Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР ПИКЧЪРС ПРЕДСТАВЯ: МИНИСТЪРЪТ, МОЯТ ПРИЯТЕЛ

Жега е! Вълненията около визитата на американския президент Джордж Буш-младши отлетяха в небитието, а родната полиция се върна там, където й е мястото: в близост до обществото. Дали под натиска на горещините, или от необходимостта българинът веднъж завинаги да свикне с добрата новина, но глаголната температура в продукцията на МВР-пресцентъра взе видимо да спада и в ИНТЕРНЕТ страницата на вътрешното ведомство зачестиха по-делнични публикации: Двама апаши бяха заловени...; При рутинна проверка бе арестуван...; След неотложни оперативно-издирвателни мероприятия... и т.н. С други думи - скука, тежка скука баш в разгара на най-палавия сезон.
Преди две седмици в Параграф 22, бр. 24 от 16 юни т. г. публикувахме материал, озаглавен Момчетата от улица Гурко: предотвратеният катаклизъм. В кратката дописка, пропита изцяло от духа на съзиданието, запознахме читателите с мъките на цяло съзвездие холивудски сценаристи, които никога няма да се докопат до историята на арестувания ислямист, минал през школа за снайперисти и пристигнал в България с идеята да осъществи нерегламентиран и недоговорен предварително контакт с американския държавен глава (цитат от изявлението на министър Петков, поместено и в сайта на МВР).
Нещо повече. В изблик на изконен патриотизъм тогава ние подарихме на българските творци идеята за филм (без значение дали ще е игрален или документален), пресъздаващ историческите събития, наситени с необикновен драматизъм. За наше най-голямо съжаление обаче тази наша идея се оказа много закъсняла, защото уебсайтът на МВР се оказа... препълнен със сюжети за гениални игрални и документални ленти, на които никой не обръща подобаващо внимание.
Ето защо днес Параграф 22 още веднъж ще се опита да съживи българския творчески дух и да го насочи в най-правилната посока. Преди две десетилетия неизвестен партиен агитатор я бе онагледил със следния забележителен плакат: униформен служител на реда е прегърнал с едната си ръка невръстно детенце, а с другата - неговите родители. А над тримата - тлъсти червени букви и текст: Народ и милиция са едно цяло!

Годината е 2006-а, месецът януари, датата е 23-и, а часът - към осем без петнайсет сутринта.
Полицай седи на стол с разкривени крака, а главата му клюма. Човекът е уморен, но до края на дежурството му остават броени минути. От прозореца на участъка се виждат върховете на дърветата, огрени от първите лъчи на студеното слънце.
В мига, когато дрямката - а-ха да събори окончателно блюстителя на реда, остър телефонен звън раздира лепкавата тишина. Униформеният скача, вдига уставно слушалката и отривисто се представя. Секунди по-късно лицето му се изопва в строго изражение, а очите придобиват метален блясък. Той затваря телефона, поглежда часовника си и подръпва пешовете на куртката.
В този миг някой плахо похлопва на вратата. Пантите изскърцват пронизително и на прага застава 75-80-годишен старец, който яростно мачка капата си от притеснение. Косата му е бяла, а от сините му очи струи цялата тъга на вселената.
Служителят на реда му побутва стола си, старецът сяда и започва да плаче. Суровото изражение на полицая мигом омеква, а в крайчеца на очите му се появява издайническа влага.
Разказът на стареца е неравен и от време на време той прокарва думите с глътка вода от чашата, която му е дал дежурният. Мъка души стария човек, състрадание е размекнало физиономията на полицая, а камерата майсторски ни пренася няколко часа назад във времето между първи и втори петли.
Въпреки че навън още е сумрак, старецът отдавна е на крак. След като е напалил огнището и е сложил боб да къкри, той се запътва към обора. Отваря вратата и се вкаменява. Камерата обхожда помещението, спира върху празната ясла, сетне се връща върху лицето на стареца, който бавно се обръща и тръгва по пресните следи от кравешки копита. Току до портата обаче силите му свършват и той в пристъп на безсилен гняв бавно се свлича на земята...
Следващият кадър рязко ни връща в полицейския участък, където полицаят е изпънат като струна и мисли напрегнато върху чутото. После той с рязко движение вдига телефона, произнася отривисто няколко изречения, тръшва слушалката и слага ръка на потреперващото старческо рамо. А дядото вдига разплакани очи и се вглежда в опнатото от решителност лице на униформения.
В този миг в стаята влизат още няколко полицаи, които мълчаливо застават до вратата. Дежурният ги поглежда, вади от касата си служебния пистолет, преглежда го, слага пълнител и със замах го мушва в кобура си. Да тръгваме!, простичко казва той на колегите си.
Докато групата се изтегля, камерата се връща към очите на стареца, които отново са влажни. Този път от необикновен прилив на надежда....
Няма шега - този сюжет продължава да отлежава в ИНТЕРНЕТ сайта на МВР, защото нашенският творец все още няма очи за стойностното и продължава да робува на традицията, различаваща българското от европейското и световното кино. Вероятно хиляди сценаристи от Боливуд (става дума за Бомбай - индийският аналог на Холивуд) могат само да си мечтаят за него.
При тях хватката е проста: глобалните тревоги на човешката цивилизация се свеждат до взаимоотношенията между двама-трима души и на зрителя всичко му е ясно - кой е лошият, кой е добрият, къде е мястото на официалните власти и защо е важно човек да оцелее със собствени сили и средства.
Докато в нашата действителност кухненските и креватните проблеми на двама-трима души се раздуват до степен на глобален проблем, който се обяснява предимно чрез назубрени лозунги и купешки фрази. Затова на зрителя нищо не му става ясно и накрая той с отегчена физиономия маха с ръка и скрива дълбоко в съзнанието си основното послание: българинът никога не трябва да се бори за собственото си оцеляване, защото винаги някой друг му е виновен.
Точно поради тази причина родното кино никога няма да създаде художествена лента, в която изчезналата крава е реална монтафонка, дядото с вид на светец е обитател на село Сухозем, Хисарско, а мъжествените и всеотдайни герои са истински полицаи от местното РПУ. Случката е качена в уебсайта на МВР на 23 януари 2006 година. Но въпреки разтърсващото заглавие Открадната крава издирена след 30-километров преход на полицаи тя все още не е възбудила интереса на голямото кино.
Тридесеткилометров пеши преход направиха служители от РПУ- Хисаря, крачейки по следите на открадната от с. Сухозем крава, докато я намерят в обора на похитителя й от съседно село. Добичето било задигнато от дома на 70-годишния С. Д. и благодарение на бързата и всеотдайна намеса на полицаите от РПУ бе върнато на собственика си цяло и невредимо...
На това място, както се казва в някои литературни образци, моливът е можел да падне от ръката на унесения автор, но не би. Анонимният хроникьор е продължил да пише, стигайки до поантата в цялата история: ... По повод действията на служителите от РПУ-Хисаря кметският наместник на с. Сухозем изпрати благодарствено писмо до министър Румен Петков. Имайки предвид горното, искам да изкажа благодарността ми като кметски наместник и на цялото население на с. Сухозем за адекватното поведение и добре свършената работа от служителите на РПУ-Хисаря, пише наместникът на с. Сухозем...
Просто прекрасно - нежно и лирично, с елементи на героична балада. Но, след като няма кой да чете и да пише, трудно ще се намери и режисьор, който един ден ще сътвори филмовия кавър под заглавие: Министърът, моят приятел! Както казват в киното - първи дубъл! Клапа! Тишина! И-и-и-и екшън!

