Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР СЛЕД РОКАДАТА: СТАРА ПЕСЕН НА НОВ ГЛАС

Само десет дни продължи еуфорията, породена от мисълта, че президентът Първанов и премиерът Сакскобургготски най-после ще прекратят задкулисното кадруване в МВР, в Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба. Както вече е известно, генералският скандал избухна на 21 юни и само три дни по-късно в публичното пространство се нароиха най-различни версии за предстоящи назначения, уволнения и рокади, всяка от които по-безумна от предишната. Стигна се дотам, че бе разиграна дори версията главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов жертва директора на НСБО ген. Румен Миланов, защото той искал да му вземе бъдещия пост в българския офис на ФБР.Кашата стана още по-гъста, когато в края на миналата седмица се разбра, че вътрешният министър Петканов няма да пенсионира ген. Миланов, както бе обявил два-три дни по-рано (по време на закритото заседание на правителството на 24 юни, когато бе решено, че шефът на НСО ген. Димитър Владимиров и шефът на антимафиотите си отиват), а ще го предложи за временен началник на държавните гардове. Мерудията на цялата тази манджа бе посипана от правителствения говорител Димитър Цонев. В понеделник (28 юни) той обяви, че съдбата на Миланов ще се реши, когато президентът и премиерът се върнат от Истанбул, където взеха участие в срещата на върха на НАТО. А в сряда (30 юни) - малко след като Миланов пое НСО, Димитър Цонев категорично заяви, че съдбата на бившия вече антимафиот била решена от президента и премиера ден-два преди да заминат за Истанбул.Всъщност, цялата постановка страшно много прилича на филм на ужасите с леки примеси на комедия. Нещо като пошлата холивудска продукция Живи погребани, в която от началото до края се леят кърви и хвърчат парчета месо, но на никого не му пука, защото филмът е заснет нескопосано. С нищо не изненада и начинът, по който новият директор на НСБОП - ген. Валентин Петров, бе принуден от началниците си да встъпи в длъжност на 30 юни (сряда). Според първоначалния замисъл церемонията, на която присъстваха всички служители на НСБОП и десетки репортери, трябваше да бъде семпла и задушевна. Посланията, които трябваше да отправят от трибуната министърът на вътрешните работи Георги Петканов и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, също бяха посветени на една високоблагородна цел: не са важни хората и пагоните, а службата и мисията. Уви! Нито чувството за хумор, демонстрирано от министъра, нито смръщената физиономия на ген. Борисов не успяха да разсеят впечатлението, че всички участват в някакво театро. Истината е една - ген. Миланов е един достоен офицер и почтен човек - каза малко по-късно пред наобиколилите го репортери министър Петканов. - Той е извървял достойна кариера и много хора могат да му завиждат. Убеден съм, че ще се справи успешно и като шеф на Националната служба за охрана. Едно от условията е тясно взаимодействие с МВР...Сигурно и днес Георги Петканов си мисли, че е успял да убеди някого в искреността си. И е прав, защото в суматохата никой не успя да го попита защо, след като Миланов е почтен и достоен човек с изключителна кариера зад гърба си, той го разкара от НСБОП по възможно най-безцеремонния и непочтен начин?Също толкова нелогична е и тезата на ген. Бойко Борисов, която той пусна за масова употреба, докато беше в Англия: Ако БСП наистина кадрува в МВР чрез Георги Петканов - в това няма нищо лошо.По какъв начин червената столетница реализира кадровия си потенциал във вътрешното ведомство и специалните служби от 1990 до 1997 г. - всички знаем, но никой от нас не иска да си спомня. По-важното обаче е друго: по силата на каква логика управляващата партия НДСВ (в лицето на вътрешния министър Петканов) ще претворява в дела идеи на опозицията (на ВС на БСП), с които не са запознати нито жълтите депутати, нито червените им опоненти?Да не говорим, че когато става дума за нещо толкова сериозно, каквото е бъдещето на две от най-важните правоохранителни служби на държавата (каквито са НСБОП и НСО), нито вътрешният министър, нито премиерът имат право да кътат дълбоко в себе си истинските мотиви, заради които местят един генерал и уволняват друг. Примерно: когато един собственик на фирма реши и уволни управителя на дружеството, той задължително трябва да го освободи от отговорност за всичко, свършено от него. Ако има някакъв проблем, уволненият не се освобождава от отговорност, докато не приключат съответните проверки. Логиката е повече от елементарна - ако бъде установена някаква нередност, човекът просто се дава на прокурор за окончателно изясняване на истината. В случая с двамата генерали не бе сторено нищо такова. От онзи ден Димитър Владимиров е