Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР ОТНОВО ЗАТВОРИ ОЧИТЕ!

Циркът свърши!
Стените на Софийския районен съд още помнят този възглас, прогърмял из устата на Димитър Желязков-Митьо Очите на 3 март 2004 г. през нощта. На тази паметна дата, един от най-известните бандити в България, за първи път бе признат за виновен и бе осъден за незаконно притежаване на газов пистолет, пригоден за бойна стрелба, и няколко патрона за него.
Вярно, присъдата на Митьо Очите, произнесена от Софийския районен съд, бе символична - година и половина условно. А пък Софийският градски съд година по-късно я направи дори смешна: три месеца условно за патроните и пълно оневиняване за пищова. Така или иначе обаче фактът си е факт: след близо 13-годишно безчинстване в Южна България, след десетки полицейски преписки и най-малко пет следствени дела, приключили в полза на Митьо Очите, босът на т. нар. несебърско-поморийска мафия успя да си намери майстора чак в столицата.
На 13 октомври 2006 г. хасковският съдия Георги Гочев също записа името си в златните страници на българското правораздаване, защото стана първият слуга на Темида, дръзнал да осъди Митьо Очите на 11 месеца ефективен затвор.
Това наказателно производство е образувано на 11 октомври 1994 г., когато хасковско-бургаска бригада на бившата ВИС (начело с Валентин Подмолов и Димитър Желязков) пребива зверски десетина-дванайсет момчета от хасковския офис на бившия Клуб 777. Повод за наказателната акция е контролът над един от най-големите ТИР-паркинги в Южна България - Изворът на Белоногата край Харманли. А по време на екшъна висаджиите използват не само юмруци и бухалки, но и цял арсенал от незаконно оръжие - картечни пистолети Скорпион, пушки-помпи Мозберг, обикновени пистолети и... шмайзер Шпагин от Втората световна война.
И в този случай успехът на Темида в двубоя й срещу Димитър Желязков е вгорчен, но по доста различен начин. А причината е, че дори хасковската присъда на несебърския мафиот да бъде потвърдена от Върховния касационен съд, Митьо Очите няма да лежи и един час, тъй като е прекарал в предварителния арест не по-малко от година (по най-различни поводи), от която ще се приспадне 11-месечната му присъда.
Припомнянето на тези две случки не е случайно. Макар от новинарска гледна точка да са вехти като смъртта, по принцип те са показателни за следващите две стъпки, които прокуратурата би трябвало да направи, ако не иска и този път да претърпи провал. Първо - държавното обвинение трябва да направи всичко възможно за изтегляне на делото срещу Митьо Очите и неговата мръсна дузина в София, Пловдив или някъде другаде. А след това главният прокурор трябва да възложи обработката на оперативната информация, анализа на събраните доказателства и писането на обвинителния акт на... прокурорска бригада от София. Която, разбира се, да работи под контрола или на Бойко Найденов - шеф на отдела за борба с организираната престъпност и корупцията към Върховната касационна прокуратура (ВКП), или на ресорния заместник главен прокурор Камен Ситнилски.
Според официалната информация уникалната операция срещу престъпната структура на Димитър Желязков, приключила във вторник (3 април), е започнала преди година и два месеца. На 5 февруари 2006-а пред дома на 53-годишния тогава Николай Брусалиев от Созопол избухна бомба, а разследващите предположиха, че атентатът е епизод от бушуващата от години борба за контрол над наркопазара в Бургаския регион.
И наистина, малко по-късно се чу, че синът на Николай Брусалиев - Атанас, по-известен с екзотичния си прякор Малката Бучка, е започнал да пласира дрога в родния си град зад гърба на Митьо Очите, с което си навлякъл справедливия гняв на боса. Заради взрива пред къщата на Брусалиеви Желязков и неколцина от хората му са привикани на разпит и... толкоз. През юли 2006 г. Малката Бучка загина в автомобилна катастрофа и формално разследването срещу Очите и ортаците му бе прекратено.
Вторият повод, поради който директорът на РДВР-Бургас Павлин Димитров вдига мерника на Митьо Очите, е разбиването на едно от наркодепата на групировката, разположено в бл.15 в бургаския ж. к. Зорница. По време на обиска в апартамента бе открит чудовищен боен арсенал: три автомата Калашников, самоделно изработено оръжие с оптически прицел, седем пистолета, пет гранати, ловна пушка, две тротилови шашки с огнепроводни шнурове, купища боеприпаси и електродетонатори.
Освен това са иззети около четири килограма дрога (2.3 кила амфетамин, едно кило хероин, готов за пласиране на улицата, половин килограм чист хероин и едно кило марихуана), пет килограма пълнеж (вещество за разреждане на хероин) и цялостно оборудване за разфасоване и дозиране на наркотици.
