Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НАГОН, ПО-ГОЛЯМ ОТ ПАГОНА?

Преди десетина дни в редовете на реформираната Българска армия се случи нещо изключително, което бе подминато от общественото внимание. В четвъртък (3 август) стана известно, че командирите вече ще преминават през специален курс на обучение, по време на който ще усвояват тънкостите във взаимоотношенията между половете в армията и начините за ограничаване на естественото влечение между мъжете и жените в униформи.
Освен това не след дълго ще заработи специална комисия, която ще следи за сексуалната чистота и непорочност на кадровите сержанти и офицери. А в края на септември тази година висшето военно и политическо ръководство ще организират специално съвещание, посветено на дисциплината (включително и сексуалната) в Българската армия.
Според официално разпространената информация, повод за тези спешни мерки са зачестилите сексскандали в армията, макар те, всъщност, да са... само два: в Сливен - през януари, и в Казанлък - през юли 2006 година. Така че зад видимата част от безпокойството на споменатото висше военно и политическо ръководство на войската явно се крие нещо друго и то много наподобява на сюжета на един американски филм от средата на 90-те години на миналия век - Да разлаеш кучетата.

Малцина сигурно си спомнят, но представителките на нежния пол се вливат в редовете на Българската народна армия в средата на 60-те години на миналия век, когато първият женски випуск завършва Висшето военновъздушно училище Георги Бенковски в гр. Долна Митрополия. По никому неизвестни причини много скоро експериментът с униформената еманципация на българките е прекратен до второ нареждане, което е спуснато за изпълнение чак през 1988-1989 г., когато Висшето военно-народно училище Васил Левски във Велико Търново приема първите няколко курсантки от нов тип.
В типичен за перестроечната журналистика стил по онова време крехките създания, дръзнали да усвояват тънкостите на военния занаят, трябваше да отговарят главно на два-три въпроса, свързани с тяхното житие и битие: Как се справят, след като в поделенията няма дамски тоалетни?, Какво мислят колегите мъже за професионалните им умения?, Как се чувстват сред нормалните жени на детската площадка зад блока?
Въпреки че с годините жените в Българската армия ставаха все повече и повече, а в рекламните клипове от типа Стани войник, бъди мъж и половина все по-често се мяркаха и миловидни момински лица, темата за секса зад високите огради на поделенията си остана табу.
До онзи паметен зимен ден
18 януари 2006 г., когато регионалното издание Сливен днес и утре публикува материал под заглавието Бивш командир на танковата бригада следствен за злоупотреби.
От дописката стана ясно, че Сливенската военноокръжна прокуратура е взела на мушка полковник Александър Петков, временно изпълняващ длъжността командир на 13-а бронетанкова бригада, и е образувала срещу него дело за престъпление по чл.387, ал.2 от Наказателния кодекс (НК): Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.
В интерес на истината, военните магистрати не пожелаха да уточнят пред сливенската медия какви престъпни деяния е извършил полковникът, защото от публикацията става ясно, че през юни 2005 г. в бронетанковата бригада на полк. Петков е имало обща инспекция, като част от резултатите й са дали основание на военните прокурори да извършат там няколко предварителни проверки през ноември и декември същата година.
Още на 18 януари сутринта обаче една столична информационна агенция съобщи, че командирът на бронетанковата бригада Александър Петков е разследван за сексуален тормоз над своя подчинена. А няколко часа по-късно се оказа, че общо шест сержантки са подали еднотипни жалби срещу командира си, според които той ги викал в кабинета си и се опитвал да ги склони към интимност.
Истинският скандал обаче се разрази на 19 януари
когато цялото журналистическо войнство, отразяващо дейността на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, както и обикновения живот в армията, се изсипа в Сливен. Слабо е да се каже, че информациите от Града на стоте войводи приличаха на военни комюникета, преследващи една цел - да докажат какъв срам за Българската армия е полковник Александър Петков и как той е излъгал доверието, оказано му от държавата и върховното командване.
Част от дописките обилно разказваха как полковникът бил обещавал на подчинените си, че ако бъдат мили и щедри с него, на всяка цена ще израснат в кариерата. В други дописки бе напомнено как в Сливен отдавна се носят слухове, че жени под пагон са принуждавани да задоволяват нагона на висши военни и от други военни окръзи. А трети дописки услужливо се присетиха, че в миналото полк. Петков и друг път бил прегазвал закона като танк, но похотливото му лоби задължително го е спасявало.
