Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Най-сетне кандидат за съда в Люксембург

Кабинетът най-сетне избра кандидат за български съдия в т. нар. Общ съд в Люксембург. В сряда(13 април) Министерския съвет взе решение да предложи адвокат Марияна Кънчева, която беше обявена за победител в организирания от правосъдното министерство конкурс за длъжността. Общият съд в Люксембург е първоинстанционен съд в рамките на Съда на Европейския съюз и разглежда жалби на граждани и фирми срещу решения на институциите на Евросъюза. Постът със заплата около 20 000 евро е вакантен вече цяла година, след като Теодор Чипев го напусна по здравословни причини. В Общия съд всяка страна членка е представена с по един съдия, а решенията му се обжалват пред Съда на Европейския съюз, където България е представена от бившия конституционен съдия и депутат от БСП Александър Арабаджиев.
В края на миналата седмица комисията за избора на наш магистрат в Общия съд одобри Марияна Кънчева - тя е събрала най-висока оценка от проведения за втори път конкурс за поста. Първият конкурс беше през ноември миналата година и завърши без номинация. Тогава Кънчева беше класирана на второ място след Димитър Стефанов. И сега пак двамата стигнаха до финала, след като само те прескочиха бариерата от 5.50 в познанията по обичайния език за работа на съда - френския. Езиковата подготовка на Стефанов беше оценена по-високо - 5.75, а тази на Кънчева остана на границата - 5.50. Но след проведеното събеседване Стефанов се оказа втори. Той събра оценка 5.25 по шестобалната система, а победителката Кънчева - 5.45. В първия конкурс предимството на Стефанов беше значително - обща оценка от 5.75 срещу 4.75 за съперницата му.
Мотивът на първата комисия по избора да не номинира кандидат беше, че Димитър Стефанов не отговаря на изискването за юридически стаж за заемане на висша съдебна длъжност. То е съобразено с националното законодателство, а в Закона за съдебната власт е определен минимум от 12 години. Макар и следваща в класирането тогава и Марияна Кънчева не беше номинирана, защото при събеседването създала у комисията впечатление, че не притежава задълбочени познания по въпроси, засягащи същината на дейността на Общия съд. По тази причина се наложи Министерският съвет да утвърди нова процедура за избора. Междувременно армията на недоволните от правилата му нарасна и се родиха съмнения в неговата безпристрастност.
Излъчването на номинация от комисията по избора не слага точка на състезанието, тъй като резултатът от конкурса е изпратен до министрите на правосъдието и на външните работи, но не е задължителен за правителството. То трябва да реши ще подкрепи ли номинацията на Кънчева. Ако в крайна сметка застане зад нея, тя ще се изправи пред комитет от седем души - бивши съдии в Съда на Европейския съюз и Общия съд, високопоставени магистрати от държавите членки и известни юристи. Този комитет дава препоръчителна оценка за предложените от държавите членки кандидатури и въпреки че мнението му не е задължително, обикновено е решаващо. Например той изказа отрицателни становища за кандидати от Гърция и Румъния и те бяха незабавно оттеглени. Едва след като комитетът одобри даден кандидат, той може да бъде назначен, но пак с общото съгласие на всичките 26 държави членки.
Изборът на български кандидат за съдия в Общия съд се превърна в протяжна сага и се стигна дотам институцията да се оплаче в свой доклад, че забавянето на избора затруднява правораздавателната й дейност. В същото време кабинетът твърди, че забавяне няма. Шестгодишният европейски мандат на бившия член на Конституционния съд и бивш министър на правосъдието Теодор Чипев трябваше да приключи в края на 2012 г., но той подаде оставка в края през юни 2010 г. и Министерството на правосъдието обяви, че предстои избор на негов приемник, който да довърши мандата му. С постановление на Министерския съвет беше утвърдена процедура за провеждане на избор на кандидат за поста му.
