Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НА ПЪТ КЪМ ЕВРОПА, БСП ГО УДАРИ ПРЕЗ ПРОСОТО

Ден, преди Бундестага (долната камара на германския парламент) да одобри присъединителния ни договор, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева се яви на килимчето пред Комисията по въпросите на ЕС към Бундесрата (Горната камара на германския парламент). Паметната среща се състоя на 25 октомври (сряда), а няколко минути по-рано, на импровизирана пресконференция, министър Кунева направи опит да успокои българските кореспонденти в Берлин, че всичко около пълноправното ни членство е окей.
В типично неин стил обаче министър Кунева направо... препарира неколцината български журналисти с три-четири изумителни изречения: Готови сме за пълноправно членство в Европейския съюз, и то - без допълнителни условия!, Няма да изградя своята позиция на базата на отбранителност, напротив - има места, в които аз имам всичкото основание да настъпвам, и то не само заради България!, Имаме добър рефлекс и доказахме, че можем да работим успешно, но не бива да се уморяваме, нека не спираме и да знаем, че това е само средата на пътя!
По принцип психоанализата не е задължителен предмет в средните и висшите училища. В частност обаче всеки що-годе грамотен човек без проблем може да се досети, че зад току-що цитираните реплики се крие... най-обикновен страх:
- от разминаването между истината за готовността на България за пълноправно членство в ЕС и съдържанието на захаросаните отчети и доклади, с които правителството на Сергей Станишев залива Брюксел цяла година;
- от истинските причини, заради които тройната коалиция все още съществува;
- от реформата, с която БСП се готви да наложи тотален контрол върху дейността на съдебната система;
- от бавното, но сигурно превръщане на МВР в маша за еднопартийна употреба;
- от онова, което е на път да се случи с демокрацията в България през следващите година и половина-две.
Оттук нататък, както и да продължи този материал, няма никакво значение, защото всички събития, за които ще стане дума, са важни и... неминуемо щяха да се случат. Ако не миналата седмица или онзи ден - то след месец или половин година.
Много са заявките за тотален контрол върху държавата, които БСП направи през първата година от присъствието си във властта. В края на миналата и началото на тази седмица обаче червените започнаха финализирането на две операции, с които ще надхвърлят всякакви граници на благоприличието.
От 9 до 11 октомври София бе домакин на Шестия семинар на Комуникационната мрежа на ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите), минал под наслов Прозрачността и отношенията с медиите като средство за борба с измамите и корупцията, засягащи финансовите интереси на ЕС. При откриването на форума премиерът Сергей Станишев съобщи, че са му докладвани 54 случая на злоупотреби с финансови средства, отпуснати по европейските програми ФАР, ИСПА и СПАРАД, и настоя (чудно пред кого ли?) за прозрачност при реализирането на структурните фондове с цел по-доброто им управление.
Девет дни по-късно вътрешният министър Румен Петков отривисто рапортува, че той и подопечното му ведомство са готови да изпълнят заръката на премиера и да осигурят на европейските донори спокоен сън и ползотворен делник.
На 20 октомври Съветът за координация на антикорупционните комисии в Народното събрание, Министерският съвет и Висшият съдебен съвет, ръководен еднолично от вътрешния министър Румен Петков, обяви, че опазването на европейските милиарди, предназначени за България, може да стане само чрез разширяване на правомощията на Националната служба за сигурност (НСС).
За да изглежда всичко като истинско, в съобщението за заседанието на съвета, разпространено от пресслужбата на Народното събрание, се казва, че в НСС вече било създадено специализирано звено, което ще се занимава с контрола на средствата от ЕС, а разширяването на правомощията на контраразузнаването трябвало да стане по законодателен път.
Колкото и да не му се иска на министър Петков, съгласно Закона за МВР (чл.38 - чл. 40) разбиването на корупционните схеми при усвояването на парите от еврофондовете изобщо не се вписва в длъжностната характеристика на Националната служба за сигурност, която е Специализирана контраразузнавателна и информационна служба за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации или лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната.