Безспорно, обаче, информационният пирон бе забит в периода 19-20 януари 2006 година. Според едни публикации полк. Александър Петков предвидливо е усетил какво му се готви, успял е да изчезне и е обявен за национално издирване. А според дописки в някои булевардни вестници, през годините полковникът много често е посягал и на... новобранци от повереното му поделение.
Въпреки вихреното начало, към края на януари бронетанковият сексскандал остана интересен само за сливенските военни прокурори. На 13 май те внесоха обвинителния акт срещу полковника в Сливенския военноокръжен съд, според който той трябва да отговаря пред закона за престъпление по чл.150 от НК (блудство) във връзка със споменатата вече разпоредба на чл.387, ал.2 от НК (злоупотреба с власт по отношение на свои подчинени).
На 30 юни, по предложение на бившия вече началник на Генералния щаб - ген. Никола Колев, военният министър Веселин Близнаков уволни дисциплинарно полк. Александър Петков от армията - за злоупотреба със служебното положение. А на 27 юли в Сливенския военноокръжен съд трябваше да започне процесът срещу полк. Петков, но... делото бе върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
На фона на изумителния медиен интерес към похожденията на полк. Петков през януари последвалите събития бяха отразени с общо десетина дописки, всяка от които бе не повече от седем-осем машинописни реда.
И това никак не е случайно, защото тогава - в началото на зимата, въпросният скандал трябваше да изпълни друга мисия,... нямаща нищо общо с опазването на жените в армията от техните похотливи командири.
На 18 януари сутринта, когато за сексскандала с полк. Александър Петков знаеха само в Сливен, Министерството на отбраната ощастливи военните репортери с кратка и съдържателна покана: Оперативният сбор на началника на Генералния щаб на Българската армия и разширеното заседание на Съвета на началник-щабовете ще се състои от днес до 20 януари в Националния военен учебен комплекс Чаралица (край софийското с. Горна Малина - бел. ред.). Темата на сбора е Промените в средата за сигурност и трансформацията на Българската армия. Ще бъдат анализирани подготовката на Българската армия, състоянието на войсковия ред и дисциплината и дейностите по възпитанието на личния състав. На заседанието са поканени президентът и върховен главнокомандващ Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев и министърът на отбраната Веселин Близнаков.
Казано на цивилен език
по време на тридневния сбор (18-20 януари) висшето военно и политическо ръководство на Въоръжените сили, в присъствието на президента и премиера, разгледаха три основни теми: подготовката на Българската армия, състоянието на войсковия ред и дисциплината, както и дейностите по възпитанието и морала на личния състав през 2005 година.
Оттук нататък е необходимо да споменем само няколко цифри, за да стане ясно кому и защо бе необходимо сексскандалът с пол. Александър Петков да бъде раздухан до такава степен, че споменато разширено съвещание в учебната база Чаралица да остане... незабелязано от никого.
Въпреки че пълното професионализиране на Българската армия е приоритет на държавата от около девет години насам, според доклада на бившия вече началник на Генералния щаб ген. Никола Колев през 2005 г. на кадрова служба са приети 1944 кадрови войници, с което общият им брой достига 13 492 души. А армията, както е известно, в момента наброява около 50 000 щика.
Освен това, доколкото Параграф 22 успя да разбере, по време на съвещанието са обсъдени не само задграничните постижения на българската войска през 2005 г., когато над 1200 военнослужещи, 25 самолета, 4 кораба и 4 специални машини са взели участие в подготовката и провеждането на 22 учения по линия на НАТО и Партньорство за мир, но и... изпълнението на мисиите ни в Ирак през 2004-2005 година. Мисии, които, както много добре е известно, нито минаха кротко, нито безкръвно.
Но онова, което с най-голямо усърдие бе прикрито зад пушеците на сексскандала с полк. Александър Петков, бе анализът на войсковия ред и дисциплината в Българската армия през 2005 г., прочетен на заседанието в Чаралица от бившия вече заместник-началник на Генералния щаб ген. Атанас Запрянов.
Наред с общите приказки, характерни за този тип четива, в споменатия анализ се казва следното: През отчетния период в Българската армия са регистрирани общо 615 инцидента, което в сравнение с 2004 г. бележи известно увеличение. От тях 297 инцидента са при или по повод изпълнение на служебните задължения, а девет са със смъртни случаи: един офицер, починал на работното си място; шестима офицерски кандидати, загинали в Ирак, и две самоубийства - на старшина и войник на наборна военна служба. Останалите 318 инцидента не са свързани със службата....
