Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НА УНИФОРМЕН ГРЪБ И СТО ОБЕЩАНИЯ СА МАЛКО

Точно преди десет дни (на 2 април, сряда) се случи знаменателно събитие, което продължава да отеква в душите и сърцата на софийските полицаи: Симеон Сакскобургготски се отби на кратко (и делово) посещение в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Въпреки че височайшата визита бе организирана от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, за успешното провеждането на мероприятието своя скромен принос (в качеството си на гост), даде и вътрешният министър проф. Георги Петканов. В интерес на общото благо и за осигуряване на максимални условия, гарантиращи пълното спокойствие и стопроцентовата работоспособност на министър-председателя, ген. Борисов направи така, щото събитието да бъде отразено от мизерен брой медии. Сиреч, с високата чест бяха удостоени само онези, които са най-важни за България (според Борисов) и които, в името на светлото безпрестъпно бъдеще, винаги са на един GSM зад хвърковатия генерал. Малко е да се каже, че замисълът на Борисов постигна целите си. Симеон Сакскобургготски искрено се удиви от факта, че в София разкриваемостта на престъпленията за първото тримесечие на 2003 г. се е увеличила с около 6% в сравнение със същия период на миналата година. Премиерът остана неприятно изненадан, че МВР продължава да лови престъпниците (така, както ги е ловило и през цялата 2002 г.), а съдът продължава да ги пуска (така, както ги е пускал винаги). Министър-председателят се трогна от нечовешките условия, в които работи българската полиция (което е факт, защото, ако в СДВР е мизерия - само Господ знае какво е из страната) и обеща пълната си подкрепа (на какво - така и не стана ясно). Според осведомени източници (пожелали да останат анонимни и на заплата) пред ръководния полицейски стаф (това е английска дума, която напоследък се използва вместо българската състав) г-н Сакскобургготски е заявил: Можете да разчитате на моята подкрепа. Знам, че работите усилено, при тежки условия, но спокойствието и реда са нужни на гражданите на София, а столицата е огледало на страната.Пред журналистите обаче г-н премиерът каза друго и то звучи така: Оказа се, че аз съм първият премиер, който идва тук (в СДВР - бел.ред.). Виждам, че работят при изключително тежки условия (полицаите - бел. ред.), с голяма отговорност. Естествено, има си неща, които трябва да се подобрят, но съм много доволен от това, което чух и видях, и което се работи. Доволен съм от дейността на МВР, но смятам, че има още много да се работи по координацията между вътрешното министерство и съдебната власт. На път сме.Ключовите думи тук са координация и съдебна власт, защото те са доказателството, че ген. Борисов успя да удари с един куршум два заека: първо - доказа, че може (все още) да дръпне премиера и да го заведе където си поиска;второ - потвърди подозренията, че в спора между съдебната система и МВР, премиерската правда е на страната на Борисов и Петканов. Височайшият водевил обаче не свършва дотук. Също от информиран източник Параграф 22 научи, че министър Петканов и ген. Борисов дружно са подкрепили предложенията на полицейските началници за промените в нормативната уредба, които ще скъсят пътя от залавянето на престъпниците до справедливото им наказание.Дребна подробност е, че въпросните полицейски началници са били помолени предварително от ген. Борисов да предложат жизненоважните промени в Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс. Нещо, което той не се посвени да признае пред журналистите: При тази нормативна база ние не сме в състояние да работим. Това, което ние с министъра предлагаме, среща критики от страна на съдебната система. Затова помолихме съставът на СДВР да каже своите проблеми.... Генералската теза, изразена пред министър-председателя от шефовете на софийските полицейски управления, е изградена върху два неоспорими (според ген. Борисов) примера: - нормативната база не позволява да бъдат наказвани крадците на коли;- различни съдебни състави мерят едни и същи престъпления с различен аршин. Без излишно задълбаване из теорията и практиката на българското наказателно право, задължително е да се отбележи следното: - действащият Наказателен кодекс позволява да бъде осъден всеки, влязъл незаконно в чужда лека кола, независимо от това дали му се е спяло или се е крил от дъжда;- различните съдебни състави решават едни и същи казуси по различен начин, в зависимост от доказателствата. По закон тези доказателства се събират от органите на МВР и се привеждат във вид, годен за процесуална употреба от следствието и прокуратурата.Но най-хубавото ще се случи тогава, когато ген. Бойко Борисов и министър Георги Петканов най-накрая прочетат НК и НПК. Защото дори това, което досега е записано в текстовете за кражбите на автомобили, дава достатъчно възможности за справедливо наказание на автокрадците. В случая ген. Борисов и министър Петканов изпадат в ситуацията на бабата, която види иглата, а не вижда купата. И с ръка на сърцето ръководството на МВР трябва да признае, че по РПУ-тата в страната дерзаят стотици дознатели, които са все още на буквичката а в професията. И когато генерал и професор дружно хвърлят горещия картоф в ръцете на съдебната система, не е зле да се вслушат в прокурорските доводи, че в голямата си част делата за автокражбите се прекратяват заради некадърност на дознателите или липса на доказателства. След като осъзнаят този факт, добре е двамата шефове на МВР да се съберат и да потърсят начин да вдигнат нивото на собствените си служители. После да седнат и да изработят обща стратегия на МВР в борбата за усъвършенстване на наказателното законодателство. Защото начинът, по който те правят това от близо две години насам (на парче, от ден за ден) отдавна доказа своята неефективност. Още повече, че голяма част от усилията на вътрешното министерство отиват на вятъра не заради текстовете в НК (в това число за кражбите и противозаконното отнемане на леки коли), а заради причини, които нямат нищо общо с качеството на наказателните и процесуални закони.Иван НиколовКАРЕЧерно на бяло (обща фаша) КРАЖБАЧл. 194. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния....Чл. 195. За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;4. ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;...(2) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация....(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.ПРОТИВОЗАКОННО ОТНЕМАНЕЧл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, ако:1. е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор, или2. деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или повторно, или3. отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1-6.(3) В случаите на предходните алинеи съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.(4) Ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху него е употребена сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.(5) Наказанието по предходната алинея се налага и когато деянието е извършено от лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или по поръчение на организация или група, или когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната или когато са изменени серийните и регистрационните му номера.Чл. 346а. Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във