Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР пуска луди в охранителните фирми

МВР, изглежда, слага ново начало на борбата с престъпността - на старта на седмицата вътрешният шеф Цветан Цветанов призна, че т.нар. конвенционална престъпност е проблем и там също трябва да се предприемат превантивни мерки. Това изказване, ако, разбира се, не е продиктувано от конюнктурни съображения (като например приближаващите местни избори през 2011 г.), сякаш бележи прелом в досегашната политика на вътрешното ведомство. Както е известно, МВР смяташе за свой враг №1 организираната престъпност и корупцията. И с право, особено с оглед на деликатните взаимоотношения между правоохранителните органи у нас и Европейската комисия, белязани със серия доклади, критикуващи недостатъчното противодействие точно срещу организираната престъпност.
В същото време, докато МВР прави мили очи на Брюксел, дишайки във дебелия врат на нашенската мафия, народът продължава яко да псува набезите на неорганизираните бандити по домовете и имотите си.
Дали поради тази, или по друга причина, но миналата седмица МВР понечи да излезе от конфуза да ходи все със зачервени от народните попръжни уши. И даже Цветанов протегна ръка за съдействие към гилдията на частните охранители, давайки да се разбере, че те нямат нищо общо със скандалния си имидж отпреди десетина години.
В протегната си ръка МВР държеше проектозакон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), който беше обсъден на среща с представители на браншовите организации на частния охранителен бизнес у нас. По стара традиция обаче МВР си беше написало само проекта, използвайки помощта на експерти и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но не и на самите охранители. Навярно поради тази причина инициатор на срещата беше министерството, в лицето на заместник-министър Веселин Вучков, на началника на кабинета на Цветан Цветанов - Бойко Славчев, и на шефа на Главна дирекция Охранителна полиция Милчо Енев.
Основната цел на обсъждането бе да се изчистят неуредените въпроси около хармонизирането на българското законодателство с изискванията на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) в областта на свободното предоставяне на услуги, както и с произтичащите от тях принципи за равнопоставеност и взаимно признаване. Покрай нея трябваше да се разискват и възможностите пред МВР по изпълнение на прословутия План за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест с 20% до края на 2012 година. Иначе казано - премахването на излишните административни пречки и пред охранителния бизнес, както и прецизирането на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона.
Предложените изменения и допълнения в законопроекта
синхронизират нормативната база с разпоредбите на ДФЕС
и по-специално с чл.49, свързан с правото на установяване, и чл.56, който регламентира свободното предоставяне на услуги, както и на произтичащите от тях принципи за равнопоставеност и взаимно признаване.
МВР предлага промяна на чл.2, ал.2 от сегашния ЗЧОД. С новия текст се урежда възможността търговците, които са регистрирани в държави членки на ЕС и в държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и в Конфедерация Швейцария, да кандидатстват за лиценз за извършване на частна охранителна дейност в Република България. От друга страна - да бъде признато правото на субекти, които вече са получили право да извършват такава дейност съгласно националното законодателство на своята държава, след като удостоверят, че отговорят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност.
Съгласно практиката на съда на Европейската общност при прилагане на своите национални регламенти спрямо търговци, приозхождащи от друга страна от ЕС, държавите членки не могат да дублират еквивалентни или сравними изисквания, които търговецът вече е изпълнил у дома си. По данни на Европейската конфедерация на частните услуги за сигурност в повечето от държавите членки на Европейския съюз за извършване на частна охранителна дейност се изисква получаването на лиценз или разрешение. Тъй като изискванията за издаването на лиценз или разрешително в отделните държави членки са различни, в същия чл.2, ал.3 от законопроекта се предвижда шефът на МВР съвместно с министъра на икономиката да подготвят специална наредба. Тя ще регламентира реда, по който търговците, получили право да извършват частна охранителна дейност в друга държава членка, ще удостоверяват, че отговарят на националните изисквания. Така законотворците от вътрешното министерство смятат, че ще се осигурят равнопоставеност и еквивалентност между нормативните изисквания за извършване на частна охранителна дейност между българските и чуждестранните охранители от ЕС.
Във връзка с измененията в чл.2 се изменя и чл.13, който определя кои субекти могат да получат лиценз при условията и по реда на ЗЧОД. При сега действащия закон те са две категории: търговци и звена за самоохрана в структурите на същите търговци. Те осъществяват една и съща дейност, но при два различни режима - лицензионен за първите и регистрационен за звената за самоохрана. Промяната на сега съществуващия текст е наложителна, твърдят авторите на проекта, защото така се нарушава принципът на равнопоставеност на субектите, извършващи частна охранителна дейност в условията на пазарна икономика.