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ

Параграф 22 обявява конкурс за литературен сценарий, посветен на един отрязък от живота и дейността на Румен Петков като министър на вътрешните работи.
Документален факт: На 18 юни т. г. шефът на МВР посети гр. Смолян, където откри четвъртото по ред издание на Детската полицейска академия. Сбирките ще се организират два пъти седмично - понеделник и четвъртък, в продължение на цялото лято. В академията са включени деца и младежи, които проявяват интерес към работата на служителите от МВР.
Цел на академията: децата да осмислят свободното си време и да научат много полезна информация за трудната полицейска професия, за видовете наркотици и рисковете от тяхната употреба. Да разберат що е това престъпление, какви са видовете наказателна отговорност, как се дава описание на престъпник и как трябва да реагират, ако случайно станат свидетели на престъпление.
Ключови послания на министър Петков, които могат да насочат сценариста:
Истинска радост е за мен да бъда с вас точно днес.
Академията се организира за четвърти път от ОДП-Смолян - факт, който сам по себе си е доказателство за интереса към проявата и успеха на усилията на колегите, с чиято помощ вие навреме получавате повече знания, за да сте полезни на себе си и на обществото.
Разрешете ми от ваше име да благодаря на служителите на ОДП-Смолян, които посвещават част от свободното си време за тази благородна мисия.
Това, че сте тук, ми дава сигурност, че правим това, което е необходимо. Вие сте хората, за които нашето поколение се грижи.
Моят стремеж е децата на България да растат със съзнанието, че има държава и че развитието на тази държава без сигурност е невъзможно.
Изисквания: максимален обем на литературния сценарий 1800 знака (три стандартни машинописни знака).
Срока на изпращане: 31 август 2007 година.
Адрес: 1421 София, ул. Николай Лилиев № 14а, вх.1, ет. 1, Параграф 22 - за конкурса, или на електронен адрес - [email protected]аnker.bg
Забележка: Анонимни творби не се допускат до класиране.
Интелектуален жокер: цветна снимка от мястото на събитието.
Предупреждение: всякакви аналогии с по-стари картини и фотоси от типа Сталин милва момченце, Димитров гушка момиченце и Тодор Живков сред бъдещето на социалистическа България са недопустими.

Facebook logo
Бъдете с нас и във