Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НА КАЛПАВ РЕФОРМАТОР МАГИСТРАЛИТЕ МУ КРИВИ

Тия дни ще се сбъдне една от мечтите на Брюксел: България да си има свой - при това чисто нов - Наказателнопроцесуален кодекс. С този нормотворчески акт лидерите и депутатите на БСП, НДСВ, ДПС, ръководството и експертите на Европейската комисия, шефовете на Програма ФАР на Европейския съюз (ЕС) и още куп знайни и незнайни български и европейски чиновници най-сетне ще отрият потта от челата си, ще въздъхнат с облекчение и ще затворят файла с фактурите за многохилядните харчове около реформата на наказателния процес в България. След това ще полеят обилно с шампанско знаменателното събитие и ще се похвалят - още по-обилно - пред наши и чуждестранни медии. А накрая, когато всички изтрезнеят... от вестта за поредния масов разстрел насред София, радостният махмурлук ще отстъпи на делничната досада и всички ще седнат отново зад бюрата си. За да отворят нов файл, озаглавен Проект за качествено изменение на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), в който да прономероват и прошнуроват ново тесте с фактури, предназначени за отчет на харчовете за новия проект, финансиран от Програмата ФАР.Неведнъж Параграф 22 е писал, че от съдебната реформа - такава каквато я гласим сега, нищо няма да излезе. Причините за това също са добре известни.Най-напред държавата няма абсолютно никаква наказателна доктрина, което е пречка да има и модерен възглед върху развитието на правоприлагащите и правоохранителните си органи. На второ място идва качеството на т. нар. материален закон (Наказателния кодекс), което е под всякаква критика. Най-точното определение за него е мракобеснически, но далеч по-важно е друго определение: прахоснически. Според обобщеното мнение на експерти по наказателно право, за да се отпуши досъдебното производство, най-малко една трета от престъпните състави в НК трябва да бъдат декриминализирани и с тях да се занимават 1000-2000 адвокати на частна практика, а не 30 000 полицаи и прокурори на държавна издръжка.Ако това опростяване на Наказателния кодекс се беше случило някога, днес на никого нямаше да му прави впечатление съдбата на следствието. По простата причина, че държавата (в лицето на правителството и парламента) щеше да има ясна концепция по въпроса и да защитава позициите си с аргументи и факти, а не със заклинания и общи приказки от типа редуцирането на следствието няма да създаде кадрови проблеми в прокуратурата. Защото това редуциране на следствието ще създаде такива проблеми, че дори и на най-големите песимисти им е бедно въображението какво ще се случи. Защото:- доста голяма част от действащите следователи трябва да бъдат изхвърлени от съдебната система, но без право на никакво обжалване;- най-добрите професионалисти никога няма да отидат да работят в прокуратурата. През годините (дори по социалистическо време) те са развили такова чувство за професионална независимост и отговорност, че не биха издържали в прокуратурата и един час;- за да бъдат преназначени в държавното обвинение останалите 500-600 следователи, най-напред някой трябва да уреди проблемите със сградния фонд, с колите, със специалната техника и… с оставащите на улицата 1200 служители в следствието.По никакъв начин няма да се сбъднат надеждите, че въвеждането на фигурата наблюдаващ прокурор ще строи всички бандити в колони по двама - пред вратите на затворите - остригани и с по една бохча в десниците. Ако авторите на проекта за нов НПК бяха тръгнали да пишат творението си като в нормалните държави, те щяха да знаят, че всяка година в България се образуват по 130 000 дознания и следствия, които се наблюдават от около 1300 прокурори. Как един обвинител ще наблюдава и ще води през съдебните инстанции по около 100 нови и по 150-200 стари дела всяка година - никой не знае, но и никой не се интересува. За сметка на това обаче всички са убедени, че до края на септември новият НПК щял да бъде приет и на второ четене. Ще рече - изпълняваме условието на Европейската комисия, след което по пътя на България към ЕС щяло да има само цветя и рози, а в крайпътните канавки да бълбукат само мед и мляко.Само за едно са прави жълтите реформатори и техните жълто-червени наследници: гласът на висшата съдебна номенклатура завинаги трябва да си остане глас в пустиня. Жалкото обаче е, че въпросните реформатори така и не пожелаха да чуят съображенията на редовите играчи във всекидневните битки срещу престъпността, както и на реферите в тези двубои. А би трябвало, защото точно това са хората, които всекидневно са изложени на рискове или на изкушения, а членовете на семействата им се прибират само по светло, и то с очи, отворени на четири. Именно тези хора знаят дали наистина законодателството е калпаво, кое точно му е калпавото и дали то не е калпаво само за некадърниците и корумпираните. Но, както стана дума вече, реформаторите никога не са се интересували от тези хора, не се интересуват и сега. Без изобщо да предполагат, че много скоро ще им се наложи…

Facebook logo
Бъдете с нас и във