Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР ПИКЧЪРС ПРЕДСТАВЯ: МОМЧЕТАТА ОТ УЛИЦА ГУРКО - ПРЕДОТВРАТЕНИЯТ КАТАКЛИЗЪМ

Едва отшумя ревът от двигателите на Еър Форс-1, и хаосът пак се върна по столичните улици. Наред с тази лоша вест за столичани обаче, народът с радост научи и друго: че световният тероризъм най-накрая си е намерил майстора. Скритото оръжие срещу следовниците на Бин Ладен вече е... родното, българското МВР.
Това стана ясно на специалната пресконференция във вътрешното ведомство на 12 юни (вторник) със скромното участие на шефа на НСО генерал Димитър Димитров и впечатляващата изява на министър Румен Петков. Той информира медиите как МВР се е справило със задачата Косъм да не падне от главите на Първото US-семейство в София толкова блестящо, че десетки и други вътрешни ведомства в други страни продължават да се къпят в нездрава пот от професионална завист и злоба.
Опасността за живота на Джордж Буш и Георги Първанов е била съвсем реална, а заподозрените атентатори не са били един и двама, стана ясно от фактите, които министър Петков представи с толкова неподправен драматизъм, че присъстващите журналисти мигом се оказаха в епицентъра на... съвършения политически трилър, озаглавен Момчетата от улица Гурко: предотвратеният катаклизъм.
Началните му кадри ни отвеждат на улица Гурко № 6 в столицата, където в хладните коридори на МВР ври и кипи. На този фон зад кадър прозвучава гласът на на министър Румен Петков:
Предприехме мерки за бързото задържане на лица, отправящи анонимни заплахи за терористична дейност срещу политически лидери или други обекти, свързани с визитата. А камерата изведнъж открива напрегнатите лица на дежурните полицаи в Столичната дирекция на полицията. Телефоните тревожно звънят един през друг. В залата непрекъснато влизат и излизат цивилни и униформени служители. Чуват се насечени заповеди и отривисти рапорти за добре изпълнени задачи. В далечината вият сирени, глухо бумти хеликоптер, а зад плътно спуснатите щори ритмично се процеждат тънки светлинни снопове: червено-синьо, червено-синьо...
И отново се чува гласът на министъра:
На 10 юни в Столичната полиция бяха получени два сигнала за заплаха за живота и здравето на българския президент Георги Първанов и на американския му колега. В единия случай е задържан 33-годишен мъж, а в другия - двама мъже - на 24 и 36 години, и жена. Дори в този напрегнат момент министърът остава кавалер и спестява възрастта на предполагаемата терористка.
Следват кадри от ареста, показващи как задържаните гледат някак фанатично в една точка. Глас зад кадър липсва, но той не е необходим, защото и така всичко е ясно: Те са!
Дотук историята със заловените атентатори, макар да понамирисва леко на чубрица и домашна ракийка, е вълнуваща. Тя обаче не е нищо, в сравнение със следващите кадри, изобразяващи същинската битка със световния тероризъм, превъплътен в образа на висок и мургав фундаменталист, който напето седи по турски в огромна пещера насред Афганистан: с Коран в едната ръка, с калашник, полюляващ се на гърдите му, със зелена препаска на главата, на която със златна сърма е извезано Джихад.
На този фон отново звучи стоманеният глас на вътрешния министър:
Член на ислямистка групировка от арабски произход е установен и отведен на профилактика. Пресечени са намеренията на лице за осъществяване на пряк и предварително недоговорен контакт с президента на Съединените щати.
В този момент следват кадри от тренировъчен лагер на Хамас - някъде в пустинята.
МВР разполага с данни, че задържаният арабин е преминал курс на обучение за снайперисти..., уточнява с нескрито тържество гласът на министър Петков, а камерата отново ни връща в коридорите на МВР, където продължава да ври и кипи.
Допълнително е организирано получаването на предварителна информация за злонамерени, демонстративни или провокативни прояви. Своевременно са сформирани съвместни екипи от секторите Охрана на обществения ред и превенция, Криминална, Охранителна и Икономическа полиция, от дирекции и служби на МВР..., със служебна монотонност съобщава анонимен диктор, след което идва ред на кулминационния момент във филма.
Камерата отново ни пренася в пещерата насред Афганистан, а високият и мургав фундаменталист изведнъж добива очертанията на Осама бен Ладен. Този път обаче той е захвърлил калашника на една страна, на друга е метнал оръфания от четене Коран, а зелената препаска с извезания от златна сърма надпис Джихад унило виси на шията му. От напетата му осанка не е останала и следа, защото с физиономията на обречен страшилището на съвременната цивилизация тътри крака към входа на пещерата. Където - на фона на огромното залязващо слънце - министър Петков го чака с чифт белезници в ръка.
Докато в левия край на екрана текат финалните надписи, в десния такъв калейдоскопично се сменят няколко жизнеутвърждаващи кадъра: щастливият Буш гали кучето Балкан на моравата пред Белия дом; деца пускат червени балони над синьото небе в Нюйоркския Сентръл парк; влюбена двойка крачи по изумителната плажна ивица на Маями и замечтано съзерцава огромното слънце, което току-що е залязло в Афганистан и е огряло тази част на Източното крайбрежие на Щатите...
Още преди финалните надписи да изтекат докрай, небивалото въодушевление на зрителите вече е преминало в масов оптимизъм за светлото бъдеще.
После, докато напускат киносалона, зрителите спонтанно се обединяват около мнението, че предприетите мерки за опазване на Първото US-семейство по безспорен начин показват явното израстване на българското МВР в професионално отношение.
В масовото съзнание все по-слабо и по-слабо се прокрадва споменът, че преди един месец същото това МВР прие толкова присърце и друга заплаха - срещу сикаджията Младен Михалев-Маджо - обикновен свидетел по дело за убийство. Тогава обаче Съдебната палата заприлича на Белия дом по време на хипи демонстрация срещу войната във Виетнам.
Големият въпрос в случая е: Защо МВР не успя да установи и профилактира тайнствения автор на писмото със заплахата срещу Маджо и помагачите му, така както стори това с атентаторите на семейство Буш? И защо някак угоднически медиите забравиха това питане и на негово място тържествено развяха флага на гордост, вдигнат от последния антитерористичен подвиг на Румен Петков и хората му.
Това е филм, при това - съвсем документален. Останалото е художествена измислица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във