А източването на европейските фондове (колкото и масово да е то) по никакъв начин не се вписва в току-що цитираната длъжностна характеристика на НСС, защото то нито заплашва конституционно установения ред в България, нито застрашава националната ни сигурност, нито пък се извършва със съдействието на чуждестранни разузнавателни служби и организации.
Така че създаденото вече специализирано звено в Националната служба за сигурност, което ще се занимава с контрола на средствата от ЕС (според съобщението на парламентарната пресслужба, разпространено на 20 октомври), е съвършено незаконно.
По всичко обаче личи, че след десетина-петнайсет дни или месец депутатите от управляващото мнозинство ще се вслушат в настояването на премиера Сергей Станишев за осигуряването на прозрачност при реализирането на структурните фондове с цел по-доброто им управление. След което ще облекат въпросното звено в някакви що-годе прилични нормативни одежди и... ще се стане тя каквато ще стане.
По закон НСС има право да прилага специални разузнавателни средства. Наред с това тя е информационна служба, няма полицейски и дознателски правомощия и затова не подлежи на съответния прокурорски и съдебен контрол. И накрая (пак по закон), контраразузнаването е длъжно да отчита дейността си само пред един-единствен човек на този свят - министъра на вътрешните работи.
В същото време от другата страна на барикадата се намира почти цялата държава, защото програми за финансиране по линия на Европейския съюз пишат... всички. Като се започне от министерствата и държавните агенции. Мине се през органите на съдебната власт, едрия, средния и дребния бизнес. И се стигне до неправителствените организации и медиите.
А това означава само едно. Ако управляващото мнозинство в 40-ото Народно събрание сбъдне желанието на вътрешния министър Румен Петков и разшири правомощията на Националната служба за сигурност, контраразузнавачите на главен комисар Иван Чобанов ще могат да подслушват и да разработват онзи ползвател на европейски пари, за когото се сетят. Или онези, за които им бъде разпоредено да се сетят.
На 24 октомври (вторник) заместник-председателят на парламента и шеф на временната комисия за четвъртия ремонт на основния закон - проф. Любен Корнезов, обяви: Конституцията трябва да бъде възможно най-стабилният акт в държавата. А началото на нашата работа е успешно, защото бяха приети процедурните правила, по които ще функционира комисията.
Ако той е убеден в онова, което казва - жална й майка и на съдебната система, и на държавата в най-скоро време.
Както вече е известно, при третия ремонт на конституцията управляващото мнозинство въведе в нея две изключително нелепи норми: най-напред то узакони правото на депутатите да освобождават предсрочно главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища, а след това разреши на правосъдния министър да кадрува в съдебната система.
Съвсем основателно не само българските магистрати, но и евроекспертите оцениха тези нововъведения като груба намеса на законодателната и изпълнителната власт в работата на независимата съдебна система.
Вместо обаче да си посипят главите с пепел, червените нормотворци, начело с Михаил Миков (шеф на ПК на Коалиция за България, проф. Любен Корнезов и Татяна Дончева (заместник-шеф на ПК на Коалиция за България), решиха да наложат на Темида... нов, още по-модерен намордник. И то не как да е, а по уникален за световната практика начин. Най-напред управляващите ликвидират Инспектората към министъра на правосъдието, който съществува от един век. А след това създават инспекторат към Висшия съдебен съвет, чиито членове и председател (естествено) ще се избират от... Народното събрание, т.е. от управляващото мнозинство.
Още по-нелепо е, че бъдещият орган ще бъде със самостоятелен бюджет (въпреки че е в съдебната система) и ще проверява не само работата на съдилищата, следствията и прокуратурите, но и... работата на самия Висш съдебен съвет (т.е. на принципала си).
А най-безумното е, че според червените нормотворци въпросният инспекторат ще проверява както реда за образуване и хода на досъдебните производства, така и... работата на магистратите по същество: защо, примерно еди-кой си прокурор е написал такъв обвинителен акт или пък защо еди-кой си съдебен състав е изпратил точно този човек в затвора.
