Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР СВАЛИ ПАГОНИТЕ И ОСТАНА... ПО ПОТНИК

Само два дни след като на 16 май Европейската комисия удари едно рамо на България и обяви, че чак през октомври ще обяви дали ще влезем в Европейския съюз като нормална държавата или ще бъдем приети с едно-две наум (т.е. с една или две предпазни клаузи), Министерският съвет прие Правилника за прилагане на Закона за МВР.
Събитието се случи на 18 май по обед, а час по-късно заместник-министърът на вътрешните работи Камен Пенков (пряко наблюдаващ дейността на полицията), неговият колега и отговорник за работата на полицейското дознание - Румен Андреев, и главният секретар на МВР - главен комисар Илия Илиев (най-висшият професионалист във вътрешното ведомство), събраха криминалните репортери на специална пресконференция. Тримата трябваше да отговорят на няколко ключови въпроса:
Защо Правилникът за прилагането на Закона за МВР е толкова важен?;
С какво той ще допринесе за по-нататъшното реформиране на вътрешното ведомство?;
В каква степен борбата срещу престъпността зависи от подзаконовите нормативни актове и т. н.
За съжаление, Камен Пенков, Румен Андреев и Илия Илиев не успяха да изпълнят поставената им задача, защото скриха най-важните причини (за тях ще стане дума по-нататък), довели до тоталния хаос, който цари в МВР от няколко месеца насам.
Правилникът за прилагане на Закона за МВР не е най-добрият документ, изготвян от министерството. Той обаче ни дава възможност да пристъпим към същинската работа за преструктуриране на МВР, а във времето тази нормативна база ще се подобрява, в прав текст заяви заместник-министър Камен Пенков.

Странно, но три месеца след приемането на новия Закон за МВР (на 9 февруари), три седмици след влизането му в сила (на 1 май) и девет дни след приемането на Правилника за прилагането на новия Закон за МВР (на 18 май) единствено висшето ръководство на вътрешното ведомство продължава да храни някакви илюзии, че девоенизирането и преструктурирането на вътрешното ведомство е навременно и успешно. За разлика от членовете на политическия кабинет и от главните комисари (става дума за всички доскорошни генерали) обаче в низините на МВР цари униние, масово недоверие и страх - от утрешния ден, от другия месец, от следващата година. И това никак не е случайно.
По принцип за
девоенизацията и преструктурирането
на вътрешното ведомство по европейски модел се говори още от средата на 90-те години на миналия век. През късната есен на 2002 г. дебатът придоби конкретен характер, защото тогава стартира българо-испанският проект Създаване на единна система за оценка, квалификация и развитие на човешките ресурси на МВР.
Въпреки сложното и безлично наименование това начинание, финансирано от програма ФАР на ЕС с 3.5 млн. евро, имаше само една едничка цел: през следващите две години да бъде разработена принципната схема, по която ще стане девоенизирането и преструктурирането на МВР. В резултат на това през есента на 2004 г. ръководството на МВР и българското правителство трябваше да са наясно кои национални служби ще се трансформират в дирекции; кои звена от администрацията на МВР са излишни и трябва да бъдат ликвидирани; с колко бройки трябва да олекне щатното разписание на министерството; какви длъжностни характеристики ще имат служителите в цивилното МВР; какви заплати ще получават и за какво.
През октомври 2004 г., когато българо-испанският проект бе готов, вътрешният министър Георги Петканов официално обяви, че принципите и механизмите за девоенизацията и преструктурирането на МВР са ясни, а проектът за новия Закон за МВР в най-скоро време ще бъде готов и внесен в Народното събрание.
В интерес на истината, през есента на 2005 г. това наистина се случи и на 9 февруари 2006 г., след тримесечни задкулисни пазарлъци и бурни дебати (в пленарната зала и по медиите), депутатите от 40-ото Народно събрание приеха новия Закон за МВР. На 24 февруари той бе обнародван в бр. 17 на Държавен вестник, а на 1 май новият Закон за МВР влезе в сила.
За най-голямо изумление обаче от обещанията на бившия вече шеф на МВР - проф. Георги Петканов (днес той е министър на правосъдието), дадени през 2004 г., бе изпълнено само едно:
МВР свали пагоните, но остана по потник
Иначе казано - въпреки новата структура ченгетата продължават да са със старите длъжностни характеристики, да получават старите си заплати и да работят постарому. Ако не и по-лошо, като се имат предвид претенциите на МВР-ръководството към новия Наказателнопроцесуален кодекс и проблемите с липсващите 650 дознатели с висше юридическо образование (по закон те трябва да са 2000, но досега са назначени само 1350).
Причините за това разминаване между думи и действителност са две. Докато вървеше обсъждането и гласуването на Закона за МВР в парламентарните комисии и в пленарната зала (ноември 2005 г. - февруари 2006 г.), ръководството на вътрешното ведомство не написа нито правилника за неговото прилагане, нито останалите наредби и инструкции. В резултат на това на 1 май 2006 г. новият Закон за МВР формално влезе в сила, но на практика нямаше как да бъде приложен, без задължителната подзаконова нормативна уредба. А тези документи не бяха написани, защото до последния момент депутатите от управляващото мнозинство не знаеха какво точно да бъде девоенизираното МВР: строго и справедливо; повече строго, отколкото справедливо; по-скоро справедливо, отколкото строго. Накрая депутатите извъртяха нещата така, че оставиха две трети от конкретната работа по бъдещите структури и правомощия на служителите да бъдат конкретизирани от ръководството на МВР в така често споменавания Правилник за прилагането на Закона за МВР. И понеже неговото писане започна в последния момент (както вече стана дума по-горе), работата трябваше да бъде свършена на юруш. С всички възможни последици, произтичащи от прибързаното и самоцелно (на моменти) нормативно творчество.
