2, т.2 от НК във връзка с... (бел. авт. - тук следват два реда с параграфи, които ще ви спестим). Иска се още сумата от 60 000 г. марки да се изпише в български левове (60 000 000 лева), сумата от 8400 г. марки да се изпише в български левове (8 400 000 лева). В края на текстово повдигнатото обвинение (преди цифровото изписване) да се напише и следният текст (внимавайте сега - бел. ред.): общият размер на причинените имуществени вреди на Стефанка и Теодор - 8 722 987. 30 лв. (словом) е значителен(?!). Край на цитата.На 26 ноември 1999 г. следователят Димитров пише поредното допълнително обвинително заключение, в което информира прокурор Даскалова, че указанията са изпълнени, но промяна във фактическата обстановка няма. На 16 декември делото отново е стоварено в кабинета на следователя Димитров. В молбите си до СГП - пише прокурор Даскалова - обвиняемият (б.ред. - Явор) твърди, че желае да даде обяснения, които ще внесат нови обстоятелства и факти по делото, подкрепени са със свидетели и писмени и други доказателства. Същите, според обвиняемия, ще внесат по-голяма яснота и ще спомогнат за доизясняване на обективната истина. Поради това намирам, с оглед правото на защита на обвиняемия, че делото следва да се върне за доразследване.... Поредното обвинително заключение е пратено в прокуратурата на 28 януари 2000 г., но два месеца по-късно, на 29 март, СГП нанася последното си кроше в зъбите на следствието: делото е върнато за доразследване, но мотивите за това, според хора от правораздавателната система, са изсмукани от пръстите. Работата по същество обаче е свършена: убиецът е пуснат на свободапоради изтичане на двегодишния законен срок за задържане. Информацията пристига в следствието не по законоустановения канален ред - съд, прокуратура, следствие, а... директно от Бобовдолския затвор, където е настанен Явор. На 12 април следователят по делото изпраща възражение до Софийската апелативна прокуратура. Вкратце то гласи: До момента от общо 26 месеца делото е престояло в следствието 11 месеца - останалите в прокуратурата. Делото е връщано шест пъти, при условие че същото многократно е докладвано на наблюдаващия прокурор и всички действия и квалификации са съгласувани с него. При внимателно изучаване на делото ще се установи, че Софийска градска прокуратура настоява да се повдигна обвинение по невъзможни текстове от НПК и по тях да се внася обвинителен акт. Това е преценено от Софийския градски съд като неправилно. Въпреки всичко Софийска градска прокуратура е непреклонна. Предвид на всичко това, моля да се произнесете по основателността на поредното постановление за връщане, като приемете настоящето за самоотвод на водещия разследването.На 24 април 2000 г. прокурорът от Софийска апелативна прокуратура Велин Елмаян слага край на тази правораздавателна вакханалия, като постановява с едно изречение: поведението на Софийска градска прокуратура е необосновано и незаконосъобразноИ отменя постановлението на СГП от 29 март 2000 г., с което е върнато делото за ново доразследване. Според Наказателнопроцесуалния кодекс, решението на апелативния прокурор не подлежи на възражение. Следва съдебният процес. Но никакъв съдебен процес не се случва вече от година и половина. Междувременно освободеният убиец е на свобода и отгоре на всичко познава главния свидетел по делото. В сряда на обяд Параграф 22 научи, че промяна в обстановката няма: томовете по делото не са в следствието, но продължават да отлежават в нечия каса или деловодството на някоя от правораздавателните институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във