Иначе казано, инспекторатът към Висшия съдебен съвет, замислен от червените нормотворци, ще има право да ревизира не само абсолютно всички обвинителни актове, но и всички присъди. Включително и онези решения на Върховния касационен съд, след които... присъдите влизат в сила.
Какво ще се случи, ако управляващото парламентарно мнозинство претвори на дело гениалния замисъл на червените нормотворци, е ясно: пълен хаос, съпроводен с невиждан магистратски бунт, масово хвърляне на оставки и тотален отказ от правосъдие.
На 20 и 21 октомври (петък и събота) правосъдното министерство организира семинар за съдебните репортери от националните медии, посветен на три основни теми: изпълнението на законодателната програма на министерството; идеите на ведомството за бъдещите законодателни промени, свързани с работата на съдебната система; основни насоки за промени в затворното дело у нас във връзка с членството ни в Европейския съюз.
В работата на семинара взеха участие (нещо, което досега никога не се бе случвало, между другото) заместник-министрите на правосъдието Маргарит Ганев, Сабрие Сапунджиева, Ана Караиванова и Димитър Бонгалов, началникът на политическия кабинет - Димитър Димитров, директорът на дирекция Правна Александра Цекова и шефът на Главна дирекция Изпълнение на наказанията Петър Василев.
По обясними причини разговорите се завъртяха главно около бъдещето на съдебната система след четвъртия ремонт на конституцията. А чутото, което възпроизвеждаме наистина в телеграфен стил, направо... хвърли в музиката (както се казва по друг повод) съдебните репортери.
Конституирането на Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС) е изключително неуместно. В Министерството на правосъдието работят 25-има инспектори, които изпълняват същите функции. Работата е твърде много дори и за тях, а какво остава за два пъти по-малко хора, заяви шефката на Правната дирекция Александра Цекова и допълни: В конституцията изрично е записано, че съдебната власт има самостоятелен бюджет. Така че сме заплашени от следния правен абсурд - инспекторатът има самостоятелен бюджет в рамките на самостоятелния бюджет на съдебната власт. Това наистина никой няма да го проумее.
Според заместник-министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева бъдещият инспекторат няма да реши проблемите на съдебната реформа. В момента единайсет от членовете на ВСС се избират от Народното събрание. След структурирането на този инспекторат ще имаме и единайсет инспектори към ВСС, които също ще бъдат избирани от Народното събрание. Освен че е сериозно нарушаване на баланса между две независими власти, създаването на такъв орган е експеримент с българската съдебна система, който няма аналог в нито една от държавите членки на ЕС, обясни още заместник-министър Сапунджиева.
Министерството на правосъдието не знаеше за подготвения проект за четвърта поправка в конституцията до внасянето му в парламента (на 16 септември - бел. ред.). Наистина Народното събрание не е длъжно да уведомява изпълнителната власт за подготвените промени, тъй като те са изцяло в правомощията на парламента. В същото време обаче нерядко се е налагало именно правосъдното министерство да носи отговорност пред обществото за проблемите в съдебната реформа, които са в компетенции на други органи, обяви и заместник-министър Маргарит Ганев.
И... ответният удар на червената столетница не закъсня. До 23 октомври (понеделник) проф. Георги Петканов бе почти сигурен член на Конституционния съд от парламентарната квота.
Във вторник обаче, когато хората на Сергей Станишев в Народното събрание осъзнаха публикациите, посветени на семинара в Банкя, името на правосъдния министър бе извадено от дневния ред.
В сряда вечерта червените депутати номинираха Красен Стойчев от Института за правни науки към БАН, а в четвъртък по обед управляващото мнозинство го избра единодушно за член на Конституционния съд.
Да бъде. Аленият мак отново цъфти, нищо че нивите отдавна не са зелени и не са ниви...

Facebook logo
Бъдете с нас и във