Безспорно
първият видим дефект
на новия Закон за МВР и на Правилника за неговото прилагане е, че обещаното разтоварване на министерството от излишните структури и чиновници няма да се състои скоро.
Доколкото Параграф 22 успя да разбере, едва в първата половина на май, т.е. три месеца след приемането на Закона за МВР (9 февруари) и няколко дни преди правителството да приеме правилника за неговото прилагане (18 май) - вътрешният министър Румен Петков е издал заповед за оптимизиране на структурите и щатовете на основните звена в МВР.
Тази отговорна задача е възложена на специална комисия, която тепърва трябва да обработи предложенията на всички директори в МВР (на националните служби, на главните дирекции в тях, на дирекциите в специализираната администрация и на областните дирекции), отнасящи се до бъдещите щатни разписания и функционални задължения на поверените им структури, както и до категоризацията на подчинените си.
По обективни причини, свързани със защитата на класифицираната информация, засега не е известно дали споменатите шефове са готови с въпросните предложения. За сметка на това обаче откъм МВР изтече информацията, че яснота около новите щатове в звената на вътрешното министерство ще има едва в средата на юли - началото на август. Тоест бившите униформени полицаи и цивилните служители във ведомството ще се разписват под старите ведомости поне още два-три месеца. Без да знаят кога ще получат обещаните им още в началото на 2006 г. увеличения на заплатите, както и полагащите им се по 250 лв. по т. нар. вещево доволство (т. е. парите за дрехи, които всеки служител на МВР получава веднъж годишно).
Причината за масовото неведение е съвсем прозаична. В момента МВР-ръководството няма ясна представа каква част от оставащия бюджет на вътрешното ведомство за 2006 г. трябва да бъде заделена за трудови възнаграждения, за компенсации за извънреден труд, за командировки и за отпуски, тъй като новите щатни таблици не са разработени. А това е така, защото шефовете на вътрешното ведомство все още не са измислили онази процедура, по която личният състав на министерството може най-безболезнено да бъде съкратен с 10 процента. С други думи - да бъдат освободени около 6000 ченгета или чиновници, като всеки от тях си получи и съответното обезщетение (до 20 годишни заплати в зависимост от трудовия стаж).
Доколко мъглата около новите структури и щатове демотивира редовите меверейци е въпрос на преценка, която трябва да бъде направена от многочислените отряди на психолозите, юристите и синдикалистите в МВР. Липсата на достатъчно механизми за фактическото прилагане на новия Закон за МВР обаче със сигурност вече се отразява върху
всекидневната работа
на ченгетата и структурите във вътрешното ведомство.
Особено в онези направления, заради които традиционно Брюксел ни критикува: организирана престъпност, поръчкови убийства, трафик на хора, финансови измами, източване на еврофондовете и на държавния бюджет...
От година МВР тръби например, че приоритет в оперативната дейност вече е използването на агентурния апарат, докато употребата на специални разузнавателни средства (СРС) ще бъде ограничавано все повече и повече. Като оставим настрана факта, че внедряването на един агент в редиците на мафията трябва да бъде предшествано от три-четири години (най-малко) на яко обучение и изграждане на подходяща легенда, прави впечатление друго: пълният хаос в нормативното уреждане на този приоритет.
Логично е да си помислим, че след като бъдещите агенти под и на прикритие не са намерили място в Закона за МВР (ЗМВР), техният професионален статут би трябвало да е уреден в специална вътрешноведомствена наредба. За съжаление обаче в МВР все още нямат готовност с такъв документ. Както за агентите на прикритие (онези служители на МВР, които ще работят в държавните органи, организации и фирми, както и в частните юридически лица), така и по отношение на агентите под прикритие (онези ченгета, които ще приемат чужда самоличност и ще бъдат внедрявани в престъпните групировки). Нещо повече - никъде не се споменава и дума за реда и условията, по които ще бъдат защитавани тези служители, след като изпълнят мисиите си, и техните семейства.
От този нормативен недоимък пък страда оперативната работа на четири от основните антимафиотски звена във вътрешното ведомство: Главна дирекция Противодействие на организираната престъпност, Национална служба Сигурност (контраразузнаването), Дирекцията за оперативно издирване (ДОИ) и Дирекцията за оперативно-техническа информация (ДОТИ), защото новият режим за прилагане на СРС е много по-затегнат, практиката за използване на нещатни сътрудници (информатори) е компрометирана, а агентурният апарат все още не съществува.
Организираната престъпност, корупцията и прането на пари не са проблеми, които могат да бъдат решени с един замах, с едно движение на вълшебната пръчица. Но аз мисля, че имаме резултати, които се оценяват и вътре в страната, и от нашите партньори, бодряшки обяви вътрешният министър Румен Петков на 16 май привечер, след като цял свят научи какво мисли Брюксел за готовността ни за пълноправно членство в ЕС.
И точно тук се крие
най-големият парадокс
в цялата реформаторска история.
Какви ще са тия резултати, след като вехтият Наказателнопроцесуален кодекс (действащ от 15 ноември 1974 г.) и старият Закон за МВР (влязъл в сила на 19 декември 1998 г.) трябваше да бъдат изхвърлени, защото са довели до почти пълното мафиотизиране на България в периода 1990-2005-а? А новите им издания - поради описаните вече обстоятелства, ще заработят пълноценно едва след около година-година и половина. Но... само при условие, че бъдат ремонтирани основно - от първата дума до последното изречение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във