Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР ОТБЕЛЯЗА РАЗСТРЕЛА НА ДОКТОРА С ОПЕРАТИВНО СЪВЕЩАНИЕ

Само ден след разстрела на Иван Тодоров-Доктора премиерът Сергей Станишев привика ръководството на МВР и му постави една-единствена задача: в най-скоро време органите на вътрешното ведомство да постигнат по-голяма ефективност и реални резултати в противодействието на престъпността. Събитието се случи в четвъртък (23 февруари) и бе отразено от правителствената пресслужба по възможно най-лаконичния начин:
Премиерът проведе оперативно съвещание с министъра на вътрешните работи Румен Петков, главния секретар на МВР ген. Илия Илиев и секретаря на Съвета по сигурността към МС Петко Сертов.
От ръководството на МВР докладваха на премиера за актуалната криминогенна обстановка в страната и предприетите от ведомството мерки. По-детайлно бяха обсъдени обстоятелствата около вчерашното убийство на Иван Тодоров-Доктора, ходът на разследването на двойното убийство на сестрите Белнейски в Пазарджик, както и неотдавнашното нападение над данъчния инспектор Пламен Георгиев.
Министър-председателят настоя МВР да мобилизира всички свои сили и средства в борбата с престъпността и особено с проявите на организирана престъпност, като координира системно действията си с другите структури и ведомства, без да бъде демонстрирана излишна показност и кампанийност.
Както се вижда и с невъоръжено око, днешните червено-жълто-лилави управляващи нямат никакво намерение да нарушават традициите, завещани им от техните предшественици, независимо от това, какви са били на цвят партийните им книжки - жълти, сини, червени или в някакви други окраски. Иначе казано, за коалиционните партньори от БСП, НДСВ и ДПС няма никакво значение каква е поредната жертва - известен мафиот, невинна богословка, още по-невинни ученички, данъчен инспектор или митничар. Те прекрасно знаят, че обществено мнение се приспива с оперативни съвещания, със строги изисквания и тържествени обещания, след което всичко продължава да си върви постарому.
И понеже поводите за високата сгледа между премиера Симеон Сакскобургготски, вътрешния министър Румен Петкови, главсека на МВР ген- Илия Илиен и секретаря на правителствения Съвет по сигурността Петко Сертов е била свикана по конкретен повод, много интересно е да се научи какво конкретно е съобщил Румен Петков на своя началник по партийна и по административна линия.
Ако се съди по скорострелното провеждане на въпросното съвещание (според осведомени то е продължило не повече от час), най-вероятно шефът на МВР не е информирал министър-председателя за нищо съществено. По-скоро му е разказал няколко вчерашни вица от типа Големия и Малкия Маргин са толкова изпечени мафиоти, че докато са в следствения арест и си имат алиби, са успели да очистят първата от мишените си.
Всъщност, като стана дума за братята сикаджии - Красимир и Николай Маринови, май е по-редно вътрешният министър Румен Петков не да се среща с премиера Сергей Станишев, а да даде пресконференция, на която да отговори на три-четири актуални въпроса, които звучат така:
Има ли нещо вярно в твърдението на Георги Георгиев - адвокат на Иван Тодоров от 14 години, че още в началото на септември служители на МВР са предупредили Доктора, че се готви атентат срещу него?
Вярно ли е, че след това уведомление Иван Тодоров е освободил собствената си охрана, защото след него са били пуснати две ченгета и той е преценил, че опасност за живота му няма?
Вярно ли е, че точно по време на екзекуцията на Доктора въпросните две ченгета са били на една ръка разстояние от килърите, и какви са причините, поради които те не са успели да реагират?
Защо, след като за никого не е тайна, че контрабандата е високоорганизиран престъпен бизнес, в който всички са или братовчеди, или смъртни врагове, контрабандистите продължават да ги избиват, а полицията продължава да не разкрива убийците?
Докъде е стигнала работата по бомбения атентат срещу Иван Тодоров-Доктора, извършен на 18 април 2003 година?
Докъде е стигнала работата на полицейските и спецслужбите в МВР по разкриването на атентатите, извършени срещу Поли Пантев, братята Любен и Георги Пехливанови, Петър Илиев-Кучето, Киро Японеца, Цецо Хафти, Ники Пилето и още стотици други знайни и незнайни герои на подземния свят?
Докъде стигна работата на МВР по печалноизвестната докладна записка за контрабандата от април 2003 г., с която бившето ръководство на МВР залъга общественото мнение, че НДСВ имало воля за борба с организираната престъпност?
И накрая: Ако Иван Тодоров-Доктора е бил подземен играч от европейска величина и наистина е изпрал не 600 млн. евро, а само 100 млн. лв., къде точно са потънали всички тези пари? И толкова ли е безсилна българската държава да изкопчи отговор на този въпрос?