бодър пенсионер, а Румен Миланов - служител в друго ведомство. По случая с бившите гардове от НСО, уволнени за връзки с мафията, има образувано предварително производство, но то е срещу неизвестен извършител и засега по него няма нито един обвиняем. По същия безхаберен начин бе подминат и въпросът знаел ли е Владимиров, че негови хора обслужват сенчести бизнесмени, или от МВР наистина не са го предупредили. В един свой телевизионен гастрол (миналата неделя - 27 юни) бившият шеф на НСО подхвърли идеята, че някой от подчинените му може да е прибрал сигналите от вътрешното ведомство, но до момента никой от държавното обвинение не е дал знак, че се работи по тази версия. Не по-малко учудващо е и безразличието, с което всички приемат варианта, че хора от МВР умишлено са скрили от ген. Владимиров истината за неговите подчинени. Колкото и да не им се иска на министър Петканов и на ген. Борисов, един прекрасен ден като нищо ще се окаже, че генералският комплот е тръгнал именно от дискретността на някои техни служители. Които много добре са знаели какви ги вършат държавните гардове, но са си мълчали, защото така е било по-изгодно за собствените им... нерегламентирани кариери. Но най-страшното в случая е, че големият дебат за специалните служби, за бъдещето на МВР и кадровата политика на държавата в правоохранителната система отново бе отложен за неопределен период от време. Молбата на президента Георги Първанов, с която той съпроводи решението да освободи ген. Владимиров - управляващите и депутатите да уредят законодателно статута на НСО и Националната разузнавателна служба (НРС), бе оставен без грам внимание. Подминат бе и фактът, че от приемането на т. нар. актуализирана Национална стратегия за противодействие на престъпността с основен акцент - борба с организираната престъпност (на 30 януари) измина почти половин година, а правителството и ръководството на МВР не са изпълнили нито един от ангажиментите си, записани в нея. В този документ например пише, че на всеки три месеца ръководството на МВР ще отчита постигнатото в борбата срещу организираната престъпност. Затиснат от всекидневните си кадрови тегоби обаче,вътрешният министър пропусна вече единия отчет, а както е тръгнало - ще забрави и за втория. То не че има с какво толкова да се похвали, но все пак - от едното уважение към официалния документ, той беше длъжен да сподели няколко думи с широката общественост.В понеделник (5 юли) МВР ще чества 125-годишния си юбилей. Със сигурност празникът ще стане повод за организирането на цяла каскада от официални мероприятия, на които ще присъства целият български политически, обществен и бизнес елит, както и дипломатическият корпус в България. Другото, което със сигурност ще се случи, е произнасянето на дълги и прочувствени речи, посветени на главно на международното признание на успехите, постигнати от МВР в борбата срещу тероризма, фалшифицирането на валута и наркотрафика. И то не вчера или онзи ден, а сега - по време на жълтия мандат. Онова обаче, което никой няма да чуел е какво са сторили шефовете на МВР, за да направят делника на обикновения полицай по-безопасен. Но не на онези люде, които медиите наричат ченгета и върху чиито пагони има поне по два болта (т. е. - от капитан нагоре). Става дума за обикновените полицаи, които всеки ден и всяка нощ някого преследват, които ги бият и стрелят и които компенсират всичко това с по 300-400 лв. заплата на месец. Именно заради тях министър Петканов можеше и трябваше да използва генералския скандал и да постави ребром пред правителството и парламента само един въпрос: какво обеща да направи НДСВ за обикновените полицаи, когато тръгна към властта през 2001 г., и защо не изпълнява предизборните си обещания. Уви! Вместо да стори това, министър Петканов демонстрира, че е еволюирал единствено в схващанията си за съвременната живопис. В средата на декември 2003 г., когато изпрати дългогодишния директор на Националната полиция ген. Васил Василев в пенсия, шефът на МВР му подари розова картина (по собствените му думи). Онзи ден, когато министър Петканов пожела на ген. Румен Миланов на добър час в НСО, той му подари живописна творба, която съвсем спокойно можем да оприличим като бежова картина. В какъв цвят ще бъде обагрено платното на следващия директор на национална служба, изпъден по някаква причина от МВР, би трябвало да научим съвсем скоро. Може би в деня, когато приключи кадровото окопаване на НДСВ в регионалните и градските структури на вътрешното ведомство. Неотдавна операцията стартира с освобождаването на регионалните директори в Кюстендил, Враца и Перник, а осведомени твърдят, че трябва да се готвят още няколко области, пръснати в четирите краища на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във