Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НА ХВАЛБИТЕ - СИЛНИ, НА ВАЙКАНЕТО - СЪЩО

След като реалната заплаха Европейската комисия да ни издърпа ушите за несвършена работа ни отмина, в началото на ноември властта се разтърча и се хвърли бойко да пропагандира успехите си по онези шест показателя за напредък, идентифицирани от ЕК през декември 2006 година.
За тази цел в средата на ноември в БТА се проведе специален форум на тема: Напредъкът по пътя към утвърждаване на България като европейска правова държава. Министрите в съответните области имаха на разположение цели два дни - явно толкова им трябваха, за да се похвалят пред обществото и европейските си партньори.
Горе-долу по същото време, на 16 ноември, МВР, прокуратурата, правосъдното министерство, следователи и представители на правораздавателните органи умуваха над въпроса защо буксуват борбата с престъпността и съдебната реформа.
Това стана на национална конференция, организирана от Съюза на юристите в България. За разлика от форума, на който властта размаха големите си постижения, на този бе отреден едва един ден.
Ясно е, че в рамките на един работен ден едва ли биха могли да се изчистят въпросите кой, кога и как слага прът в колелото на реформите. Въпреки това конференцията успя да даде отговор на няколко от най-проблемните области.
Сред участниците в конференцията на тема Проблеми на противодействието на престъпността бяха министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на правосъдието Миглена Тачева, Румен Георгиев - заместник-директор на Националната следствена служба, прокурори. Поради здравословни причини отсъстваха патронът на събитието - президентът Георги Първанов, и главният прокурор Борис Велчев.
От президентското приветствие, изчетено пред участниците във форума, стана ясно, че държавният глава дава много добра оценка на работата на МВР и прокуратурата. В същото време
резултатите все още са далеч от желаното
въпреки новият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), който разреши много от проблемите, се казваше в приветствието на президента. Идеята на главния прокурор следователите да се разпореждат, когато делото представлява фактическа или правна сложност, или престъплението да е от компетенциите на новата Държавна агенция Национална сигурност, заслужава да бъде обсъдена. Появата на тази нова организация е свързана с модернизацията на информационната система на всички държавни институции - е позицията на президента.
Споменаването на прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) сякаш бръкна в стара рана и последваха оплаквания и вайкане. Идеята за създаване на системата е от далечната 1995 г., но изграждането й реално започва едва през 2001 година. А през март 2006 г. тя бе пусната в пробна експлоатация.
Както можеше да се очаква, всички участници в конференцията бяха съгласни, че ЕИСПП е едно от най-важните решения за подобряване дейността на правоохранителните и правораздавателните органи.
Въпросната система, в чиито перспективи всички се кръстят, трябва да реализира информационното осигуряване на наказателния процес и изпълнението на наказанието в областта на различни институции и власти. Освен това тя съдържа основни данни за престъпността и противодействат на държавните органи срещу нея.
Сред плюсовете на системата са, че може да работи и със стария, и с новия НПК, прокурорът е в мрежа със следователите и получава информация от тях в реално време, а МВР и прокуратурата имат непрекъсната връзка с данните.
Като всяко човешко творение обаче и тази система има своите минуси, стана ясно на форума. Според заместник-директора на Националната следствена служба (НСлС) Румен Георгиев по този проект вече са пръснати милиони. Въпреки това навсякъде все още се използва
допотопно компютърно оборудване...
ако изобщо има такова. Технологичната структура вече е остаряла, което предполага дублиране на базите данни. Междувременно стана ясно, че Министерството на правосъдието не разполага с подходящи помещения и служители за поддръжка на системата, тъй като ИТ-специалистите напуснали заради ниски заплати.
Отделен проблем е обучението на служителите за работа със системата. Оказа се, че във Върховната касационна прокуратура (ВКП) например има само трима обучители, които отговарят за цялата страна.
Ето защо във века на хай технологиите българските правоохранителни и правораздавателни органи наподобяват на чиновниците от хартиеното царство на Гутенберг.
В момента в следствието активно въвеждат данните, постъпващи от прокуратурата на ръка. Това очевидно не е най-доброто решение, тъй като една институция въвежда данни, генерирани от друга, а не както е заложено в ЕИСПП - данните да се въвеждат от създалата ги институция. Или както шеговито коментира прокурорът от ВКП Емил Владимиров - човешко е да се греши, но за да объркаш всичко, ти е нужен компютър.
Освен това с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 18 април 2007 г. бе осигурено въвеждането - пак от служителите на следствието - на данни от приключването на наказателни производства с осъдителни или оправдателни присъди, споразумения, административни наказания или на случаите на прекратяване на наказателното производство. Това обаче все още не може да се направи реално, защото засега не е наличен необходимият идентификатор за ЕИСПП.
И така неусетно стигаме до обяснението защо въпреки инвестираните огромни средства в системата още от 1995 г. все още очакваните резултати липсват.
Вторият препъникамък в съдебната реформа бе посочен от вътрешния министър Румен Петков. Той посочи, че сред важните промени се нарежда приетият на 28 октомври 2006 г. нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Петков отбеляза, че едногодишното прилагане на новия НПК и Закона за МВР показва редица успешни решения, но и някои недостатъци. В дебатите около оптимизирането на новото законодателство са се оформили четири принципни въпроса:
- разделянето на закононарушенията - на престъпления, които да се разследват с цялата тежест на репресивната машина, и на такива, които да се наказват по опростена и облекчена процедура. Това ще доведе до поевтиняване и ускоряване на наказателното производство и ще облекчи работата на всички органи на досъдебното производство;
- възможността главният прокурор да разпорежда разследването на дела от фактическа или правна сложност да премине към следствието;
- разширяване на материалната компетентност на следователите, което би имало поне два ефекта - добре подготвен потенциал на разследващите органи и създаване на условия за по-сериозна взаимна ангажираност на органите по досъдебното производство;
- оптимизиране на процесуалната уредба по отношение на специалните разузнавателни средства.
Коментирайки проблемните въпроси, заместник-шефът на НСлС Румен Георгиев не пропусна да клъвне МВР по отношение на статистиката. Спад на престъпността със 100% и скок в разкриваемостта с 200% не могат да бъдат реални, заяви той. За по-голяма достоверност Георгиев отбеляза афористично, че ако трябва да се степенува, има малки лъжи, големи лъжи и статистика.
Така в рамките само на един работен ден представителите на МВР, следствието и прокуратурата откриха, че хартията и статистиката са истинските душмани на правоохранителните и правораздавателни органи у нас!
Таня Калинова

Facebook logo
Бъдете с нас и във