С какво са свързани току-що споменатите 318 инцидента, нямащи отношение към службата на участниците в тях, какви точно са останалите 297 злополуки и какви са магистралните изводи от смъртта на шестимата рейнджъри в Ирак през 2005 г. - така и никой не обясни. Първо, защото военните по традиция не обичат да разказват за подробностите в собствената си кухня. И второ, защото докато всички медии тичаха да разследват похожденията на бившия вече полковник Александър Петков, дори участниците в прословутото съвещание в учебна база Чаралица забравиха за какво са си говорили на 18, 19 и 20 януари 2005 година.
Горе-долу по същия начин започна и
вторият сексскандал
в който за главен герой бе нарочен подполковник Пламен Ганчев, временно изпълняващ длъжността началник-щаб на Пета механизирана Шипченска бригада в Казанлък.
На 31 юли широката общественост любезно бе осведомена, че срещу подполк. Ганчев е било образувано дело и той е обвинен в сексуален тормоз на пет жени, носещи кадрова военна служба. Тази информация бе потвърдена официално от заместник-ръководителя на Пловдивската военноокръжна прокуратура полк. Максим Караджов.
Според военния обвинител, в продължение на половин година похотливият подполковник отправял неприлични предложения към три свои подчинени по мобилен телефон, но двете му отказали по морални подбуди, а третата защото... по принцип избягвала (ех, че изразно средство) сексуални контакти с мъже.
Въпреки отказите на извънслужебни взаимоотношения с подполковник Ганчев срещу жените не е имало никакви репресии от негова страна - заяви още полк. Максим Караджов. - Но, въпреки че той не е притискал допълнително подчинените си рейнджърки, началник-щабът на Пета механизирана Шипченска бригада в Казанлък подполковник Пламен Ганчев трябва да бъде предаден на военен съд, за да се предотвратят подобни действия на други офицери с власт, категоричен бе полк. Максим Караджов.
Според униформения обвинител, ако доказателствата срещу Пламен Ганчев издържат в съда, максималното наказание, което той може да получи, е осем години затвор. А това означава, че подполковникът от Казанлък е обвинен по същите текстове от Наказателния кодекс, по които отива на подсъдимата скамейка и полк. Александър Петков от Сливен: чл.150 (блудство) във връзка с чл.387, ал.2 (злоупотреба с власт по отношение на свои подчинени).
Странно е съвпадението
че и двата скандала се развихрят в поделения на Сухопътните войски, сякаш летците и моряците изостават по тънката част или пък волята им е толкова силна, че е в състояние да държи коланите им здраво заковани.
Още по-странно е съвпадението, че и в двата сексскандала са замесени офицери, които временно изпълняват някаква длъжност: Александър Петков - командир на бронетанкова бригада, а Пламен Ганчев - началник-щаб на моторизирана бригада.
Но третото, и най-очевадно съвпадение е, че подполковник Ганчев е вдигнат на ура също в много подходящ момент: само трийсетина дни, преди на 1 септември 2066 г. в Българската армия да започне т. нар. есенно разпределяне на началническите и командирските длъжности за сержантите, младшите и старшите офицери (до чин полковник). Като деликатното в случая е, че по традиция постовете и длъжностите се раздават през юни и юли, а през септември и октомври раздаденото просто се узаконява.
Пресметнати рокади
Споменатото дотук обяснява защо в средата на юли мястото на полковник Александър Петков като командир на 13-а бронетанкова бригада в Сливен бе заето от полковник Пламен Атанасов, който в края на 2005 г. завърши Военната академия Г. С. Раковски и който чака своя звезден миг цели шест месеца. А след около две-три седмици (най-вероятно) ще стане ясно и как се казва човекът, който ще наследи подполковник Пламен Ганчев като началник-щаб на Пета механизирана Шипченска бригада в Казанлък.
Иначе спор няма: похотливостта на началниците в армията трябва да бъде обуздавана дори и чрез наказателни репресии.
Така, както не може да има спор по въпроса как близо 1800-те представителки на нежния пол във войската трябва да ходят на работа: с униформи, олицетворяващи достойнствата на жените в армията, или пък с поли до над пъповете, с развети коси и с високи токчета?

Facebook logo
Бъдете с нас и във