Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР СИ ПРИЗНА, ЧЕ ДО 26 ОКТОМВРИ Е БЕЗДЕЙСТВАЛО

Александър Кашъмов е роден през 1971 година. Завършил е право и философия в СУ Св. Климент Охридски. Адвокат от Софийската адвокатска колегия. От 1997 г. работи в програма Достъп до информация. Една от целите на програмата е да следи за правото на журналистите и обществото да бъдат осведомявани. Кашъмов е сред създателите на фондацията, която ще оказва юридическа помощ на журналисти, съдени за клевета заради свои публикации.

Г-н Кашъмов, какво става в България? Сигурно и вие си задавате този въпрос след жестокото убийство на банкера Емил Кюлев миналата сряда. Това все пак е поредният показен разстрел насред София.
- Симптоматично и абсурдно е, че след убийството на Емил Кюлев в сряда министърът на вътрешните работи Румен Петков обяви война на организираната престъпност. Нали МВР е създадено да воюва с организираната престъпност? В този смисъл обявяването на война на 26 октомври 2005 г. е едно скрито признание, че до този момент вътрешното министерство просто е харчило парите на данъкоплатеца, без да върши работа. Нещата обаче наистина са сериозни. Струва ми се, че това, което наблюдаваме, е част от един по-дълъг процес. Процес, в който институциите и особено тези, които са призвани да се борят с престъпността, не успяват да се справят със своята задача. А България съответно не успява да бъде една демократична, но едновременно с това и силна държава. Конкретните проблеми, без съмнение, първо са в МВР. В тази част, която се отнася за разследванията. И на второ място - в съдебната система.
Оправдание ли си търсят институциите с връзката, която направиха между убийството и връчването на доклада на Европейската комисия? И светкавичната констатация на политиците, че някой иска да дестабилизира обществото и да ни попречи да влезем в Европейския съюз?
- Макар че споделям в много голяма степен критиките на ЕС към България, смятам, че в доклада има много позитивен заряд. Европа всъщност казва, че страната ни е постигнала много през последните години, което според мен е вярно. Да се омаловажава това и да се преувеличават и преекспонират проблемите, които имаме, е средство за създаване на паника и нервност в обществото. Това не е пътят за решаване на проблемите. Случайно или не, емоционално редица политици свързаха по логически некоректен начин двете събития - показното убийство и доклада. Всяко едно от двете изисква конкретни мерки. Няма доказателства за тяхната връзка. Няма причини за фатализъм и за подозрения, че идва краят на света. Просто това е поредното доказателство, че системата за борба с престъпността трябва да стане по-прозрачна и по-ефективна. И сама да се справи със задачите си, без да търси помощ от други институции, граждански групи, отряди и т.н. В доклада на комисията има конкретни забележки към една развита демократична страна, а не към България от началото на 90-те години. Проблемите не се решават с публичен плач и скубане на коси.
Все пак случайно съвпадение ли е, според вас, че известният банкер бе разстрелян часове преди правителството да получи доклада на Европейската комисия за напредъка на страната ни в присъединяването към ЕС?
- Мисля, че връзката не е причинно-следствена, а по-скоро емблематична. Бих разсъждавал в два плана. Първо, в момента за нас би трябвало най-важно да бъде в каква степен обществото отговаря на демократичните изисквания и в частност - на европейските изисквания. Темата донякъде беше замъглена от по-конкретната, по-ексклузивната новина за убийството на г-н Кюлев. Все пак едното събитие не трябва да попречи да бъде осмислено много дълбоко другото събитие - доста критичната оценка на Европейската комисия за напредъка на България. И втората емблематична страна е, че в момента, в който се получава този доклад, се случва нещо, което демонстрира, че все още имаме много пропуски. Нашите институции все още не са постигнали устойчиви практики на откритост в управлението. Макар че на пръв поглед това няма пряка връзка с убийството, то е свързано много дълбоко с него. МВР като основен инструмент на изпълнителната власт в борбата с престъпността и поддържането на ред и сигурност в обществото е все още е една непрозрачна институция. Това ясно си пролича в делата за достъп до информация, които бяха водени срещу министерството. Именно това министерство трябва да бъде управлявано в условия на прозрачност. Не непременно по отношение на конкретните разследвания, а на ниво цялостни мерки и граждански контрол върху дейността му. Ако няма прозрачност, автоматично се задействат корупционни и бюрократични механизми. Все пак не трябва да забравяме, че полицията е най-близо до престъпността, което създава предпоставки за корупция.
Имаме пропуски и в съдебната система. Можете да го приемете като изолирано мнение, но аз не смятам, че има кой знае колко много да се върши там като реформа. Неотложните мерки са няколко и най-важната е отваряне на съдебната система към обществото. По-голям достъп до съдебните решения, забързване на съдебните производства, което означава по-висок административен ресурс, и увеличаване на капацитета на съдиите. Това са основните неща. Не смятам, че изменението в законите трябва да става по начина, по който става сега. Не бива да забравяме, че пълната подмяна на Наказателнопроцесуалния кодекс с нов ще доведе по-скоро до временна невъзможност за справяне с престъпността, докато проработи. Няма да подобри нещата с магическа пръчка.
