Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МВР УЗАКОНИ ВРЪЗКАТА СИ СЪС СИЛОВИТЕ СТРУКТУРИ

Всеки нормален човек, успял да прочете повечето от вестникарските заглавия, с които пресата посрещна приемането на Закона за частната охранителна дейност, най-вероятно е изпаднал в шок. Най-напред от ужас, а след това и от притеснение: Частните гардове с право да арестуват, Охранителите ще имат право да използват сила и помощни средства, Частните гардове налагат с палки, Само средно образование стига за шеф на охрана, Бодигард ще се става и с основно образование...Никак не е нужно въпросният клетник да е титан на мисълта, за да си представи какво му се случва, ако по случайност попадне в строго охраняем обект без покана. Най-напред стадо горили го пребиват с арматурни железа и крака от столове. После закопчават ръцете и краката му с белезници, за да не бяга, докато го ритат и скачат отгоре му трупешката. А накрая, след като задоволят нагона си, гардовете уведомяват полицията за произшествието. Рапорт за инцидента няма, защото зорките и храбри охранители не могат да пишат...Цяло щастие е, че от време на време нормативните актове, които излизат от парламента, нямат нищо общо с онова, което медиите пишат за тях. Горе-долу същата е и случката със Закона за частната охранителна дейност, приет окончателно на второ четене в сряда (11 февруари). В него има достатъчно добри текстове, с които държавата може да извади охранителната дейност на светло. Стига, разбира се, да пожелае това да се случи. В същото време обаче има разпоредби, които направо хвърлят в музиката. За щастие чл.33, който уж регламентирал палките и белезниците, не е сред тях. Той гласи, че охранителите задържат лица, извършили престъпление в района на охранявания обект, при условията на чл. 12а от Наказателния кодекс, за което незабавно уведомяват съответните полицейски органи и изпълняват техните разпореждания. И толкоз. Кратко и ясно са описани всички онези неща, които частните охранители по белия свят правят поне от сто години. И никой не им се сърди, нито пък го е страх от тях. Безспорният хит в Закона за частната охранителна дейност е друг. Става дума за чл.38, съгласно който полицейските служители, осъществяващи взаимодействието с лицата, извършващи частна охранителна дейност, ги информират периодично и при необходимост за криминогенната обстановка в района, на чиято територия се намира охраняваният от тях обект.Трудно е да бъде открита дори капка разум в тези няколко реда. За никого не е тайна, че т. нар. бивши силови групировки - охранителни и застрахователни, никак не са бивши. Още през 1995-1997 г. те създадоха десетки свои сателитни структури и дъщерни фирми, които са чисти като момина сълза пред закона. По-голяма част от тях работят на територията само на една област и поради това разрешенията за дейността им се издават не от директора на Националната полиция, а от шефа на местната РДВР. Но, за да бъде опечена съвсем работата за пред закона, във въпросните фирми се назначават само хора с чисти досиета. Главно младежи, които в епохата на първоначалното натрупване на охранителния и застрахователния капитал я са били в седми-осми клас, я по-малки. Всичко това обаче изобщо не означава, че връзките на тези легални структури с групировките майки някога са били прекъсвани, тъкмо обратното - те стават все по-здрави и все по-невидими. Ето защо е странна логиката, по която регионалните дирекции на вътрешните работи и националната полиция ще трябва да уведомяват охранителите за криминогенната обстановка около поверените им обекти. От подобни жестове никога не е имало смисъл, няма и сега - в 90% от случаите охранителите са доста по-наясно от органите на реда какво се случва в техния район, кой го извършва и по чие нареждане. Другата причина, поради която въпросният текст трябва да бъде премахнат от Закона за частната охранителна дейност, също е публична тайна. От службите на МВР информацията не тече, а се излива като от Ниагарския водопад. От много години съществуват паралелни структури за фирмено разузнаване и за събиране на компромати, в която най-активно участват нисши и висши служители в МВР. Все още съществува практиката обикновени и специални ченгета да припечелват допълнително като частни бодигардове, включително и на хора със съмнителна (меко казано) репутация. Никой от обитателите на високите етажи на МВР не се е осмелил да стори и още нещо: да направи пълна инвентаризация на картите, издадени на т. нар. нещатни сътрудници през последните седем-осем години, след което да ги събере накуп и да ги изгори (за картите става дума). Бройката им е една от най-ревниво пазените тайни в МВР и май има защо: от тяхната дейност държавата и обществото не печелят абсолютно нищо, за разлика от хората, подписали и подпечатали заветните картончета. И техните приносители, разбира се. Защото в голямото си мнозинство въпросните нещатни сътрудници се подвизават именно в структурите на сенчестия и криминалния бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във