Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР ПРИЗНА ЗА МАФИЯТА, НО КАКВО ОТ ТОВА?

Ако са верни статистическите данни на Върховната касационна прокуратура (ВКП), че през последния месец и половина са задържани общо 2044 бандити (1244 от тях са арестувани през септември, а останалите 800 - в периода от 12 до 19 октомври), а повече от половината поръчкови убийства са разкрити, България още утре трябва да стане пълноправен член на Европейския съюз. А вдругиден да поеме управлението на съюзните дела през следващите 50-60 години.
Освен това премиерът Сергей Станишев немедлено трябва да бъде назначен за шеф на Европейския парламент, главният прокурор Никола Филчев да оглави едновременно Европейският съд по правата на човека в Страсбург и Военния трибунал в Хага, а президентът Георги Първанов да бъде избран за пожизнен генерален секретар на ООН.
Бъдещето на вътрешния министър Румен Петков и на неговия предшественик Георги Петканов също би трябвало да се смята за осигурено: единият ще поеме Интерпол, а другият - Интерне... - прощавайте - Европол. Ексглавният секретар Бойко Борисов може да продължи кандидаткметската си кампания, защото след победата му в края на месеца столицата на Обединена Европа ще бъде преместена от Брюксел в София.
Но, понеже статистическите данни на ВКП са верни само наполовина, най-вероятно членството на България в Европейския съюз ще бъде отложено с една година или пък ще ни приемат, ама ще ни сложат в правосъден борд. По простата причина, че най-малко 95% от задържаните 2044 бандити отново са на свобода, защото за престъпната им дейност не е събрано нито едно доказателство, годно за съдебен процес.
Не по-различно е положението и с поръчковите убийства, извършени от 2000 г. насам. Най-напред те не са 60, а са поне сто и шейсет. Освен това МВР, прокуратурата и следствието изобщо не са разкрили половината от екзекуциите, а най-много десетина-петнайсет. Отделно, че само три-четири от тези разкрити поръчкови убийства имат някакви шансове да приключат с ефективни присъди на първа инстанция.
Колкото и да е тъжно, до края на миналата седмица МВР, прокуратурата и следствието изобщо не се бореха с организираната престъпност, защото такава у нас... не съществуваше. От 15 години насам шефовете на т. нар. компетентни органи упорито твърдяха, че в България имало престъпни групи с наченки на организираност и че страната и обществото били далеч от истинското мафиотизиране на подземния свят.
Едва в края на миналата седмица (неделя, 16 октомври) новият директор на Националната полиция - ген. Валентин Петров (доскоро шеф на НСБОП), се престраши и в прав текст заяви, че организираните престъпни структури в България могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Тоест - те са не по-малко от две и не повече от пет, но дърпат конците на всички останали квартални и регионални организирани престъпни групи, наказателни бригади и престъпни схеми. Които, както е известно, се занимават с два вида бизнес - нелегален (дрога, контрабанда, данъчни и финансови измами, рекет, кражби, незаконен хазарт, лихварство, проституция и т. н.) и легален (търговия, строителство, хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, шоубизнес и т. н.)
По силата на дългогодишната информационна инерция медиите тутакси идентифицираха три от стълбовете на подземния свят - ВИС, СИК и ТИМ. Първите две групировки обаче формално не съществуват от седем години, а третата никога досега не е уличавана официално в незаконна дейност или в опит за незаконна дейност. Вярно, от време на време вездесъщите добре осведомени източници от МВР и от съдебната система се изявяваха по темата в някои централни всекидневници и седмичници, но по-далеч от тиражирането на мъгляви и непотвърдени слухове така и не се стигна.
Неведнъж досега Параграф 22 е писал, че голямата грешка на държавата е тоталното й нежелание да признае, че в България има мафия от класически тип, т. е. срастване на организираната престъпност с политическата власт с цел влияние върху икономиката на страната. И то не от вчера или онзи ден, а от... 15 години насам. Белезите за това срастване са много, виждат се от всички страни еднакво (както се казва по друг повод). По-важното е, че именно заради тази своя свенливост (между другото - съвсем обяснима) държавата - в лицето на парламента, правителството и съдебната система - не пожела да разработи нито стратегия, нито тактика за противодействие на мафията. В резултат на това т. нар. компетентни органи, призвани по закон да се борят с престъпността - МВР, следствието, прокуратурата, митниците, данъчните, финансовото разузнаване - бяха изолирани един от друг и бяха принудени да работят на парче.
Същите процеси вървяха и при създаването на нормативната основа за борба с престъпността. Не бе по-резултатна и кадровата политика изразяваща се в уж хаотични, но системно обезсмислящи професионалното израстване в йерархията на хората в МВР, съдебната система и в репресивните органи в Министерството на финансите (данъчните, митниците и финансовото разузнаване). Основният белег за професионализма стана кой на кого е сват, брат, братовчед, баджанак или приятел от детинство, а ходатайството се превърна в единствената ракета-носител, която може да изстреля някого във високите ведомствени орбити.
Безспорно обаче най-големият проблем на държавата е липсата на желание (а оттам и на законови възможности) да се търси персонална отговорност от шефовете (на всички нива) в МВР, в съдебната система, в митниците и в данъчните органи. Било когато някой от тези шефове е хванат в крачка, било, когато той най-изненадващо реши да се пенсионира или да захване частен бизнес.
Поне до момента не е известно някой шеф - например в МВР, прокуратурата или следствието да е изгонен от работа - за нерегламентирани контакти с лица от криминалния контингент или за обикновена некадърност и да не е бил освободен от отговорност, при това без да е правена вътрешна проверка на делата му.
