Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НА ТЕМИДА НЕ Й ПУКА ЗА ТЕЛЕФОННИТЕ ТЕРОРИСТИ

ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРУГИ ВИДОВЕ НЕНАКАЗАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ТОТАЛНОТО АМНИСТИРАНЕ НА БОМБЕНИТЕ ШЕГАДЖИИ ИЗЦЯЛО Е ДЕЛО НА БЪЛГАРСКИЯ СЪДДали пак стана модно, или е резултат от случайно стечение на обстоятелствата, но напоследък анонимните телефонни обаждания с терористични заплахи отново зачестиха. Новата вълна заля България в средата на миналия месец, когато в Пловдив бяха регистрирани три бомбени заплахи, в София - две, а в Стара Загора - една. Върхът на далекосъобщителния тероризъм обаче бе изкачен през юли, когато анонимен мъжки глас съобщи в централата на МТел, че Ал Кайда контролира телекомуникационната компания и ще бъдат убити много хора, а държавният глава Георги Първанов получи електронно писмо, чийто автор обеща (пак от името на Ал Кайда) да удави България в кръв.Хубавото е, че антимафиотите от НСБОП, за разлика от много свои колеги в останалите служби на МВР, в следствието и в прокуратурата, са на ти с новите технологии. Само за няколко часа самоличността на персоната, заплашила на 22 юли мобилния оператор, бе разкрита. Оказа се, че това е поп Емил Лилов от Златоград, който след качествен запой решил да си отмъсти на всички и за всичко. В момента божият служител продължава да е в психодиспансер, защото тройна съдебна психиатрична експертиза трябва реши дали той е годен да носи наказателна отговорност, или пък трябва да бъде оставен под постоянен лекарски контрол. Оказа се, че от няколко години свещеник Емил Лилов има сериозен проблем с алкохола, а и освен за телефонен тероризъм той трябва да бъде съден и за кражба на мобилен телефон. Не бе по-различна съдбата и на ИНТЕРНЕТ-терориста, изпратил кървавото писмо до президента на 23 юли тази година. От светкавично проведеното разследване антимафиотите установили, че става дума за 22-годишния пловдивчанин Димитър Дадачев, който пуснал депешата до държавния глава от собствения си е-mail адрес в пловдивската ИНТЕРНЕТ зала Екстази. Пред Пловдивския районен съд, който го призна за виновен и му наложи 1000 лв. глоба, Дадачев заяви, че е цитирал възможно най-точно отправената преди време към България заплаха от арабски сайт. По този начин той искал да изрази страховете си за бъдещето на родината и да отправи призив към президента за по-радикални действия в защита на българския народ. Все още не е известно защо никой не попита бореца за световни правдини Дадачев по силата на каква логика е избрал тази форма на протест, а не някоя от разрешените в закона - митинг, събрание, апел чрез медиите и т. н. По-важното в случая е друго: по данни на НСБОП, от 1 януари до 31 юли 2004 г. в страната са били регистрирани общо 570 заплахи за поставени бомби (200 от тях в Стара Загора!), като само в два от случаите експертите от Дирекцията за оперативно-техническа информация (ДОТИ) са открили заложени взривни устройства. Според антимафиотската статистика, 280 от авторите на телефонните заплахи са разкрити и задържани. Най-предпочитаните обекти за бомбените шегички са жп гарите, летищата, училищата (около 50% от сигналите), съдебните палати и болниците, като палмата на първенството е завоювана от тийнейджър, който изправял косите на старозагорските учители и ученици срещу заплащане от... 2 лв. на обаждане. Онова обаче, за което всички продължават да мълчат (особено старателни в това отношение са слугите на Темида) е броят на осъдените за телефонен тероризъм през последните няколко години: точно един. При това присъдата му - една година лишаване от свобода, още не е влязла в сила, тъй като има да обикаля още две съдебни инстанции.Банално звучи, но оправданието за това безобразие гласи, че в българското законодателство все още нямало текст, по който телефонните терористи да бъдат хвърляни зад решетките. Нещо повече. Тази нормативна празнина позволявала на шегаджиите да се измъкват от ситуацията дори тогава, когато МВР, следствието и прокуратурата са си свършили работата и са доказали както авторството, така и умисъла на деянията. Изобщо не е нужно човек да е специалист по наказателно право, за да установи, че подобно твърдение е смехотворно. Защото според стандартната процедура, наложена през последните години, прокуратурата задължително образува предварително производство и повдига обвинения срещу телефонните терористи за хулиганство, но в съдебните зали масово се издават присъди за фалшива тревога.Причината за тази трансформация се крие в неограничените възможности на съдиите да предпочетат една наказателна норма пред друга не само въз основа на събраните доказателства, но и според прословутото си дълбоко вътрешно убеждение. Именно това е хватката, чрез която телефонните терористи биват съдени и осъждани за хулиганство не по чл.325 от Наказателния кодекс (т. е. - за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото), а по чл.326 от НК за предаване по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога.На пръв поглед разликата между тези текстове е несъществена, защото и в двата се предвижда лишаване от свобода до 2 години, което прокуратурата е длъжна да замени с глоба от 1000 лв., ако подсъдимият е с чисто съдебно минало. Същественото идва по-късно, когато глобеният телефонен терорист посегне отново към слушалката и опразни я съдебна палата, я жп гара. В предпочитания от съдиите чл.326 от НК няма и дума за наказание, давано за повторно обявяване на фалшива тревога, докато в пренебрегваната хулиганска разпоредба на чл.325 от НК работата е съвсем друга: при повторен акт на телефонен тероризъм лишаването от свобода вече е до три години, а при трета присъда (т. е. - опасен рецидив) - до шест години. Но най-необяснимото в цялата тази история е, че прокуратурата и съдът тотално пренебрегват един нормативен текст, който би могъл да им развърже ръцете за изкореняването на телефонния тероризъм. Става дума за чл.237 от чисто новия Закон за далекосъобщенията, приет от 38-ото Народно събрание на 23 септември 2003 г., обнародван в Държавен вестник, бр.88 от 7 октомври 2003 г. и влязъл в сила още същия ден. Според тази разпоредба, който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци и/или сигнали за помощ, бедствие, авария, злополука или тревога, се наказва с глоба от 2000 до 50 000 лева.Фактът, че депутатите са пропуснали да напишат в преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията, че с неговото приемане се променя и съдържанието на чл.326 от Наказателния кодекс, говори само зле за тях. Особено на фона на бляскавите отчети отпреди месец и половина, че са изпълнили законадателната си програма за предишните два политически сезона - 2002/2003 и 2003/2004 година.По-лошото в случая е, че никой не посмя (или не пожела) да припомни на народните представители, че са забравили да променят Наказателния кодекс едновременно с въвеждането на жестоките глоби за телефонен тероризъм в Закона за далекосъобщенията. Като по команда тогава замълчаха както привържениците на жестоките наказания от МВР и прокуратурата, така и вечните виновници за пълчищата от бандити и закононарушители на свобода - българските съдии. По-странното е, че те продължават да мълчат. За разлика от бомбените шегаджии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във