По време на акцията са арестувани 31-годишният Стефан Хаджиев и 28-годишният Петър Петров, които оттогава са зад решетките с постоянни мерки за неотклонение задържане под стража. Според източници на Параграф 22 двамата работят за мозъка на несебърско-поморийската престъпна групировка - Янко Гюров-Помориеца. А по цени на съдебната система пазарната стойност на конфискуваната дрога е 800 000 лева.
Два месеца по-късно, след денонощно следене и подслушване, капанът щраква. В понеделник (2 април 2007-а) са задържани Димитър Желязков-Митьо Очите и деветима от най-доверените му хора: Янко Гюров-Помориеца, Диньо Бинев, Йордан Георгиев-Данчо Лайфа, Недко Костадинов, Петко Бобчев, Георги Джендов, Новак Купенов, Гроздан Балабанов и адашът на Митьо Очите - Димитър С. Желязков. А във вторник (3 април) зад решетките са прибрани Деян Друмев, Веселин Василев и Васил Александров.
Срещу тях са повдигнати обвинения за престъпление по чл.321, ал.3 във връзка с чл.354а, ал.1 от Наказателния кодекс (организирана престъпна група, създадена за разпространение на наркотици). Казано накратко, това означава, че ако събраните доказателства издържат пред съда, Митьо Очите го заплашват от пет до петнайсет години затвор (като създател и ръководител на престъпната групировка), а неговите служители - от три до десет години зад решетките.
Към това дело са привлечени и стопаните на наркодепото, разбито на 6 февруари - Стефан Хаджиев и Петър Петров, които вече имат по две други обвинения - за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и за притежание и разпространение на дрога.
Според източници на Параграф 22, които пожелаха имената им да не бъдат цитирани, операцията срещу несебърско-поморийската мафия е протекла по малко по-различен начин. От процесуална гледна точка работата наистина тръгва от бомбата, избухнала на 5 февруари 2006 г. пред къщата на Николай Брусалиев в Созопол.
Онова обаче, което до този момент т. нар. компетентни органи умишлено спестяват, е, че малко по-късно директорът на бургаската Областна дирекция на полицията - комисар Павлин Димитров, се среща с главния секретар на МВР - главен секретар Илия Илиев. Целта на сгледата е местните ченгета да бъдат изключени от оперативната разработка и в Бургас бъде изпратен специален екип от София.
По-късно секретната акция е благословена от вътрешния министър Румен Петков и от главния прокурор Борис Велчев, които разпореждат на хората си да обсъждат хода на разработката единствено с Марио Стоянов от Върховната касационна прокуратура.
Според нашите източници Митьо Очите се набива в полезрението на комисар Павлин Димитров не само заради созополската бомба и наркодепото в ж. к. Зорница, но и по още един повод.
От миналата есен, на приливи и отливи, във Варна бушува война за преразпределение на местния наркопазар. До есента на 2004 г. търговията с дрога в черноморската ни столица е под контрола на небезизвестната (вече) местна структура Монопол. На 20 ноември същата година обаче след неуспешна наказателна операция срещу непослушен дилър тарторите на Монопол-а - Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов, са арестувани и хвърлени зад решетките с постоянни мерки за неотклонение задържане под стража.
През следващите две и половина години монополистите успяват да запазят влиянието си, но постепенно в техните редици започва разкол и все повече и повече дилъри и пласьори тръгват да правят самостоятелен бизнес.
На 28 декември 2006 г. един от палавниците - 25-годишният Стоян Янев, е заклан зверски от двама местни монополисти и двама гастрольори от Хасково. Четиримата касапи са арестувани още на следващия ден, а във Варна криминалната обстановка се нажежава до червено.
Начело на едното крило е Веселин Жеков - бивш служител на бившата вече НСБОП (днес ГДБОП), собственик на актуалната варненска дискотека Магура и дясна ръка на общинския съветник от ДПС и президент на ФК Спартак Варна - Иван Славков. От другата страна на барикадата е Валентин Желязков-Вальо Бандита, който оглавява разпадащия се (уж) Монопол.
След няколко невинни ръкопашни сблъсъка един неуспешен бомбен атентат и една масова престрелка пред Планета клуб (на 26 януари) ченгетата изведнъж установяват, че тарторите на враждуващите групировки доста отдавна са се... закачили за двама от основните играчи в наркобизнеса - Митьо Очите (предпочетен от Вальо Бандита) и Златомир Иванов-Златко Баретата (фаворит на Веселин Жеков).
Дали наистина Митьо Очите и Златко Баретата имат пръст в кървавата варненска разправия все още никой не казва. Фактът обаче, че на 6 февруари, само десет дни след престрелката пред варненския Планета клуб, в бургаския ж. к. Зорница бе разбито едно от най-големите наркодепа на Митьо Очите, продължава да навява мисли в определена посока.
И дано този път тази посока наистина да е единствено вярната. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във