Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НАГЛОСТТА СРЕЩУ ЗАКОНА

Нахаканият младеж Майкъл Капустин, който с щедра ръка инвестираше у нас милиони и милиарди, разкриваше хиляди работни места и обещаваше обилни валежи от мед и мляко, завладя сърцата на лековерните през 1994 година.Не една и две рекламни агенции, срещу щедри комисиони, застлаха пред нозете му националните всекидневници. Обещанията на Капустин заляха телевизионния екран в най-гледаното време, пълнеха и радиоефира. И на практика му поднесоха на тепсия парите на близо 11 000 наивни българи, решили, че точно с този човек удрят шестица от тотото. През ведрата пролет на 1994 г. всичко това звучеше като опиум за зажаднелия за богатство българин. Само година по-късно се оказа, че джобът му за кой ли път е изпразнен, а илюзиите за лесни пари - разбити. Просто се случи логичното: през ранната пролет на 1995 г. Капустин и хората му прекратиха да разтягат големите локуми, а лъчезарната физиономия на българския канадец изведнъж изчезна от медийния небосклон. Хората му престанаха да изплащат каквито и да било лихви на вложителите, а под козирката на официалния офис на фирмата вече висеше обърната с върха надолу пирамида (която оттогава до днес в. БАНКЕРЪ многократно е публикувал). Доверчивите спестители обаче подминаха с презрение тези сигнали, а няколко месеца по-късно по вратите на Лайф Чойс-офисите масово увиснаха катинари. Предварителното следствие по случая е образувано от заместник градския прокурор на София - Блажо Блажев, на 10 октомври 1995 година. На 27 ноември Стефчо Георгиев - следовател в Националната следствена служба (днес Специализираната следствена служба), привлича Капустин като обвиняем по делото и му определя мярка за неотклонение Задържане под стража. На 1 юли 1998 г. вторият следовател по делото - Румен Киров, приключва случая и изпраща обвинителното заключение в прокуратурата. Мнението му е, че Капустин трябва да бъде съден за измама. От обективна и субективна страна обвиняемият Михаил Капустин е осъществил престъплението измама. Изпълнителното деяние започва с действието по въвеждане в заблуждение относно конкретни имуществени факти и приключва с постъпване на сумите в Лайф Чойс Интернешънъл АД на каса или по банковите сметки. Престъпното обогатяване облагодетелства юридическото лице Лайф Чойс Интернешънъл и единствения разпоредител с кредитите на дружеството обвиняемия Михаил Капустин - пише в обвинителното си заключение следователят по делото. Според него средствата, придобити вече чрез измама от едно длъжностно лице, не могат да бъдат присвоени впоследствие от същото длъжностно лице по смисъла на чл.чл. 201-203 от Наказателния кодекс.Според обвинението обаче, Капустин трябва да бъде съден за присвояване, тъй като той е длъжностно лице (изпълнителен член на УС на Лайф Чойс Интернешънъл), а източените пари са собственост на акционерното дружество. Ето защо той трябва да бъде съден за присвояване.Спецовете са категорични, че работата на оперативните работници, експертите, следователите и наблюдаващия прокурор е свършена брилянтно, а Капустин е закован като пеперуда в хербарий. В разминаването между прокуратурата и следствието също няма нищо кой знае колко фатално, тъй като по закон обвинението може да се съгласи с предложението на следователя, но може и да не се съгласи. Тоест - да предложи на съдебния състав друга хипотеза, извлечена от събраните по делото доказателства.И когато всички се надяват, че случаят Капустин ще поведе хорото на мошениците към затвора, настава тотален ад. Вместо бърз и справедлив съд в съдебната зала настана цирк. В буквалния смисъл на думата. Използвайки очевидната истина, че наказателните закони в България са писани от адвокати за адвокати, Майкъл Капустин направи съдиите си луди. Отначало излъга, че не знае български. После започна да сменя защитниците си като носни кърпи и да се жали от какво ли не (включително и от арестантските самобръсначки). Накрая си поиска канадски адвокат. А когато разбра, че номерата му така или иначе не минават - направи един много решителен скок в... празното. Самочувствието на Капустин стига дотам, че на 22 март 2000 г. той праща жалба до Върховна касационна прокуратура, в която директно обвинява държавата в бандитизъм. В нея подсъдимият по наказателно дело N1403 от 1998 г. настоява за Вашето разследване (тоест образуване на проверка от Върховна касационна прокуратура - бел.ред.) по въпроса защо активите, запорирани от българската държава през 1995 и 1996 г., са били разпродадени, унищожени, раздадени или използвани по друг начин от длъжностни лица... Подсъдимият по-точно обръща внимание на количествата уиски, водка и швейцарски шоколад, намиращи се в Свободна безмитна зона Драгоман и пристанище Варна. Проучването на подсъдимия разкри, че с всички горепосочени запорирани активи на компанията са се разпореждали лица, на които те са били поверени.На 18 май 2000 г. прокурорът от ВКП Марио Стоянов разпорежда проверката по сигнала да бъде извършена от хора на спецследствието и след приключването й става ясно, че нито една дума от написаното в жалбата до ВКП не е вярна.Осем месеца по-късно - на 13 март 2001 г., мандалото хлопва и Капустин получава най-голямата присъда в България, с която е удостояван някога съвременен български фараон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във