Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР ПАК УДАРИ ДЖАКПОТА: И БОБЪРА ГРИЗНА ДЪРВОТО

Вместо да иска от правителството и парламента извънредно законодателство за борба с мафията, вътрешният министър Румен Петков трябва да съкрати половината от началниците в МВР (начело със собствените си заместници), след което да... почерпи мафиотските босове, че му вършат работата.
Поне засега никой не знае колко точно са поръчковите убийства, извършени по време на българския преход към развито гражданско общество и пазарна икономика. Още по-малко обаче са хората, които все пак правят разлика между истинско поръчково убийство и показна екзекуция.
Ако трябва да си послужим с езика на биолозите, второто е подвид на първото. Тоест - показните разстрели и бомбени атентати са само част от способите, с които обитателите на подземния свят и техните покровители на държавна заплата разчистват сметките помежду си. И точно заради това през последните 10-12 години ръководствата на МВР непрекъснато говорят за поръчкови убийства, а не за показни такива.
Според статистика на Параграф 22 (най-вероятно тя ще види бял свят другата седмица), от месец май 1993 г. досега са извършени не по-малко от 250-300 показни убийства, във всяко от които има някакъв елемент на поръчковост. При това - тези убийства са извършени само в България, а в сметката не влизат екзекутираните ни сънародници зад граница, безследно изчезналите, заминалите в чужбина с еднопосочни билети; починалите след тежко пътнотранспортно произшествие и т.н.
В интерес на истината нашата статистика изобщо не претендира за изчерпателност, защото целта на упражнението ни е съвсем друга: да си представим какво би се случило, ако обитателите на подземния свят не се самоизбиваха? И по какъв начин щеше да изглежда българският обществено-икономически и политически климат, ако Васил Илиев, Поли Пантев, Жоро Илиев, Димата Руснака, Бай Миле и останалите покойници с екзотични прякори бяха живи и здрави?
За щастие обаче бившите спортисти и техните покровители не успяха да намерят общ език и не си поделиха България, за да я управляват като една по-голяма охранителна фирма. Тъкмо обратното - те продължават да вадят от играта всеки, който що-годе им е станал неудобен или пък е вън от играта, защото е осветен от МВР с помощта на медиите.
На 7 октомври например от този свят си отиде Никола Иванов-Бобъра, нарочен от МВР за един от големите наркодилъри в София. Подробностите около поредното брутално убийство вече са известни. Миналата събота, малко преди полунощ, Бобъра и неговите бодигардове Николай Апостолов и Тони Димитров кротко си седели в опразненото заведение Амейзинг на ул. Костенски водопад в кв. Гоце Делчев и обсъждали току що приключилия футболен двубой България - Холандия. Внезапно обаче в кръчмата влязъл маскиран тип. Той съвсем хладнокръвно извадил пистолет със заглушител, направил Бобъра на решето и изпратил другарите му в болница с по две-три огнестрелни рани.
След първоначалния оглед на местопрестъплението МВР съобщи, че Бобъра е разстрелян с девет куршума, а това навява мисли главно в две посоки: или някой му е бил много - ама много - ядосан, или е екзекутиран с преднамерена бруталност.
Какво е установено по време на втория оглед на местопрестъплението, извършен в неделя (8 октомври) сутринта, засега не е известно. По-лошото обаче е друго. В типично свой стил от МВР лаконично съобщиха, че Никола Иванов-Бобъра е крупен наркотърговец, който е стар познайник на полицията и че има зад гърба си два неуспешни атентата - на 6 февруари 2004 г. и на 16 юни 2005 година. А министър Румен Петков философски обобщи, че смъртта на Бобъра е естествен изход от живота, който е водил. Или, казано по народному, На зло куче - зъл прът!
Също в типичен стил, от понеделник до петък (9-13 октомври), пресцентърът на МВР не обели и зъб по въпроса кой разследва екзекуцията на Бобъра, какви са работните хипотези и по какви причини той досега не е бил арестуван за търговия на дрога и за пране на пари. За сметка на това обаче вездесъщите добре информирани източници моментално разпространиха версията, че Никола Иванов е разстрелян (цитираме дословно) за преразпределение на наркопазара, който все повече и повече се стеснява заради все по-успешната работа на МВР.
Нещо повече - т. нар. добре информирани източници отидоха по-далеч и... обясниха на криминалистите, че Бобъра е наследник на убития в Амстердам Косьо Самоковеца, а зад разстрела му (на Бобъра) стои друг известен наркоразпространител - Рашо.
Човек трябва хептен да не познава процесите в подземния свят, за да повярва на подобни глупости. Първо, защото Бобъра не е никакъв наследник на Косьо Самоковеца, а човек от средните нива на престъпната йерархия, над който има цял куп началници. И второ, защото в продължение на две години и седем-осем месеца същите добре информирани източници твърдяха съвършено различни неща.
На 6 февруари 2004 г. призори пред апартамента на Бобъра на ул. Костенски водопад № 6, където той живее с родителите и брат си - Виктор Иванов-Грудката, избухна половинкилограмово взривно устройство, задействано с фитил и капсул-детонатор. По повод на този инцидент пресцентърът на МВР обяви, че братята са криминално проявени, регистрирани са за грабежи, апартаментни и автомобилни кражби, но през последните две години и половина продавали наркотици под шапката на Антон Милтенов-Клюна. Зад гърба си Бобъра имал и преписка за опит за изнасилване.
