Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НАЦИОНАЛНИЯТ ОМБУДСМАН СЕ ПРЕРОДИ В... ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБ

Най-неочаквано националният омбудсман Гиньо Ганев реши да докаже, че неслучайно е избран за народен закрилник. В четвъртък (21 декември), без никакви формални основания, той атакува пред Конституционния съд (КС) две разпоредби от дял Трети на Административно-процесуалния кодекс (АПК), който влиза в сила на 1 март 2007 година. И понеже в случая става дума за сериозен бизнес, който за пореден път е замаскиран като грижа за конституционните права на гражданите, ще се наложи да се върнем малко назад във времето.
Поне от десетина години насам част от адвокатската гилдия си вади хляба по много особен начин. Седи си човекът в кантората, по цял ден чете официалния раздел в Държавен вестник и всяка седмица завежда по десетина-петнайсет административни дела срещу най-различни нормативни и подзаконови нормативни актове. При това - без да има особено значение дали те се отнасят за търговия с лекарства, за промишлен риболов, за регулиране на бубарството и копринарството, за нов текст в някой наказателен закон или пък за разпоредба в процесуален кодекс.
Оттук нататък работата се раздвоява. Част от делата са призвани да намерят място в медиите и да направят безплатна реклама на въпросния адвокат. А другата част са интимни и за тях никой нищо не чува, защото с тях се решават конкретни проблеми на определени бизнес кръгове. Крайният резултат обаче е все в полза на адвоката. Ако спечели делото - всичко е окей и по отношение на рекламата, и по отношение на хонорара. Но, ако загуби - той пак... печели. Първо, защото не обжалва пред петчленен състав на ВАС и не плаща такса от 50 лв. (съгласно Закона за върховния административен съд). И второ, защото... от безплатната реклама по-сладко нещо няма.
Според неофициалната статистика защото официална не съществува, всяка година във Върховния административен съд влизат средно по 12 000 дела, от които най-малко 35 на сто са... точно такива - съвършено измислени.
Именно поради тази причина в новия Административно-процесуален кодекс бе въведена специална разпоредба - чл.143, ал.4, която гласи: Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв.
Иначе казано, ако някой от току-що споменатите адвокати поборници загуби делото или пък в един момент оттегли жалбата, защото е преценил, че силите му няма да издържат в бъдещата съдебна схватка, той трябва да плати всички разноски по делото. Плюс минималния хонорар на адвоката, защитаващ противника в съдебната схватка.
И тук стигаме до най-деликатния момент в случая. В мотивите, с които националният омбудсман Гиньо Ганев атакува току-що цитираната разпоредба на чл.143, ал.4 от АПК пред конституционния съд, се казва, че с нея се въвежда задължението на гражданите да си плащат разноските по загубените от тях дела за оспорване на актовете на властта. Нещо, което изобщо не отговаря на истината, защото т. нар. измислени дела (за тях стана дума по-горе) се образуват или по жалба на неправителствена организация (обикновено собственик на някой от ресорните адвокати), или от група бизнесмени, на които много им пречи един или друг нормативен или поднормативен законов акт.
Не по-малко кухо (поне за специалистите) звучи и основният мотив, с който Гиньо Ганев атакува и разпоредбата на чл.168, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс. Тя е в раздел Предмет на съдебната проверка и гласи: Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Според мотивите на г-н Ганев този текст намалява възможностите актовете на властта изобщо да бъдат атакувани и влиза в противоречие с два основни конституционни принципа: върховенството на закона и правовата държава и неотменимото право на защитата на гражданите, когато са засегнати техните права и законни интереси.
Всъщност основният протест на омбудсмана е насочен нетолкова към чл.186, ал.1, колкото към разпоредбата на чл.146 от АПК: Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.
Оттук нататък всичко става прекалено прозрачно, защото в мотивите на г-н Ганев, с които той ощастливи Конституционния съд три дни преди Бъдни вечер (на 21 декември, четвъртък), се казва следното: Разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК (която препраща задължително към чл.146 - бел. ред.) постановява, че подзаконови актове могат да обжалват единствено гражданите, организациите и органите, които са пряко са засегнати от тях. Така тази норма необосновано стеснява кръга от хората, които имат право да атакуват актовете на властта. В случая противоконституционно е въведено условие за доказване на правен интерес от обжалването.
Ето тук е заровен ключът от бараката, както се казва по друг повод. По все още действащия Закон за Върховния административен съд (ВАС) срещу съдебна такса от 10 лв. всеки гражданин, т.е. всеки адвокат, квалифициран в завеждането на измислени (рекламни) и поръчкови дела, може да обжалва който си пожелае подзаконов нормативен акт (правителствено постановление, ведомствена или общинска наредба, правилник за прилагане на даден закон и т. н.) пред ВАС.
А след влизането в сила на дял Трети на новия Административно-процесуален кодекс (на 1 март 2007 г.) жалбоподатели могат да бъдат само онези граждани, организации и управленски органи, които пряко са засегнати от един или друг подзаконов нормативен акт. Или, казано на по-обикновен език, след 1 март 2007 г. десетки и стотици адвокати завинаги ще се простят със сладкия си бизнес, чийто основен принцип гласи: С едната ръка пиши жалби до административния съд, а с другата - фактури до нищо неподозиращите си клиенти.
Какво може да бъде добавено за финал? Нищо повече, освен едно много важно уточнение: мотивите, с които националният омбудсман Гиньо Ганев атакува разпоредбите на чл.143, ал.4 и чл.186, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс са написани от пловдивската фондация Асоциация за европейска интеграция и права на човека. А в нея основната роля играе един от най-известните правозащитници в България - адвокат Михаил Екимджиев, който зад гърба си вече има поне... неколкостотин сражения с магистратите във Върховния административен съд. (§22)

ТПС
Доколкото е известно, адвокат Михаил Екимджиев е внесъл мотивите срещу чл.143, ал.4 и чл.186 от АПК при националния омбудсман още преди един месец. Защо обаче човекът конституция Гиньо Ганев реши да се вживее в ролята на пощенски гълъб и да ги пренесе до Конституционния съд в навечерието на Бъдни вечер все още е пълна мистерия. Съвсем той можеше да стори това и след Ивановден (7 януари), а съвсем спокойно можеше да направи и нещо друго - да проучи кой точно има интерес от обявяването на двете разпоредби за противоконституционни.
фотоархив - 42268

Facebook logo
Бъдете с нас и във