Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НАДЦАКВАНЕТО ЗА ПАРИТЕ НА ТЕМИДА ЗАПОЧНА

Малко странно започна тазгодишната битка между Висшия съдебен съвет (ВСС) и управляващата коалиция за парите на Темида през 2007-а. За разлика от предишни години, когато ВСС мълчаливо изчакваше да види колко милиона лева точно ще се откъснат от сърцето на финансовия министър (с благословията на правителството и на управляващото парламентарно мнозинство, разбира се), след което да се вдигне на бунт в защита на финансовата стабилност на третата власт, сега кадровиците на Темида решиха да изневерят на традицията по доста... революционен начин.
Според предварителния анонс във вторник (19 септември) членовете на Висшия съдебен съвет се събраха на извънредно заседание, за да уточнят окончателния вариант на проектобюджета на съдебната власт за 2007 година.
Няколко минути преди началото на сбирката обаче главният прокурор Борис Велчев, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев най-неочаквано (поне за съдебните репортери) възроптаха както срещу предстоящия четвърти ремонт на конституцията, така и срещу конспиративните хватки, чрез които управляващата коалиция смята да осъществи замисъла си.
Оказа се, че нито един от тримата големи не е чел бъдещите текстове на основния закон, които пряко засягат съдбата на съдебната система и чието обсъждане 40-ото Народно събрание би трябвало да започне в края на септември. И то не защото някой от тях не проявява интерес към проблема или не е в състояние да предложи на червено-жълто-лилавите нормотворци някоя и друга рационална идея.
Тъкмо обратното. Въпреки че още през зимата Борис Велчев, Иван Григоров и Константин Пенчев си предложиха услугите, лидерите на БСП, НДСВ и ДПС, както и партийно подчинените им юридически корифеи дружно им обърнаха гръб. И... сътвориха третия ремонт на конституцията в такъв вид, че накараха цяла Европа да настръхне от бруталното политическо посегателство върху независимата съдебна система. Било заради узаконената възможност на парламента да отстранява главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Било заради увеличените правомощия на правосъдния министър по отношение на финансовата и кадровата политика на съдебната система.
Единственият обаче, който се осмели да предприеме открити действия за възстановяване на независимостта на на третата власт, бе шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров.
На 8 юни - точно два месеца и осем дни след обнародването на конституционните поправки в Държавен вестник, бр. 27 от 31 март 2006 г., Пленумът на ВКС поиска от Конституционния съд да обяви противоконституционността на две от новите разпореди в основния закон: чл.129, ал.4 - за импийчмънта на тримата големи, и чл.130а, т. 3 от конституцията, според който министърът на правосъдието може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи.
За решаването на казусите на 4 юли Конституционният съд (КС) образува две дела: № 6 - със съдия докладчик Румен Янков, и № 7 - със съдия-докладчик Лазар Груев. А на 13 септември КС обяви, че мачът между съдебната и законодателната власт е завършил едно на едно: парламентът няма право да освобождава предсрочно от длъжност главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища, а министърът на правосъдието може да внася кадрови предложения във Висшият съдебен съвет.
Още същия ден (13 септември) председателят на парламентарната група на Коалиция за България и идеолог на третия конституционен ремонт - червеният юрист Михаил Миков, от трибуната на Народното събрание се закани, че управляващите изобщо нямат намерение да оставят тази работа така:
До края на месеца ще започнем процедурата за промени в конституцията, предполагащи по-голяма ефективност и отчетност на съдебната система, въпреки ожесточената съпротива на магистрокрацията и нейните представители в Конституционния съд, заяви от трибуната Миков и, видимо вбесен от решението на КС, патетично увери колегите си: Само след броени дни тези последни останки от вярната политическа кохорта на Иван Костов ще освободят достойния орган от своето недостойно присъствие.
Защо червеният юрист Миков трябваше да обижда по партийна линия не само част от колегите конституционни съдии, е въпрос на... негов личен избор. В случая обаче по-важно е друго - по силата на каква логика червеният депутат Миков смята, че само след броени дни Конституционният съд ще заиграе по свирката на тройната коалиция?
На пръв поглед отговорът на този въпрос е елементарен. На 3 октомври изтичат 9-годишните мандати на Неделчо Беронов (председател на КС и кандидат президент на т. нар. обединена десница), Живан Белчев, Стефанка Стоянова и Маргарита Златарева. Двама от тях влязоха в Конституционния съд от квотата на президента: Маргарита Златарева - през 1997 г., и Живан Белчев - през 2000 г., защото човекът на Петър Стоянов - Живко Сталев подаде оставка. Също през 1997 г. Неделчо Беронов бе избран от синьото мнозинство в 38-ото Народно събрание, а Стефанка Стоянова - от Общото събрание на съдиите от ВКС ои ВАС.
С други думи, след десет дни левият президент Георги Първанов и депутатите на тройната коалиция трябва да вкарат в Конституционния съд трима свои представители, с което хората им в 12-членния Конституционен съд стават общо седмина: през 2003 г. държавният глава изпрати там двама от юридическите си съветници - Евгени Танчев и Лазар Груев, а депутатите на НДСВ и ДПС в миналия парламент назначиха за конституционни съдии Мария Павлова и Емилия Друмева.
За чест на правосъдието, главният прокурор Борис Велчев, председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров и председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев подминаха с пълно мълчание опита на Михаил Михов да сплаши магистратите и конституционните съдии. За сметка на това обаче на 13 септември те коментираха решението на КС за собствения им импийчмънт по начин, който не оставя и капка съмнение, че... войната за независимостта на съдебната система продължава.
