Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НА ЛОВ ЗА САДДАМ

Водачите на четирите ловни дружинки в българския парламент отново се скараха. На пръв поглед те заемат различни места в международната хайка срещу средноазиатския звяр Саддам Хюсеин, а мераците им могат да бъдат обобщени така: - НДСВ, ДПС и СДС напират да са сред първите пушки. Да вдишат упойващия аромат на барута, да усетят възсоления метален вкус на кръвта. Единственият им проблем засега е дали на бойното поле да носят торбите с храната на останалите, да пълнят пушките им или пък да притоплят банята в очакване на истинските авджии.- БСП е по-скромна в предпочитанията си и на нея би й стигнало да се нареди сред викачите - да удря с всички сили дъното на тенекията от сирене, да върти яко кречеталото и като дойде време за дърпане на спусъците - да залегне в най-близкото дере и да се завие през глава с ланска шума (ако между Тигър и Ефрат изобщо има такова нещо). В същото време обаче дълбоко в душите на дружинните ръководители грее като звезда Вечерница една-едничка мисъл: кой от тях пръв да се добере до заветния труп с гол в ръката нож. Да си отреже парче от драгоценната му кожа и да си я окачи в кабинета наместо държавния герб. Пък после, като му дойдат драги гости от Европата или Америката, да им показва ловния трофей и с умиление да разказва: Ей този звяр лично съм го отстрелял. Но нали бяхме много - раздадох на всички....Именно преследването на тази заветна цел (а не на средноазиатския звяр Саддам Хюсеин) накара ръководителите на парламентарните ловни дружинки окончателно да зарежат преките си служебни задължения и да се отдадат на бойни размисли. А в държавата настана такъв високоорганизиран хаос, че на човек направо му иде да завие. Не съвсем на умряло, но поне като гонче край гъсталак, откъдето се разнася свирепо грухтене на ранен глиган. Колкото и парадоксално да звучи - най-яркият пример, че парламентът и правителството са се натресли в поредния омагьосан кръг, е онова, което (не) се случва в съдебната система и около нея. А то е повече от... многозначително. В понеделник (10 февруари) шефът на US-комитета за разширяване на НАТО Брус Джаксън заяви, че главният прокурор Никола Филчев е корумпиран и затова не го пускали в Щатите. Според видния атлантик Филчев, бил една от причините България да не стане член на Алианса. Малко по-късно посланикът на САЩ в България Джеймс Пардю дорисува картината и сподели с широката общественост, че главният прокурор бил спорна фигура. Ден по-късно главният прокурор отвърна на удара с удар, прекръсти натовеца на Джак Бруксън и го закичи с титлата международен шмекер. Колкото до изявлението на щатския посланик - него Филчев го подмина с един лек прав покрай брадата: Ако аз съм спорна фигура в България, други са спорни фигури на Балканите...Пръв, още във вторник привечер, из дълбините на отдавна погребания Океански риболов се провикна вездесъщият шеф на моряшкия синдикат Пламен Симов, главно действащо лице в опорочаването на не едно и две народополезни начинания. В нарочно писмо пишмансиндикалистът предупреди US-президента Джордж Буш да внимава с Филчев, защото последният възбужда антиамерикански настроения в България. В сряда фиестата се развихри окончателно, защото в нея се намесиха две от най-маститите фигури на съдебно-политическия небосклон - прокурорът Спартак Дочев и народният трибун Велко Вълканов. Магистратът тутакси разпрати до медиите открито писмо, в което обвини Брус Джаксън, че като служител на оръжейния комплекс Локхийд Мартин е получавал тлъсти подкупи и заради това бил изритан от концерна. В края на въпросното писмо Дочев гневно задава и въпроса на въпросите: Бих ви попитал кои и колко ви платиха, за да тиражирате тази нагла клевета? Почти едновременно със Спартак Дочев глас извиси и Велко Вълканов - бивш депутат, бивш кандидат за президент и настоящ безпартиен и честен комунист (по собствените му думи). Негово мнение е, че Джеймс Пардю трябва да бъде обявен за персона нон грата и изгонен от България... незабавно. Самозабравилият се г-н Пардю трябва да разбере къде му е мястото - обяви патетично Вълканов и с горест попита: Имаме ли обаче ние държава и държавници?