На 16 юни 2005 г. край джипа на Бобъра избухна бомба самоделката с мощност около 600 грама тротилов еквивалент, задействана с дистанционно управление (т.е. килърът е имал пряка видимост към жертвата). От взривната вълна пострадаха още петима души - 25-годишният Йордан Доцев, 23-годишният Георги Георгиев, 22-годишният Атила Осман Ахмед и 27-годишният Димитър Иванов, както и случайно преминаващата 74-годишна Мария Шестакова. Обектът на атентата - Николай Иванов, бе настанен във Военномедицинската академия в тежко състояние.
Според най-популярната версия, разпространена в публичното пространство, първата бомба срещу Бобъра и Грудката била поръчана от Антон Милтенов-Клюна, защото докато той бил в затвора (по делото за неуспешния атентат срещу Илиян Варсанов), братята започнали да работят за смъртния му враг Златомир Иванов-Златко Баретата.
След втория атентат откъм МВР изтече друг слух: почти цялата висаджийска гвардия, начело с небезизвестните Таки, Къро, Рашо и Демби. която години наред е продавала дрога за Мето Илиянски, Косьо Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна, вече работела за Златко Баретата. А от другата страна на барикадата били едни от основните играчи в бившата СИК - Николай Маринов-Малкия Маргин, Никола Иванов-Бобъра и брат му - Виктор Иванов-Грудката.
Всичко това обаче по никакъв начин не се връзва с една друга история, за която Параграф 22 писа още в началото на годината (За Маргините сватба, за Темида... тесла, бр.2 от 14 януари 2006-а):
В една от оперативните полицейски служби на МВР се пази информация, че в дните около 13 юли 2005 г. Велин Добрев е бил в Обзор. На тази дата, ако все още някой помни, в китното черноморско градче бе взривен джипът на бургазлията Рали Пенков - концесионер на плажа в Обзор и собственик на прословутата Първа частна милиция. За нещастие на атентатора неговата мишена оцеля, но за сметка на това загинаха съпругата на Пенков и четиригодишната им дъщеричка.
Около месец и половина след атентата в Обзор Велин Добрев е арестуван за незаконно притежание на оръжие. На 19 септември 2005 г. срещу него е образувано полицейско дознание и му е повдигнато обвинение по чл.339 от Наказателния кодекс (за незаконно притежание на взривни материали, оръжие и боеприпаси). А на 27 октомври той пропява срещу двамата Маргини и делото срещу него е прекратено.
Достоверността на т. нар. основен свидетел срещу Маргините е силноуязвима и по още две... кървави линии. Едната от тях води до бл.984 в столичния ж. к. Люлин, пред който - на 11 май 2005 г., бе разстрелян един от най-известните магистрални бандити през последните седем-осем години - Ивайло Рангелов-Джинката. А другата линия стига до бл. 258 на столичния кв. Гоце Делчев, където на 16 юни 2005 г. за малко не бе взривен известният столичен наркодилър Николай Иванов-Бобъра.
Осведомени твърдят, че заради неуспешния бомбен атентат Бобъра се е заканил да откъсне главата на Велин Добрев (т.е. подписал е смъртната му присъда), а Софийската градска прокуратура умишлено не внася в съда делото за взривения джип, за да не... компрометира свидетеля срещу Маргините.
Този цитат може и да е по-дълъг от общоприетата практика, но връщането назад във времето е абсолютно задължително. И то поради една много простичка причина: крайно време е добре информираните източници (всички те са служители в МВР, между другото) съвсем официално да си признаят, че съвсем се оплетоха в манипулациите и докараха нещата до абсурд. От една страна, Бобъра е работел за Малкия Маргин и затова имал подписана смъртна присъда от довчерашните си ортаци Демби и Рашо. От друга страна обаче, Малкия Маргин и брат му Големия Маргин са наели Велин Добрев да гръмне Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора, въпреки че той (Добрев) е направил опит да ликвидира техния човек - Никола Иванов-Бобъра.
Е, то бива, бива човек да борави свободно с оперативна информация и тротоарни клюки, но това вече е прекалено. Ето защо главният прокурор Борис Велчев е най-добре да седне на една маса с вътрешния министър Румен Петков и двамата - като добри колеги и приятели - да привикат на килимчето всички ченгета и да не стават поне... три-четири дни. Като през това време привикат на килимчето всички прокурори, занимавали се през последните пет години с покойния Никола Иванов-Бобъра и с все още живите Таки, Къро, Демби, Рашо, Златко Баретата и т. н. Плюс, разбира се, ченгетата и прокурорите, работили (както се казва на професионален жаргон) през годините по Велин Добрев.
Тази спявка, колкото и причудлива да изглежда като хрумване, би била полезна и в още една посока: поне на главния прокурор и на вътрешния министър ще им стане ясно кой и по какъв начин, най-малко от 2001 г. насам, е чадъросвал всички тези бизнесмени с екзотични прякори. И то толкова здраво, че каквото и да извършат те - побой в дискотека, огнестрелен екшън по централна софийска улица или двойно убийство от засада на селски мегдан - от главите им не е паднал и един косъм дори. Всичко останало е бош лаф работа, както е казал навремето народът. И, за съжаление, е съвсем прав...

Facebook logo
Бъдете с нас и във