Ако това беше започнало да се случва още преди 10-12 години, днес мотивите за много от кадровите кадрили щяха да бъдат известни на обществеността, а шефовете на т. нар. компетентни органи нямаше да се гънат като танцьорки на пилон - само и само да не кажат защо този полковник иска да се пенсионира, а на онзи мястото му не е в системата.
И още нещо отдавна щеше да е известно от десетина години: при кой министър на вътрешните работи мафията е безчинствала безнаказано и при кой си е налягала парцалите, плащала си е и си е въртяла бизнеса в рамките на благоприличието. Тази дребна подробност от пейзажа е изключително важна, защото вълната от оставки, заляла в сряда (19 октомври) НСБОП няма нищо общо с желанието на антимафиотите да си отдъхнат.
Най-изненадващо ключът от бараката се оказа в ръката на Коста Богацевски - бивш следовател, бивш главен секретар на МВР в периода 1993-1994 г. и настоящ член на скандалноизвестния и неразформирован все още Обществен съвет на вътрешния министър Румен Петков. В петък сутринта (21 октомври) г-н Коста Богацевски обяви в ефира на БНР, че за криза в МВР не може да се говори. Нещо повече - той аргументира твърдението си по такъв начин, че за по-просветените не остана тайна за какво всъщност става дума: Вярно е, че МВР работи чрез хората си, но то (МВР - бел. ред.) не се базира на един определен човек, а на принципи и закони. И, ако някой е професионалист, той може да работи с всеки закон.
Ключовата дума тук е закон, а ключовата структура, която реши какъв да бъде бъдещият Закон за МВР, е... въпросният Обществен съвет на министър Петков. Или поне на двама-трима от неговите членове, за които вътрешното министерство е просто дълготраен материален актив, в който те са инвестирали и който не могат да зарежат току-така в ръцете на някакви си реформатори.
И като стана дума за реформи - странно е и защо заместник вътрешният министър двумандатник - Бойко Коцев много упорито мълчи по въпроса за същността на прословутия испанския проект, според който МВР трябва да се девоенизира и да се преструктурира до края на годината. Според онова, което той говореше по времето на проф. Георги Петканов, НСБОП трябваше да се влее в бъдещата Генерална дирекция на полицията, но да запази статута и регионалната си структура.
По съвет на бившия вътрешен министър и член на Обществения съвет ген. Богомил Бонев обаче НСБОП трябва да стане централна софийска служба, а регионалните й звена да бъдат ликвидирани. Аргументът на бившия син генерал звучи така: промяната ще даде възможност антимафиотите да се съсредоточат в онези региони, където организираната престъпност има силни позиции. Тоест - в столицата, Бургас, Варна, Пловдив и още два-три областни центъра.
Ако не беше печална, абсурдна и опасна, тази теоретична постановка щеше да е смешна. Първо, защото българската организирана престъпност има низови звена и по селата, и второ - след като Търговище е спокоен (според статистиката) областен град, защо преди три години тамошните антимафиоти разкриха два канала за износ на забранени стоки с двойна употреба за Ирак, по която от държавата са изтекли 10-15 млн. щ. долара? Ами невзрачните, пак от гледна точка на статистиката, Ловеч, Сандански и Силистра? Нима там няма мутри, източване на ДДС, търговия с дрога, контрабанда и рекет?
Но, като стана дума за скандалноизвестния Обществен съвет, длъжни сме да кажем още нещо. Изобщо не е вярно, че в най-новата българска история няма други опити да бъде ангажирана обществеността и професионалистите. Тъкмо обратното. През ранната пролет на 1997 г. тогавашният вътрешен министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски - ген. Богомил Бонев, привика на спявка де-що имаше тартори на трите големи (по онова време) силови структури в София - СИК, ВИС и Аполо и Болкан. Темата на разговора беше съвсем благопристойна: г-н министър им набива канчетата по въпроса за опазването на гражданския мир по време на парламентарните избори (през май същата година), а те чинно слушат и изпълняват.
Какво се случи тогава - всички помним. Изборите минаха без никакви усложнения, а ОДС сложи ръка на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Всички ченгета, следователи и прокурори се втурнаха да разкриват убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Подземният бизнес беше парцелиран между трите групировки хем по равно, хем по братски. Трайният мир между тях се отрази благотворно на статистиката, защото броят на престъпленията рязко падна от около 250 000 през 1996 г. на около 170 000 през 1997 година. Това, естествено, развърза ръцете на синия генерал, след което той накара всички неблагонадеждни полицаи и офицери от МВР да подадат рапортите си за напускане или за пенсиониране.
Днес процедурата на червената реформа в МВР май е същата. С единствената разлика, че по времето на Богомил Бонев беше съсипана само Националната следствена служба (НСлС), а днес - партийната гилотина клъцна едновременно цели структури - НСлС, НСБОП, Жандармерията и Гранична полиция. Без, при това, въпросното клъцване да е съобразено с действащата нормативна уредба, с бъдещия Закон за МВР и с потребностите на държавата. По простата причина, че не след дълго лостовете на цялата репресивна машина ще са в три чифта ръце - на вътрешния министър, на главния секретар на МВР и на бъдещия главен прокурор.
Оттук нататък дебатът дали самопенсиониралите се антимафиоти са високи професионалисти или шайка разбойници е абсолютно безпредметен. Никакво значение нямат и качествата (или недостатъците) на техните наследници. За най-голямо съжаление, разбира се.

Facebook logo
Бъдете с нас и във