И докато народът все още тръпне в очакване с каква осемцифрена сума (поне) Брус Джаксън би задоволил любопиството на Спартак Дочев и кой ли ще е този член на кабинета или депутат, който пръв ще посочи вратата на посланик Пардю - около полите на Темида играта съвсем загрубя. В една изключително деликатна посока, за която намекнаха по-окомуш магистрати, направили вече тънките си сметки.Ако тръгнем със САЩ срещу Ирак (и пратим военен контингент дори в съседна Турция) - ще си развалим достлука поне с половината от страните членки на Европейския съюз. И ако това се случи, пълноправното си членство в ЕС още дълго ще го гледаме през крив макарон. Според споменатите тънки сметки обаче тази нерадостна перспектива има положителна страна. Няма ли членство в Евросъюза - нуждата от по-нататъшна съдебна реформа също отпада. Не се променя конституцията, а имунитетът, несменяемостта и безконтролната независимост на магистратите се запазват. Запазва се и досегашният модел - съдът, следствието и прокуратурата са три самостоятелни звена в съдебната система. Останем ли настрана от военния конфликт, перспективите ни за членство в ЕС стават изключително розови, но това също не е толкоз страшно, гласи друго уравнение от тънките сметки. Конците на съдебната ни реформа се дърпат основно от Германия, където почти всичко е в ръцете на д-р Хелмут Палдер, главен съветник в Министерството на правосъдието в Бавария. Той е пръв приятел на главния прокурор Никола Филчев и все ще успее да се споразумее някак с еврорадетелите на идеята прокуратурата и следствието в България да са пряко подчинени на изпълнителната власт. Всъщност - съпричастността или охладняването ни към конфликта в Ирак дава необятен хоризонт за какви ли не още сделки със съдебен привкус. Останем ли в лоното на евромиротворците - никой няма да се занимава чак толкова със скандалното изхвърляне на съдебния контрол от приватизацията. Раздрънкаме ли и ние оръжието - САЩ винаги намират начин да се отблагодаряват на съратниците си. А тогава - дори изобщо да не приватизираме БТК, Булгартабак и каквото трябва още там - не е страшно: Международният валутен фонд и Световната банка ще поразхлабят малко режима, а съответните неправителствени организации ще отдадат всекиму... дължимото. Та като стана дума за нещо дължимо - най-добре е да се върнем на интернационалната разправия, от чието дъно наднича мустакатата физиономия на главния ни прокурор. Така или иначе международният скандал е факт. Независимо от това дали г-н Пардю е имал предвид главния прокурор като длъжност или като личност. Още по-неоспорим факт е, че г-н Филчев беше назначен на този пост преди четири години от хора, на които щатското посолство дишаше във врата денонощно и които лягаха и ставаха с думите САЩ и Бил Клинтън на уста. Ето защо е необходимо г-н Пардю да прегледа архивите в повереното му посолство (включително докладите на някои неправителствени организации и сътрудници на тайните служби) и от тях да разбере кой и как е лобирал за назначаването на въпросната спорна фигура. Същото нещо (горе-долу) се отнася и до онези, които в момента или въртят кормилото на държавата, или дават акъл кой точно мигач да бъде пуснат. Като толкоз много им пречи Филчев - що не вземат да го махнат? Примерно за некадърност? Проблемът им е никакъв.Най-напред събират всички отчети, появили се на бял свят през последните четири години, откакто Филчев е на власт (на МВР-структурите, съдилищата, прокуратурите и следствията). После ги съпоставят с информацията, която се съхранява в Инспектората на правосъдното министерство и Висшия съдебен съвет. В края на упражнението теглят чертата, установяват кой е виновен и уволняват Филчев за несправяне със задълженията на ръководител на единствената институция, длъжна да упражнява надзор на законността. И си назначават друг главен прокурор.За да стане това обаче, хората зад кормилото трябва да решат няколко предварителни условия от типа на Каква държава трябва да бъде България, Каква съдебна система трябва да има и Какви са гаранциите, че изпълнителната власт няма да подритва Темида като уличен помияр. Хората обаче вече се готвят за лов. Даже вече са тръгнали...

Facebook logo
Бъдете с нас и във