Жалко, обемът на Параграф 22, както и хигиената на четене на печатни медии не позволяват да бъдат изредени всички актуални питания, на които сегашното ръководство на МВР е длъжно да отговори днес. Ако иска, разбира се, някой да повярва, че управляващата коалиция има намерение да превърне България от бананова република в съвременна европейска държава. Или поне да се опита да стори нещо подобно, защото изграждането на демократичните институции и на развито гражданско общество, както и култивирането на уважение към закона и към волята на избирателите е дълъг и труден процес.
И понеже думата ни е за Иван Тодоров-Доктора и за горещата оперативна информация, с която онзи ден е бил ощастливен премиерът Сергей Станишев, Параграф 22 ще обогати познанията му с още един вехт пример, който започва да става все по-актуален. Особено в контекста на несъстоялия се все още обществен дебат за срастването на държавната власт с организираната престъпност.

Октомври 2002 година. На пристанище Варна-запад пристига контейнеровозът Уве карс, от който са разтоварени пет 40-футови контейнера с цигари Бъкингам. Те са качени на кораба в кипърското пристанище Лимасол, по документи са с режим Транзит и по закон могат да престоят в български склад под митнически контрол 45 работни дни. Като получател на стоката в бумагите е посочено софийското дружество Алба В+Ц, а изпращач е кипърската фирма Пен левъл инвестмънт, чието седалище е в Никозия. След определен престой в пристанище Варна-запад контейнерите трябва да бъдат натоварени на друг кораб - Карола, и да напуснат страната.
Според чл.56 от Закона за митниците, в подобни случаи митническите власти задължително трябва да бъдат уведомени от фирмата получател, т. е. от Алба В+Ц, за направлението, в което ще бъде изпратена транзитната стока. И то в споменатия вече срок от 45 работни дни. В противен случай въпросните стоки, независимо какви са те, автоматично стават държавна собственост.
Незнайно защо софийската фирма получател на цигарите Алба В+Ц не подава необходимите документи в указания срок, поради което петте контейнера би трябвало да бъдат конфискувани от държавата, защото крайният срок е 8 януари 2003 година.
Също по неизвестни причини тогавашният началник на митнически пункт Варна-запад Янаки Янакиев изпраща уведомителното писмо до софийската фирма Алба В+Ц на 17 януари. Тоест девет дни след изтичането на крайния срок, след който цигарите трябва да бъдат конфискувани. Варненският митничар дава на столичните бизнесмени 10-дневен срок да изпълнят задълженията си по закон, но отговорът на Алба В+Ц пристига чак... на 9 април същата година. В писмото си до Янаки Янакиев управителят на софийската фирма Венцислав Попов обяснява, че документите не са внесени навреме, защото корабът, на който е трябвало да бъдат натоварени петте контейнера с цигари - Карола, е претърпял авария в Егейско море.
Като истински грижовник за просперитета на българския частен бизнес шефът на митнически пункт Варна-запад удължава престоя на контейнерите с цигарите до 14 април 2003 година. На заветната дата кораб Карола наистина пристига в пристанище Варна-запад, натоварва контейнерите и си тръгва, въпреки че по закон цигарите (общо 5000 мастербокса, или 2. 5 млн. кутии) би трябвало да са държавна собственост още от 9 януари.
Според простичка сметка щетата, нанесена на бюджета само в този случай, се оценява на над 200 000 долара, въпреки че реалната печалба на участниците в схемата е поне три-четири пъти по-голяма. На всичко отгоре единият от контейнерите (№ 7304039) по документи е натоварен на Карола... празен.
Още тогава управителят на фирма Алба В+Ц Венцислав Попов отрече категорично неговата фирма да има нещо общо с Иван Тодоров-Доктора, но до ден днешен това негово оправдание не е доказано. Не е доказана и другата хипотеза - че цигарите са на Доктора, който ги е закарал в Сърбия, в Черна гора, в Румъния или във Великобритания по стандартната схема: официален транзит през България, подмяна на документите по пътя и контрабанден внос под формата на строителни материали или мебели.
Така че този случай също може да бъде вписан в графата Забравени, въпреки че е била образувана вътрешна проверка от Агенция Митници, а през ноември 2005 г., когато МВР уж погна корумпираните митничари, министър Румен Петков направи по този повод следния коментар: Този случай с цигарите е емблематичен. Нашите хора работят, работят и в момента, в който отворят контейнера, стоката я няма. Освен това, като се знае, че има определена контрабандна стока, службите на МВР искат предварително информация къде се намира тя и в кое митническо бюро ще отиде. И скромният, недотам сплотен колектив на системата (за Агенция Митници става дума - бел. ред.) казва: Ще отиде във Варна. И служителите на МВР отиват и чакат във Варна, след което се оказва, че стоката е отишла в Пловдив. И те стоят във Варна и чакат Михаля. И Михаля, разбира се, не идва....
И така... контейнер след контейнер, кораб след кораб, труп след труп. Явно чакането на Михаля, за което министър Румен Петков отвори приказка преди четири месеца, продължава и ще продължава до пълната победа над демокрацията. Или до окончателното избистряне на идеята, че поне през следващото десетилетие мястото на България си е тук - на Балканите, а не в Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във