Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НА ПРОЩАВАНЕ

Открай време българинът, като се зададе празник или кръгла годишнина, превърта и започва да пазарува така, сякаш това ще му е последното ядене и пиене в живота. В сюблимния момент обаче, когато всички скъпи гости са наредени около празничната трапеза, въпросният българин тутакси забравя за какво се е събрал с най-любимите си същества и... започва да говори за работа.
Същата работа е и поведението му по време на лятната отпуска. Цяла година той къса от залъка и глътката си, за да заведе децата и жена си във ведомствената почивна станция. Стигне ли обаче там, българинът веднага зарязва и плажа, и ласките на морето, за да се отдаде на сладки приказки с колегите си. Естествено, за началниците, за заплатата, за свирепата главна счетоводителка или за Цецка от деловодството - гаджето трепач, чиято професионална непохватност е способна да убие всичко мъжко у човека.
Шестнайсет години след победата на демокрацията в България и само 53 седмици преди евентуалното ни приемане за пълноправен член на Европейския съюз президентът Георги Първанов и главният прокурор Никола Филчев доказаха, че току-що описаният социалистически битовизъм е толкова константна (т. е. - постоянна) величина, че няма накъде повече.
В понеделник (19 декември) в резиденция Бояна елитът на България се събра, за да почете на тържествен коктейл 125-ата годишнина от създаването на българското държавно обвинение. Още в началото на мероприятието обаче стана ясно, че уважението към физическата и интелектуалната хамалогия на хилядите обикновени прокурори, бранили интересите на държавата и обществото през годините, е призвано да изиграе ролята на параван. Зад който всеки един от бъдещите противници в схватката за избор на нов главен прокурор трябва да проведе своето първо истинско разузнаване с бой (както се казва на военен жаргон).
В типично негов стил, сякаш запознат прекрасно по какъв начин ще бъде уважен от президента и от премиера, главният прокурор Никола Филчев побърза да презастрахова себе си и своите подчинени със слово, което прозвуча по-скоро като Ботевото... На прощаване.
През последните години обвинителите бяха лишени от превантивна възможност по отношение борбата с престъпността. Прокурорите не предотвратяват престъпления, не ги разкриват, не ги разследват и не съдят - заяви Никола Филчев. - Криминалната приватизация доведе до дълбоко социално разслоение на бедни и богати, както и постави икономическите основи на организираната престъпност в страната. А ограничените правомощия на прокуратурата са плод на некомпетентните усилия на политиците да моделират съдебната система....
В кратката си реч главният прокурор отново декларира, че е за независима прокуратура, работеща при пълна прозрачност, отчитайки се пред гражданското общество, а накрая... отправи голямото си предизвикателство към противниковия лагер с думите на Паисий Хилендарски О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин!
Без ни най-малко да се поколебае, президентът Георги Първанов пое хвърлената ръкавица и... доказа, че главният прокурор е бил прав да изпитва опасения от приветственото слово на държавния глава:
Обществото в България живее в остър дефицит на справедливост. Хората очакват нов синхрон в действията на правоохранителните и правозащитните органи в борбата срещу корупцията и организираната престъпност - отривисто заяви Георги Първанов. - През последните месеци този нов синхрон между МВР, прокуратурата и следствието е впечатляващ. Аз се надявам, че престъпниците ще бъдат изправени пред съда със солидни доказателства срещу тях, защото единствено вярната статистика по отношение на борбата срещу престъпността е броят на осъдени престъпници и изтърпяващи справедливи наказания, сподели още държавният глава.
И, за да не остане някой с впечатлението, че думите му са валидни само тук и сега, президентът Първанов направи едно много важно уточнение: Следващите няколко месеца до април (тогава ще бъде оповестен последният доклад на Европейската комисия за напредъка на България - бел. ред.) трябва да видим още по-добра работа, която да отстрани препятствията пред европейското ни членство. Критиките на европейските ни партньори са основателни и трябва да признаем, че направеното до момента е недостатъчно...
Не е необходимо човек да е обладан от свръхестествени способности, за да проумее, че нормалната политика в развитите демокрации няма нищо общо с несекващите напъни за политическо кадруване в независимата ни уж съдебна система. И то не за друго, а защото в първия случай две плюс две винаги е равно на четири, докато в полите на Витоша и на Темида сметката никога не е точно такава.