Докъде трябва да стигне прозрачността? Колко трябва да знае обществото, за да не пречи публичността на разследванията? Повечето показни убийства, ако не всички, остават неразкрити. Отказват ни информация под предлог, че още се разследват и медиите ще препятстват работата на службите. Това благовиден претекст за отказ от публичност ли е?
- Със сигурност обществото трябва да знае повече, отколкото знае сега. Тук трябва да обърна внимание на следната странна практика у нас. Първо, когато прокуратурата например иска да постигне някакви политически цели със своите акции, тя широко огласява това, което прави. И изпраща послание, което често няма толкова положителни последици, тъй като не е направен необходимият баланс между правото на обществото да знае и правото на някаква степен на защита на даден човек, спрямо когото е започнато преследване.
От друга страна обаче, по отношение на това какви процедури са извършени и какво казват документите по даден казус, досъдебното производство продължава да бъде непрозрачно. Особено там, където говорим за прекратени дела. Мога да ви дам десетки примери за дела за убийства, които са прекратени и прокуратурата не намира за необходимо да внесе обвинителен акт. Производството е прекратено, пострадалите обжалват и този цикъл се върти с години, без да има какъвто и да е обществен поглед върху тези затлачени дела. Доколкото ми е известно, едно от измененията в НПК е свързано точно с това. Прокуратурата няма да може да връща за доразследване производства. Но пък се поставя основателният въпрос какво ще стане с онези хора, които са извършили престъпление, но имат достатъчно влияние да си издействат прекратяване на делата срещу тях още на ниво досъдебна фаза.
За да има адекватен обществен контрол върху борбата с престъпността и върху досъдебната фаза на наказателното производство, трябва да има възможност за отчетност какво се случва във всяко едно отделно разследване. Тук обаче трябва да се помисли за защита на правата на лицата, срещу които има производства. Може да има анонимност за тях и да са известни само обществените фигури. Възможни са различни варианти, но обществото и най-вече медиите във всички случаи трябва да проверяват какъв брой наказателни производства са били образувани, на какъв етап са, колко и защо са прекратени и колко са внесени в съда.
Трябва ли да има извънредни мерки в борбата с престъпността, извънредни закони или дори намеса на армията, както се чу миналата седмица?
- Казаха дори крути мерки. Какво означава крути мерки? Никакви извънредни мерки не могат да се взимат в едно демократично общество, ако те ще поставят на изпитание неговата демократичност. Един от основните принципи е всеки да си знае работата и да си я върши. Натоварването на едни или други структури в държавата с непривични роли и функции води до бюрокрация, лошо изпълнение на задълженията, а не, дай си Боже, и до репресии. За каква армия говорим при този толкова голям щат на МВР, който просто трябва да работи по-ефективно? В България има дълга традиция на политически репресии и политически влияния от ненормален характер, които дори продължаваме да виждаме. В никакъв случай не трябва да бъдат прегръщани идеи за такива извънредни мерки. Те по правило не подобряват борбата с престъпността, а целят по-скоро да поставят политически противници или икономически конкуренти в неудобно положение.
Можем да си представим до какви резултати могат да доведат и подобни закони. Има достатъчно примери от недалечното ни минало. В една държава, която все още не е завършила прехода си към демокрация, да се говори за извънредни мерки е само бягство от проблема. А истинският проблем е ниска ефективност.
Институциите и партийните централи веднага нарекоха убийството политическо. Вие споделяте ли това мнение?
- Откровено казано, това специално на мен ми се видя малко преувеличено. Аз не виждам на този етап политически аспект в убийството. Очевидно е обаче, че то е част от поредица показни и предумишлени убийства. Заради факта, че те остават неразкрити, извършителите им придобиват чувство за безнаказаност. Това ги мотивира за нови саморазправи и дестабилизира обществото. Не силата, а правилата трябва да регулират обществото.
Следите ли предизборната кампания за кметските избори? Как ще коментирате като юрист, който се занимава с проблемите на обществения достъп до информация, обещанията на всички кандидат-кметове за разправа с корупцията и за пълна прозрачност в управлението?
- Има един добър и един не толкова добър елемент в тези послания. Хубаво е, че може би за първи път проблемът корупция, който толкова тормози обществото, се свързва с проблема за прозрачността. Нито едно правителство не обвърза с публичност своята политика за борба с престъпността и корупцията. Това е една от основните критики в доклада на ЕК. За първи път, поне на думи, има ясно осъзнаване, че корупция се бори преди всичко с прозрачност. Втората част обаче не е толкова обнадеждаваща. Борбата с корупцията предвижда редица конкретни мерки. Например публичност на договорите между общината и фирмите, както и на цялата документация по всички общински преписки. И, разбира се, публичност на финансовите отчети. Трябва също така да има обществен дебат преди взимането на важни решения. Въпросът е дали бъдещият кмет ще изпълни тези обещания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във