С решението си за импийчмънта Конституционният съд лиши политическата класа от възможността да се намесва в съдебната власт, а това ме прави оптимист, че в България ще се възцари конституционното право на независимост на съдебната власт, заяви Иван Григоров.
Доволен съм, че решението стана факт преди четвъртата поправка в основния закон, защото Конституционният съд може да бъде сезиран и заради промените в Закона за съдебната власт, които лишиха съдебните шефове от възможността да правят кадрови предложения, подкрепи колегата си по свой начин шефът на ВАС Константин Пенчев.
Не съм изненадан от решението на Конституционния съд. Аз съм за импийчмънт на тримата големи, но процедурата трябва да се провежда пред Конституционния съд, за да не се политизира, не остана по-назад и главният прокурор Борис Велчев.
Примирието между враждуващите лагери продължи около седмица. Явно по свои канали в понеделник (18 септември) главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища разбират, че проектът за ремонта на основния закон е изпратен за одобрение в Европейската комисия - зад гърба на Висшия съдебен съвет.
В най-общи линии (повече подробности за бъдещия ремонт на основния закон - във в. БАНКЕРЪ) тройната коалиция смята да залъже Брюксел чрез създаването на инспекторат, който да контролира работата на съдилищата, прокуратурата и остатъците от следствието. Служителите на въпросния инспекторат ще се избират от Народното събрание, а неговият шеф ще отчита дейността на структурата пред депутатите. Едновременно с това управляващите планират и закриване на инспектората към правосъдното министерство.
Знам за проекта от медиите и не съм убеден, че създаването на този инспекторат е отговор на проблемите на съдебната власт - заяви във вторник главният прокурор Борис Велчев. - Струва ми се, че обществото и политиците първо трябва да се запитат дали инспекторатът е необходим и дали ще върши това, за което е предназначен, аз малко се съмнявам - допълни още шефът на държавното обвинение и зададе риторичен въпрос: След като тези инспектори ще контролират съдебната власт и делата на ВСС, кой ще контролира тях?
Аз също познавам проекта от публикации в медиите. Това ще бъде пряка намеса в работата на съдебната власт, защото инспекторите безспорно ще бъдат политически избор. Заедно с парламентарната квота във ВСС от 11 души, това ще наруши отново баланса между властите и може да се стигне до ново сезиране на Конституционния съд, в прав текст заяви председателят на ВКС Иван Григоров.
Промени, които засягат съдебната власт, са необходими, защото сегашният модел не е удачен. Аз обаче призовавам политиците да се обърнат малко и към магистратурата, защото все пак нас ни ремонтират. Ако инспекторатът е към ВСС, може би ще отпадне усещането, че изпълнителната власт се намесва в делата на съдебната. А такава промяна може да стане и само чрез изменение на Закона за съдебната власт, каза председателят на ВАС Константин Пенчев и допълни: Не смятам, че те имат по-голямо желание да реформират съдебната система от нас и затова не мога да приема подобна тайна политика на Народното събрание спрямо съдебната власт...
По какъв начин ще се развие дебатът между съдебната власт и управляващата коалиция оттук нататък не е кой знае каква загадка. На извънредното си заседание във вторник (19 септември) Висшият съдебен съвет реши, че бюджетът на съдебната система за 2007 г. трябва да е общо 525 млн. лева.
По принцип тази сума изглежда непосилна за държавата и е абсурдно някой да смята, че правителството на Сергей Станишев и депутатите от управляващото мнозинство на драго сърце ще удовлетворят подобна бюджетна претенция. В частност обаче те ще бъдат принудени да избягат от досегашната практика, според която Висшият съдебен съвет иска от държавата едни пари, но винаги получава най-много... два пъти по-малко. Не за друго, а защото в навечерието на сакралната дата 1 януари 2007 г. на тройната коалиция изобщо не й трябва скандал, който да минира приемането ни в Европейския съюз.
Хич да не е, но до края на годината слугите на Темида могат да вкарат тройната коалиция поне в две разправии с много широк международен отзвук. Първата е ясна: ако управляващите наистина създадат независимия инспекторат за контрол на съдебната система, така както са го замислили, четвъртият ремонт на основния закон задължително ще влезе в Конституционния съд до края на годината.
Колкото до втората възможност, тя е с малко по-особен вкус. На 11 юли 2006 г. влезе в сила Административнопроцесуалният кодекс (АПК) и до 1 март 2007 г. трябва да заработят 28 регионални административни съдилища. Според чл.126, ал.1 от конституцията структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
Тоест - до 1 март догодина трябва да заработят и 28 регионални административни прокуратури, но това изобщо няма да се случи. И вината е единствено на депутатите от управляващото мнозинство, които в суетнята около приемането на АПК забравиха да запишат в преходните и заключителните разпоредби на кодекса, че до края на 2006 г. Висшият съдебен съвет трябва да изгради и 28 регионални административни прокуратури.
Хич да не е, но този депутатски пропуск бе констатиран от неколцина висши магистрати още преди половин година. Те обаче предпочетоха хладнокръвно да запазят мълчание, въпреки че става дума за жива бомба. И как не, след като едно от европейските достижения на БСП, НДСВ и ДПС - Административнопроцесуалният кодекс, просто... нарушава конституцията на България?

Facebook logo
Бъдете с нас и във