По време на тържеството в резиденция Бояна например около 700 прокурори очакваха, че премиерът Сергей Станишев лично ще декларира волята на управляващото мнозинство, че законодателната и изпълнителната власт няма да се месят с грубите лапи челични във вътрешните дела на съдебната им посестрима. За тяхно съжаление обаче в понеделник (19 декември) премиерът се оказа толкова зает, че едва смогна да изпрати на главния прокурор кратък поздравителен адрес, чието послание прозвуча като... чер(ве)на кръпка на бяла риза: Понякога всеотдайността в работата не постига желания резултат и дължимото признание.
И наистина, още на следващия ден магистратите разбраха с какво премиерът Сергей Станишев е бил толкова зает и защо коалиционните му партньори - Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, не уважиха 125-годишния рожден ден на прокуратурата дори с телеграми от типа Честито Точка Желая лично щастие Точка.
Във вторник по обед (20 декември) гръмна вестта, че БСП, НДСВ и ДПС са готови с проектозакона за изменение на конституцията, според който парламентът вече ще има право да освобождава главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд от постовете им.
Процедурата ще се задейства по предложение на 60 депутати, но само по три повода: трайна фактическа невъзможност за изпълнение на функциите, тежко нарушение на законите и конституцията и системно неизпълнение на задълженията. Решението на парламента за освобождаването на главния прокурор и на председателите на ВКС и на ВС ще се смята за прието, ако бъде одобрено с квалифицирано мнозинство, т.е. - 160 (от 240) народни представители, след което президентът на републиката издава съответния указ. Но все пак той ще има право на вето.
Според официалната версия, обединяваща по странен начин управляващите и опозицията, решението за тази промяна било взето под силния натиск на Европейския съюз, а с въпросната поправка за първи път щяла да бъде въведена някаква форма на контрол върху дейността на досега безконтролната прокуратура.
Както обаче неведнъж се е случвало досега, за пореден път официалните обяснения нямат нищо общо с обикновената истина. Първо, защото Брюксел никога не е натискал България за подобен ремонт на конституцията. И второ, защото Конституцията на България никога и по никакъв начин не е абсолютизирала безконтролната власт на прокуратурата и недосегаемостта на главния прокурор.
Тъкмо обратното. В глава шеста на основния закон - Съдебна власт, словосъчетанието главен прокурор се споменава само три пъти. В чл.126, ал.2 ясно е казано: Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Не по-малко категорична е и разпоредбата на чл.129, ал.2: Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.
А за трети път заветното словосъчетание се появява в чл.130, ал.1, който също няма нищо общо с широкорекламираната недосегаемост на държавното обвинение и на неговия ръководител: Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове.
Иначе казано, ако някой някога е имал искреното намерение да озапти веднъж и завинаги чудовището, наречено прокуратура, не е било никакъв проблем да използва разпоредбата на чл.133 от конституцията, която гласи: Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.
Нормативният акт, който предишните две правителства - на ОДС (1997-2001 г.) и на НДСВ-ДПС (2001-2005 г.), са могли да променят поне 150-200 пъти досега, се казва Закон за съдебната власт (ЗСВ). Именно в неговата глава седма - Прокуратура, са събрани всички кошмари на партиите и коалициите, управлявали България от 1991 г. насам. Защото не в конституцията, а в чл.112 от ЗСВ се казва: Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички ­ на главния прокурор.
Именно там - в Закона за съдебната власт, има и куп други текстове, които наистина превръщат държавното обвинение в абсолютно затворена система, а главният прокурор - в нещо като... кралят слънце. В писането и приемането на тези текстове обаче имат пръст почти всички политически сили, представени в 40-ото Народно събрание (с изключение на Атака, Гергьовден и БЗНС-то на Яне Янев) и минали през властта в периода 1995-2005 година. Като се започне от червените, мине се през сините (нароили се напоследък като марокански скакалци) и се стигне до жълтите и виолетовите.
И затова днес, когато на Никола Филчев не му остават дори девет седмици и половина на върха (на 22 февруари 2006 г. България трябва да има нов главен прокурор), за всички изведнъж се оказа по-лесно да викат подире му У-у-у-у, а не да се занимават със същинските проблеми на същинската съдебна реформа. Която, за най-голямо съжаление на Европейския съюз и на българските пациенти на Темида, няма нищо общо с конституцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във