Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Наказателната политика с нова концепция

Седем месеца след като кабинетът одобри Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и месец, след като бе представена Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз, кабинетът одобри втората наред с Концепция за наказателната политика на Република България за периода 2010 - 2014 година. В обхвата й са очертани пет основни направления, като в първите три престъпността е групирана с оглед на нейната организираност и потенциал за имотни облаги.
Противодействието на организираната престъпност се извежда като самостоятелна част в концепцията заради високата степен на организираност при извършването на отделни видове престъпления - трафик на наркотици, трафик на хора, подправка на парични знаци и други. Съществен белег на този вид престъпност е и трансграничният й характер, което налага използването на множество механизми за международно сътрудничество и взаимодействие с различни органи и структури в чужди държави. За противодействие на корупцията трябва да бъде въведен комплекс от мерки, с които да бъде постигнато нейното ограничаване.
След десетилетно преклонение на правоохранителните органи към водещата роля на организираната престъпност сегашната концепция е своеобразен ренесанс за т. нар. битова престъпност, която си възвръща позициите. Тук тя е наречена конвенционална престъпност и й се дава самостоятелен статут, тъй като според авторите именно тя в най-голяма степен засяга правата и интересите на гражданите - кражби, грабежи, блудства, изнасилвания и други.
В отделни направления са изведени и усилията за предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги и разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност. Отделена е дейността за въздействие и подпомагане на определени рискови групи лица, по отношение на които държавата трябва да полага особена грижа - непълнолетни, страдащи от форми на зависимости, лица без доходи за издръжка, излезли на свобода затворници.
Постигането на целите на концепцията допуска използването на законодателни и организационни мерки и баланс в планирането на тяхното финансиране. На първо място сред законодателните мерки са разработване и приемане на нов Наказателен кодекс. Предлага се декриминализиране на някои деяния и премахването на някои видове наказания (лишаването от право на получени ордени, почетни звания и отличия, обществено порицание), които са изгубили значение в съвременните условия. Други ще бъдат осъвременени и евентуално ще се създадат нови престъпни състави. Необходимо е и създаване на нов механизъм за определяне на наказанието глоба, който да гарантира събираемостта й, както и създаване на нови законодателни решения, свързани с организираната престъпност. Прилагането на съкратени процедури се предлага като подходящо за престъпления с по-ниска степен на обществена опасност, като част от мерките за премахване на излишния формализъм в наказателното производство.
Предвиждат се промени и в други закони, които имат отношение към наказателното право - в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, в Закона за правната помощ и в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и др. Специално е посочено значението на нов закон за гражданска конфискация на имущества, който да замени действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Наред с някои сегашни положения се очертават и нови - разширяване на каталога на основанията за започване на процедурата по отнемане на имуществото и допускане на възможността за развитие на гражданското производство, независимо от развитието на наказателното производство. Отделя се внимание на запазване на баланса между тях, на създаването на специална уредба на обезпечителните мерки, на мерки за управление на обезпеченото и отнетото имущество.
Организационните мерки включват използването на специализираните междуведомствени звена за подпомагане на разследването, подпомагане на пострадалите от престъпления или лица в риск, популяризиране на добрите практики с акцент върху обучението на лицата, които работят с деца. Мерките за ресоциализация на осъдените лица са в създаването на възможности за полагане на труд и професионално обучение на осъдените лица, разработване на програми за лечение и психосоциална рехабилитация на онези от тях, които страдат от зависимости, както и в осигуряване на трудовата им заетост след изтичане на наказанието. Въвеждането в експлоатация на Единната информационна система за противодействие на престъпността е поставено редом с изготвяне на детайлен анализ какви структури извършват или би трябвало да извършват дейност, имаща отношение към противодействието на престъпността.
Идеи светли, насоки похвални - остава само да станат реалност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във