Друга промяна в закона предвижда местни охранителни фирми да могат да се ръководят от управители от държави членки на Европейския съюз, като по този начин се
премахва несъответствието с принципа на недискриминация
въз основа на гражданството, установен в чл.18 от ДФЕС. Така се разчита да се осигури и равнопоставеност между гражданите на държави членки на ЕС при кандидатстването и заемането на длъжностите ръководител на охранителна дейност или охранител.
Най-спорното предложение за промяна на ЗЧОД се отнася до изискванията за постъпване на работа като охранител. Авторите на проекта имат революционно предложение: да отпадне задължителното изискване кандидатът да представи удостоверение за психологическа пригодност. Мотивите им са, че този удостоверителен документ отразява поведенческата специфика на личността, а не неговото психично здраве, което било от значение преди всичко за работодателя, когато определя вида охранителна дейност, която кандидатът би могъл да осъществява, а не за регулаторния орган.
Според сегашния Закон за частната охранителна дейност сред задължителните документи при назначаване на работа в лицензирана охранителна фирма са медицинско удостоверение, че лицето не страда от психично заболяване и удостоверение за психологическа пригодност. Първият документ се издава от психодиспансер, а вторият - от Института по психология към МВР или от агенция за психологически подбор.
Някои критици на проекта са категорични, че с отпадането на второто удостоверение се увеличава вероятността сред охранителите да попаднат и хора с лабилна нервна система, което може да се установи с психотест. Изглежда, авторите разчитат този специфичен контрол да бъде поет единствено от специалистите в психодиспансерите, които издават удостоверение, че дадено лице не страда от психично заболяване. Този контрол и до ден днешен обаче е принизен, да не кажем нищожен. Достатъчно е да си припомним инцидента от 27 януари тази година, когато бившият бодигард Мирослав Блажев похити автобус по линията София - Варна. По-късно се изясни, че Блажев е бил на лечение в психиатрична болница през 1996 г., което изобщо не му е попречило по-късно да постъпи на работа като охранител в лицензирана фирма, и то не в една. И въпреки диагнозата психопатия, чиито симптоми са повишено напрежение, тревожност, невъздържаност, склонност към емоционални крайности и т.н.
Ако беше само тази слабост на проекта, подготвен от експерти на МВР и от Министерството на икономиката, с мед да го намажеш, както се казва. Друго предложение на авторите обаче прескача всякаква логика и изглежда налудничаво, тъй като инициаторите сами си слагат таралеж в гащите. Става въпрос за
идеята да отпадне и удостоверението за психологическа пригодност
което се изисква, за да бъде предоставено право за притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Сега, според Закона за контрола над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, разрешително за оръжие се издава срещу медицинско свидетелство от личния лекар. По принцип се изисква документ, че човекът не се води на отчет в психодиспансер.
Примерът с бодигарда Блажев обаче е красноречив докъде може да се стигне, ако в ръцете на изперкал човек попадне оръжие, получено по всички правила. Достатъчно е той да представи документ от психодиспансера, че не се води на отчет там, и готово - пищовът е в ръцете му. Тази тапия обаче често е без никакво покритие. Според Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, ако човек с проблеми пожелае да бъде заличен от регистрите на психодиспансера, може да бъде свален от отчет. Това означава, че не е задължително лице с психични проблеми да фигурира в регистрите. Това пък улеснява максимално работата на личния лекар, който удря печата на удостоверението за менталното здраве на кандидат-охранителя. Така човек с отклонения може да има мечтаната тапия и да започне работа в охранителна фирма.
Ако отпадне и психотестът, единственото спасение е в ръцете на самите охранителни фирми. По-големите от тях биха могли да си позволят да структурират собствени звена за проверка на кандидатите за психологическа пригодност и съответно да преценяват до какъв вид охранителна работа да допуснат кандидата. Тази услуга доскоро срещу заплащане се извършваше от Института по психология към МВР, но кой знае защо авторите на проекта са отчели, че институтът няма нужда от тези пари.
Слава Богу, проектът на МВР, който е предложен на браншовите организации на охранителните фирми у нас, все още подлежи на обсъждане и може да претърпи корекции. Ако това не стане обаче, МВР ще трябва да носи цялата отговорност при евентуални бъдещи инциденти, като този с цитирания бодигард Блажев. Но както знаем от практиката, тогава по закон вината ще е само на охранителните фирми. Така че нека те си припомнят онази древна максима на атиняните: не вярвай на даровете на данайците. И да прочетат проекта, задрасквайки с молива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във