Условията за кандидатстване за първия конкурс през ноември миналата година породиха подозрения, че са правени като за Стефанов, който е помощник (длъжността се нарича референдер) в кабинета на Чипев в Люксембург. Той изкара пълно 6.00 на изпита по френски език и 5.50 на изслушването, но се оказа, че юридическият му стаж е недостатъчен. Такъв стаж се изисква от всички съдии в Люксембург, а конкретните срокове са посочени индиректно чрез препращане към съответното национално законодателство. В нашия случай фиксираната в Закона за съдебната власт (ЗСВ) долна граница от 12 години в постановлението на кабинета беше заобиколена с добавка, според която такъв стаж не се изисква, ако кандидатът е юрист с призната компетентност. Тя обаче противоречи на Договора за функциониране на ЕС, който има предимство пред вътрешното ни законодателство. А трикът в случая беше направен дори не със закон, а с подзаконов акт. Няма спор, че норма от вътрешното право не може да противоречи на правото на ЕС. Но това се е получило с чл. 5 от Постановлението на МС, мотивира комисията отказа си да номинира Стефанов.
В юридическите среди още преди провеждането на конкурса се заговори, че Стефанов се ползва с протекции и че се упражнява натиск да бъде избран именно той. Посипаха се критики и срещу въвеждането на обтекаемата добавка, а и по отношение на тежестта на другите изисквания в оценката. Чуха се дори гласове кандидатите и членовете на комисията да бъдат проверени за принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията. Залогът е не само довършването на мандата на Чипев, но и евентуален втори шестгодишен мандат, на който съдиите в Люксембург имат право. При всеки такъв избор предимство ще има онзи кандидат, който е заемал вече тази длъжност, тъй като е имал възможност да натрупа опит в институцията за работа, в която кандидатства повторно.
Вероятно и сега ще последват жалби, както и след първия конкурс. Един от кандидатите тогава, бившият председател на Софийския апелативен съд Евгений Стайков, който е решавал спорове в Международния търговски арбитраж в Париж, се усъмни доколко добросъвестни са тримата доценти, оценили знанията му по френски с много добър 5.25, и поиска да види оригиналните им заключения за представянето си на писмения и устния изпит. Отпадналата на първия тур Катерина Йочева, която е работила в Общия съд, пък атакува пред Върховния административен съд задължителното изискване за перфектно владеене на езика с аргумента, че противоречи на Договора за Европейския съюз. Тя настояваше, че френският език е работен, а не официален за Общия съд, и летвата за владеенето му е необосновано висока.
ВАС призна, че в Договора за ЕС са поставени само две условия към кандидатите - да притежават необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности и да представят гаранции за своята независимост, но призна правото на държавите членки да поставят и допълнителни изисквания, както и да определят процедурата за избор на своите представители. Йочева подаде и жалба до самата комисия за наличието на конфликт на интереси при друг кандидат - Жасмин Попова. Според жалбата преподавателката по европейско право и бивш посланик в Швеция Попова е в ръководството на неправителствената организация Българска асоциация за европейско право, където участва и членът на изпитната комисия Павлина Панова. А друг неин член - тогавашният директор на Националния институт на правосъдието Пенчо Пенев, е сред учредителите на асоциацията.
В състава на първата изпитна комисия бяха направени и кадрови промени. Определеният за неин председател шеф на Конституционния съд Евгени Танчев я напусна по своя инициатива два дни след първото й заседание. На негово място бе назначена адвокат Биляна Гяурова-Вегертседер, но и тя си направи отвод преди първия тур на конкурса. В крайна сметка министърът на правосъдието Маргарита Попова назначи за председател Александър Янков. Председател на втората комисия по избора е съдията във Върховния касационен съд Павлина Панова, която е и дублиращ български съдия пред Европейския съд за защита на правата на човека в Страсбург. А като стана дума за него - да напомним, че преди три години и изборът на български съдия в този съд се превърна в драма. Тогава Парламентарната асамблея на Съвета на Европа не одобри нито един от тримата кандидати, които предложи правителството на тройната коалиция. Наложи се да се провежда втори конкурс, на който най-много гласове за спечели Здравка Калайджиева.
Във всеки случай след номинацията и избора на Марияна Кънчева недоволните ще питат какво наклони везните в нейна полза. И как констатираната от първата конкурсна комисия липса на задълбочени познания по въпроси, засягащи същината на дейността на Общия съд, е наваксана до такава степен, че тя да спечели конкурса. Остава и въпросът дали кабинетът не е попрекалил със строгостта на критериите, вдигайки прекалено високо езиковата бариера? Изглежда, тази е причината от единайсет в първия конкурс кандидатите да са едва шест във втория.

Facebook logo
Бъдете с нас и във